Решение по дело №3806/2019 на Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

N

гр.***, 16.08.2019год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

***ски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на  дванадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА

при секретаря Стела Цветкова ..................………........................................

като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 3806 по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК.

            В ***ският районен съд е постъпила искова молба от Б.С.С. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете ***П. с ЕГН ********** против И.Б.П. ***, в която се твърди, ответника  е баща на детето ***и с решение по гр.д.№***. по описа на ПлРС бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на 130лв.  Твърди се, че от постановяване на посоченото решение изминал продължителен период от почти четири години. Настъпила и промяна на обстоятелствата, при които е определен този размер издръжка – детето вече било ученик във втори клас и били необходими повече средства за храна, облекло, учебни помагала, отопление, почивки и много други ежедневни потребности. Налагало се да посещава и частна занималня през лятото, защото майката била на работа и за това се налагало заплащане на такса от 20лв. дневно.  Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде изменен размера на дължимата на детето ***от неговия баща издръжка от 130лв. на 200лв. месечно.

           Ответникът  И.Б.П. е депозирал отговор на исковата молба, с който претенцията се оспорва по размер. Твърди, че не работи по трудови или граждански договори, а реализираните доходи били от извършвани услуги на съграждани срещу минимално заплащане при прибиране на реколта, разчистване на терени за строително-ремонтни работи и др.такива, като тези доходи били минимални и нямали постоянен характер. Твърди също, че живее в дома на баща си и се грижи за него, поради което не бил в състояние да си търси работа в друго населено място, а в гр.***липсвали свободни работни места, на които можел да започне работа.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :                                                                                                                                

         Безспорно е между страните, а това е видно и от приложеното удостоверение за раждане, изд. на ***г***, че ищцата Б.С. и ответника И.П. са родители на детето ***П., роден на ***г.

          Установява се от приложеното гр.д.№***. по описа на ПлРС, че с постановено по същото Решение №***., влязло в законна сила на 17.0.2015г. е била изменена определена в предходно производство издръжка, дължима от бащата в полза на детето, като е била увеличена от 100лв. на 130лв.

          От представения препис на служебна бележка с изх.№***., изд. от ***се установява, че ищцата Б.С. е реализирала през периода от м.декември 2018г. до м.май 2019г. средномесечен доход в размер на около 875лв.

          От приложената справка от ТД на НАП ***и Регистрационна карта на ответника в Бюро по труда ***от 24.06.2019г. се установява, че същия е безработен.

          От представените преписи на Експертно решение на ТЕЛК №***. и уд-е за раждане, изд. от ГНС – ***е видно, че бащата на ответника е бил с определена степен на неработоспособност 77% за срок от една година, при  водеща диагноза ***.

          От приложения препис на удостоверение с изх.№***., изд. от ***е видно, че детето ***П. е посещавало през м.юни и м.юли 2019г.детска занималня ***, като за същия период е заплатило такси за посещенията в общ размер на 434лв.

          От показанията на свидетелката Г.И.И., разпитана в о.с.з. на 12.08.2019г. се установява, че детето посещавало извънкласни занимания по английски език, футбол и народни танци. През лятото посещавало и частна занималня. Излага също, че детето заявявало желание да му се закупят велосипед, тротинетка, таблет и майката се опитвала да удовлетвори тези негови желания.

          По делото е изготвен писмен социален доклад от Д“СП“, отдел „ЗД“-гр.***, в който се излага, че ищцата живее с детето в жилище, което е собственост на родителите й и съжителства с майка си, като участва в заплащане на консумативните разходи. Излага се, че през предстоящата учебна 2019/2020г. детето ***щяло да бъде ученик във втори клас на ***– гр.***. Посочено е, че детето посещавало школа по английски език и народни танци. При социалното проучване майката споделила, че през учебната година синът й посещавал тренировки по футбол в ***,за което заплащали такса; посещавал и уроци по пеене, т.к. имал интерес да се развива в тази област.

          Приложените копия на писма от ДАЗД с изх.№***не изясняват релевантни за настоящия спор факти.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното :  

           Безспорно е, че за ответника съществува безусловно задължение да издържа своето малолетно дете, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.  

           Установи се от доказателствата по делото, че размерът на издръжката, която ответника дължи на синът си е определен към 2015г. От този момент до завеждане на настоящото производство е изминал един период от четири години, през който детето е пораснало и неговите нужди са се изменили. Променили са се и социално – икономическите условия в страната, както и минимално дължимия размер на издръжката. При тези обстоятелства, съдът намира, че безспорно са налице основанията по чл.150 от СК за изменение на дължимата от бащата в полза на детето ***издръжка.

           При определяне размерът на издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката, която родителят дължи на детето си  - една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано от 01.01.2019г. МРЗ е в размер на 560лв. или една четвърт от нея се определя на 140лв.

           В конкретния случай, при определяне на необходимата на детето ***месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на почти осем годишна възраст. При установения законодателен режим – чл.8, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното образование, предвиждащ че  училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето, съдът приема, че детето ***посещава училище и неоснователни са възраженията на ответника, че липсвали доказателства за това. Отклонението от задължително образование подлежи на санкция и неминуемо се свежда до знанието на съответния Отдел „Закрила на детето“. В случая сочената институция при проведеното социално проучване е установила къде детето се обучава – в ***-*** и го е отразила в изготвения социален доклад. Обучението безспорно е свързано със закупуването на пособия и материали, необходими за учебния процес, както и обичайни дневни разходи. Безспорно са налице и ежемесечните обичайни разходи, свързани с отглеждането на дете на осем годишна възраст - за храна; закупуване на облекло; обувки; разходи за книги и развлечения; за екскурзии и почивки. Стана ясно от показанията на разпитаната свидетелка, че детето посещава и извънкласни занимания по английски език, футбол и народни танци, които са свързани с разходи за заплащане на дължими такси. Дори и да се изключат разходите за извънкласни занимания, съдът счита, че за задоволяване на основните потребности на дете на подобна възраст, позволяващо нормалното му физическо и психическо развитие, е необходима ежемесечно сума в размер на около 300лв.

           Съдът счита, че бащата следва да осигурява 160лв. от тази издръжка. Макар и да е безработен, бащата е в трудоспособна възраст и може да намери възможности за реализиране на доход в населеното място, в което живее, позволяващи му както да изпълнява моралния дълг за грижа към своя родител, така и заплащане на издръжка на сина си в посочения размер, който е към минималния (надвишавайки го към настоящия момент с 20лв. и при предстоящо увеличение на МРЗ от 01.01.2010г.).

           Съдът приема, че останалата част от издръжката следва да се поеме от ищцата. Съдът отчита, че тя полага непосредствените и ежедневни грижи за детето, но съобразява също така, че реализира по-висок доход от бащата.

           Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от 160лв. и следва да бъде уважен като такъв, като в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху дължимата от ответника издръжка следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

           С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищцата  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 129лв., съразмерно уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 114лв., съразмерно отхвърлената част от иска. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 15лв. по компенсация.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху увеличения размер издръжка в размер на 43,20лв.

           Следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК.

           При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си.

            Воден от гореизложеното, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката определена по гр.д.№***. по описа на ***ски районен съд, като ОСЪЖДА И.Б.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето ***П. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Б.С.С. с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 160 лв., , платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, считано от 06.06.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер месечна издръжка от 200лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН

          ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Б.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.С. с ЕГН **********,***, действаща като майка и законен представител на детето ***П., сумата от 15лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, по компенсация.

            ОСЪЖДА  на основание чл.78 ал.6 от ГПК И.Б.П. с ЕГН ********** *** ДА  ЗАПЛАТИ по сметка  на  ПлРС държавна такса  в размер на 43,20лв.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен  съд в двуседмичен срок, считано от 22.08.2019г.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: