Решение по дело №1338/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”, ЕИК *********, представлявано от Изп.директор инж. Ц. Б., чрез процесуален представител – гл.ю.к. В. В., против Решение № 15/10.03.2023г., постановено по АНД № 20223130200523 на Районен съд - Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-306/22.12.2021г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, гр. София, с което за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от същия закон, на Държавното предприятие е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Девня е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. 1.Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел, че в случая са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, като в тази връзка се сочи, че нарушението е извършено и нарушителят е открит на 01.10.2020г., от който момент е започнал да тече тримесечният срок по чл.34 ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и срокът е изтекъл на 01.01.2021г., а АУАН е съставен на 30.06.2021г. 2.Оспорват се изводите на съда за необоснованост на наведените с въззивната жалба възражения за отсъствие на предпоставки да се изпълни даденото предписание, доколкото приложимите разпоредби на чл.190 и чл.190а от ЗВ не предвиждат правомощия на председателя на ДАМТН да дават предписания да се извършват ремонти, каквото е и процесното такова. 3.Оспорват се и изводите на въззивния съд за съответствие на АУАН и НП с изискванията съответно на чл.42 т.4 и т.5, и чл.57 ал.1 т.5 и т.6. Твърди се, че в същите не са посочени нарушените законови разпоредби и липсва описание на конкретни действия, които е следвало да предприеме ДПУСЯ, с оглед недопускане на нови свличания на земна маса. 4.Сочи се, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, доколкото АУАН е съставен на 30.06.2021г. въз основа на КП от 13.04.2021г., без обаче от описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението да става ясно дали на 01.10.2020г. /първият ден след изтичане на срока за изпълнение на предписанието/ е констатирано неизпълнение. Поддържа се, че при тази наказващият орган е следвало на основание чл.54, ал.1, т.2 ЗАНН с резолюция да прекрати административнонаказателното производство. 5.На следващо място се твърди неправилна преценка на въззивния съд относно приложението на чл.28 от ЗАНН, като се поддържа маловажност на случая. На изложените основания се иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез старши експерт, юрист Е. З., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение на РС – Провадия и за неоснователност на доводите на касатора. Сочи се, че нарушението е осъществено на 01.10.2020г. – денят, следващ изтичането на срока на даденото предписание, а АУАН е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя при извършената проверка на 09.04.2021г. Излагат се доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неприложимост в случая на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваният съдебен акт, като се претендира присъждане на разноски. Прави се алтернативно искане претендираното адвокатско възнаграждение от касатора да бъде редуцирано до предвидения минимален размер.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение като постановено при спазване на процесуалните правила и закона.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна ПРС е установено, че на 09.04.2021г. е извършена проверка от представители на ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" (ГДНЯСС) към ДАМТН на язовир "Белоградец-2", публична държавна собственост, съгласно АДС № 9903/20.02.2020г. с предоставени права за стопанисване и управление на ДПУСЯ. Проверката е извършена чрез обход на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията. Резултатите от същата са отразени в КП № 05-01-27/13.04.2021г., връчен на ДПУСЯ с писмо с Изх. № 85-01. 658/07.05.2021г., получен на 14.05.2021г., видно от известие за доставяне № 1100013028745. Съгласно констатациите в протокола, при проверката е установено, че язовирната стена е скъсана в централния си участък и прорива в земния насип е около оста на тръбата на основния изпускател, представляващ разлом в насипа, от въздушния до водния откос. Представителите на дирекцията са приели, че констатациите обуславят извод за неизпълнение, от стопанисващия язовира ДПУСЯ, задължително предписание, дадено в КП № 05-01-16/13.08.2020г. на комисията, а именно "Да се предприемат мерки за укрепване на насипа в прорива, с оглед недопускане на ново свличане на земния насип" със срок за изпълнение до 30.09.2020г. С оглед установеното, на ДПУСЯ, в качеството си на стопанисващо и управляващо язовир "Белоградец-2, бил съставен АУАН № 05-113/30.06.2021г. за неизпълнение на даденото на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, в нарушение разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН постъпили възражения. Административнонаказващият орган /АНО/ като приел последните за неоснователни, а установената в акта фактическа обстановка и дадена правна квалификация възприел изцяло, издал процесното НП, с което наложил на държавното предприятие имуществена санкция в размер на 1 000 лв., на осн. чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, като наведените от въззивника възражения в тази насока, съдът е приел за неоснователни.

ПРС е посочил, че установената въз основа събраните по делото доказателства фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба, безспорно установява осъществен от ДПУСЯ състав на нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, доколкото същото не е изпълнило влезли в сила предписания, дадени от компетентен орган и имащи задължителен характер, за които е налице редовно уведомяване. Съдът е счел, че правилно е приложена и санкционната норма. В заключение ПРС е изложил и мотиви относно липсата на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като с поведението си жалбоподателят създава висока степен на риск и вероятност за наводняване на района около язовира, съответно по този начин се застрашава здравето, живота и имуществото на хората.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни.

1.Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са разгледани и подробно обсъдени от РС - Провадия, като изводът на съда, че АУАН е съставен в 3-месечния срок, са съответни на доказателствата по делото и на закона. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че 3-месечният срок, считано от осъществяване на нарушението – 01.10.2020г., е изтекъл към момента на съставяне на АУАН на 30.06.2021 г. Откриването на нарушителя е факт, следващ установяването на факта на извършване на нарушението. В случая при проверката, при която е установено извършеното на 01.10.2020г. нарушение, е извършена на 09.04.2021г. Именно тогава е установен нарушителя и АУАН като издаден на 30.06.2021г. е постановен в 3-месечния срок по чл.34 ал.1 б.“в“ от ЗАНН. При всички случаи към тази дата не е бил изтекъл и едногодишния срок от извършване на нарушението, даден алтернативно в цитираната разпоредба.

2.Наведеното по т.2 от касационната жалба възражение не следва да се обсъжда от съда. Същото е относимо към законосъобразността на даденото с протокола от 12.08.2020г. предписание. Между страните няма спор, че последното не е обжалвано и е влязло в законна сила, ведно с въведените в него за касатора ДПУСЯ задължения, във вида и по начина по който са формулирани. Даденото предписание е с характера на принудителна административна мярка, която подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, от която възможност държавното предприятие не се е възползвало.

3.Възражението по т.3 също се преценява като неоснователно. Безспорно в оспореното НП се съдържат нарушените законови разпоредби и съответните санкционни такива /чл.200, ал.1, т.39, вр. чл.190а, ал.2 от ЗВ/. Това, че не е посочено от кои норми произтича задължението за ремонт на язовира, както и какви конкретни действия е следвало да се предприемат относно укрепване на разлома, не касае законосъобразността на това НП. Освен това, жалбоподателят е можел и да изиска разяснения или допълнителни указания от ГД НЯСС в тази насока. Изложените по предходната точка мотиви, са изцяло относими и към тази. В настоящото производство е достатъчно само да се констатира неизпълнение на влязлото в сила предписание, но не и да се произнася съда по начина, по който същото е следвало да бъде изпълнено.

4.Несъстоятелно и необосновано е възражението, че не е доказано неизпълнение на предписанието, поради това, че нарушението се счита извършено на 01.10.2020г., а неизпълнението е констатирано едва на 09.04.2021г. Последното е установено от съответните контролни органи, чрез извършен оглед на място и преглед на относимата документация, като проверката и констатациите от същата са обективирани в надлежен протокол. Страната нито твърди, нито представя доказателства за каквото и да е изпълнение на даденото предписание, в т.ч. и след дадения срок до 30.09.2020г. Поради това, законосъобразно ПРС е приел, че нарушението е безспорно допуснато, като е осъществен съставът на нарушение по чл.190а ал.2 от ЗВ, наказуемо по реда на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.

5.Изцяло се споделят изводите на ПРС за отсъствие на предпоставки случаят да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Допълнително следва да се посочи, че обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици, не води до маловажност на случая доколкото се касае за формално нарушение. С допускането му в съществена степен се засягат обществените отношения, регулирани от европейското и национално законодателство, свързани с безопасността на водоемите на територията на страната. Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива от същия вид.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ПРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на делото , своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН вр. чл.143,ал.1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното, Административен съд - Варна, VІІ-ми тричленен състав, на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/10.03.2023г., постановено по АНД № 20223130200523 на Районен съд - Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-306/22.12.2021г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София, с което за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от същия закон, на Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”, ЕИК *********, представлявано от Изп.директор инж. Ц.Б., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лева.

ОСЪЖДА Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”, ЕИК *********, представлявано от Изп.директор инж. Ц.Б., да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: