Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 28.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на 27.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3221 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от И.Й.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. И.Н.,***,
против Т.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
с правно основание чл. 49 СК.
Ищецът твърди, че със съпругата му сключили
граждански брак на ****.2012 г. в с. Ю., общ. М., който бил първи и за двамата,
от който нямали родени деца. Установили се да живеят в къщата на баба му в с. Ю..
Твърди, че добрите им взаимоотношения
продължили до м.май 2018 г., като след този период съпругата му започнала често
да отсъства от дома, като не му давала обяснения къде е била. Впоследствие
разбрал, че тя имала връзка с друг мъж.
Сочи, че в средата на м.август, 2018 г.
окончателно се разделили и от този момент живеели в трайна фактическа раздяла.
Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата;
да постанови семейното жилище – къща, находяща се в с. Ю., общ. М., да остане
за ползване на него.
Сочи, че няма претенции след прекратяването
на брака съпругата му да запази или възстанови фамилното си име.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответницата.
В открито съдебно заседание ищецът се яви лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция. Представя молба от ответницата, в която същата взема становище бракът между нея и ищеца да бъде прекратен, като заявява, че желае да възстанови пред брачната си фамилия – И..
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ****.2012 г. в с. Ю., общ. М. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № * от ****.2012 г., на Община К./.
Ищецът е представил декларация, в която сочи, че работи в Кралство И.като получавал 1000,00 евро месечно.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. В. Р., първа братовчедка на ищеца, желае да свидетелства, заяви, че И.Р. живеел с Т.Р. от 2012 г. до 2018 г. С времето ищецът разбрал, че съпругата му имала връзка с друг мъж. Бил категоричен в желанието си бракът да бъде прекратен.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че същите от повече от година не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо, съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между И.Й.Р. и Т.Н.Р., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищецът по делото направи искане чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание, съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
С депозиране на исковата молба ищецът сочи, че семейното жилище – къща в с. Ю., общ. М., е собственост на баба му, поради което ползването му следва да бъде предоставено на него.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство е налице волеизявление по пози въпрос от ответницата Т.Н.Р., поради което същата ще носи пред брачното си фамилното име след прекратяването на брака – И..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА сключения на ****.2012 г. в град
с. Ю., общ. М. граждански брак между И.Й.Р.,
ЕГН ********** *** и Т.Н.Р., ЕГН **********
с адрес: *** като дълбоко и непоправимо
разстроен без да се произнася по въпроса
за вината.
ПОСТАНОВЯВА ползването на семейното жилище, находящо се в с. Ю., общ. М., да бъде предоставено на съпруга И.Й.Р., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи пред брачното си фамилно име – И..
ОСЪЖДА И.Й.Р., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА Т.Н.Р., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: