Р Е Ш Е Н И Е
№
I-123
15.01.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1756 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано за разглеждане на въззивна жалба с вх. № 4185/22.08.2018г.
по описа на Районен съд Карнобат, подадена от „Младост“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, п.к.8470, представлявано от И.Ч.Ч.
против Решение № 175/06.08.2018г. по гр.д. № 424/2018г. по описа на Районен съд
Карнобат в частта, в която е оставено без разглеждане възражение за изтекла
погасителна давност, направено от ответника с отговора на исковата молба и
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Д.С.Д. ЕГН ********** от гр.С., ул.“Н.“ № **, следните суми:
- 30.08лева, дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2014г.,
както и сумата от 9.79лева, мораторна лихва за забава за периода 01.02.2015г.–
26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване
на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
- 137.65лева, дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2015г.,
както и сумата от 43.73лева, мораторна лихва за забава за периода 01.03.2015г.–
26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване
на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
- 45.63лева, дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2015г.,
както и сумата от 14.10лева, мораторна лихва за забава за периода 01.04.2015г.–
26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване
на молбата в съда до нейното окончателно изплащане.
В жалбата се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, в резултат, от което неправилно не е било разгледано
направеното с отговора на исковата молба възражение, че част от претендираните
вземания са погасени по давност. Намира извода на РС Карнобат, за това, че
отговорът на исковата молба е извън срока за неправилен, тъй като
разпореждането, с което се разпорежда на ответника да се изпрати препис от
исковата молба е с дата 27.04.2018г. и в този смисъл няма как съдът да твърди,
че дружеството е получило исковата молба на 03.04.2018г. Жалбоподателят твърди,
че исковата молба му е връчена на 03.05.2018г. и затова отговорът счита, че е
подаден в срок – на 30.05.2018г. Дружеството жалбоподател се е противопоставило
и на искането да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, но въпреки това
такава е била допусната от районен съд. Акцентира за нарушения на процесуалните
правила при насрочване на делото и неспазване на срока за отговор, с което
намира, че са нарушени правата на страната да поиска и представи доказателства.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски, сторени
във въззивното производство.
Представя в приложение – писмени документи по движението на делото
пред първа инстанция, които вече се намират в кориците и затова съдът не намери
за нужно да ги приобщава към доказателствата.
Препис от въззвивната жалба е връчен на ответната страна на
12.09.2018г. като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Представена е и въззивна жалба с вх. № 4911/11.10.2018г. по описа на
РС Карнобат, с която се обжалва Решение № 188/20.09.2018г. по гр.д. №
424/2018г. относно допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
175/06.08.2018г. по гр.д. № 424/2018г. по описа на РС Карнобат. С обжалвания
акт първа инстанция е допуснала поправка на очевидна фактическа грешка в
първоначално постановеното решение, тъй като в мотивите на Решение №
175/06.08.2018г. по гр.д. № 424/2018г. съдът се е произнесъл по сторените от
страните разноски и как се разпределя отговорността между тях, но е пропуснал
да се произнесе в диспозитива, поради което с решението за поправка РС е осъдил
Младост АД да заплати на Д.Д. разноски за сумата от 600 лева и е осъдило
Младост АД да заплати по сметка на РС Карнобат сумата от 434 лева –
съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят счита, че изменението на решението в частта за
разноските не може да се поправи по реда на поправка на очевидна фактическа
грешка, а следва да има искане от страна в тази насока. Твърди, че ищецът не е
представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което не може да иска
изменение на решението в частта за разноските като акцентира на Тълкувателно
решение № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Намира обжалваното решение за недопустимо,
тъй като е невъзможно пропускът съдът да се произнесе по разноските да се
поправи по реда на чл. 247 ГПК и че същото следва да бъде отменено. Претендира
заплащане на разноски, сторени пред въззивна инстанция.
Препис от въззивната жалба е връчен на другата страна на 23.10.2018г.
като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор.
С
определение № I-2290/23.11.2018г. по в.гр.д. № 1756/2018г. по описа на ОС Бургас,
съдът намери, че въззивна жалба с вх. № 4185/22.08.2018г. и въззивна жалба вх.
№ 4911/11.10.2018г. по описа на РС Карнобат са подадени в законния срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, поради което
същите като редовни и допустими бяха внесени за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Решение № 175/06.08.2018г. по гр.д. №
424/2018г. по описа на РС Карнобат, поправено с Решение № 188/20.09.2018г. по
гр.д. № 424/2018г. по описа на същия съд, в необжалваните части е влязло в законна сила,
а именно в частта, в която Младост АД е осъдено да заплати на ищеца трудови
възнаграждения, както следва:
- 431.15лева, дължимо трудово
възнаграждение за месец март 2015г., както и сумата от 129.67лева, мораторна
лихва за забава за периода 01.05.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва
върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното
окончателно изплащане;
- 448.27лева, дължимо трудово
възнаграждение за месец април 2015г., както и сумата от 130.95лева, мораторна
лихва за забава за периода 01.06.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва
върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното
окончателно изплащане;
- 517.42лева,
дължимо трудово възнаграждение за месец май 2015г., както и сумата от
146.83лева, мораторна лихва за забава за периода 01.07.2015г.– 26.04.2018г.,
както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в
съда до нейното окончателно изплащане;
- 259.67лева, дължимо трудово възнаграждение
за месец юни 2015г., както и сумата от 71.45лева, мораторна лихва за забава за
периода 01.08.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата,
от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
- 142.03лева, дължимо трудово
възнаграждение за месец юли 2015г., както и сумата от 37.85лева, мораторна
лихва за забава за периода 01.09.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва
върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното
окончателно изплащане;
- 393.63лева, дължимо трудово
възнаграждение за месец август 2015г., както и сумата от 101.63лева, мораторна
лихва за забава за периода 01.10.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва
върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното
окончателно изплащане;
- 463.18лева,
дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2015г., както и сумата от
115.59лева, мораторна лихва за забава за периода 01.11.2015г.– 26.04.2018г.,
както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в
съда до нейното окончателно изплащане;
- 409.22лева, дължимо трудово
възнаграждение за месец ноември 2015г., както и сумата от 95.17лева, мораторна
лихва за забава за периода 01.01.2016г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху
главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно
изплащане;
- 4.14 лева, дължимо трудово
възнаграждение за месец декември 2016г., както и сумата от 0.51лева, мораторна
лихва за забава за периода 01.02.2017г.– 26.04.2018г., както и законната лихва
върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното
окончателно изплащане;
- Както и в частта, в която на основание
чл. 222,ал.3 КТ „Младост“ АД е осъдено да
заплати на ищеца Д.С.Д. сумата от 3 818.28лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
молбата в съда до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлен предявения
иск за разликата над присъдените суми до пълните заявен размер от 4 531.22лв.
- Както и в частта, в която на основание
чл. 86 ЗЗД „Младост“ АД е осъдено да
заплати на ищеца Д.С.Д. сумата от 349.65 лева, представляваща мораторна лихва
за периода с начална дата от 01.06.2017г. – 25.04.2018г., като са отхвърлени предявените
искове за разликата над присъдените суми до пълния предявен размер от 444.35лв.
В съдебно заседание пред въззивна
инстанция жалбоподателят не се явява като представя молба - становище по
същество, с която поддържа въззивните жалби. Процесуалният представител на
въззиваемия се явява в съдебно заседание и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и това за неговата поправка.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от
фактическа страна:
Районен съд Карнобат е сезиран с искова молба от 26.04.2018г. от Д.С.Д. ЕГН **********,с постоянен адрес: гр.С., ул.“Н.“ № ** против „Младост“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, п.к.8470, представлявано от И.Ч.Ч., с която се претендира осъждане на ответното дружество да му заплати незаплатени трудови възнаграждения за периода от месец декември 2014г. до месец септември 2015г., за месец ноември 2015г. и за месец декември 2016г., ведно с дължимите върху неизплатените възнаграждения обезщетения заради забавено плащане в размер на законната лихва, изчислено от датата на падежа на всяко от тях до датата на подаване на исковата молба в съда, както и да му се заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Твърди, че между страните е бил сключен трудов договор и работил като „портиер“ като трудовото правоотношение било прекратено съгласно Заповед № 11/25.04.2017г. Сочи, че при прекратяването не му били заплатени посочените в исковата молба възнаграждения за положен труд, както и обезщетение по чл. 222 КТ, както и че му се дължи заплащане на мораторна лихва заради забава.
Съгласно заповед № 11/25.04.2017г. е прекратено трудовото правоотношение на Д.Д. с Младост АД поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Представено е писмено изх. № 18012423/21.02.2018г. от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас, съгласно което след извършена проверка в Младост АД се установило, че работодателят е начислил по ведомост, но не е изплатил на работника Д. в пълен размер трудови възнаграждения за периода декември 2014г. до месец септември 2015г., за месец ноември 2015г. и за месец декември 2016г., както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, като съгласно касов ордер му е платена сума в размер на 600 лева – заплата за месец април 2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК задължителна сила за гражданския съд има само влязлата в сила присъда относно деянието, противоправността му и вината на дееца. Предвид посоченото представеното по делото писмо не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
С разпореждане № 468/27.04.2018г. по гр.д. № 424/2018г. по описа на РС Карнобат съдът е приел исковата молба за редовна и допустима, поради което е разпоредил да се изпрати препис от нея на ответната страна. Съгласно съобщение л. 16 от 27.04.2018г. исковата молба е връчена на представител на Младост АД на 03.04.2018г. като с определение от 15.05.2018г. на съда делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което страните са редовно уведомени.
На 30.05.2018г. в деловодството на съда е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответното дружество е оспорило основателността на предявените искове поради недоказаност и неоснователност, както и е въведено възражение за изтекла в негова полза погасителна давността за вземанията за трудови възнаграждения за месец декември 2014г., януари 2015г. и февруари 2015г., както и че са погасени и вземанията за заплащане на обезщетение заради забава върху тях. Ответното дружество е възразило и относно дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, както и останалите искове за заплащане трудови възнаграждения като същите са извън предмета на въззивно обжалване поради липса на жалба срещу съдебното решение в тази част.
По делото е прието като доказателство заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумите, предмет на въззивно обжалване са начислени, но не са изплатени, а именно: 30,08 лева – възнаграждение за месец декември 2014г., 137,65 лева – възнаграждение за месец януари 2015г. и 45,63 лева – възнаграждение за месец февруари 2015г., както и е изчислен размера на законната лихва върху всяко от дължимите възнаграждения за периода от датата на падежа за плащане до подаване на исковата молба в съда, а именно: 9,87 лева – обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва за периода от 01.02.2015г. до 25.04.2018г. върху сумата от 30,08 лева, дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2014г.; 44,07 лева – обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва за периода от 01.03.2015г. до 25.04.2018г. върху сумата от 137,65 лева, дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2015г.; 14,22 лева – обезщетение заради забавено изпълнение, изчислено в размер на законната лихва за периода от 01.04.2015г. до 25.04.2018г. върху сумата от 45,63 лева, дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2015г.
По делото е разпитан свидетел Й. П., от който се установява, че ищецът е работил при работодателя в процесния период.
Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.
С оглед така
приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно Решение № 175/06.08.2018г. по гр.д. №
424/2018г. по описа на РС Карнобат, поправено с Решение № 188/20.09.2018г. по
гр.д. № 424/2018г. на същия съд е валидно и допустимо, поради което се пристъпи
към проверка за правилност.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и
акцесорни искове с правно основание чл. 245 КТ.
За
основателността на главните искове следва да се установи наличие на валидно
трудово правоотношение, по силата на което работникът е престирал работна сила
и релевирано неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение. В
тежест на работодателя е да установи плащане на своето задължение.
От заповед за прекратяване на трудово правоотношение, както и от изслушаната експертиза се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което съгласно процесната заповед е било прекратено. Това обстоятелство не се оспорва пред въззивна инстанция, както и не се твърди трудовите възнаграждения за месец декември 2014г. до месец февруари 2015г. да са изплатени, но се твърди, че в полза на работодателя е изтекла погасителна давност и затова в законния срок е въведено възражение за изтекла давност, което не е разгледано от РС Карнобат поради процесуални нарушения. Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установява дължимост на вземанията за трудово възнаграждение за месец декември 2014г. до месец февруари 2015г. и тъй като от представените доказателства не се установява страните да са постигнали съгласие относно времето и начина на изплащане на възнаграждението, то е приложима разпоредбата на чл. 270, ал.2 КТ, съгласно която възнаграждението се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, т.е. същото е дължимо ежемесечно, до края на месеца, за който се начислява - възнаграждението за месец е дължимо в срок до 31.12.2014г., за месец януари 2015г. - в срок до 31.01.2015г. и за месец февруари 2015г. - в срок до 28.02.2015г. С оглед обстоятелството, че се касае за парични задължения, за които законът е установил срок за изпълнение, то работодателят е изпаднал в забава за всяко от месечните възнаграждения, считано от първо число на месеца, следващ този, за който възнаграждението е дължимо, без да е необходима покана от страна на работника. Размерът на обезщетението за забава по отношение на всяко от възнагражденията, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се отнася, върху просрочените суми до дата на исковата молба, предвид липсата на друго уговорка, следва да се изчисли в размер на законната лихва като съгласно диспозитивното начало, периодът, за който се претендира обезщетение заради забавено изпълнение е този, посочен в исковата молба. Относно размера на законната лихва съдът приема изчисленията направени от вещото лице, съответно законна лихва заради забава в размер на 9,79 лева, изчислена за периода от 01.02.2015 до 26.04.2018г. върху сумата от 30,08 лева – дължимо възнаграждение за месец декември 2014г.; законна лихва заради забава в размер на 43,73 лева, изчислена за периода от 01.03.2015 до 26.04.2018г. върху сумата от 137,65 лева – дължимо възнаграждение за месец януари 2015г.; законна лихва заради забава в размер на 14,10 лева, изчислена за периода от 01.04.2015 до 26.04.2018г. върху сумата от 45,63 лева – дължимо възнаграждение за месец февруари 2015г.
Съдът намира за основателни оплакванията, наведени във въззивна жалба, че исковата молба е входирана в деловодството на съда на 26.04.2018г., а разпореждането за изпращане на препис от нея на ответника е от 27.04.2018г., от която дата е и съобщението адресирано до ответното дружество, поради което е процесуално невъзможно препис от исковата молба да бъде връчен на ответното дружество на 03.04.2018г.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви пред първата инстанция.
В случая в първото по делото заседание процесуалният представител на ответното дружество е посочил, че поддържа отговора на исковата молба, а съдът не е докладвал на страните постъпилия отговор на исковата молба, поради което въззивната инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в резултат от което е била ограничена възможността на страната да вземе становище. Едва със съдебното решение РС Карнобат е приел, че отговор на исковата молба е постъпил, но същият е извън срока по чл. 131 ГПК. Видно от съобщение на л. 16 препис от исковата молба е изпратен за връчване на 27.04.2018 година, от която дата е и разпореждането на съда за връчване на препис от исковата молба, т.е. първият процесуален момент, когато е било възможно връчването на исковата молба е 27.04.2018г. Съгласно чл. 61, ал. 2 (отм. бр. 65 от 2018 г. в сила от 1.09.2018 г.) ГПК сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, съгласно който текст официални празници са 1 май; 6 май; 24 май, поради което срокът за отговор изтича на 30.05.2018г., на която именно дата е постъпил и отговор на исковата молба. Ето защо съдът намира, че отговорът е постъпил в срок и следва да се разгледат направените с него и релевирани във въззивна инстанция възражения.
Съдът счита за неоснователно възражението, че поради нарушаване на процесуалните правила е допусната съдебно – счетоводна експертиза. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като е изразил становище за тяхната неоснователност. Съгласно 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Липсата на конкретни знания са предпоставка за допускане на експертиза, която да установи размера на оспорените вземания като е налице възможност, но липсва предвидено в закона задължение, съдът да изчисли служебно размера на претендираните вземания.
Въззивната инстанция намира, че по изложените по-горе съображения следва да разгледа възражението за изтекла погасителна давност, въведено с отговора на исковата молба. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ исковете по трудови спорове, извън посочените в т. 1 и т. 2 се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Исковата молба е постъпила в съда на 26.04.2018г., поради което е изтекъл период повече от 3 години от датата на падежа за плащане на претендираните възнаграждения за месец декември 2014г., януари и февруари 2015г., предмет на въззивно обжалване, поради което възражението за изтекла давност е основателно, вземанията са погасени по давност и исковете следва да бъдат отхвърлени. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. С оглед посоченото неоснователни са и исковете за заплащане на обезщетение заради забавено изпълнение, предмет на въззивно обжалване и същите следва да бъдат отхвърлени. Ето защо решението на РС Карнобат в обжалваните части подлежи на отмяна като вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърлят като погасени поради изтекла давност исковете за заплащане на сумите, както следва:
- 30.08лева, дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2014г., както и сумата от 9.79лева, мораторна лихва за забава за периода 01.02.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
- 137.65лева, дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2015г., както и сумата от 43.73лева, мораторна лихва за забава за периода 01.03.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
- 45.63лева, дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2015г., както и сумата от 14.10лева, мораторна лихва за забава за периода 01.04.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане.
По въззивна жалба с вх. № 4911/11.10.2018г. по описа на РС Карнобат, с която се обжалва Решение № 188/20.09.2018г. по гр.д. № 424/2018г. относно допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 175/06.08.2018г. по гр.д. № 424/2018г. по описа на РС Карнобат:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че редът за поправка на очевидна фактическа грешка е неприложим, тъй като с обжалваното решение е допълнено решението в частта за разноските. Непълнота в решението би била налице, ако нито в мотивите, нито в диспозитива съдът е разглеждал искането на страната за разноски. Пропускът да се изрази в решението част от формираната в мотивите воля на съда, следва да се отличава от липсата на формирана воля, когато е налице непълнота на решението. Пропускът на съда да отрази в диспозитива на решението становище, обективирано в мотивите, какъвто е налице в случая, съставлява явна фактическа грешка (така в Определение № 811 от 10.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2479/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 230 от 28.06.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2522/2017 г., II т. о., ТК).
Неоснователно е и възражението, че не е представен списък с разноски до приключване на последното заседание съгласно чл. 80 ГПК и затова било недопустимо изменение на решението в частта за разноските. Обстоятелството дали е представен списък на направените разноски е без значение, доколкото касае възможността да се иска изменение на решението досежно присъдените с него разноски, но не и възможността да се иска допълване на решението или поправка на явна фактическа грешка в същото, когато в диспозитива разноски изобщо не са присъдени поради непълнота или явна фактическа грешка. Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК в т. 8 посочва, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. В случая ищецът още с исковата молба ищецът е направил искане да му се присъдят разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК в т. 9 предвижда, че е недопустима молбата за изменение на съдебно решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване или при явна фактическа грешка.
По изложените съображения Решение № 188/20.09.2018г. по гр.д. № 424/2018г. относно допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 175/06.08.2018г. по гр.д. № 424/2018г. по описа на РС Карнобат като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК решението на първа инстанция се отменя в обжалваната част и исковете се отхвърлят, поради което на въззивникът следва да се заплатят разноски за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50 лева (в този смисъл Определение № 336 от 29.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3288/2017 г., III г. о., ГК).
С оглед цената на всеки един от кумулативно обективно съединените искове решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Така
мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 175/06.08.2018г. по гр.д. № 424/2018г., поправено с Решение № 188/20.09.2018г. по гр.д. № 424/2018г. и двете по описа на Районен съд Карнобат В ЧАСТТА, в която „Младост“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, п.к.8470, представлявано от И.Ч.Ч. Е ОСЪДЕНО да заплати на ищеца Д.С.Д. ЕГН ********** от гр.С., ул.“Н.“ № **, следните суми:
- 30.08лева, дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2014г., както и сумата от 9.79лева, мораторна лихва за забава за периода 01.02.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
- 137.65лева, дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2015г., както и сумата от 43.73лева, мораторна лихва за забава за периода 01.03.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
- 45.63лева, дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2015г., както и сумата от 14.10лева, мораторна лихва за забава за периода 01.04.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявени от „Младост“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, п.к.8470, представлявано от И.Ч.Ч. СРЕЩУ Д.С.Д. ЕГН ********** от гр.С., ул.“Н.“ № **, за следните суми:
- 30.08лева, дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2014г., както и сумата от 9.79лева, мораторна лихва за забава за периода 01.02.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
- 137.65лева, дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2015г., както и сумата от 43.73лева, мораторна лихва за забава за периода 01.03.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
- 45.63лева, дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2015г., както и сумата от 14.10лева, мораторна лихва за забава за периода 01.04.2015г.– 26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, от датата на постъпване на молбата в съда до нейното окончателно изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188/20.09.2018г. по гр.д. № 424/2018г., с което е поправено Решение № 175/06.08.2018г. по гр.д. № 424/2018г., и двете по описа на Районен съд Карнобат.
РЕШЕНИЕ № 175/06.08.2018г.
по гр.д. № 424/2018г., поправено с Решение № 188/20.09.2018г. по гр.д. №
424/2018г. и двете по описа на Районен съд Карнобат в необжалваната част е влязло
в сила.
ОСЪЖДА Д.С.Д. ЕГН ********** от гр.С., ул.“Н.“ № ** да заплати на „Младост“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сунгурларе, п.к.8470, представлявано от И.Ч.Ч. сумата в размер
на 50 (петдесет) лева съдебно-деловодни разноски – държавна такса за въззивно
обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.