№ 33342
гр. София, 17.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20231110153698 по описа за 2023 година
Производството по делото образувано въз основа на искова молба на Т. Д. П., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.др 1 бл.5, вх.А, ап.20, насочена срещу Т. Н. т-М., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.мл 4 бл.427, вх.1, ет.8, ап.31, за присъждане на
обезщетение от 5000.00 лв. за причинени на ищеца неимуществени вреди от действия и
бездействия на ответницата в качеството й на служител на МВР, работила по пр.пр.
48216/2018 г. по описа на СРП.
Съдът, като е констатирал нередовности на исковата молба, с разпореждане от
07.08.2024 г., е оставил същата без движение, като е дал указания и срок за отстраняването
им. На 13.08.2024 г. е постъпила молба от ищеца, в която е уточнил, че предявява иска си по
реда на чл.45 от ЗЗД срещу физическото лица Т. т-М..
При тези данни настоящият състав намира, че от една страна е налице нередовност на
исковата молба, изразяваща се в привличането на ненадлежен ответник. В тази насока
следва да се отбележи, че в чл.216, ал.3 от ЗМВР са уредени три хипотези, при които искът
за обезщетение може да бъде предявен направо срещу служителите по общия ред на ЗЗД: ако
вредите са причинени умишлено; ако са причинени в резултат на престъпление или ако са
причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения. В случая ищецът
търси обезщетение за неимуществени вреди от конкретни виновни действия и бездействия
на ответника, извършени при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
Ищецът, макар да е конкретизирал формата на вината, обосновава същата формално с
извършено престъпление, респ. дисциплинарно нарушение, без да сочи какво е то и дали
ответникът е признат за виновен в противоправно деяние. Недопустимо е в гражднаското
производството съдът да установява допуснато дисциплинарно нарушение, още по-малко
пък ивършено престъпление от което и да е лице.
От друга страна, имайки предвид изложените в исковата молба фактически
твърдения и оплаквания, настоящият състав намира, че с предявяването на настоящия иск
ищецът Т. Д. П. не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с
право по смисъла на чл. 57, ал.1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от
конвенцията/ и само на това основание искът се явява недопустим.
Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от Европейската конвенция за
правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на
основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.
Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение
1
според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за
цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на
жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено
от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на
производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Miroļubovs
and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато
отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба,
подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis
v. Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да
разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни
действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават
неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с
Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and
Others v. Italy ; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.
На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и
на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица,
ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява-
било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като
тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или
частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне
на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството,
започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на
непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само
относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални
правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят
разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие,
включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални
гаранции.
Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като
недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват
Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните
индикации за производства, с които се злоупотребява:
а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от
него, включително прекомерната стойност на спора;
б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни
във връзка със сходни въпроси;
в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители
преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или
паралелни дела;
2
г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например забавяне на
производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или
недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
В процесният случай следва да се посочи, че ищецът е един от т.н. „масови ищци“,
който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен
спор. Пред настоящия съдия са били на доклад няколко производства, по които ищец е Т. Д.
П., а като ответници са привлечени служители на различни държавни структури /основно
магистрати и служители на МВР/ - гр.д.№ 18210/2019 г., гр.д.№ 8400/2019 г., гр.д.№
15028/2020 г., гр.д.№ 65438/2019 г., гр.д.№ 2849/2021 г., гр.д.№ 8754/2021 г., гр.д.№
20941/2021 г., гр.д.№ 55437/2021 г., всички по описа на СРС, 128 състав. Служебно е
известно на съда и за други идентични производства пред други състави на СРС.
Ето защо, следва да се приеме, че в случая с аналице хипотезите на б.“б“ и б.“в“,
възприети в цитираната по-горе Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на
Съвета като индикации за производства, с които се злоупотребява.
С оглед съдържанието на отправените от ищеца молби по образуваните от него дела,
следва да се отбележи и че съобразно формираната практика на ЕСПЧ злоупотреба с право е
и използването на език на вражда и омраза срещу съда и в сезиращите го процесуални
документи, като всеки опит за използването на такъв език е несъвместимо с търсената от
страните и дължима от съда защита, поради което нарушава принципа на добросъвестност
по чл. 3 от ГПК.
Ето защо, настоящият състав нимара, че както поради нередовност на исковата молба,
така и поради недопустимост на предявения иск, производството по същия следва да се
прекрати.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 53698/2023 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3