НОХД № 924/2020 год.
МОТИВИ:
Обвинението /след направеното от прокурора изменение в
хипотезата на прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление без
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението/ е против З.Н.К. ***,
за престъпление по чл. чл.131 а,
предложение 2-ро, във връзка с чл.129, ал.1, във връзка с чл.129, ал.2, във
връзка с чл.29, ал.1, буква „а“ от НК за това, че на 27.11.2018 Г. в Затвора в
гр. П. при сбиване е причинил средна телесна повреда на лишения от свобода К.О.П.
***, изразяваща се в счупване на четвърта метакарпална /дланна/ кост на лява
длан, наложило оперативно лечение и имобилизация, причинило му трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник по смисъла на чл.129,ал.1 от НК, като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предложение
2-ро и 3-то, във връзка с чл.115 от НК по НОХД № 912/2013Г. на Окръжен съд –
Пловдив на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК.
Производството
пред първата инстанция е по общия ред.
В съдебно заседание, представителят на
Районна прокуратура -гр.П. поддържа
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание лично и със служебно назначен защитник.
Дава обяснения по обвинението. Лично и
чрез защитника си пледира да бъде оправдан.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към 27.11.2018 Г. подсъдимият и К.П. *** се намирали в
Затвора П., където изтърпявали наказание лишаване от свобода. Подсъдимият бил
настанен в килия № 705, а К.П. в килия № 703. Сутринта на посочената дата
подсъдимият седял на стол в коридора на седмо отделение на третия етаж на затвора,
до килия № 703 и пиел кафе. В един момент на вратата на килията, в която бил
настанен се показал К.П.. Той поискал от подсъдимия да му върне дрехите, които
му бил дал срещу цигари. Подсъдимият отказал да му върне дрехите, като му
напомнил, че срещу тях му е дал цигари. Тогава П. напсувал подсъдимия на майка.
Това силно раздразнило подсъдимия, още повече че майка му била починала. Като
реакция подсъдимият станал от стола и с шамар два пъти ударил П. в областта на
лявото ухо, вследствие на което П. получил разкъсване на тъпанчето на лявото ухо. От
силата на удара П. паднал на земята. Веднага след това той станал и се насочил
към подсъдимия. Отблъснал го с ръце, при което подсъдимият се озовал на стола,
на който седял преди това. След това П. свил ръцете си в юмрук и замахнал към
подсъдимия с лявата си ръка. Подсъдимият обаче реагирал, като се подместил, в
резултат на което П. ударил свитата си в юмрук лява ръка в стената. Последвал
юмручен бой между двамата, в който на страната на подсъдимия се намесил св.Д.А.,
също лишен от свобода. Подсъдимият и св.Д.А. започнали да удрят П. с ритници и юмруци,
един от които попаднал в лявата длан на П., която вдигнал пред лицето си в опит
да се предпази. От този удар П. получил счупване на четвърта метакарпална
/дланна/ кост. От своя страна П. също нанасял удари на подсъдимия.
От съседните килии започнали да излизат лишени от
свобода, които наблюдавали боя. Произведения шум бил чут от дежурните
надзиратели, сред които свид.А.С., които пристигнали на място в момента, в
който боя вече бил преустановен. Свид.С. забелязал, че по лицето на П. има зачервявания, поради което същият бил
конвоиран до медицинската служба на затвора, където му била оказана медицинска
помощ. Видимите травматични увреждания били отразени в медицинска справка /л.19
в досъдебното производство/.
От заключението на изготвената на досъдебното
производство СМЕ, неоспорено от страните
се установява че вследствие на нанесения му побой К.П. е получил счупване на
четвърта метакарпална /дланна/ кост на лява длан, наложило оперативно лечение и
имобилизация, причинило му трайно затрудняване на движението на левия горен
крайник по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, т.е. средна телесна повреда. П. е
получил и травматично разкъсване на тъпанчето на лявото ухо, причинило му
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, т.е. лека телесна повреда. Счупването на четвърта метакарпална
/дланна/ кост на лява длан са получени в резултат на действието на твърд, тъп
предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанасяне на удар насочен към главата на
пострадалия и той при опит да се предпази от удара вдига лявата ръка,
където попада последният към момента на инкриминираната дата. В разпита си
вещото лице доктор Б.П. уточнява, че травмата е нанесена от предмет с
ограничена повърхност, какъвто може да бъде метален продълговат предмет, както
и от директен юмручен удар. Вещото
лице изключва възможността травмата да може да е била получена при
самонараняване вследствие на юмручен удар в стена, при падане или при нарочно
самонараняване при прекарване на дланта между металния лост и пружината на
леглата в изолационното помещение. Този свой извод вещото лице обосновава с
това, че при удар в стената са неминуеми охлузвания и кръвонасядания, които не
са описани както в медицинската справка, така и в останалата медицинска
документация. Такива задължително биха се получили и при падане от собствен
ръст, като в този случай не би се получи оток в китката, така както е посочено
в медицинската справка от прегледа само час след инцидента, освен това в този
случай счупването няма да е на метакарпална, а на лъчева кост. Вещото лице
уточнява също че описаната в медицинската справка оточеност и болезненост на
лява китка е типичен резултат от счупването на метакарпалната /дланна/ кост и
се появява след 1 час до 1 час и половина от нанасянето на удара, което напълно
съвпада с локалния статус на пострадалия, обективиран в медицинска справка,
изготвена след извършения му преглед около 11,10 часа, като се има предвид че
инцидента е станал около 10, 15 часа.
Що се отнася до травматично разкъсване на тъпанчето на
лявото ухо, причинило на пострадалия П. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, видно е от заключението на
вещото лице П., че това травматично увреждане е получено от друг удар, нанесен
преди или след удара, причинил счупването на четвъртата метакарпална /дланна/
кост на лява длан, и е получено в резултат на действието на сгъстен въздух под
високо налягане във външния слухов проход на лявото ухо, получено при удара
върху него. В разпита си вещото лице уточнява, че удара, причинил увреждането
може да е както юмручен, така и от шамар.
Така установената фактическа обстановка съдът възприе
отчасти от обясненията на подсъдимия, отчасти от показанията на свидетеля Д.А.,
възприети непосредствено от съда и от тези, дадени пред друг състав на съда, отчасти
от показанията на свид.С.М., дадени пред друг състав на съда и прочетени при
условията на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 предл.1-во НПК, изцяло от показанията на свидетеля Г.Д.,
дадени пред друг състав на съда и прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.5
от НПК, изцяло от показанията на свидетелите А.С., В.К., Е.С. и М.Д., изцяло от
заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно медицинска
експертиза, приобщена към доказателствения материал по делото чрез разпита на
вещото лице доктор Б.П., както и изцяло от писмените доказателства по делото,
приети чрез прочитането им на основание чл.283 от НПК, основни сред които са
медицинската справка на л.19 в д.п., както и заповедите на Началника на Затвора
П. №№ 470, 471 и 472 от 06.12.2018 год. на л.10 - л.11 в д.п.
Пострадалия К.П. не бе разпитан като свидетел, като
след многократните неуспешни опити да бъде призован беше заличен като такъв
поради невъзможността да бъде открит, респ.разпитан. Неговата майка свид. М.Д.
даде показания, видно от които синът й се намира в Р.Германия, като точното му
местонахождение не е известно.
Съдът не вярва на обвиняемия, както и на свид.Д.А., че
последният не е участвал в инкриминирания инцидент, а физическата разправа била
само между подсъдимия и К.П.. Обясненията на подсъдимия, като и показанията на
свид.Д.А. в тази част се опровергават по категоричен начин на първо място от
показанията на Началника на Затвора П. свид.В.К., които в пълна степен кореспондират
с писмените доказателства по делото – заповедите за дисциплинарни наказания /л.10-
л.11 в д.п./, видно от които както подсъдимия К., така и свид.Д.А. са упражнили
физическо насилие над л.св. К.П., а също и че последният е упражнил такова над
подсъдимия. По тази причина и на тримата са били наложени дисциплинарни
наказания. Свид.К. установи причината,
поради която на свид.А. е наложено по-леко наказание, а имено за това, че се е
присъединил към започналата вече между подсъдимия и К.П. физическа
саморазправа, а не е предизвикал същата. Свид.С., която към инкриминираната
дата е заемала длъжност инспектор социални дейности и възпитателна работа в
Затвора П., макар че не даде конкретни показания за процесния инцидент установи, че
разпределението на комисията, предшестващо налагането на дисциплинарни
наказания е след обстойна проверка на съответните служитЕ.от затворническата
администрация, включваща снемане на обяснения и преглеждане на записи от
поставените камери за видеоконтрол, при което показанията на свид.А. че бил
наказан само поради това, че се опитал да разтърве подсъдимия и П. се
опровергават. В синхрон с показанията на свид.К. и писмените доказателства по
делото са показанията на прекия очевидец свид.Г.Д., от които се установява, че
физическата разправа е била между подсъдимия, П. и свид.Д.А., като непосредствено
е възприел подсъдимия и свид.Д.А. да удрят П. с ритници, шамари и юмруци, като последният
се защитавал и също удрял. Показанията на свид.Д. в пълна степен синхронизират
със заключението на СМЕ, допълнено от разпита на вещото лице П., който сочи
като възможен механизъм за счупването на четвъртата метакарпална кост директен
юмручен удар, причинен при опит на пострадалия да се защити с лявата си ръка,
вдигната пред лицето, поради което съдът ги кредитира изцяло. Освен това
показанията на цитираните свидетЕ.се подкрепят и от показанията на свид.М.Д.,
майка на К.П., която установи, че той й е разказал че е бит от няколко, а не от
един човек.
Съдът не вярва на свидетелите А.С. и Р.М., също
изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора П. към инкриминираната
дата. Двамата твърдят че не са станали свидетЕ.на побой между подсъдимия, свид.Д.А.
и л.св.П., тъй като се намирали в килията, в която били настанени заедно с П.. Тези
им твърдения се опровергават от свидетеля С., който установи, че всички лишени от
свобода били излезли в коридора. В този смисъл са и показанията на свид.С.М.,
който установява, че в коридора били „бая момчета“, сред които Р., Ахмед /свид.С./ и Д.А.. Факта че двамата свидетЕ.затаяват
истината следва от противоречието в показанията им. Докато свид.С. твърди, че
след като се скарал с подсъдимия, П. влязъл в килията, започнал да крещи и да
се удря във винкелите на леглата, от което според него счупил ръката си, свид.Р.М.
твърди, че П. въобще не е влизал в килията и че всичко се е случило вън, на
коридора.
Съдът не обсъжда показанията на свид.Р.М., прочетени
по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4 предл.1-во НПК, тъй като те с нищо
не допринасят за разкриването на обективната истина.
При така установеното обвинението срещу подсъдимия не
бе доказано до изискуемата от закона степен на несъмненост. Съдът приема за
категорично доказано, че счупването на четвърта метакарпална /дланна/ кост на
лява длан на постр.К.П., съставляващо средна телесна повреда е от побоя,
нанесен му от подсъдимия К. и свид.Д.А., като не е възможно да се установи от
ударите на кой от двамата е причинено
това травматично увреждане. На съда е известна практиката че в случая се касае
за деяние, извършено в съучастие без разпределение на ролите, при което всеки
съучастник следва да отговаря за причинения престъпен резултат. В случая обаче
на съд е предаден само подсъдимия К.,
като в обвинителния акт се твърди че свид.А. въобще не е участвал в побоя, и изменение на обвинението в този смисъл не бе
направено от прокурора. При това
положение цитираната съдебна практика е неприложима, като процесния случай изисква
доказване до степен на несъмненост, че инкриминираното травматично увреждане на
постр.П., представляващо средна телесна повреда е причинено именно от
подсъдимия, което липсва. В подкрепа на това становище на съда са и принципите
на носене на наказателната отговорност, която е лична. Евентуалното осъждане на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение би било в драстично нарушение на този принцип, тъй като ще стои
съмнението за наказване за деяние, извършено от друго лице.
Що се касае до леката телесна повреда, причинена на
пострадалия, съдът основавайки се на обясненията на обвиняемия, свидетелските
показания и заключението на вещото лице П., приема че тя е причинена от първите
шамари на подсъдимия в областта на лявото ухо на постр.П., нанесени му след
псувнята. Леката телесна повреда, за която в закона няма квалификация за опасен
рецидив, обаче е престъпление от частен
характер, и съда не може да се произнесе за това престъпление без фигурата на частен
обвинител, по аргумент от чл.287, ал.5 от НПК.
По изложените
съображения съдът постанови оправдателна присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: