Р Е Ш
Е Н И Е
№
18.12.2019г. гр. Хасково
Хасковският окръжен съд
граждански състав
На осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в състав
Окръжен съдия: Йонко Георгиев
Секретар: Радостина
Кабадалиева
Прокурор: Цвета Пазаитова
Като разгледа докладваното
г.д. №156/2019г. по описа на Хасковския окръжен съд,констатира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх.2272/06.03.2019г.подадена от Е.А. чрез адв. Д.С.
против Прокуратура на РБ с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на
205 685,84лв.,от които 50 000лв. неимуществени вреди и
155 685,84лв. имуществени вреди,причинени в резултат на неоснователно
водено наказателно преследване,прекратено от Окръжна прокуратура Хасково,намален
в хода на производството от 155 685,84лв. на 15200евро за имуществените
вреди.
В обстоятелствената
част на исковата молба се заявява,че за времето от полицейско задържане от
21.08.2014г. до 13.01.2016г.,когато наказателно преследване срещу ищеца е
прекратено с постановление на Окръжна прокуратура Хасково на основание чл.234 ал.1 от НК и е отменена
мярката за неотклонение „задържане под стража“ е претърпял неимуществени
вреди,оценени на 50000лв. и имуществени такива в размер на 15200евро.
Досъдебното производство срещу Е.А. е образувано за престъпление по чл.242 ал.4
предложение първо,вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НПК за това ,че
на 15.08.2014г. на ГКПП“Капитан Андреево“ с товарен автомобил марка „мерцедес
Вито 108 ЦДИ“ с рег. №4203 ВВ без надлежно разрешително в съучастие с М.С.-помагач
и Р.Ш.М.-извършител е пренесъл хероин с общо нетно тегло 28,896кг. На стойност
2186640,00лева.С определение №289/24.08.2014г.по н.ч.д. №523/2014г.по описа на Окръжен съд Хасково му е взета марка
за неотклонение „задържане под стража“ С постановление на Окръжна прокуратура
от 29.10.2015г. в сила от 13.01.2016г. на основание чл.243 ал.1 от НПК
наказателното преследване е прекратено и е отменена мярката за неотклонение
„задържане под стража“ Правния интерес от водене на иска с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ обосновава с неоснователното и незаконно задържане за
времето от 21.08.2014г. до 13.01.2016г.,през което време за него са настъпили
твърдяните душевни страдания,негативни
емоции,напрежение,подтиснатост,отчуждение от познати и приятели,нарушаване на
личния живот и живота на семейството му.Наред с това са му причинени и имуществени
вреди,тъй като е бил лишен от получаване на обезщетение за болест,получавано от
Института за осигуряване на работници и служители в гр. Амстердам,Кралство
Холандия. Претендира и 2100лв. разноски по делото,представляващи адвокатско
възнаграждение в досъдебното производство.
Върху двата вида обезщетение претендира и
присъждане на лихва считано от 13.01.2016г.
В срока за отговор е постъпил от Прокуратура
на РБ,в който се оспорва изцяло иска като неоснователен, а претендираните
размери прекомерни.
Хасковският окръжен
съд след като прецени твърденията,аргументите на страните и доказателствата по
делото приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявените от Е.А. обективно съединени искове за
неимуществени вреди от 50000лв. и имуществени вреди от 15200 евро и 2100лв.разноски
представляващи адвокатско възнаграждение по досъдебно производство против
Прокуратура на Република България са с
правно основание чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ са допустими .Разгледани по същество са
частично основателни,като съдът приема от правна и фактическа страна следното.
От приетото като доказателство досъдебно
производство №24/2014г. по описа на ДАНС-ТДНС Хасково,впоследствие досъдебно
производство №23/2015г. се установяват следни обстоятелства от значение за
спора.На 22.08.2014г.. ищецът А. е привлечен в качеството на обвиняем по дп №23/2015г.
и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,като преди това със
заповед за задържане на лице от 21.08.2014г. е задържан за 24часа. С
постановление от 29.10.2015г. в сила от 13.01.2016г. по отношение на Е.А. е
прекратено на наказателно производство за престъпление по чл.242 ал.4
предложение първо,вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НПК за това ,че
на 15.08.2014г. на ГКПП“Капитан Андреево“ с товарен автомобил марка „мерцедес
Вито 108 ЦДИ“ с рег. №4203 ВВ без надлежно разрешително в съучастие с М.С.-помагач
и Р.Ш.М.-извършител е пренесъл хероин с общо нетно тегло 28,896кг
При тези факти съдът намира,че
е налице състава на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,според която разпоредба държавата
отговаря за вредите причинени на граждани от нейните органи в случая
Прокуратурата на РБ,когато наказателното производство бъде прекратено. Тази
отговорност е обективна,като елемент от фактическия състав е наличието на
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за извършено
престъпление и постановеното прекратяване на наказателното производство.
При преценката за определяне на обезщетението
за неимуществени вреди,съдът изхожда на първо място от личностната самооценка
на ищеца за дължимата компенсация от воденото срещу него наказателно
производство,преките изживявания и
способност да понася тежестта на натиска на който е подложен.Наказателното производство
е продължило за времето от 21.08.2014г.
до 13.01.2016г. близо 16 месеца и 13дни
През това време видно от свидетелските показания,които съдът възприема
като обективни и последователни се установява изцяло заявеното в исковата молба
негативно отражение върху психиката на ищеца от воденото срещу него наказателно
преследване. Заявените в исковата молба морални страдания,неудобства, тревоги, безпокойство,
стрес, напрежение, страх от неоснователно осъждане, съдът намира за изцяло
доказани.
При целокупната преценка на
доказателствата,личността и негативни изживявания,стрес и безпокойство съдът
оценя,че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди като
еквивалент определя на 15 000лв.В този
размер иска за неимуществени вреди следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва считано от 13.01.2019г окончателното изплащане на сумата,като за
разликата над 15000лв. до 50000лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на заявените имуществени вреди представляващи неполучаване на обезщетение
по болест отпуснато от Института за осигуряване на работници и служители в
гр. Амстердам,Кралство Холандия.Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Д.С.
представя в съдебно заседание изходящо от Института за осигуряване на работници
и служители писмо,в което се посочва че от 21.08.2014г. са спрени свързани с WGA-надбавки,които ищецът е получавал от 30.12.2013г. до
28.04.2014г. /период от пет месеца/,като е уточнено,че от април 2014г. до
20.08.2014г. /срок от 5месеца/е получавал продължаващи надбавки,чийто размер е
бил 520,04евро, а към първи юли 2014г. 523,31евро до 21.08.2014г..Извода,който
се налага е,че ищецът е получавал продължаващи надбавки, чийто срок е в обхвата
на 5 месеца,поради което не може да се
приеме,че за целия период на задържане на ищеца са му се полагали продължаващи
добавки,още повече,че не се доказа причинната връзка,че преустановяването на
плащанията се дължи именно на постановената мярка за неотклонение задържане под
стража,а не на някаква друга причина.Още повече,че не се представиха
доказателства дали след преустановяване на плащанията,същите са били
възстановени на ищеца,което налага извод,че тази претенция не се доказва по
безспорен начин,имайки предвид че първоначално представените писмени
доказателства обуславящи иска за имуществени вреди преди намаляването му и
писменото доказателство представено в съдебно заседание драстично се разминават
по отношение на отразените суми в тях . Ето защо съдът намира че иска се явява
неоснователен и недоказан за тези имуществени вреди.
По отношение на разходи за правна
помощ от адвокат в размер на 2100лв.По делото са приложени договори за правна
защита и съдействие от 04.05.2015г. за 800лв. от 17.02.2015г. за 1000лв. и от
11.12.2015г. за 900лв..по досъдебно производство.Съдът намира,че от
представените договори и изплатените суми посочени в тях,действително ищецът е
направил тези разходи и следва да бъдат обезщетени в заявения размер. Следва да
се присъди и законната лихва считано от 13.01.2016г върху главницата от
15 000лв. до окончателното изплащане на сумата,
При този изход на спора
по делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
разноски на ищеца съобразно уважения размер , а именно 965лв.включващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И
:
Осъжда
Прокуратура на Република България да заплати на Е.А. живущ Кралство Нидерландия
на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 15 000лв./петнадесет хиляди
лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди по досъдебно
производство №23/2015г.по описа на Митница Свиленград, причинени в резултат на неоснователно водено
наказателно преследване за престъпление
по чл.242 ал.4 предложение първо,вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НПК,прекратено от Окръжна прокуратура
Хасково, ведно със законната лихва
считано от 13.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за
разликата над 15000лв. ./петнадесет хиляди лева/, до пълно предявения размер от 50 000лв./петдесет
хиляди лева/ като неоснователен отхвърля.
Осъжда
Прокуратура на Република България да заплати на
Е.А. живущ Кралство Нидерландия на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 2100лв.имуществени вреди по досъдебно
производство №23/2015г.по описа на Митница Свиленград, причинени в резултат на неоснователно водено
наказателно преследване за престъпление
по чл.242 ал.4 предложение първо,вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НПК,прекратено от Окръжна прокуратура
Хасково, ведно със законната лихва
считано от 13.01.2106г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля
предявеният на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Е. А. против Прокуратура на
Република България иск за имуществени вреди в размер на 15 200евро,представляващи
обезщетение за неимуществени вреди по досъдебно производство №23/2015г.по описа
на Митница Свиленград, причинени в
резултат на неоснователно водено наказателно преследване за престъпление по чл.242 ал.4 предложение първо,вр.
ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НПК,прекратено
от Окръжна прокуратура Хасково като
неоснователен и недоказан.
Осъжда
Прокуратура на Република България да заплати на адвокат Д.С. сумата 965лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд Пловдив.
Съдия: