Решение по дело №172/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260 205

 

гр. Пловдив,  21.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ                                                                                       ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 172 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Образувано по въззивна жалба от „Т.“ ООД, против Решение № 20158 от 22.10.2020 г., постановено по търг. дело № 24 по описа за 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което „Т.“ ООД е осъдено да заплати на „В.” ООД ***, с ЕИК *********, сумата в размер на 41662.65 лв.- главница по Фактура № .../... г., ведно със справка за извършени прихващания и споразумителен протокол от 04.12.2017 г. за извършени прихващания; Фактура № .../... г.;  Фактура № .../... г.; Фактура № .../... г.;         Фактура     № .../... г.; Фактура № .../... г.; Фактура № .../... г.; Фактура № .../... г.; Фактура № .../... г.; Фактура № .../... г.; Фактура № .../... г.; Фактура № .../... г.; Фактура № .../... г.; Фактура № .../... г.; мораторна лихва за забава от датата на падежа на всяка една от тях до 17.03.2020 г. в общ размер на 6 855.14 лв., и законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска - 27.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и 6 225.73 лв. деловодни разноски, чийто размер е намален на 4411.26 лева с допълнително решение в частта за разноските № 21020 от 11.02.2021 г. по същото дело.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при избирателно и непълно изследване на доказателствата. Искането е решението да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, както и да се присъдят всички направени деловодни разноски.

Въззиваемият „В.” ООД чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че обжалваното решение е правилно, поради което предлага същото да се потвърди, като на дружеството да се присъдят направените във въззивното производство разноски.

  Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Производството пред Кърджалийския окръжен съд е образувано по предявени от „В.” ООД против „Т.“ ООД обективно кумулативно предявени осъдителни искове, за заплащане на следните суми: 41 662.65 лева с ДДС, представляваща стойността на продадени от ищеца на ответното дружество стоки по общо 14 броя описани фактури, както и сумата от 6855.14 лева, представляваща общият сбор от мораторни лихви за забавено плащане на главните вземания по всяка фактура от деня на съответния падеж до датата на предявяване на иска – също подробно описани в исковата молба.

 Във връзка със заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:

         В подкрепа на исковете, ищецът се позовава на безспорните обстоятелства, че във връзка с твърдените продажби, от продавача „В.” ООД са издадени 14 броя фактури за доставени на „Т.“ ООД стоки – строителни материали, инструменти и пр., подробно описани по вид, количество и единична стойност във всяка фактура, на обща стойност 42379.61 лева.

         Фактурите са били своевременно и коректно осчетоводени, както в счетоводството на ищеца „В.” ЕООД, така и в счетоводството на ответника „Т.” ООД, който се е възползвал от правото си на приспадане на данъчен кредит по СД за ДДС за съответния данъчен период.  

         От счетоводните записвания, както и от хронологичните записвания по банкови сметки на двете дружества, не е установено извършване на плащания по тези фактури. Намален е единството размерът на задължението по фактура № ... от ... г. по споразумение между страните за прихващане на сума от 716.96 лева от задължението по посочената фактура - 8 910 лева, в резултат на което задължението е било редуцирано до 8 193.04 лева Така общият остатък от непогасените задължения към датата на завеждане на исковата молба по процесиите фактури възлиза на 41 662.65 лева.

         Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ, сборът от дължимите лихви за забавено плащане на главните вземания по всяка фактура, от датата на падежа на всяка от тях до датата на предявяване на исковете, възлиза на 6855.14 лева. 

         Дори само тези, установени по делото факти са достатъчни, за да обосноват извода, че между страните е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ, по силата на който ищцовото дружество е доставило на ответника описаните стоки в процесните четиринадесет броя фактури с посочените в тях стойности, както и че отразяването на тези фактури в счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представляват признание на главните задължения и доказват тяхното съществуване.

         Изложените от Кърджалийския окръжен съд решаващи изводи в подкрепа на решението се споделят напълно от настоящата инстанция, като във връзка с изложените във въззивната жалба на ответника възражения, се налага да се добави следното:

   Фактурата е основен документ в търговската продажба, който има важно доказателствено значение. Това правило е проведено последователно и непротиворечиво в трайната съдебна практика, включително и в практиката на ВКС. Според тази практика, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от купувача, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Ако фактурата съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и ако е ползван данъчен кредит по нея, същата е доказателство за възникване на отразените в нея задължения, дори и да не е подписана от купувача, щом счетоводствата са водени редовно, съгласно изискванията на ЗСч.

         Предвид съдържащите се в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза относно съответствието на процесните фактури с изискванията на ЗСч, завеждането им в счетоводствата на двете дружества и ползването на данъчен кредит, следва изводът, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за търговска продажба на описаните във фактурите стоки.

Предвид характеристиката на търговската продажба като двустранен, възмезден, консенсуален и комутативен договор, сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач относно съществените елементи от съдържанието на сделката - предметът /стоката/ и цената. Предвид консенсуалния характер на сделката, предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а имат значение единствено за произтичащите от договора задължения.

В тази връзка съдът преценява като неоснователни поддържаните и във въззивното производство възражения на ответника, че тъй като липсвали приемо-предавателни протоколи и касови бележки, не било установено предаването на фактурираните стоки и затова дружеството не дължало плащане по фактурите. Получаването на стоката не е единственото условие за възникване на задължението за плащане на цената, а освен това фактическото предаване на стоката и реалното й получаване от ответното дружество в конкретния случай е установено с показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Н. и не се опровергава от ангажираните от ответника доказателства.

Срокът за изпълнение на задължението за заплащане на цената от купувача е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ и той е свързан с предаване на стоката или на документите, които дават право на купувача да я получи, освен ако е уговорено друго. Тъй като в конкретния случай не се доказва, а и не се твърди наличието на уговорка, налагаща изключение от основното правило, съдържащо се в посочената разпоредба, ответното дружество дължи цената на фактурираните стоки при получаването и осчетоводяването на процесните фактури, дори и стоката да не е била предадена от продавача и реално получена от купувача.

Ето защо, в конкретния случай представените от ищеца фактури са доказателство, установяващо договори за търговска продажба на стоки, както и на възникналите въз основа на тези договори задължения на страните, вкл. и задължението на купувача да плати цената. Доколкото доказването факта на плащане е в тежест на купувача и по делото ответникът не е ангажирал доказателства, нито дори е изложил твърдения в тази насока, следва да се приеме, че предявените искове са основателни. 

         В същия смисъл е постановено и решението на Кърджалийския окръжен съд, поради което същото представлява законосъобразен отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.

Предвид изхода от въззивното производство, въззиваемият „В.” ЕООД има право на разноски за това производството, възлизащи, според представения списък по чл.80 ГПК и приложените доказателства за извършването им, на 2900 лева - уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

     

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20158 от 22.10.2020 г., постановено по търг. дело № 24 по описа за 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд.

ОСЪЖДА „Т.“ ООД, с ЕИК ******** да заплати на В.” ООД с ЕИК ********* сумата 2900 лева - деловодни разноски за производството по в.т.д. № 172 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.