Решение по дело №1217/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20194430201217
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

8.07.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и пети юни

Шести наказателен състав

година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1217 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:  

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление № 15-0000966 от 12.04.2019г. *** на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен е наложил на основание чл.416, ал.5 от КТ вр.чл.415, ал.1 от КТ на „С.т.е.д.“ *** с ЕИК ***, представлявано от ***административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „С.т.е.д.“ ***, представлявано от ***, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, се явява юрк.Р. И., която изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №15-0000966 от 06.03.2019г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че при извършване на проверка на 06.03.2019г. за изпълнението на предписание №1, дадено на „С.т.е.д.“ *** с протокол от проверка на ДИТ-Плевен с изх.№ 1841746/03.12.2018г. било установено, че работодателят „С.т.е.д.“ *** е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като не е изпълнил задължително за изпълнение предписание №1 от протокола, гласящо: „Работодателят да заплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец август 2018г. от ***с  ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН ********** и ***с ЕГН **********, съгласно изискванията на чл. 128, т.2 от КТ“. При извършената проверка не са били представени документи, доказващи изпълнението на посоченото Предписание.

Срокът за изпълнение на предписанието е 14.12.2018г.

Актът е съставен в присъствието на пълномощник на дружеството, който го е подписал без възражения.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаната актосъставителка Г.И.Д. и свидетелка М.Г.Б., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – заверено копие на обратна разписка за връчено наказателно постановление №*********/12.04.2019г. от 10.05.2019г.; заверено копие от протокол за извършена проверка с изх. №1841746/03.12.2018г.; заверено копие от Ведомост за работни заплати за м.август 2018г. на „С.Т.Е.Д.“ *** С. актуална към 06.03.2019г., заверено копие от Справка за дължими трудови възнаграждения и обезщетения за месец. август 2018г. и заверено копие от пълномощно на *** с рег.№25173/26.09.2018г. От показанията на актосъставителката Д. и свидетелката Б. се установява, че същите в качеството си на главни инспектори в ДИТ-Плевен на 06.03.2019г. извършили проверка по документи на жалбоподателя „***“ ***, при която установили, че не е било изпълнено Предписание №1 от Протокол за извършена проверка на 03.12.2018г. за изплащане трудовите възнаграждения за месец август на работещите, описани в акта. Актосъставителката Д. депозира показания, че за изпълнение на предписанията, издадени от Дирекция „Инспекция по труда“, проверяват депозираните от съответния  работодател ведомости за заплати и чрез тях констатират дали е налице нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. От показанията на свидетелката Б. се установява, че такива са били изискани от жалбоподателя и на 06.03.2019г са били представени от пълномощника на същия. Според актосъставителката Д. в последните липсвали подписи, които представляват задължителен реквизит освен при превод на работните заплати по банков път, а настоящият случай не е бил такъв.  Актосъставителката Д. и Свидетелката Б. не разполагат с информация дали към днешна дата за изплатени трудовите възнаграждения на посочените в акта лица. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителката Г.Д. и свидетелката *** Б., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях неизпълнение на Предписание №1 от Протокол с изх.№1841746/03.12.2018г. и кореспондират напълно с гореописаните представените от въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен писмени доказателства. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на актосъставителката и свидетелката или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя „***“ *** в нарушение, което не е извършил.

Процесуалния представител на въззиваемата страна юрк. И. навежда доводи в посока, че от представените по делото писмени и гласни доказателства безспорно се доказва констатираното от ДИТ-Плевен неизпълнение на Предписание №1, дадено в Протокол за извършена проверка от 03.12.2018г. Според същата нарушението от страна на жалбоподателя „***“ ***  се установява от представената от дружеството Ведомост за работни заплати за месец август 2018г., тъй като в нея липсват положени подписи на работниците, на които е следвало да бъдат изплатени включените в нея възнаграждения. Освен това юрк. И. навежда доводи, че така представената Ведомост, находяща се на стр. 21 от делото, е заверена в дата 06.03.2019г., т.е с датата на извършената последваща проверка, когато същата е била изискана от главните инспектори на ДИТ-Плевен, и следователно след посочения в Предписание №1 срок за изпълнение  - 14.12.2018г.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „***“ ***, е извършил нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.416, ал.5 от КТ вр.чл.415, ал.1 от КТ. Разпоредбата на  чл. 415, ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което предполага санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните от органа нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален административен акт – предписание, във всички или някои негови части. Това нарушение следва да се санкционира с издаването на едно наказателно постановление за неизпълнение на предписанието. Влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание, подлежи на изпълнение в определения в него срок, като неизпълнението му – частично или изцяло подлежи на санкциониране, още повече, в случая се касае за описани в няколко отделни точки нарушения от един вид. Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати констатирани нарушения на трудовото законодателство, като целта е да се изплатят трудовите възнаграждения на работниците. Затова, когато констатира нарушения, органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения, а да издаде предписание и определи срок и по този начин да даде възможност на работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото предписание като индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение.

 Съгласно санкционната норма на чл.415 ал.1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000лв. Както бе посочено по-горе от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че „***“ *** е осъществил състава на нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, тъй като не е изпълнил в указания срок задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, дадено по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ, като не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец август 2018г. на ***с  ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН **********, ***с ЕГН ********** и ***с ЕГН ********** съгласно изискванията на чл. 128, т.2 от КТ“ със срок до 14.12.2018г. Направените изводи се доказват и от приложения по делото разходен касов ордер, находящ се на стр.11 от делото, от който е видно, че на работника ***е било изплатено възнаграждението за месец август 2018г. на дата 22.04.2019г., т.е отново след указания от контролните органи на ДИТ-Плевен срок – 14.12.2018г.

Доколкото нарушението е допуснато от търговско дружество/ЮЛ/ следва да се отбележи, че съгласно общата разпоредба на чл.83 ал.1 от ЗАНН отговорността на юридическите лица и еднолични търговци е обективна, корпоративна, административно-наказателна отговорност и за да е съставомерно деянието, е достатъчно да е налице неизпълнение на законовото задължение от страна на ЮЛ или ЕТ при осъществяване на дейността му. В настоящия случай наказаният субект е ***, а административно наказателната му отговорност е ангажирана на основание  чл. 415, ал. 1 КТ. Освен това следва да се посочи, че съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014г. на ВАС отговорността на юридическите лица по своята правна същност е своеобразна, безвиновна, обективна отговорност, за разлика от отговорността на физическите лица, която е лична и е налице само при виновно извършено деяние, което е обявено от закона за наказуемо. Основното за ангажиране на отговорността на търговското дружество е неизпълнението на задължения към държавата или общината при осъществяване дейността на дружеството, и затова субективната страна на извършеното деяние в конкретния случай е правно ирелевантно.

 

 

 

 

Правилно е приложена и санкционната норма на  чл. 415 ал.1 от КТ, като на търговско дружество е наложено административно наказание "имуществена санкция". Става дума за еднолично дружество с ограничена отговорност, неизпълнило задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство и същото подлежи на санкциониране - с наказание "имуществена санкция" от 1500 до 10 000 лева. При определяне размера на наложеното наказание административно наказващият орган незаконосъобразно и необосновано е преценил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. Според състава на съда размера на наказанието е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание около средата на предвиденото в закона. Според съда при индивидуализиране на наказанието следва да се отчетат тежестта на нарушението, засегнатите обществени отношения, изпълнение на дадените предписания, макар и извън определения срок, поради което наложеното наказание имуществена санкция в размер на 5000лв се явява завишена и неадекватна за постигане целите на превенцията. Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към имуществена санкция от 2000 лв., като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Съдът счита, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото за наличието на такъв деянието следва да е със степен на обществена опасност по-ниска от обикновените случаи на такива нарушения, било поради липсата или незначителността на вредните последици, било поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай, вредни последици не се изискват и не се явяват релевантни към деянието, което е с вредоносен резултат самото неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, като няма множество смекчаващи обстоятелства, които да занижат степента на обществената опасност на същото под тази на обикновените случаи на такива нарушения. Затова и липсата на вредни последици от нарушението и фактът, че нарушението е извършено за първи път, са обстоятелства, които се преценяват от наказващия административен орган при индивидуализиране на наказанието (чл. 27, ал.1 - 3 от ЗАНН), и същите са били съобразени от наказващия.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

След извършената служебна проверка съдът не установява нарушения със съществен характер при съставянето на АУАН, съответно при издаването на НП с оглед правилата за компетентност на съответните длъжностни лица.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН. Актът е съставен след по-малко от три месеца от датата на нарушението и съответно две години от датата на извършване на нарушението, а именно: Актът е съставен на 06.03.2019г., а датата на нарушението е 14.12.2018г., на която е изтекъл срокът за изпълнение на издаденото от ДИТ-Плевен предписание, поради което няма нарушение на срока за съставяне на същия. Обжалваното НП е издадено на 12.04.2019г., т.е месец след съставяне на Акта и в рамките на срока, предвиден в чл. 34, ал.3 от ЗАНН. 

 

 

 

Изискванията на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН не са нарушени, тъй като АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, един от които и на установяване на нарушение, както и на представляващия търговското дружество, а след подписването му от актосъставителя и двамата свидетели - е връчен на представляващия търговското дружество – ***, която съгласно пълномощно, издадено от управителя на „С.т.е.д.“ ***, находящо се на стр. 26 от делото, е упълномощена да представлява същото пред Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен във връзка с извършвани проверки от органите на агенцията. Видно от разписката на Акта пълномощникът го е подписал, с което е била предоставена възможност за възражения или обяснения от страна на дружеството.

 

 

 

 

Съдът не намира да са нарушени разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, доколкото в Акта се съдържат фактически обстоятелства за извършената проверка, описанието на нарушението и правната му квалификация, съответна на отразените обективни признаци. НП също отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, тъй като в него са отразени фактите, установени при проверката, описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му с посочване на правната квалификация. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по Акта и НП съвпадат по признаци.

 По отношение на обжалваното наказателното постановление съдът не констатира да е допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на същото. Съгласно разпоредбата на чл.58 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Доколкото в посочената разпоредба липсва указан начин за връчване на наказателното постановление, а релевантно в случая е самото връчване, то следва, че изпращането на наказателно постановление по пощата не опорочава административнонаказателното производство. В тази връзка от приложеното и приобщено към делото заверено копие от обратна разписка за връчено наказателно постановление №15-0000966/12.04.2019г. от 10.05.2019г. се установява, че последното е било изпратено по пощата и получено от жалбоподателя „С.т.е.д.“ ***, видно от поставеното пощенското клеймо за доставяне.

Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.415 ал.1 от КТ, като бъде намален размера на имуществената санкция от 5000 лв на 2000 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-0000966 от 12.04.2019г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което е наложено на основание чл.416, ал.5 от КТ вр.чл.415, ал.1 от КТ на „С.т.е.д.“ *** с ЕИК ***, представлявано от ***, административна санкция – имуществена санкция в размер на 5000лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 5000 лв на 2000лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: