Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2019
Град
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
На шестнадесети септември Година две хиляди и
деветнадесета
В публично съдебно заседание в слeдния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№
3131 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от „ГиБ“ООД, против НП №
23-0000342, издадено на 21.06.19г от Началника на ОО „АА“ в ГД“АИ“
–Варна, с което за нарушение на чл.10 §2 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1
от ЗАвПр, на осн.чл.104 ал.1 от ЗАвПр на „ГиБ“ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв.
Жалбата е процесуално допустима - предявена е в срок и от процесуално
легитимиран субект, при наличие на представителна власт, поради което е приета
от съда за разглеждане.
В жалбата се твърди, че неправилно била
посочена датата на нарушението и от фактите не ставало ясно защо е избрана
датата 13.07.2018г. От изложените факти в НП не ставало ясно какво е
изпълнителното деяние, извършено от дружеството, като се описвали действие на
водача на МПС и дружеството не било субект на това нарушение. Нарушението
небило извършено и от обективна страна, като на водача бил проведен
инструктаж така, че да спазва
регламентите. Датата 04.05.18 г. не била относима към действията на
дружеството.
В съдебно заседание въззивната страна
се представлява от адв. И., който пледира отмяна на НП на основанията, изложени
в жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от И.Г.,
който пледира НП да бъде потвърдено на основанията, изложени в придружителното
писмо към жалбата.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
При проверка АНО установил, че видно от тахографски
лист от 12.07.2018г., за 24 часовия период на управление, започващ в
19:38ч. на дата 12.07.2018г., водачът М.С.М.не ползвал намалена дневна почивка
от поне 9 последователни часа, като почивката му била с продължителност от 08
часа и 18 мин. (в периода от 11:20ч. на дата 13.07.2018г. до 19:38ч. на дата
13.07.2018г.). Намалението било с 42 мин. Въз основана тези факти
контролиращият орган приел, че дружеството-превозвач „ГиБ“ООД не организирало
работата на водача, така че да спазва времето за почивка и съставило АУАН срещу
превозвача. За дата на нарушението била посочена 13.07.2018 г. когато е следвало
да се ползва докрай почивката.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства, а
именно писмените доказателства- преписката по АНП, вкл. АУАН, справка за
нарушител, пълномощно, покана, протокол от контролна проверка,
приемо- предавателен протокол, трудов договор, констативен протокол,
тахографски лист, пътен лист и др., както и от показанията на св.К., които съдът кредитира като
добросъвестни и логични.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
При провеждането на АНП са допуснати процесуални нарушения и материалният закон
е приложен неправилно
АУАН и НП СА издадени от компетентни
лица, оправомощени с приложената по делото заповед.
От АУАН и НП не става ясно кой е
собственика на това превозно средство, нито кой е превозвача и изобщо въз основа на какви факти е направен извода,
че именно „ГиБ“ООД
е лицето, което носи отговорност
за организиране работата на водача М.Маринов,
като не се сочи в какви правоотношения са помежду си тези лица.
Чл.104 ал.1 от ЗАвПр предвижда отговорност за превозвач, който не осигури
почивка, но от описаните факти не става ясно дали
почивката не е спазена поради
действие или бездействие от страна на превозвача. Организацията в предприятието
изобщо не е била изследвана, за да се
направи извод, че нарушението е осъществено от обективна страна. АНО изрично е изписал, че наказва
дружеството за това, че „не е
организирало работата на водача”. По-
надолу е посочено, че с това е допуснало
той да не ползва намалена почивка от поне 9 часа, но отговорност за
допустителство се носи, само ако е изрично предвидено в закона, каквото изрично
предвиждане в случая липсва. АНО дължи изписване на всички признаци на
нарушението и на всички относими към тях факти, вкл. на тези, относими към
изпълнителното деяние и към неговия субект. Липсата им ограничава правото на
защита и винаги е съществено процесуално нарушение. Не става ясно от фактическа
страна какво на практика е направил, или не е направил превозвачът за да
осигури почивка на водача, или за да не му даде възможност да ползва
регламентираната от закона почивка.
Нарушението
не е описано и от правна страна, като не са посочени всичките му съставомерни
признаци. Според чл.10 §2 от Регламент 561/06 на ЕС ”Транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава ІІ от настоящия регламент”. Такива съставомерни признаци категорично
липсват в АУАН и НП, като изобщо не се споменава дали водачът е бил в състояние
да спази регл.3821/85 г. и глава ІІ от
регл. 561/06г. Именно това е решаващо за
наказателната отговорност – дали е създадена такава организация, че
водачът да е бил в състояние да спази
регламента, или наличната, или липсваща организация е поставила водача в невъзможност да спази този регламент. В НП
не е описано от фактическа страна, че
предприятието не е организирало работата по такъв начин, че водачът да не е в състояние да спази глава
ІІ от регламент 561/06 г. Не са описани
и такива факти, а само в този случай
предприятието следва да носи отговорност по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр за
липса на организация. Освен това, в глава ІІ до почивките се отнасят чл. 8 и
чл. 9 от регл. 561/06, но нито в АУАН, нито в НП са конкретизирани от правна
страна хипотезите на чл. 8 и 9 от глава ІІ . Нормата на чл.10 §2 на практика е
препращаща и в нея се инкорпорират признаците на нормите, към която препраща,
но това не е описано в АУАН и НП и не става ясно за какво е наказано
дружеството.
Предвид
горното, съдът споделя възраженията в жалбата относно неописване на
нарушението, извършено от дружеството и НП следва да бъде отменено поради
допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения.
С оглед
основанията за отмяна на НП , съдът е в невъзможност да установи въз основа на
какви факти е наказано дружеството и дали тези факти действително сочат на
извършено нарушение и намира, че не следва да се произнася и по
справедливостта на наказанието.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
23-0000342,
издадено на 21.06.19г от Началника на ОО „АА“ в ГД“АИ“ –Варна, с което за
нарушение на чл.10 §2 от Регламент 561/06 вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр, на
осн.чл.104 ал.1 от ЗАвПр на „ГиБ“ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: