Р Е Ш Е Н И Е 

№ 23, 26.03.2013г., гр.Исперих,

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-Г.

 

Секретар : Й.Т.

като разгледа докладваното от Съдията

бр.дело № 472по описа за 2012г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

              Производството е по реда на чл.49, ал.1 от СК.

Постъпила е искова молба от А.Ш.Т. ***, ЕГН – ********** против Н.М.Т., живуща на неизвестен адрес в Република Турция, ЕГН – **********, с която моли съда да постанови решение по силата на което да прекрати бракът му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен. В исковата молба  А.Т. разказва, че с Н.Т. сключили граждански брак на 29.09.1985 година в град Исперих, първи и за двамата. От съвместния си семеен живот двамата имали родени две деца, вече пълнолетни. Първоначално отношенията на страните се развивали нормално. Впоследствие семейството се изселило и трайно асе установило в Ре публика Турция. Там, обаче, живеели повечето роднини на съпругата, които започнали да се месят в живота на страните и създали напрежение в брачната връзка. Накрая отношенията станали нетърпими и преди шест години двамата се разделили, като ищецът се върнал в България, а Н.Т. останала в Република Турция. От момента на фактическа раздяла двамата не поддържали никакъв контакт, бракът им съществувал само формално. Понастоящем А.Т. имал намерение да си закупи жилище в град Варна, но не желаел да го придобива в съсобственост с човек, с когото на практика не поддържа никакви отношения от години. Това го мотивирало да подаде молбата за развод, като трайно установеното състояние на фактическа раздяла бъде облечено и в юридическа форма посредством постановяване прекратяването на брака между страните.

Ответницата Н.Т. не е установена за връчване на съдебните книжа на известния и постоянен адрес в Република България. По отношение на същата е назначен особен представител, който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, в който заявява че приема предявеният иск за допустим. По основателността сочи, че ще заяви становище в съдебно заседание. Не възразява да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства.

В с.з. ищецът чрез своя процесуален представител поддържа иска.

В с.з. особения представител на ответницата не се явява, но от него е постъпило писмено становище, че поддържа депозирания отговор. Няма възражение по изготвения доклад. Не възразява да бъдат събрани поисканите от ищеца гласни доказателства, а по същество предявеният иск да бъде уважен.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и със снетите показания от разпитаната по делото свидетелка намира за установено от фактическа страна следното : Страните са сключили граждански брак на 29.09.1985 година в град Исперих, първи и за двамата. От съвместния си семеен живот двамата имали родени две деца, вече пълнолетни. Първоначално отношенията на страните се развивали нормално. Впоследствие семейството се изселило и трайно се установило в Република Турция. Там, обаче, живеели повечето роднини на съпругата, които започнали да се месят в живота на страните и създали напрежение в брачната връзка. Накрая отношенията станали нетърпими и преди шест години двамата се разделили, като ищецът се върнал в България, а Н.Т. останала в Република Турция. От момента на фактическа раздяла двамата не поддържали никакъв контакт, бракът им съществувал само формално. Понастоящем А.Т. имал намерение да си закупи жилище в град Варна, но не желаел да го придобива в съсобственост с човек, с когото на практика не поддържа никакви отношения от години. Това го мотивирало да подаде молбата за развод, като трайно установеното състояние на фактическа раздяла бъде облечено и в юридическа форма посредством постановяване прекратяването на брака между страните.

По делото е разпитан свидетелят Хакъ Мустафа, който в своите показания заявява, че страните са разделени от 5-6 години, като ответницата е трайно установена и живее в Република Турция, град Авджилар, а ищецът работел и живеел в България. Двамата нямали намерение да се събират и да живеят отново заедно.

         С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Искът за развод е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. По делото беше установено, че страните са във фактическа раздяла от шест години, като в тази насока съдът кредитира засвидетелствуваното от разпитаният в процеса свидетел Хакъ Мустафа. Лицето познава страните и в тази насока твърденията му относно настоящото обективно фактическо положение следва да бъдат приети за достоверни. Тези обстоятелства сочат, че брачните взаимоотношения са изчерпани от съдържание, взаимното доверие, разбирателство, близост и топлина – елементи крепящи здравата брачна връзка са изчезнали и не съществуват предпоставки да бъдат възстановени. Относно вината за влошаване на брачните отношение съдът е десезиран.

         Следва да бъде уважено искането на ищецът А.Ш.Т. след прекратяване на брака съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име “Т.”.

         Страните следва да бъдат осъдени на осн. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплатят окончателна държавна такса по брачният иск сума в размер на 20лв. за всеки от тях.

         Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.Ш.Т.,                  ЕГН – ******************** ***, ЕГН – ********** и Н.М.Т., ЕГН – ********** живуща на неизвестен адрес в Република Турция, сключен на 29.09.1985 година, за което е съставен Акт за граждански брак № 118 от същата дата на община Исперих, област Разградска                        КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

        

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Н.М.Т. да носи брачното си фамилно име Т..

         ОСЪЖДА А.Ш.Т. и Н.М.Т. да заплатят по сметка на РС – Исперих, всеки от тях сума в размер на                          20 /двадесет лева/ окончателна държавна такса по брачният иск.

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :