Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 169, година 2017, 12. 05. гр. Бургас
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на деветнадесети април, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова
секретар Ж.Г., постави на разглеждане т. дело № 369 по описа на БОС за 2016 г. и за
да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по
искова молба на “Джи Ес Трейдинг“ ООД, ЕИК *********, съд. адрес: гр. Бургас,
ул. „Оборище“ № 77, срещу „Ева Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас,
ж.к.“Изгрев“ бл. 44, вх. 5, ет. 3, ап. 6, съд. адрес: съд. адрес: гр. Бургас,
ул. „Патриарх Евтимий“ № 15, ет. 1, за прекратяване на ответното дружество. Приложени
са доказателства. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание, ищцовото дружество, представлявано от управителя и от
процесуален представител, поддържа предявения иск и направеното доказателствено
искане.
Ответникът,
редовно призован, чрез процесуален представител, оспорва иска.
Бургаският
окръжен съд, като съобрази предявения иск, направените възражения по него,
приетите доказателства и закона, намира за установено, следното:
Приет за разглеждане е иск, с
правно основание – чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Ищецът
сочи, че по силата на издаден изпълнителен лист по т.д. № 637/ 08г. на БОС, Е.И.П.,
ЕГН **********, му дължи присъдени суми. По образуваното изп. дело № 358/ 15г.
на ЧСИ Георги Михалев, въз основа на изп. лист, задължението, към 18. 08.
2016г. е в размер на 24600, 92 лв. По същото изп. дело е наложен запор върху
всички дялове от капитала на ответното
дружество, които се притежават от длъжника Е.П. - едноличен собственик на
капитала. Твърди, че понастоящем, задължението не е изплатено от длъжника,
поради което е предявен този иск.
В
отговора на исковата молба на ответното
дружество, предявеният иск е оспорен, като неоснователен. Посочено е, че при
активи на ответника, на обща стойност 16000 лв. сумата на пасивите е 16000 лв.
което означава, че стойността на дяловете, притежавани от длъжника Е.П., в
капитала на дружеството, е отрицателна
величина.
Ответникът
счита, че поради неговото финансово състояние, длъжникът по изп. дело и
съдружник в ответното дружество, няма вземане от него и ищецът, като взискател,
не би могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане от съдружника.
Обяснява, че предявеният иск е способ за удовлетворяване, чрез принудително
изпълнение върху вземане на длъжника от ответното дружество, каквото не
съществува. В този случай, при липсващо вземане на длъжника от ответното
дружество, предприетото от ищеца, в качеството му на взискател, принудително
изпълнение, няма обект и с прекратяване на дружеството, по реда чл. 517, ал. 4
от ГПК, няма да бъде постигнат желания правен резултат- удовлетворяване на
притезанието му към съдружника, чрез изпълнение върху дружествения дял. Намира,
че липсата на вземане на едноличния собственик на капитала към дружество, за стойността на притежаваните
дялове, е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск по чл. 517,
ал. 4 от ГПК. Приложени са и са ангажирани доказателства. Претендират се
разноски.
С
депозираната допълнителна искова молба/ становище/, ищецът оспорва представения
счетоводен баланс, към 30. 09. 2016г. от ответника, като неверен и съдържащ
непълна информация и представя баланси на ответника от 2014 и 2015г. обявени в
ТР. Сочи, че съдържащата се в тях информация, относно пасивите и активите на
ответника, е коренно различна. В тази
връзка е направено доказателствено искане за назначаване на СИЕ.
В
отговора си на допълнителната искова молба /становище/, ответникът чрез адв. Свилен
Николов, намира, че констатираните от ищеца, разлики в счетоводните баланси,
действително са налице и са напълно допустими, като отразяващи различни
периоди. В баланса, към 31. 12. 2015г. е отразено наличие на машини и
съоръжения, производствено оборудване и апаратура, на стойност 22000 лв.
каквото липсва в баланса, към 30. 09. 2016г.
защото тези активи са били продадени, за което са приложени
доказателства. Обяснява разликата в
балансите, към 31. 12. 2015г. и 30. 09. 2016г. , със записания в предходния
баланс на „натрупана печалба от минали години“, в размер на 87000 лв. каквато
липсва в актуалния баланс, към 30. 09. 2016г. предвид прието решение, от едноличния собственик на
капитала, за изплащане на дивидент, за което е внесен в бюджета дължимият
данък, от ответното дружество. Отново сочи, че едноличният собственик на
капитала Е.П., няма валидно вземане от ответното дружество и ищецът не би могъл да насочи претенцията
си и да проведе успешно принудително
изпълнение, за удовлетворяване на вземането си. Приложени са доказателства.
По
делото са приети писмени доказателства, представени от страните и е допусната,
изпълнена и приета съдебно- счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Вещото
лице, въз основа на представените писмени доказателства- счетоводни документи и
проверка в счетоводството на ответното дружество, въз основа на предоставените
счетоводни данни, констатира, че счетоводството на дружеството е водено
редовно, но са налице пропуски, в текущото счетоводно отчитане на стопанските
операции, налични са съществени счетоводни грешки, състоящи се в неосчетоводени
стопански операции. Експертът
констатира, че ликвидационния дял на едноличния собственик на капитала на
ответното дружество е положителна величина.
Въз
основа на гореизложеното и като съобрази, че предявеният конститутивен иск е с
правно основание – чл. 517, ал. 4 от ГПК, съдът приема, че в процеса са
доказани предпоставките за неговото уважаване: в процеса не спори, че ищецът
има вземане от едноличния собственик на капитала на ответното дружество. Ищецът е взискател по висящо изпълнително дело № 20157030400358 на ЧСИ Георги Михалев. Върху
дяловете на длъжника по изпълнителното дело и едноличен собственик на капитала
на ответника, е вписан запор по реда на
чл. 517, ал. 1 от ГПК. Ищецът, в
качеството на взискател по изпълнителното дело, е овластен, от съдебния
изпълнител, да предяви иск, по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК, срещу ответното
дружество, след направена констатация, че към датата на овластяването – 18.08.
2016г. задължението на длъжника, не е изплатено. Не се твърди и не се
представят доказателства, че вземането на ищеца- взискател по изп. дело, е удовлетворено,
в хода на производството.
Следователно, предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца се присъдят направените, в
процеса: 80 лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице, 800
лв. – адвокатски хонорар, общо- 1180 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
„Ева Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл. 44, вх. 5, ет. 3,
ап. 6, съд. адрес: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 15, ет. 1.
ОСЪЖДА „Ева Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас,
ж.к.“Изгрев“ бл. 44, вх. 5, ет. 3, ап. 6, съд. адрес: гр. Бургас, ул. „Патриарх
Евтимий“ № 15, ет. 1, да заплати на „Джи Ес Трейдинг“ ООД, ЕИК *********, съд.
адрес: гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 77, сумата 1180 лв./хиляда сто и осемдесет/
– разноски.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред БАС, в двуседмичен срок, от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: