НОХД № 1263/10 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия П.В.Т. ***, за престъпление по чл.206 ал.5 във вр. с ал.1
от НК за това, че през месец септември 2009 г. в гр. Пазарджик противозаконно е
присвоил чужда движима вещ – 1 бр. дамски велосипед „***-30” на стойност 120 лв./сто и
двадесет лева/, собственост на И.Ж.Д. ***, която владеел, като случаят е
маловажен.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави
нови искания за събиране на доказателства. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения.
Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание ЛС.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, признава
се за виновен и дава подробни обяснения.
С протоколно определение на съда е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявеният от И.Д. против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД в размер на 120
лева, представляващи обезщетение за причинените
от извършеното престъпление имуществени вреди, а именно равностойността
на обсебения велосипед.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Св.И.Д. притежавал работилница и
магазин за велосипеди, находящи се в гр. Пазарджик, на ул.”Н.Г.” № **. През лятото на 2009 г. в магазина на св. Д.
работел подс. П.В.Т.. През мес.септември 2009 год. работата намаляла и св.Д.
освободил подс.Т.. Тогава той поискал от свид. Д. да му услужи с велосипед за
няколко дни, през които да ходи и събира орехи, след което обещал да му го
върне. Св. Д. се съгласил и му предоставил 1 бр. велосипед „GTX-30”, немско производство, втора
употреба, с 18 скорости „Ш”, тип дамски.
След като взел велосипеда, подсъдимият
наистина ходил да събира орехи, но един ден през мес.септември решил да го
продаде, за да спечели пари. В изпълнение на така взетото решение подсъдимият
продал велосипеда на св. Х.И. *** за сумата от 35 лв. Обяснил на св. И., че
колелото е негово. Съвсем случайно св.Д. видял велосипеда си пред минералната
баня в гр.Пазарджик и разбрал, че се продава от св.И.. Той казал на св.И., че
велосипеда е негов, но последният отказал да му го върне, т.к. го бил купил от
подсъдимия. Св.Д. подал жалба в полицията, но междувременно св. И. продал
велосипеда на непознато и неустановено по делото лице.
Видно от заключението на назначената и
приета по делото оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно,
стойността на инкриминираната вещ
възлиза на сумата от 120 лв./сто и
двадесет лева/, като е приспаднато овехтяване, към датата на извършване на
престъплението.
В резултат на всичко това било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе, въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д.
и И., както и от заключението на съдебно-оценъчната експертиза и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са
непротиворечиви.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият Т. е осъществил престъпния състав на чл.206 ал.5
във вр. с ал.1 от НК, като през месец
септември 2009 г.
в гр. Пазарджик противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 бр. дамски
велосипед „***30” на стойност 120 лв./сто и двадесет лева/, собственост на И.Ж.Д.
***, която владеел, като случаят е маловажен.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението.
Подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи видът и размерът на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която в
конкретния случай не е висока. Самият подсъдим е личност с висока степен на
обществена опасност. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост,
същият е осъждан и с негативни характеристични данни.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането от страна на подсъдимия на установения
в страната правов ред, на правото на собственост и в желанието му да се
облагодетелства от чуждата вещ.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, съдът прецени направените самопризнания, оказаното съдействие на
разследващите органи, тежкото семейно и материално положение на подсъдимия и
ниската стойност на движимата вещ,
предмет на посегателството. Отегчаващо отговорността обстоятелство са негативните характеристични
данни и миналите осъждания.
При това положение и след преценка на наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът намери, че за постигане целите на наказанието най-подходящо по
вид измежду алтернативите по чл.206 ал.5 от НК е наказанието пробация, с което
ще се постигнат целите на наказанието и ще е съответно на тежестта на
извършеното.
Предвид на това съдът осъди подс.Т. на пробация с
пробационни мерки по чл.42 ал.2, т.1 , т.2 и т.6 от Нк, а именно: “задължителна регистрация по
настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично” и “задължителни периодични срещи с
пробационен служител” , двете за срок от по шест месеца, както и “100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото,
положен в рамките на една година”.
Първите две пробационни мерки съдът наложи като
задължителни по смисъла на чл.42а ал.4 от НК,а тази по т.6 на чл.42а ал.2 от НК, съдът наложи , като прие , че посредством нея ще се катализира процеса на
формиране на нова ценностна система у подсъдимия, целяща привързването му към
обществено полезния начин на живот.
При
този изход на делото и след преценка на събраните доказателства и предвид заключението на приетата съдебно-оценъчна
експертиза, съдът намери за основателен предявеният против подсъдимия
граждански иск по чл.45 от ЗЗД и осъди последния да заплати на гражданския ищец
сумата в размер на 120 лева, представляваща обезщетение за причинените, в
резултат на извършеното престъпление, имуществени вреди .
Предвид осъдителната
присъда и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и
на основание чл.189 ал.3 от НПК, в негова тежест бяха присъдени направените по
делото разноски за експертиза и същият бе осъден да заплати в полза на държавата,
по сметка на РУП-Пазарджик в размер на 35 лева , а сумата от 15 лева – деловодни разноски и ДТ върху
уважения граждански иск от 50 лв.- да плати по сметка на ПРС.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: