№ 165
гр. Русе, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520102276 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ПЕШЕВ
ЕООД против Община Русе да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата
936.00 лева по Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № ЗОП- 76 от
26.09.2019 год., както и мораторна лихва в размер на 96.20 лева за периода от 05.02.2021
год. до 09.02.2022 год., законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се разноски.
Ищцовото дружество твърди, че е участвал в процедура по обществена поръчка за
услуга № ЗОП-76 от 26.09.2019 година, с предмет: Изготвяне на оценки на съответствието
на инвестиционни проекти, на обекти общинска собственост по обособена позиция 2.
Договорът е сключен на основание чл. 112 от ЗОП и решение № РД-01-
2429/14.08.2019г на община Русе. Дружество Пешев ЕООД изпълнило задължението си по
договор в срока, след представяне на документи от общината. За задължението в размер на
936 лева, с ДДС е издадена фактура № ********** от 04.02.2021 година, с доставчик Пешев
ЕООД и получател Община Русе. Представители на общината били уведомявани
многократно, а последно била изпратена писмена покана изх. № Р-1622 от 12.07.2021 г. чрез
Спиди АД, получена на 13.07.2021 година с вх. N9 3О-11876-14#1. Последвали разговори за
изясняване на отношенията и претенциите, и обещание да се плати изцяло сумата по
фактурата.
Във връзка с подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК била издадена заповед от Районен съд - Русе по ч.гр.д. № 845 от 2022
г., Х гр.с. 3аповедта за изпълнение е за дължимата по фактурата сума 936 лева с ДДС,
законна лихва, мораторна лихва за периода 05.02.2021 г. до 09.02.2022 г. в размер на 96,20
лева Присъединени са и разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение и 25
лева- държавна такса.
Ответникът оспорва иска.
1
Приет е за съвместно разглеждане предявеният при условията на евентуалност
насрещен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД на Община Русе срещу ПЕШЕВ ЕООД с
цена 816.00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия. Намира, че прихващането е
основателно за сумата 74.88 лева за срока на забавата- 18, а не 48 дни, тъй като се касае за
несвоевременно представяне на документи от страна на общината, което е довело до забава
и пора което следва да бъде редуциран и периодът, и обезщетението. Според ответника по
насрещния иск обезщетението трябва да се изчисли не върху цялата стойност на договора, а
върху стойността на забавената позиция, която е обособена в договора с различен предмет и
цена.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са обвързани от процесния договор и валидно облигационно
правоотношение. Не се спори, че работата е приета, тъй като е издадено разрешение за
строеж за обект „изграждане на физкултурен салон на ОУ Никола Обретенов, находящ се в
гр. Русе, ж.к. Чародейка- Юг, ул. Никола Табаков“, като с конклудентни действие ответната
община е приела извършената от ищцовото дружество работа. Неизпълнявайки
задължението да подпише двустранен протокол за приемане на извършената работа,
съгласно чл. 17 от договора, въпреки, че фактически работата е приета, ответникът всъщност
недопустимо черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, което правото не
допуска. В потвърждение на това е липсата на изложени факти, че е била налице хипотезата
на чл. 20 от договора за констатирано лошо или друго неточно или частично изпълнение,
което да е достигнало до изпълнителя преди завеждане на делото, и въз основа на което
възложителят да поискал да се изпълни изцяло и качествено съответната дейност.
Община Русе твърди, че е налице забавено изпълнение, което е основание за
начисляване на неустойка по смисъла на чл.19 от договора, което определя на 816.00 лева, за
които е предявен насрещен иск. Тази сума е пресметната като 1% от 1700 лева - цена на
целия договор, за 48 дни забава.
Установи се по делото, че необходимите документи за изготвяне на оценка за
съответствие на инвестиционния проект, са изпратени на електронната поща на Пешев
ЕООД на 08.09. 2020 г. в 18.04 часа. Срокът за изпълнение започва да тече от 09.09.2020 г. и
изтича на 18.09.2020 година (10 календарни дни, съгласно чл. 5 от договора).
Съгласно чл.19 от договора, неустойката е в размер на 1% на ден за всеки ден забава
от цената на договора, но не повече от 50 % от стойността на договора. Тълкувайки
уговорките на страните на основание чл. 20 от ЗЗД, съдът достигна до извод, че неустойка за
несвоевременно изпълнение следва да се начислява за съответното неизпълнение, което е
формулирано в договора с отделен предмет и цена. По вина на възложителя изпълнението е
започнало по- късно- на 09.09.2020 год. и поради това забавата е 18, а не 48 дни и базата за
определяне на неустойката е цената на съответната обособена позиция- така, както е
определена в чл. 7, ал. 1 от договора- изграждане на физкултурен салон на ОУ Никола
Обретенов, находящ се в гр. Русе, ж.к. Чародейка- Юг, ул. Никола Табаков. Определеното
възнаграждение е 780.00 лева без ДДС или 936.00 лева с ДДС.
Следователно за 10 дни забава изпълнителят дължи неустойка в размер на 1 % от
936.00 лева или 93.60 лева. Цената на договорените позиции, въз основа на която се
изчислява неустойката, съдът намира тази с ДДС, тъй като такова е начислено в издадените
фактури и е уговорено за плащане. Претендираната сума за плащане също е с ДДС.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми в размер на 936.00 лева по Договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги № ЗОП- 76 от 26.09.2019 год., както и мораторна лихва в
размер на 96.20 лева за периода от 05.02.2021 год.- денят, следващ издаването на фактурата
до 09.02.2022 год.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законната
лихва от предявяване на заявлението- 10.02.2022 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 845/2022 по описа на РРС, по която длъжникът е подал възражение. Разгледан
по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът доказа своето вземане
по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение. Ответникът не
ангажира доказателства, че е платил преди започване на съдебното производство.
Частично основателен до размер на 93.60 лева е предявеният насрещен иск за
заплащане на неустойка за забава. Както беше посочено по- горе, тя се дължи само върху
забавената част от договора за периода на забавата.
Възможност за компенсация е налице, когато два иска имат за предмет пари или
еднородни и заместими вещи - тогава според чл.103 от ЗЗД може да се извърши погасяване
на двете насрещни вземания до размера на по- малкото от тях. И двете вземания може да са
спорни /неликвидни/ - тогава ще станат ликвидни с влизане в сила на съдебното решение, с
което се уважават и се извърши прихващането. В случая насрещният иск е предявен в
условията на еветуалност.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в заповедното производство, съгласно уважената част от иска. Същите са в
размер на 325.00 лева и представляват платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение .
С поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което
следва да заплати направените от ищеца разноски в исковото производство, които са 75.00
лева за държавна такса и 300.00 лева- адвокатско възнаграждение.
По насрещния иск страните не претендират разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Русе, представлявана от Пенчо
Милков, гр. Русе, пл. Свобода № 6 дължи на ПЕШЕВ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. Св. Св. Кирил и Методий
№ 20, законен представител: Е.С.У.П., пълномощник: адвокат М. И. Б.- П* от АК- Пловдив
сумата 842.40 лева- по Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № ЗОП- 76 от
26.09.2019 год., мораторна лихва в размер на 96.20 лева за периода от 05.02.2021 год. до
09.02.2022 год., както и законната лихва от датата на завеждане на заповедното
производство-10.02.2022 год. до окончателното изплащане на вземането, което вземане е
материализирано в заповед за изпълнение № 467/11.02.2022 год., издадена по ч.гр.д. №
845/2022 год. по описа на РРС.
3
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от Пенчо Милков, гр. Русе, пл. Свобода №
6 да заплати на ПЕШЕВ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.
Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 20, законен
представител: Е.С.У.П., пълномощник: адвокат М. И. Б.- П* от АК- Пловдив сумата 325.00
лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 375.00 лева- разноски
в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4