№ 1311
гр. Варна , 09.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500641 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Енерго Про
Продажби" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-
Е, бул. „Владислав Варненчик" №258, ЕИК: *********, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет П.С.С., Я.М.Д.,
Даниела Колева срещу определение № 260718/18.01.2020г. постановено по
ч.гр.д. № 7002 от 2020г. по описа на 18 с-в на Районен съд - гр. Варна, с което
е оставена без уважение депозираната от жалбоподателя молба за изменение
на Определение №260204/19.08.2020г. в частта му относно разноските.
Излага, че законът предоставя възможност на длъжника да прецени, дали да
попълни данните си в изпратената му от съда бланка по чл.414 или чл.414а от
ГПК или преди това да се консултира юрист относно възможните правните
последици, като в конкретния случай длъжникът е направил своя избор, да
депозира възражение, като се консултира с юрист, който да проучи правните
му възможности за защита. Твърди, че правни познания са необходими,
доколкото различни са възможните правни последици, които биха могли да
настъпят в зависимост от подаване на възражение по чл.414 от ГПК, чл.414а
от ГПК, при неподаване на възражение, но при доброволно плащане на
цялото задължение, или при частично плащане и др. В конкретния случай,
като е направил избор да се консултира с юрист, длъжникът е извършил
разход. Очевидно този разход се е оказал оправдан, доколкото становището
за недължимост на разноските обективирано в депозираното от длъжника
възражение е възприето. Счита, че след като възражението на длъжника е
прието по реда на чл.414а, ал.2 от ГПК и издадената заповед за изпълнение
№2957/26.06.2020г. е обезсилена в частта относно присъдените разноски,
неоснователно предизвикалата правния спор страна следва да понесе
отговорността за разноски при съобразяване с процесуалното правило на чл.
1
78 от ГПК. По изложените съображения моли обжалваното определение
№260718/18.01.2020г. постановено по ч.гр.дело №7002/2020г. по описа на 18
с-в на ВРС като неправилно, като му бъдат присъдени извършените разноски
за защита в заповедното производство от доверителя ми в размер от 360лв.
Моли за присъждане на разноски за изготвянето на настоящата частна жалба.
Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор в
предоставения му едноседмичен срок.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Доколкото жалбата е депозирана в законоустановения срок от
легитимирано лице, и срещу подлежащ на обжалване акт, то същата е
допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази
следното:
Производството по ч. гр. дело №7002/20 по описа на ВРС е образувано
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано
от Т. П. М. срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, гр.
Варна за сумата от 19 лв., представляваща платена при начална липса на
основание такса за възстановяване преноса на електроенергия по касов бон от
03.12.2018г., заплатена от потребителя Назиф Хасанов Мунков, което вземане
е придобито от заявителя на основание договор за цесия от 11.05.2020 г. от
потребителя– цедент, за който длъжникът е уведомен по електронен път на
22.05.2020 г., получено на 26.05.2020 г., както и за съдебни разноски в общ
размер от 325 лв.
С разпореждане №21335 от 26.06.2020г. ВРС е разпоредил да се издаде
заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя.
Издадена е заповед № 2957 от 26.06.2020г. На основание чл. 411, ал. 3 от ГПК
препис от заповедта е връчена на длъжника на 02.07.2020г., видно от
съобщение на лист 6 от първоинстанционното дело. На 03.08.2020г.- в срока
по чл. 414, ал.2 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение, обективиращо
твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в
срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства –
платежно нареждане от 31.07.20209 г., удостоверяващо плащане на сумата от
19,36 лева. Отправил в тази връзка искане за обезсилване на заповедта за
сумата от 19 лева, ведно със законната лихва.
С определение №260204/19.08.2020г., постановено по гр.дело
№7002/2020г. по описа ВРС, съдът е приел за основателно възражението на
длъжника по чл. 414а ГПК в частта относно недължимостта на сумата от
19.00 лв., и е обезсилил издадената заповед в тази част, като е оставил без
уважение искането на „Енерго Про- Продажби“ АД за обезсилване на
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда
2
на член 410 от ГПК № 2957 от 26.06.2020 г. в частта на присъдените разноски
в размер на 325 лева.
С влязло в сила определение №3325/14.10.2020г., постановено по гр.
дело. №2849/2020г., ВОС е отменил определение №260204 от 19.08.2020г.,
постановено по гр.д.№ 7002/2020г. на ВРС, в частта, с която е оставено без
уважение искането на „Енерго-про продажби“ АД за обезсилване на
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК № 2957 от 26.06.2020 г. в частта на присъдените разноски в
размер на 325 лева, и е ПРИЕЛ възражението на „Енерго-про продажби“ АД
ЕИК *********, по чл. 414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата
от 325 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по член 410 от ГПК № 2957 от 26.06.2020 г. ОБЕЗСИЛИЛ Е
заповед за изпълнение № 2957 от 26.06.2020 г., в частта, в която е
разпоредено „Енерго- про Продажби” АД ЕИК ********* да заплати на Т. П.
М. ЕГН ********** сумата от 325.00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, като е ОСЪДИЛ Т. П. М. да заплати на
„Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, сумата от 255.00 лева,
представляваща съдебни разноски в производството по частната жалба.
По делото е постъпила молба вх. №24223/16.11.2020г. от „Енерго-Про
Продажби“ АД, съдържаща искане за допълване на въззивното определение
на осн. чл. 248 ГПК, като бъде присъдена на молителя сумата от 360.00лв.,
представляваща възнаграждение за депозиране на възражението по чл. 414а
ГПК в заповедното производство
С обжалваното определение ВРС е оставил БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх. №24223/16.11.2020г., подадена от „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК
********* за присъждане в негова полза на сторени съдебно деловодни
разноски по делото във вид на адв. възнаграждение в размер на 360лева, на
основание чл.248, ал. 1 ГПК. За да се произнесе в този смисъл, ВРС е
съобразил, че за попълване на възражения по чл. 414 и чл. 414а ГПК не са
необходими правни познания и ползване на услугите на юрист, тъй като на
длъжника се изпращат нарочни бланки, които не е необходимо да бъдат
аргументирани, като е достатъчно попълване на данните на длъжника и
полагане на подписа му.
За да се произнесе, настоящият състав при ВОС съобрази
следното:
Безспорно е, че след издаване на заповедта за изпълнение и в срока
по чл. 412 ал.1 т.8 ГПК, към който препраща чл.414а, ал.1 ГПК, длъжникът е
депозирал възражение, че не дължи изпълнение по заповедта за вземането на
заявителя, тъй като е платил в срока за доброволно изпълнение.
3
Въпреки основателността на възражението, настоящият състав
намира, че на длъжника разноски за депозираното възражение не се дължат.
На първо място споделя становището, на първ. съд, че за подаване на
възражението специални юридически знания не се изискват, тъй като на
длъжника се изпраща бланка на възражение, което може и сам да попълни.
Освен това казусът, по който е образувано настоящото заповедно не
се характеризира с усложнена фактическа или правна обстановка, което да
мотивира ангажирането на знания и услуги на адвокат, но след като
длъжникът е решил по такъв начин да защити интересите си, то така
направените разноски следва да останат в негова тежест.
На следващо място следва да се отбележи, че никъде в глава 37-ма,
касаеща заповедното производство не е предвидено присъждането на
разноски в полза на длъжни. Възможност за присъждане на такива е
предвидена за заявителя, но тяхната действителна дължимост се определя от
поведението на длъжника, а именно дали последният оспорва или не
дължимостта на сумата, за която е издаден заповедта.
Според разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, заповедта може да се
обжалва само в частта за разноските, но такива със заповедта – с оглед
едностранния характер на производството на този етап, могат да бъдат
присъдени само на заявителя.
Разноските в заповедното производство представляват последица от
уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на
длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК.
Съобразно разясненията, съдържащи се в ТР 4/2013 на ОСГТК. ако
кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при
депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за
съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да
поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в
частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.
Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК. След
изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде
предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване,
включително в частта за разноските.
По настоящото дело, доколкото депозираното възражение е по чл.
414а ГПК, до предявяването на иск по чл. 422 ГПК не се е стигнало. Но в
специалните разпоредби, уреждащи заповедното производство липсва
възможност в полза на длъжника да бъдат присъдени разноски за действията
му, извършени в хода на същото. Още повече, че в случая длъжникът не
оспорва дължимостта на сумата от 19.00лв., за която е издадена заповедта,
като в срока по чл. 412, т.8 ГПК е извършил плащане на същата.
4
Следователно, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е дал
повод за подаване на заявлението, след като плащането е извършено след
издаване на заповедта, в срок за доброволно изпълнение. В този случай, с
оглед разпоредбата на ал. 2, чл. 414а ГПК би могъл да възрази, че
направените от заявителя разноски не му се дължат, но не и да претендира
възлагането на направените от самия него разноски в тежест на заявителя.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№268894/04.02.2021г. на
„Енерго Про Продажби" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" №258, ЕИК: *********,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет
П.С.С., Я.М.Д., Даниела Колева срещу определение № 260718/18.01.2020г.
постановено по ч.гр. дело №7002 от 2020г. по описа на Районен съд - гр.
Варна, 18-ти състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5