РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1039
гр. Пловдив, 19 юни 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІХ състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1314 по описа
за 2019 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба, предявена
от Р.Ъ., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***,
против Ревизионен акт (РА) № Р-16001618003115-091-001/11.01.2019 г., издаден от
П. Д.С.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и К.Г.Д.на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр.
Пловдив, потвърден с Решение № 207/02.04.2019 г. на Директора на Дирекция
“ОДОП” гр. Пловдив относно ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК на Р.Ъ. в
качеството му на управител на „РЕГА БЪЛГАРИЯ” ООД за задължения за ДДС в размер
на 135 955,58 лв., ведно със законните лихви в размер на 36 266,94
лв. и за корпоративен данък в размер на 3 612,94 лв., ведно със законните лихви
в размер на 1 106,46 лв.
Навеждат се
доводи за материална незаконосъобразност на ревизионния акт и се иска неговата
отмяна от съда. Твърденията най-общо се свеждат до обстоятелството, че в случая
не се констатира наличието на фактите, възведени в хипотезата на чл. 19, ал. 1
от ДОПК. Поддържа се също така, че липсва причинно-следствена връзка между
поведението на управителя на дружеството и невъзможността за събиране на
задълженията за данъци. Иска се присъждане на сторените разноски по
производството, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени
в депозирани по делото писмени бележки.
3. Ответникът по жалбата –
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази
насока са изложени в представена по делото писмена защита. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил в оспорената в
настоящото производство част. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“
- Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618003115-020-001/30.05.2018 г. е сложено
начало на ревизия на жалбоподателя с обхват отговорност за корпоративен данък
за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. и отговорност за данък върху
добавената стойност за периода 01.01.2014 г. – 31.07.2016 г. Определен е краен
срок за приключването на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване
на посочената заповед (25.07.2018 г.). ЗВР е издадена от П. Д.С.на длъжност
Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив.
6. В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001618003115-092-001/08.11.2018
г. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е
издаден и оспореният РА.
7.
Този
резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение № 207/02.04.2019 г.,
Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния
ревизионен акт.
8. С
оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по
делото е представена Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., издадена на основание чл.
11, ал. 3 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
Определените спрямо Ъ. задължения към
бюджета са основани на следните, приети за установени от органа по приходите,
факти и обстоятелства:
9.
Относно правния статус на физическото лице Р.Ъ. и на юридическото лице „РЕГА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, в хода на процесното ревизионно производство е прието за
установено следното:
9.1. Р.Ъ. е физическо лице без регистрация по Търговския закон. Регистриран е в
ТД на НАП Пловдив като задължено лице с ЕГН. Семейно положение – женен, съпруга
Х.Ъ.. Задълженото лице е представляващ, управляващ и
съдружник в „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД.
На
физическото лице Р.Ъ. не е извършвана ревизия.
9.2. Относно „РЕГА БЪЛГАРИЯ" ООД с ЕИК по ЗТР *********:
- „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД е вписано в регистъра на
Пловдивския окръжен съд с Решение № 3491/21.05.2004 г. по фирмено дело № 1652/2004
г. Съдружници са: Р.Ъ., гражданин на Република Турция
с местожителство Република Турция, гр. Бурса - притежател на 30 дяла по 50
лева; Х.Ъ., гражданка на Република Турция с местожителство Република Турция,
гр. Бурса - притежател на 30 дяла по 50 лева; Н.Ъ., гражданка на Република
Турция с местожителство Република Турция, гр. Бурса - притежател на 20 дяла по
50 лева и Г.Ъ., гражданка на Република Турция с местожителство Република Турция,
гр. Бурса - притежател на 20 дяла по 50 лева.
Дружеството е учредено за срок от 99 години.
Дружеството се управлява и представлява от Р.Ъ. и
Х.Ъ., заедно и поотделно.
С Решение от 08.03.2012 г. на Общото събрание на
дружеството е решено следното: променя се седалището и адреса на управление на
дружеството, от *** на ***; Д.Г.да закупи от Н.Ъ. Г.50 % от нейния дял в „Рега България“ ООД, което е 10 /десет/ дружествени дяла от
капитала на дружеството, всеки на стойност 50 /петдесет/ лева, за сумата от 500
/петстотин/ лева. Продажбата е извършена с Договор за продажба на акции от
23.01.2012 г., нотариално заверен.
Описаните до тук данни са съответни на
тези, съдържащи се в публично обявените актове и вписвания в Търговския
регистър.
Дружеството
е регистрирано по ЗДДС, считано от 24.01.2005 г. и е дерегистрирано на
26.03.2018 г.
10. На
„РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД е извършена ревизия, възложена със ЗВР №
Р-16001616006524-020-001/19.09.2016 г., връчена на лицето на 26.09.2016 г., приключила
с PA № Р-1600161006524-091-001/04.04.2017 г., поправен с РАПРА №
П-16001617070993-003-001/26.04.2017 г., потвърден с Решение № 365/20.06.2017 г.
на изпълняващ правомощията Директор на Дирекция „ОДОП“ Пловдив в обжалваната
част за отказан данъчен кредит в общ размер на 7 987,08 лв. с прилежащи
лихви от 1 874,69 лв.; допълнително начислен ДДС в размер на
135 720,00 лв. с прилежащи лихви 9 953,60 лв., както и корпоративен
данък за 2014 г. в размер на 380,00 лв. и за 2015 г. в размер на 3 612,94
лв., с прилежащи лихви в размер на 77,66 лв. и 370,45 лв.
Ревизията обхваща данъчни периоди от
01.01.2014 г. до 31.07.2016 г., през които основната
дейност на дружеството е търговия с хранителни стоки, варива, консерви,
маслини, зехтин, пакетирани и др., осъществявана в нает обект – склад в ***.
С Протокол № 0481567/10.02.2017 г.
органите по приходите са присъединили доказателства, събрани при проверка за
установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, приключила с Протокол №
П-16001616037261-073-001/15.08.2016 г.
В хода на ревизията на дружеството са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/, с
които са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, справки,
прилаганите надценки, инвентаризационни описи на наличните активи към 31.12. на
2013 г., 2014 г. и 2015 г., сравнителна ведомост за стоките към 14.06.2016 г.,
данни и обяснения относно установените разлики, документи за МПС, документи за
закупуване, влагане и изписване на гориво, ГСМ, авточасти и др.
В отговор на връчените ИПДПОЗЛ от
ревизираното дружество са представени копия на подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО,
Баланс и ОПР за 2014 г. и 2015 г., дневници на счетоводни сметки, фактури за
закупени горива и резервни части, 4 броя издадени фактури с приложени договори
от 27.05.2016 г. и 28.05.2016 г. за продажба на МПС: лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № ***; лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***; товарен
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***; товарен автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. № ***; хронология на сметка 709 „Постъпления от други продажби“ за
осчетоводяване на приходите от продажби на МПС, 5 бр. пътни листове с дати от
м.април до м.май 2016 г. за движението на двата товарни автомобила.
Определените с посочения по-горе РА
задължения на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД, са както следва:
10.1. Допълнително е начислен данък в размер
на 135 720,00 лв. във връзка с установена липса на стоки към 14.06.2016
г., като за да достигнат до тези изводи, органите по приходите са приели за
установено следното:
В хода на ПУФО, приключила с Протокол №
П-16001616037261-073-001/15.08.2016 г., органите по приходите са извършили
проверка и фактическо преброяване на наличните стоки в обект /нает склад/,
стопанисван от „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД, находящ се в ***.
За резултатите от проверката е съставен
Протокол № 024431/14.06.2016 г. с приложен опис /общо 11 страници/ на стоките,
открити в обекта на 14.06.2016 г., като на всяка страница има положени подписи
както на органите по приходите, изброили стоките, така и на Р.Ъ. в качеството
му на представляващ „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД, присъствал при проверката. Съгласно
данните от описа, в обекта са открити стоки по продажни цени в размер на
561 825,56 лв.
От „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД е представена
разпечатка на счетоводна сметка 305 „Стоки на склад“ към 14.06.2016 г., от
която е установено, че по счетоводни данни се водят стоки с отчетна стойност в
общ размер на 1 114 126,69 лв., общо 36 групи стоки, сред които и
групи с наименование „Други“ и „Пакетаж“. Констатирано е, че в счетоводството
на дружеството не се води сметка 304 „Стоки“, а е заведена единствено сметка
305 „Стоки на склад“, чрез която се отчитат както заприхождаването,
така и отписването на стоките.
Както в хода на ПУФО, така и в хода на
ревизионното производство, органите по приходите са изискали по реда на ДОПК от
ревизираното лице да представи сравнителна ведомост за резултатите от
фактическото преброяване на стоките и от която да се установят различията между
водените по счетоводни данни количества и стойности по видове стоки и тези,
открити при фактическото преброяване на стоките на 14.06.2016 г., но такава не
е била представена. Наред с това е установено и различие в начина на завеждане
на стоките, като във въведения продукт за отчитане движението на стоките в
склада /в складовата програма/, стоките се вписват аналитично по видове
артикули – 390 броя. Заведените стоки по сметка 305 „Стоки на склад“ се водят
по групи – 36 групи. Така заведеното счетоводство за отчитане на материалните
запаси в дружеството е установено, че не дава възможност да се извърши
съпоставка между стоките, заведени в складовата програма и стоките, заведени по
сметка 305 „Стоки на склад“.
Въз основа на така установеното,
ревизиращите органи са направили извод, че са налице обстоятелствата по чл.
122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или определяне на
ЗОВ са унищожени не по установения ред.
В резултат на този извод, ревизията за
данъчен период м.06.2016 г. е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК. На лицето е
връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, в което е посочено, че данъчната
основа ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изисканите попълнени
декларации по чл. 124 от ДОПК не са представени.
Извършен е анализ на изброените в чл.
122, ал. 2 от ДОПК точки, като в констативната част на съставения РД са
посочени кои от тях са съотносими и кои – не при определяне на данъчната
основа.
Установено е, че за всички закупени
стоки „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД е приспаднало данъчен кредит, както и че до датата на
извършване на проверката на наличните стоки /14.06.2016 г./ не е отразило и
отчело липси и брак на стоки. Органите по приходите са констатирали, че
дружеството е придобило всички стоки като облагаеми доставки, за които е
упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит.
Предвид факта, че на 14.06.2016 г. при
извършеното фактическо преброяване са установени налични стоки по продажни цени
в размер на 561 825,56 лв., то включеният в тази цена ДДС е определен в
размер на 93 637,59 лв. /561 825,56 лв. х 20:120/. Следователно стойността
на фактически откритите налични стоки по продажни цени без ДДС е прието, че е в
размер на 468 187,97 лв. /561 825,56 лв. – 93 637,59 лв./. На база на
декларираната от ревизираното лице търговска надценка на стоките за продажба в
дружеството от 5 % до 10 %, органите по приходите са приели, че стоките се
продават със средна надценка от 7,5 %. Отчетната стойност на фактически
откритите стоки при инвентаризацията е определена в размер на 435 523,69
лв. /468 187,97 лв. – 32 664,28 лв. надценка/. При сравняване на отчетната
стойност на стоките, открити в склада на дружеството на 14.06.2016 г. с
отчетната стойност на стоките, заведени в сметка 305 „Стоки на склад“ към
14.06.2016 г., органите по приходите са установили липса на стоки с отчетна
стойност 678 603,00 лв. /1 114 126,69 лв. – 435 523,69 лв./. Въз
основа на констатираното, и в резултат на извършения анализ по реда на чл. 122,
ал. 2 от ДОПК, е прието, че към 14.06.2016 г. данъчната основа, върху която
следва да се начисли ДДС за липсващите стоки, е в размер на 678 603,00 лв.
При това положение и на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД допълнително
е начислен ДДС в размер на 135 720,00 лв.
За несвоевременното разчитане на
допълнително определеното данъчно задължение от 135 720,00 лв., на
основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е начислена и прилежаща лихва в
размер на 9 953,60 лв.
10.2. На „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД е отказано
приспадането на данъчен кредит в размер на 7 987,08 лв. За да сторят това,
органите по приходите са констатирали, че ревизираното дружество е ползвало
пълен данъчен кредит за закупени горива по фактури, издадени от доставчиците „Итали“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД, както и за закупени
резервни части и гуми по фактури,
издадени от доставчиците „Ем кар“ ЕООД и „Козлоджов“ ЕООД. От фактурите, отразени в дневниците за
покупки е установено, че „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД през 2014 г. е закупило горива от
цитираните доставчици на стойност 22 215,07 лв. и резервни части на
стойност 5 404,54 лв., а през 2015 г. е закупило горива на стойност
10 848,24 лв. и резервни части на стойност 1 466,67 лв. Установено е също
така, че в хода на ревизията от страна на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД не са ангажирани
никакви доказателства за начина, по който са използвани процесните горива,
резервни части и гуми за икономическата дейност на дружеството и за последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1
от ЗДДС. Такива документи не са били представени и в хода на административното
обжалване.
Предвид констатираното, на основание
чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДДС за данъчни периоди на 2014 г. и 2015 г. с РА
е отказан данъчен кредит в размер на 7 987,08 лв.
За несвоевременното разчитане на
допълнително определеното данъчно задължение от 7 987,08 лв., на основание
чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е начислена и прилежаща лихва в размер на
1 874,69 лв.
10.3. При ревизията е извършено увеличение
на счетоводния финансов резултат на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД за 2014 г. и 2015 г. по
реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, съответно в размер на 27 619,61 лв. и
12 314,91 лв.
Органите по приходите са установили, че
ревизираното дружество е осчетоводило в разходните си сметки от група 60
разходи за закупено гориво и резервни части и консумативи за МПС. В
представената справка за наличните МПС, входирана с № Рев. 132/18.01.2017 г. и
подписана от управителя на ревизираното дружество Р.Ъ., не са декларирани
собствени превозни средства. В хода на ревизията не са представени
доказателства дружеството да е наемало МПС. Констатирано е, че въпросните
разходи за гориво са по фактури, издадени от доставчиците „Итали“
ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД, както и за закупени резервни части и гуми по
фактури, издадени от доставчиците „Ем кар“ ЕООД и „Козлоджов“ ЕООД. В хода на ревизията не са представени
документи, доказващи употребата на гориво, ГСМ и авточасти в дейността на
дружеството за годините 2014 г. и 2015 г. Не е доказано за кой автомобил и за
какво е употребено закупеното гориво по тези фактури или резервни части.
С оглед на това и органите по приходите
са квалифицирали тези разходи като несвързани с дейността и документално
необосновани и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 22, т.
1 и чл. 23, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 – ал. 5 от ЗКПО, са преобразували счетоводния
финансов резултат на дружеството в посока увеличение с посочените суми, като са
определили и допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 380,00
лв. за 2014 г. и 3 612,94 лв. за 2015 г., като са начислили и прилежащите
лихви в размер на 77,66 лв., съответно 370,45 лв.
Така издаденият РА, поправен с РАПРА и
потвърден с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив не е обжалван и е
влязъл в сила на 03.07.2017 г.
11. От страна на НАП са предприети действия
по събиране на задълженията по издадения РА, както следва:
- образувано е Изпълнително дело №
*********/2017 г. за просрочени задължения в общ размер на 163 721,87 лв.,
в т.ч. главница 140 960,39 лв. и лихви 22 781,48 лв.;
- изпратено е Съобщение за доброволно
изпълнение № С170016-048-0071972/11.05.2017 г.;
- предприети са действия по
обезпечаване на задълженията с ПОМ изх. № С170016-023-000130/20.01.2017 г. и
Постановление за продължаване на наложени обезпечителни мерки № С170016-139-0000889/19.04.2017
г.;
- С Постановление №
С170016-022-0023392/25.04.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както
и суми, предоставени за доверително управление;
- осъществен е контакт по телефон с
дружеството, което извършва счетоводното обслужване на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД;
- с писмо изх. №
С170016-17800012596/14.06.2017 г. е поканен управителят на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД
за среща, в която да поеме конкретни ангажименти за погасяване на дълга, но
такава не е била проведена, поради неявяване на управителя;
- от справка в ПП СУП е установено, че
„РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД не извършва стопанска дейност, като последно подадената
декларация обр. № 6 е от дата 27.06.2016 г.;
- извършено е проучване на
имущественото състояние на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД чрез отправяне на искания по чл.
212 от ДОПК, извършени справки в ПП на НАП, електронни регистри в ИКАР, ТР,
АПСПК, ИА МА, ГДГВА, ЦРОЗ, като от получените отговори е установено, че
дружеството не притежава имущество, което да послужи за обезпечение и
реализация;
- извършено е проучване и на
финансовото състояние на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД, като е издадено постановление
изх. № С170016-022-0023392/25.04.2017 г. и са изпратени запорни
съобщения до всички търговски банки, осъществяващи дейността на територията на
страната. Установено е, че дружеството разполага с открити сметки в две
търговски банки, на които е наложен запор и е започнало принудително изпълнение
с изпратени Разпореждания за изпълнение изх. № С170016-029-0014555/26.06.2017
г. и изх. № С170016-029-0024849/03.11.2017 г. Получени са суми в размер на
8008,80 лв. от дата 28.06.2017 г. и сума в размер на 210,93 лв. от дата
06.11.2017 г. Други суми не са постъпили по сметките на ИД към ТД на НАП Пловдив.
Констатирано е, че дружеството не е искало разсрочване или отсрочване на
установените публични задължения и не е подавало искане за РНПл;
- на основание чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК, предвид натрупания дълг и наложеното обезпечение, което не покрива
размера на просрочените задължения, с Протокол изх. №
С170016-026-0029770/03.11.2017 г. „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД е предложено за включване
в Интернет списъка с длъжници, неплатили в срок
публичните си задължения, които са в размер над 5000 лева;
- инициирани са действия по
дерегистрация по ЗДДС с Протокол изх. № С170016-026-0025924/28.09.2017 г.;
- извършена е справка в ПП СУП за
наличие на трудови договори и е установено, че дружеството е прекратило
трудовите договори на наетия персонал на 01.06.2016 г. и няма регистрирани нови
трудови договори;
- от извършена справка в ПП „Фискални
апарати“ и ПП VAT-14
е констатирано, че дружеството няма обороти по ФУ и по ДДС за периода 01.01.2017 г. – 30.10.2017 г.;
- след извършен анализ на вида на
задълженията е установено, че дългът е формиран от декларирани осигуровки и
данъци по Декларация обр. 6, РА №
Р-16001616006524-091-001/04.04.2017 г., поправен с РА
№ П-16001617070993-003-001/26.04.2017 г. При установената липса на имущество,
годно да послужи за обезпечение на просрочени публични задължения, установени и
събирани от НАП, е извършена проверка в съответните регистри за вписвания на
сделки или действия от страна на задълженото лице, насочени към отчуждаване на
собственото си имущество. Установена е продажба на МПС преди връчването на ЗВР
на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД, поради което и е прието, че липсва основание за
завеждане на иск за недействителност на действия и сделки по чл. 216 от ДОПК.
При това положение е направена преценка
събирането на задълженията на дружеството да бъде насочено към неговите
управители, при условие за доказани от тяхна страна виновни действия, довели до
невъзможност същите да бъдат събрани.
В паралелно ревизионно производство на
другия управител на дружеството Х.Ъ. не са установени изпълнени предпоставките
на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, поради което и не й е вменена отговорността
за установените задължения за корпоративен данък и ДДС на дружеството.
12. В хода вече на
процесната ревизия, с оглед установяване релевантните факти и обстоятелства,
органите по приходите са изпратили до Ъ. ИПДПОЗЛ, връчено на 25.07.2018 г., с
което от лицето е поискано представянето на документи, доказващи
представителството и управлението на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД; документи, разписвани
от Ъ. като представляващ и управляващ дружеството /договори, разписки и др./;
декларации за периода на представителство и управление на дружеството;
документи, доказващи наличие на имущество и банкови сметки, разкрити на името
на лицето; документи, доказващи собственост на движимо и недвижимо имущество,
както и банкови сметки на името на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД; попълнени справки и
декларации, приложени към искането; обяснения относно установените задължения с
РА на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД - обжалван ли е бил РА и внесени ли са определените задължения,
относно установените в хода на ревизията на дружеството липси на стоки – какъв
е механизмът на отчитането на стоките и защо реално не се отчита стоков поток
за периода, защо суми от продажба на стоки, които са определени като липси, не
са отчитани в приходите на дружеството, както и известни ли са на лицето
начинът на отчитане на материалните запаси в дружеството, както и това, че в
счетоводството на дружеството са отчитани документи за разходи неправомерно,
както и посочване на лицето, представило тези документи за обработка в
счетоводството. В указания срок изисканите документи и писмени обяснения не са
постъпили. Изготвен е в тази връзка и нарочен Протокол № 1457600/15.10.2018 г.
13. Въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, органите по приходите са приели, че е налице
хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, като реализирането на тази отговорност
изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: субект на отговорността
да е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или
управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; това лице да е укрило
факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител; като резултат, вследствие от поведението на
лицето по укриване на фактите и обстоятелствата, да е налице състояние на
невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски; наличието на причинно-следствена връзка между укриването
на факти и обстоятелства от управителя и несъбираемостта на съответното
задължение от задълженото лице.
Изводът на приходна
администрация е, че в случая този фактически състав, е доказан.
13.1. Все в тази насока е посочено, че първият елемент от фактическия състав
на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е налице предвид регистрационния
режим, касаещ органите на управление на юридическото лице „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД. Установено
е, че за периода, за който се вменява отговорност, Р.Ъ. има качеството на
управител и член на орган на управление на задълженото лице „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД
по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК.
13.2. Относно втория задължителен елемент от фактическия състав (лицето да е
укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа
по приходите или публичния изпълнител) са следните констатирани при ревизията на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД действия
на Р.Ъ. в качеството му на управител и представляващ в процесния период:
- неправомерно отразяване в
счетоводството на дружеството на документи за разходи, за които не е налице
документална обоснованост, което води до намаляване на декларираната печалба на
дружеството, респ. до деклариране и внасяне на корпоративен данък в намален
размер;
- отразяване в Дневниците за
покупки по ЗДДС на дружеството документи, без същите да удостоверяват реално
извършени доставки на материали и горива и без последните да са използвани за
дейността му, което е довело до неправомерно упражнено от дружеството право на
приспадане на данъчен кредит в по-голям размер от действителния, от което се
следва и деклариране в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и СД по чл. 125 от
с.з. на неверни данни, като последиците са и деклариране и внасяне на ДДС в
по-малък размер от дължимия;
- липси на стоки, за които не е
извършена корекция на ползвания за тях данъчен кредит, съгласно изискванията на
ЗДДС, което води до деклариране на неистински данни в отчетните регистри
/Дневник за покупки/ и СД по чл. 125 от ЗДДС;
- дружеството е имало
упълномощени лица за подаване на данни с КЕП за ревизираните периоди, но
управителят като представител на дружеството е бил длъжен да следи за
коректното подаване на СД по ЗДДС, в които вярно да са отразени извършените и
получени облагаеми доставки за съответните периоди. С други думи казано,
разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при
ревизията е прието, че представлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Отговорността на ревизираното лице в разглежданото производство е
ангажирана за това, че в подадените справки декларации по ЗДДС и годишни
данъчни декларации по ЗКПО управителят не е декларирал истинските стойности на
данъка за внасяне по ЗДДС, на претендирания данъчен кредит и на дължимия
корпоративен данък.
13.3. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква да е налице
причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия
/деклариране на неверни обстоятелства/ на представляващия дружеството и
несъбираемостта на задължението. Такава, според органите по приходите, е
установена в хода на ревизията:
- подадените отчетни регистри и
СД по ЗДДС на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД са с невярно съдържание, което лишава
приходната администрация от възможността да узнае за наличието на задължение,
още повече, че съгласно чл. 105 от ДОПК, чрез декларациите се установяват,
макар и само предварително, задължения за данъци. Администрацията е лишена също
така от изпълнително основание, въз основа на което да проведе евентуално
принудително изпълнение. Именно подадените декларации представляват
изпълнително основание, съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. При липса на
декларации, с които вярно да са определени дължимите данъчни задължения за ДДС,
приходната администрация е лишена от възможността чрез съответните съпоставки и
анализи да установи, че са възникнали неплатени вземания;
- предприятието е било
действащо към момента, извършвало е сделки и е притежавало парични средства и
след изтичане на срока за декларирането на ДДС, имало е назначен на трудов
договор персонал. Ето защо декларирането на неверни данни е прието като причина
администрацията да не предяви своите претенции за заплащането на дължимото от
имуществото, налично към и непосредствено след изтичане на срока за
деклариране. Несъбираемостта към момента на установяване на задълженията с последващи актове на органите по приходите е една от
възможните последици от липсата на навременна информация относно задълженията;
- установяването на знанието на
Р.Ъ. е пряко свързано с факта на отчитане на доставки, чийто предмет не е
свързан с дейността на дружеството, което вече е доказано при извършената
ревизия на дружеството;
- в хода на процесната ревизия Р.Ъ.,
като представляващо дружеството лице, е имал възможност да ангажира
доказателства за отмяна на установените задължения, но това не е направено. „РЕГА
БЪЛГАРИЯ“ ООД не се е възползвало от възможността за обжалване на издадения му РА,
поправен с РАПРА, по съдебен ред, в което производство по обжалване да докаже
своята невинност и евентуално незаконосъобразно определяне на задължения по
ЗДДС и ЗКПО.
Следователно, прието е, че несвързаността
на доставките с дейността на дружеството и наличието на липси на СМЦ, във
връзка с които е формирано задължението на дружеството, е доказана, а
декларираните от Р.Ъ. в качеството му на управител обстоятелства, са съзнателно
действие, неотразяващо факти, които са част от обективната действителност.
С оглед правилата за
упражняване право на данъчен кредит по включени в дневника за покупки
документи, които неотразяват реални доставки, органите по приходите са приели за
доказана и предпоставката - поведение на лицето при установяване на отговорност
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК в процесното ревизионно производство. Управителят е
бил наясно с обстоятелството, че в резултат на това за дружеството като
задължено по ЗДДС лице, ще възникне друг резултат по месечните СД по ЗДДС,
който ще бъде във всички случаи ДДС за внасяне в по-малък размер.
От тези действия на
ревизираното лице, според органите по приходите, се поражда и обективната
невъзможност да бъдат събрани задълженията за ДДС (тъй като ще бъдат определени
в по-голям размер). Това е последица от действията по укриването на фактите и
обстоятелствата. Определените задължения в по-голям размер не могат да бъдат
събрани от НАП, въпреки предприетите действия от приходната администрация и
публичния изпълнител. Наред с това е
констатирано, че е налице и обективна невъзможност за събиране на
задълженията на дружеството и тя е в причинно-следствена връзка с действията на
ревизираното лице по укриването на извършени облагаеми доставки по смисъла на
ЗДДС. Т.е. действията му по укриване на факти и обстоятелства са приети като причина
за несъбирането на задълженията по ЗДДС.
Укриването на данни и факти,
които е следвало да бъдат декларирани в НАП, според органите по приходите предполага
наличието на умисъл от страна на Р.Ъ. - да се заплаща по-малко ДДС. Умисълът
пък от своя страна обуславя причинно-следствена връзка между деянието и
невъзможността да се съберат публичните вземания. Налице е волево поведение на Р.Ъ.,
което цели пряко укриването от приходната администрация на ДДС, факти и
обстоятелства, по повод на осчетоводените нереално получени в дружеството
доставки. Посочва се също така, че няма как с цел укриване на данъци, лицето да
не съзнава, че именно неговото поведение води до невъзможността да се събират
публични задължения, а определения от ревизията в по-висок размер ДДС става
практически несъбираем, т.е. укриването на ДДС е причината за несъбирането на
задълженията.
По отношение на липсите на
стоки на стойност 678 600,00 лв., установени при извършена от органите по
приходите на 14.06.2016 г. инвентаризация на СМЦ в „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД, е констатирано,
че както в хода на ревизията на дружеството, така и в хода на ревизионното
производство на Р.Ъ., последният не посочва кои са причините, довели до
установяване на липси в такъв размер и от какво произтичат те.
В тази връзка е прието, че е
налице липса на увереност относно произхода и времевия период, в който са
възникнали установените липси на стоки, установени от органите по приходите
през м.06/2016 г. Твърди се, че посочените факти и обстоятелства не дават
увереност да се приеме, че установените липси на стоки по смисъла на ЗСч и НСС,
са свързани с естествени фири, по вина на МОЛ, причинени от непреодолима сила
/бедствия, аварии, катастрофи/, технологичен брак, кражби и т.н. Липсващите
стоки, според ревизиращите органи, най-вероятно са напуснали патримониума на дружеството в резултат на осъществени
продажби като сумите, получени от тях са изплатени или разпределени под каквато
и да е форма в полза на съдружниците, тъй като не са отчетени от дружеството.
При това положение е прието, че
Р.Ъ. в качеството си на управител на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД е допуснал липси на
стоково-материални запаси в особено големи размери /678 600,00 лв./, довели до
намаляване активите на дружеството, в резултат на което не са погасени
задълженията за данъци. Недекларирането на въпросните липси от лицето е довело
и до укриване на ДДС.
С оглед на така установеното, органите
по приходите са приели, че е налице конкретно лично участие на Р.Ъ., изразяващо
се в отклоняване на парични средства, които са активи на дружеството и това е
породило последици, които са във вреда на фиска.
Разпореждането на ревизираното лице с активи на дружеството (парични средства)
недобросъвестно води до тяхното намаляване до степен непозволяваща изпълнението
на възникналите задължения на дружеството за корпоративен данък и ДДС.
14. При тези данни е прието, че са налице основания за ангажиране отговорност
по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на Р.Ъ. в качеството му на управител на „РЕГА
БЪЛГАРИЯ” ООД за задълженията на дружеството, установени с PA № Р-1600161006524-091-001/04.04.2017
г., поправен с РАПРА № П-16001617070993-003-001/26.04.2017 г., потвърден с
Решение № 365/20.06.2017 г. на изпълняващ правомощията Директор на Дирекция
„ОДОП“ Пловдив в процесния размер.
15. В хода на съдебното производство са изслушани основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чиито заключения се свеждат до следното:
15.1. Заключение вх. № 621/13.01.2020 г. по описа на съда, изготвено от вещото
лице К.Н., което се свежда до следното:
От представените
по делото документи /счетоводни регистри, ревизионни доклади и актове и др./ се
установява, че Р.Ъ. в качеството си на управител на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД не е
получавал пряко суми от дружеството за периода 01.01.2014
г. - 31.07.2016 г.
Изхождайки от
данъчните декларации и ревизионните актове, приложени към делото, експертът е
установил, че размерът на неизплатените публични задължения на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“
ООД за ДДС и Корпоративен данък /КД/ по данъчен период, за който се отнасят и
произход - справка-декларация /СД/ на данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ или РА за спорните
периоди, са както следва:
За ДДС:
|
За периода 01.01.2014 г.-31.12.2016 г., в т.ч. по месеци: |
Размер
на неизплатени задължения по ДДС по СД на ДЗЛ |
Размер
на неизплатени задължения по ДДС по РА |
Начислена лихва по РА, вкл.
Р-16001618003115-091-001 / 11.01.2019 г. |
Общо неиздължени к.3+к4 |
||||
|
к.1 |
к.2 |
к.З |
к.4 |
к.5 |
||||
|
01/2014 г. |
|
|
147,45 |
147,45 |
||||
|
02/2014 г. |
|
|
165,92 |
165,92 |
||||
|
03/2014 г. |
|
|
182,32 |
182,32 |
||||
|
04/2014 г. |
|
|
122,35 |
122,35 |
||||
|
06/2014 г. |
|
|
260,82 |
260,82 |
||||
|
08/2014 г. |
|
|
108,01 |
108,01 |
||||
|
10/2014 г. |
|
|
290,39 |
290,39 |
||||
|
01/2015 г. |
|
|
206,18 |
206,18 |
||||
|
03/2015 г. |
|
|
60,5 |
60,5 |
||||
|
07/2015 г. |
|
|
196,68 |
196,68 |
||||
|
09/2015 г. |
|
|
57,41 |
57,41 |
||||
|
11/2015 г. |
|
|
42,39 |
42,39 |
||||
|
12/2015 г. |
|
235,58 |
74,75 |
310,33 |
||||
|
06/2016 г. |
|
135720 |
31934,46 |
167654,46 |
||||
|
Общо: |
|
135955,58 |
33849,63 |
169805,21 |
||||
Видно от данните
в таблицата, няма неизплатени публични задължения на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД за
ДДС, произтичащи от подадени от ДЗЛ СД по ЗДДС, а оставащите /след частично
изплащане/ по РА са общо в размер на 169 805,21 лв., в т.ч. 135 955,58 лв.
главница и 33 849,63 лв. лихва.
За корпоративен
данък:
|
За периода 01.01.2014 г.-31.07.2015 г., в т.ч. по години: |
Размер
на неизплатени задължения за КД по ГДД на ДЗЛ |
Размер на неизплатени
задължения за КД по РА |
Начислена лихва по РА, вкл.
Р-16001618003115-091-001 / 11.01.2019 г. |
Общо неиздължени к.3+к4 |
|
к.1 |
к.2 |
к.З |
к.4 |
к.5 |
|
2014 г. |
|
|
86,63 |
86,63 |
|
2015 г. |
|
3612,94 |
955,59 |
4568,53 |
|
Общо: |
|
3612,94 |
1042,22 |
4655,16 |
Видно от данните
в таблицата, няма неизплатени публични задължения на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД за
корпоративен данък, произтичащи от подадени от ДЗЛ годишни данъчни декларации
/ГДД/, а тези по РА са общо в размер на 4 655,16 лв., в т.ч. 3 612,94 лв.
главница и 1 042,22 лв. лихва.
Горепосочените
задължения за ДДС и корпоративен данък в общ размер на 174 460,30 лв. вещото
лице е установило, че са към датата на издаване на РА № Р-16001618003115-091-001/11.01.2019
г. Те са в по-малък размер от установените с РА и РАПРА, издадени на „РЕГА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, тъй като част от тях към момента на съставяне на РА № Р-16001618003115-091-001/11.01.2019
г. са били вече погасени. Посочено е също така, че върху непогасените главници
продължава начисляването от страна на НАП на лихва за закъснение и след
издаването на РА № Р-16001618003115-091-001/11.01.2019 г., т.е. и към момента
на съставяне на заключението, сумите за лихви са по-големи от посочените в
таблиците и продължават да нарастват. Точен размер на дължимите данъчни
задължения към момента би могъл да се изиска от НАП от данъчно-осигурителната
сметка на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД.
При извършената
проверка относно продажби на имущество /краткотрайни и дълготрайни активи/ от
страна на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД вещото лице е установило, че такова е продадено
през 2016 г. на обща фактурирана стойност с ДДС 24 352,80 лв., като е описано
подробно в табличен вид, а именно:
|
Документ № |
Дата на
документа |
Получател |
Вид на
актива |
Стойност
без ДДС |
ДДС |
Обща
стойност |
|
********* |
13.05.2016
г. |
„Плюс
Ф" ООД* |
стока |
6094 |
1218,8 |
7312,8 |
|
********* |
27.05.2016
г. |
„Плюс
Ф" ООД |
стока |
6933,33 |
1386,67 |
8320 |
|
3126 |
27.05.2016
г. |
Н.Гюнеш** |
Лек автомобил |
833,33 |
166,67 |
1000 |
|
3127 |
27.05.2016
г. |
Н.Гюнеш |
Лек автомобил |
5833,33 |
1166,67 |
7000 |
|
3128 |
27.05.2016
г. |
„Плюс
Ф" ООД |
Тов. автомобил |
300 |
60 |
360 |
|
3129 |
28.05.2016
г. |
„Плюс
Ф" ООД |
Тов. автомобил |
300 |
60 |
360 |
|
|
|
|
Общо: |
20293,99 |
4058,81 |
24352,8 |
* Данъчните
органи са констатирали, че „Плюс Ф“ ООД е свързано лице с „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД
по смисъла на т. 3, б.“в“ от § 1 на ДР на ДОПК, за което са изложени подробни
мотиви в РД и ДРА;
** Н.Г. е
съдружник в „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД, поради което също е свързано лице по смисъла
на т. 3, б.“в“ от § 1 на ДР на ДОПК.
Продажби на
имущество към Р.Ъ. на база наличните в делото документи не са установени от
вещото лице.
15.2. Заключение вх. № 5176/23.03.2020 г. по описа на съда, изготвено от вещото
лице К.Н., което се свежда до следното:
Към дата 14.06.2016 г. активите и вземанията на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД са били
в общ размер на 1 151 338,21 лв. и са били достатъчни за покриване на
задълженията към НАП по ревизионния акт в размер на 159 976,42 лв.
Към дата 19.09.2016 г. /дата на издаване на ЗВР/ активите и вземанията на „РЕГА
БЪЛГАРИЯ“ ООД, според вещото лице, най-вероятно са били достатъчни за покриване
на задълженията към НАП в размер на 159 976,42 лв. по ревизионния акт, тъй
като на последваща дата - 31.12.2016 г. са били в размер на 239 230,98 лв.
Към дата 13.03.2017 г. /дата на издаване на РД/ не може да се твърди
категорично дали активите и вземанията на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД са били
достатъчни за покриване на задълженията към НАП в размер на 159 976,42 лв.
по ревизионния акт, доколкото няма информация за стойността им след 31.12.2016 г.,
към която дата са били достатъчни – 239 230,98 лв.
ІV. За правото:
16. В случая, релевантните за
разрешаването на административноправен въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизия, осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила
с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма,
съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК.
17. Фактите и обстоятелствата,
изложени в предходния раздел на решението, не са спорни между страните. Спорът
между страните е правен и се концентрира във въпроса осъществен ли е
фактическият състав, възведен в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
В тази насока, каза се, приходна администрация
твърди, че в резултат на действията на управителя, не могат да бъдат събрани
задълженията за данъци, които дружеството е следвало да разчете с бюджета.
18. За реализирането
на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК се изисква
кумулативното наличие на няколко предпоставки, към които впрочем се е опитвал
да се придържа и органът по приходите, а именно: субект на отговорността е
физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител
на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; това лице да е укрило
факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител; като резултат, вследствие от поведението на
лицето по укриването на фактите и обстоятелствата да е налице състояние на
невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски.
При доказан фактически състав, включващ
посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.
19. Първият елемент от фактическия
състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК безспорно е налице, а и е лесно установим,
предвид регистрационния режим, установен за органите на управление на
юридическите лица. По качеството на жалбоподателя като субект на отговорност по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК не се спори в
настоящия процес, то е категорично установено от събраните по делото
доказателства.
20. Вторият елемент от фактическия
състав е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето
е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В
тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че укриването на факти и
обстоятелства като проявна форма на поведението на
субекта на отговорността, предполага активно, съзнателно действие. При
наличието на законово задължение за лицето в качеството му на член на орган на
управление или управител да обяви определени факти и обстоятелства пред органа
по приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал. 1 на чл.
19 изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване
на фактите и обстоятелствата, но да ги укрие. Това е така, защото
неизпълнението може да е в резултат на различни причини, включително и
небрежност. Необходимо е да е налице волева насоченост на действие с цел
укриването на тези факти. А кои са тези факти и обстоятелства, следва да бъде
установявано за всеки един конкретен случай. Тук е мястото да се посочи, че законът
придава правно значение на укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата
на чл. 19, ал. 1 от ДОПК като определящи за събирането на данъчните задължения
и задължителните осигурителни вноски.
В случая, за съставомерни факти и
обстоятелства може да се говори само във връзка с данните по подаваните
справки-декларации и ГДД. Разминаването между декларираното и действителното е
укриване и в този смисъл може да се приеме, че този елемент от фактическия
състав е налице, но само от обективна страна като реално проявено действие. От
субективна страна, за да е налице съставомерно действие, е необходимо да се
установи, че е налице умисъл –
управителят трябва да е бил наясно със смисъла и значението на действията си,
да е предвиждал последиците и да е искал или допускал настъпването на тези
последици. Твърде възможно е Ъ., подписвайки първичните и вторичните
счетоводни документи, вкл. и упълномощавайки други лица да сторят това, да е
целял и получаването на данъчно предимство, но предвидимата и желана последица
тук не е данъчното предимство, а настъпването на невъзможност да се съберат
задълженията за данъци. Неправомерното
намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС и ЗКПО, което, както вече се
посочи, е налице, не се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените
задължения. В този смисъл доводите на органите по приходите остават
необосновани.
21. Следващият елемент от
фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е обективната невъзможност да бъдат
събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, като законът
поставя и още едно условие, а именно обективната невъзможност за събиране на
задълженията да е в причинно-следствена връзка с действията по укриването на
фактите и обстоятелствата. Тоест, за да е налице отговорност на жалбоподателя,
е необходимо да е доказано по несъмнен начин, че действията му по укриване на
факти и обстоятелства, са довели, са станали причина за несъбирането на задълженията.
Причинно-следствената връзка,
обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от укриването на
фактите и обстоятелствата, е абсолютно необходима предпоставка за възникване на
отговорността по ал. 1 на чл. 19 от ДОПК. За да е налице причина,
действията на Ъ. по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за настъпване на
последицата – на невъзможността да се съберат установените задължения.
Такава обусловеност в конкретния случай не е налице.
Както вече се посочи по-горе, волевото
поведение, целеният резултат и пряката последица следва да бъдат доказани
съвкупно. Изразът „не могат да бъдат
събрани“ не следва да бъде тълкуван разширително
и свързван със затрудняване или друго ограничаване на възможностите за
принудително събиране на публичните вземания. Нормата е еднозначна и изисква
установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани, въпреки предприетите
действия от приходната администрация.
В тази насока от представените по делото
доказателства става ясно, че преди образуваното през 2017 г. изпълнително дело
и наложените обезпечителни мерки, пред органите по приходите е била налице
ефективна процесуална възможност да охранят публичния интерес, като още в хода
на ПУФО и след извършената инвентаризация на 14.06.2016 г., е следвало
проверката да бъде приключена, респ. прекратена и вместо нея незабавно по
отношение на задълженото лице да бъде възложена ревизия, в хода на която
органите по приходите да поискат от публичния изпълнител налагането на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни на основание.
Казано по друг начин, несъбираемостта на
задълженията се явява опосредена от факти и
обстоятелства извън субективното поведение на ревизираното лице. При това
положение не може да бъде установена еднозначно невъзможността за събиране на
процесните публични вземания като пряка последица единствено от действията на
ревизираното лице, след като е налице недостатъчно активно поведение от страна
на органите по приходите. Още повече, както бе посочено, в хипотезата на чл.
19, ал. 1 от ДОПК отговорността на ревизираното лице е ограничена до размера на
несъбраното задължение, т.е. дори материалните активи на дружеството да не
могат да послужат за цялостно удовлетворяване на публичните задължения, това не
води до пряка последица - невъзможност за събиране на цялото публично вземане.
За пълнота следва да бъде посочено също
така, че от страна на жалбоподателя се твърди, че към момента на приключване на
ревизионното производство на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД, дружеството е имало вземания
от трети лица в размер на 132 000 лева, който факт е останал непроверен, при
положение, че органите по приходите са разполагали с цялата необходима
информация за това и при положение, че действително такива вземания са били
налични, същите биха били достатъчни за покриване на голяма част от
задълженията на дружеството.
22. Доводите
на ревизиращия екип, както и мотивите на Директора в потвърждаващото РА
решение, за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК (подробно описани
по-горе) се свеждат най-общо до това, че ревизираният, в качеството му на управител
на „РЕГА БЪЛГАРИЯ“ ООД, е подписвал договори и фактури, по които неправомерно е ползван данъчен
кредит, а подаваните СД по ЗДДС са непълни и в тях са укрити факти и
обстоятелства, които са били известни на ревизирания. Аналогична е
констатацията по ЗКПО относно подадената ГДД за 2014 г. и 2015 г.
Очевидна е липсата на причинна връзка между фактите и
обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от Ъ. и твърдяната
невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. Неправомерното попълване на СД по ЗДДС или
на ГДД, установената липса на стоки, както и отразяването в Дневниците за
покупки по ЗДДС на документи без същите да удостоверяват реално извършени
доставки на материали и горива и без последните да са използвани за дейността
на търговеца, може да са предпоставка за възникване на самите данъчни
задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Освен това тази
невъзможност трябва пряко и непосредствено да произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е
било длъжно да обяви пред органа по приходите. От съдържанието на процесния РД не се установява,
ревизиращият екип да е изследвал имущественото състояние на „РЕГА БЪЛГАРИЯ” ООД
през ревизирания период и как действията на управителя са рефлектирали върху
последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните
задължения. Аналогично е положението и относно установените задължения по ЗКПО.
23. Все в тази насока, следва да се посочи, че през процесния период „РЕГА БЪЛГАРИЯ“
ООД е имало и втори управител – Х.Ъ.,
чиито права по отношение на управлението на дружеството не са били ограничени
по никакъв начин. Обстоятелството дали управителите са съдружници,
съответно колко дяла притежават от капитала на дружеството, е ирелевантно за
ангажиране на отговорността им по чл. 19 от ДОПК, доколкото според чл. 135, ал.
2 от ТЗ управителят на дружество с ограничена отговорност може да не е съдружник.
Това налагаше в спорното ревизионно производство да се изследва в какъв обем е
възможно да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. Така например с
оспорения РА на Ъ. се вменени задължения по ЗДДС, произтичащи от липси на
стоки, без да е изследвано дали Х.Ъ. в качеството й на управител на „РЕГА
БЪЛГАРИЯ“ ООД по някакъв начин не e свързана с тези липси, без да е установено в резултата на какво се дължат
– на кражба, на продажба или на друго обстоятелство. Ако тези липси се дължат
на продажби - от кого и кога са извършени, кога конкретната доставка е следвало
да бъде декларирана пред НАП и т.н. По идентичен начин стои въпросът и с
установените задължения за корпоративен данък – кога и от кого са закупувани
въпросните горива от доставчиците „Итали“ ЕООД и
„Лукойл България“ ЕООД, респ. резервни части и гуми от „Ем кар“
ЕООД и „Козлоджов“ ЕООД и дали това не е било сторено
от Х.Ъ..
Едва след установяване и обсъждане на всички тези
обстоятелства може да се пристъпи към изследване на предпоставките за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19 от ДОПК. Това, разбира
се, не е сторено в настоящото ревизионно производство, като органите по
приходите са се задоволили с посочването само на обстоятелството, че в паралелно ревизионно производство не са установени
изпълнени предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК по отношение на
другия управител на дружеството Х.Ъ., поради което и не й е вменена
отговорността за установените задължения за корпоративен данък и ДДС на дружеството,
но каквито и да било доказателства в тази връзка не са представени.
24. С оглед конкретиката
на текущия казус е необходимо да се посочи, че цялата процесуална активност на
органа по приходите, както във фазата на административната процедура, така и
във фазата на съдебното производство е изчерпана с приобщаването на преписките,
по които са издадени Ревизионен акт PA № Р-1600161006524-091-001/04.04.2017 г.,
поправен с РАПРА № П-16001617070993-003-001/26.04.2017 г., потвърден с Решение
№ 365/20.06.2017 г. на изпълняващ правомощията Директор на Дирекция „ОДОП“
Пловдив, образуваното изпълнително дело № *********/2017
г. и очевидно извършени справка по данните в публичния
търговски регистър относно актуалното състояние и представителна власт по
отношение на „РЕГА БЪЛГАРИЯ” ЕООД и справките в ИМ на НАП.
В случая обаче, е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ДОПК, съобразно която в случаите по чл. 16, 18 и 19
отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт. Това означава, че
задълженията на конкретното лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат
установени при точно спазване на принципите за „законност“, „обективност“,
„служебно начало“, „добросъвестност и право на защита“, установени в Глава
Първа от ДОПК. При това положение, противно на посочените процесуални принципи,
включително и на правилото на чл. 170, ал.
1 от АПК
във вр. с § 2
от ДР на ДОПК
за разпределяне на доказателствената тежест и изискването за главно пълно
доказване на предпоставките за постановяване на неблагоприятен за неговия
адресат административен акт, е доказване, сведено до представяне на два
ревизионни акта. Процесуална обвързаност на администрацията е да докаже всички
елементи на правопораждащия фактически състав. При
процесуалната пасивност на органа по приходите, задължение за съда е да приеме
за ненастъпили недоказаните факти. Впрочем, практиката на висшия по степен
административен съд е еднозначна в тази насока, поради което е излишно да бъде
повтаряна.
25. Приобщаването на двата ревизионни акта /РА и РАПРА/, очевидно в никакъв случай не е равнозначно на точното и конкретно
установяване на размера на дължимите към бюджета преки и косвени данъци. В
случая липсва каквото и да е логично и последователно изложение на факти,
обстоятелства и направени въз основа на тях изводи относно наличието на
причинна връзка между укриването на данни от страна на Ъ. и неудовлетворените
вземания.
Впрочем, преди всичко следва в случая да се отбележи обстоятелството, че органите
по приходите нито са издирили конкретни данни, нито са формирали констатация
или извод по отношение на момента, от който е настъпила невъзможност
задълженията на „РЕГА БЪЛГАРИЯ” ООД за преки и косвени данъци да
бъдат събрани. Този факт е от особено значение относно установяване на датата на възникване на
евентуалните задължения за Ъ. към бюджета, тъй като отговорността на лицето по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК е субсидиарна и тя възниква
едва от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1
и 2
от ДОПК.
Това изключва възможността за извършване на съответна преценка относно приложение на правилото на чл. 109 от ДОПК,
съобразно което не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Казано с други думи, в
конкретния случая не са налице данни, които да позволят извършването на
проверка относно валидността и допустимостта на оспорения административен акт и
едва след това да се пристъпи към проверка на постановяването му в съответствие
с изискванията на материалния закон.
Това само е достатъчно, оспореният ревизионен акт
да бъде отменен изцяло.
В подкрепа на извода за незаконосъобразност на оспорения РА са и изричните констатации на
вещото лице по приетите ССЕ, които съдът
възприема като обективни и компетентно изготвени, че „РЕГА БЪЛГАРИЯ” ООД както към датата, на
която е била извършена инвентаризацията, така и към датата на издаване на ЗВР, е
разполагало с активи, достатъчни за покриване на
задълженията по издадения РА на дружеството.
V. За разноските :
26. С оглед установената
незаконосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл. 161, ал.
1 от ДОПК на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството,
които се констатираха в размер на 898 лв. – заплатената държавна такса в размер
на 10 лева и депозити за вещо лице в размер на 888 лева.
В тази връзка е необходимо да бъде уточнено
следното:
Според цитираната норма на ДОПК, на жалбоподателя
се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка
инстанция съразмерно уважената част на жалбата.
Действително, по делото е приложена квитанция за
внесена държавна такса в размер на 50 лв. Същата обаче, не може да бъде
призната като разноски по производството в пълен размер, доколкото сумата в размер
на 40 лв. се явява недължимо внесена, с оглед разпоредбата на т. 2б, буква „а“
от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието, според която по жалби срещу административни актове от
юридическите лица с нестопанска цел и от физическите лица, които не са
търговци, се събира проста такса в размер на 10 лв.
При това положение, останалата претенция за
разноски, за разликата до 938 лв. (съгласно представен списък на разноските и представляваща сбор от разходи
за „ДТ за депозирана жалба“, „ДТ депозит вещо лице по допуснатата ССчЕ“, „завишаване депозит вещо лице по първоначална ССчЕ“ и „ДТ депозит вещо лице по допусната допълнителна ССчЕ“), не следва да бъде уважена, доколкото тези разходи (недължимо внесени суми) не попадат в обхвата на понятието “разноски по
делото”.
Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, І отделение, ІХ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001618003115-091-001/11.01.2019 г., издаден от П. Д.С.на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и К.Г.Д.на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
207/02.04.2019 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив относно
ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК на Р.Ъ. в качеството му на управител
на „РЕГА БЪЛГАРИЯ” ООД, за задължения за ДДС в размер на 135 955,58 лв., ведно
със законните лихви в размер на 36 266,94 лв. и за корпоративен данък в размер
на 3 612,94 лв., ведно със законните лихви в размер на 1 106,46 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите,
да заплати на Р.Ъ., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК ***, сумата от 898 лв., представляваща извършени от последния разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховният административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/