Решение по дело №9344/2016 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …

Гр. София, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                          СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9344/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „К.т.б.” АД (в несъстоятелност) /“КТБ“ АД /н/ е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 02.04.2016 г. по ч.гр.д. № 10035/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 90-ти състав срещу длъжника Е.Ц.В., за сумите както следва: 53235.40 лева - представляваща главница по договор за кредит от 20.02.2006 г., ведно със законната лихва от 24.02.2016 г. до изплащане на вземането; сумата от 1587.45 лева – просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.11.2014 г. – 20.02.2015 г.; просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 9660.02 лева – за периода 25.05.2015 г. – 25.01.2016 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 201.85 лева за периода 25.01.2016 г. – 02.02.2016 г. и неустойка в размер на 597.27 лева за периода 25.11.2014 г. – 02.02.2016 г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „К.т.б.“ АД (н.) твърди, че по силата на сключен с ответника Е.Ц.В. договор за банков кредит от 02.02.2006 г. е отпусната кредитна линия в размер на 60 500.00 лева, като с анекс № 2/31.01.2008 г. размерът на кредитната линия е намален на 54 000.00 лева, а фактически усвоена е сумата от 53 235.40 лева.  Срокът на пълно погасяване е настъпил на 20.02.2015 г., а последното частично плащане по договора било извършено на 27.10.2014 г. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне ползваните суми по кредита ведно с възнаградителна лихва в размер на 9.5 %, изискуема на 25-то число на съответния месец, както и при забава в плащането на вноските за главница и лихва е уговорена наказателна надбавка от 10 пункта годишно върху просрочената главница и възнаградителна лихва. Иска от съда да признае за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока за отговор, ответникът Е.Ц.В. оспорва исковете.

Твърди, че на 20.02.2006 г. е сключил с ищеца договор за реален залог на вземане, по силата на който е учредил в полза на банката, за обезпечение на всички вземания по договора за кредит, първи по ред реален залог на паричната сума в размер на 44 500 щатски долара, който договор с анекс от 31.01.2008 г. бил изменен и заложената сума била променена на 49 500 щатски долара. Така учреденият залог бил върху вземане на залогодателя Е.Ц.В. от „К.т.б.“ АД (н.) по внесен депозит в банката и сумата по депозита била блокирана в нейна полза до изпълнение на вземанията по договора за кредит.

Ответникът твърди, че в договора за кредит е уговорена възможност на банката за незабавно инкасо, според която тя е имала право служебно да използва средствата на кредитополучателя по други сметки в банката за погасяване на неговите вземания. Твърди, че с изявление за прихващане с вх. № 11843/14.11.2014 г. при „КТБ“ АД /н/ е прихванал съществуващото вземане на банката по договора за банков кредит със сумите по договора за влог в щатски долари. Едновременно с това бил поискал сумата по депозита, надхвърляща размера на дълга му към банката, да му бъде възстановена, тъй като целият депозит е под гарантирания размер по чл. 4, ал.1 ЗГВБ. Твърди, че същите искания е направил още веднъж, на 29.05.2015 г. Сочи, че с писмо от синдиците на „К.т.б.“ АД (н.) те признали, че върху сумата на депозита е налице блокировка в полза на банката за сумата в размер на 53 235.40 лева и твърди ищецът да се е удовлетворил от нея, доколкото същата не му е изплатена, а и Фондът за гарантиране влоговете на банките се е суброгирал в правата на „КТБ“ АД /н/ за сумата в размер на 27 595.27 лева, т.е. разликата до пълния размер на депозита от 80 830.67 лева не е му е изплатена. Моли исковете да бъдат отхвърлени, поради извършено извънсъдебно прихващане с изявлението му от 14.11.2014 г.

В допълнителната искова молба, ищецът „К.т.б.“ АД (н.) сочи, че на 30.09.2013 г., в деловодството на банката е постъпило запорно съобщение по изп.д. № 20138450400140 на ЧСИ, рег. № 854, за главница в размер на 200 000.00 лева, с което са запорирани всички сметки на ответника в банката и запорът все още не бил вдигнат. Твърди, че с получаване на запорното съобщение се явява пазач на дължимите суми по договора за влог и било ограничено правото на банката да се разпорежда с това вземане, поради което извършеното от ответника възражение за прихващане не е породило желания от него ефект. Сочи, че на 06.11.2014 г. е прието решение № 128 на управителния съвет на БНБ, с което е отнет лицензът на банката за извършване на банкова дейност. Сочи, че изявлението на ответника Е.Ц.В. за прихващане е извършено след датата на отнемане на лиценза, поради което е било налице още едно обстоятелство, представляващо пречка банката да погаси задълженията на ответника.

  В допълнителния отговор на искова молба, ответникът Е.Ц.В. сочи, че налагането на запор върху същото вземане, върху което банката от по-рано има учреден реален залог, не е пречка за нея да се удовлетвори, тъй като се явява привилигерован кредитор. Допълва, че с решение № 104/15.08.2014 г. на УС на БНБ са дадени задължителни указания на квесторите да извършат платежни операции за целите на погасяване на кредитите към банката, поставена под специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, както и да извършат безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на погасяването на кредите.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от договор за банков кредит от 20.02.2006 г., че между „К.т.б.“ АД, от една страна и Е.Ц.В., от друга, е сключен договор за банков кредит, по който е предоставена кредитна линия и е усвоена сумата от 53 235.40 лева.

Съгласно чл. 23.1 крайният срок за погасяване на главницата по кредита е 20.02.2007г., като според т.2 страните се съгласяват кредитополучателят да погаси главницата с текущите си постъпления по сметките си, открити в банката, включително и преди и без оглед на този падеж.

Съгласно чл. 12 от договора за кредит, при ползване на кредита кредитополучателят дължи годишна лихва върху фактически ползваните суми в размер на 9.5%, която се начислява ежедневно и е дължима ежемесечно, в срок до 25-то число на съответния месец.

Според чл. 14 от договора, при нарушаване на сроковете за плащане на главницата или при предсрочна изискуемост на същата, банката начислява освен договорната лихва и наказателна надбавка от 10 пункта, а според чл. 15 от договора, просрочената договорна лихва се отнася за отчитане по отделна сметка, като върху нея също е дължима неустойка за забава от 10% годишно.

Според чл. 19.1 от договора, с подписването му на основание чл. 6, ал.1 от Наредба № 3 за паричните преводи и платежните системи кредитополучателят дава писменото си неотменимо съгласие банката, при налични парични средства по сметки при нея, да брокира 5 дни преди падежа сумите необходими за предстоящото погашение, а на падежа – служебно да ги ползва за погасяване на дълга, без да отправя писмена покана за доброволно погасяване на кредитния лимит. Според ал. 2 на тази разпоредба, кредитополучателят дава съгласието си банката служебно да събира, извършва преводи, както и всякакви безкасови разплащания или да тегли в брой от сметките на кредитополучателя дължими от него суми по настоящия договор или във връзка с предвидените от него обезпечения.

С анекси № 1/01.02.2007 г., №2/31.01.2018 г., 3/11.02.2009 г., 4/05.02.2010 г., 5/21.01.2011 г., 6/30.01.2012 г., 7/25.01.2013 г. и 8/06.02.2014 г. срокът на договора е продълважан с по една година, като с последния анекс е определен срок за погасяване 20.02.2015 г.   

С договор с нотариална заверка на подписите от 22.02.2006 г. за учредяване на реален залог върху вземане Е.Ц.В. и съпругата му С.Д.Ц.са учредили в полза на „КТБ“ АД /н/ залог върху вземанията им от „КТБ“ АД /н/, по договор за преференциален срочен депозит във валута № 11504/23.12.2005 г. в размер на 44 500 щатски долара, която сума остава блокирана до окончателно издължаване на кредита. С анекс № 1/31.01.2008 г. размерът на заложеното вземане е променен на 49000 щатски долара.

В чл. 3, ал.2 от договора за залог е предвидено, че залогодателите дават неотменимото си съгласие банката да събира от откритата при нея депозитна сметка задълженията, възникнали на основание договора за банков кредит от 20.02.2006 г.

На 30.09.2013 г. в „КТБ“ АД е постъпило запорно съобщение от ЧСИ П.М., за налагане на запор по изпълнително дело № 20138450400140, за събиране на вземания по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3842/2013 г. на СРС, 34 състав за сумата в размер на 200 000,00 лева, ведно със законната лихва в размер на 12 533,39 лева и неолихвяема сума от 4227 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 9061,79 лева.

С решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца и е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД; ограничена е дейността й, като е забранено да извършва всякакви дейности, съгласно издадения й лиценз, органите за управление са отстранени, като са назначени квестори. С решение № 104/15.08.2014 г. на УС на БНБ е разрешено на „КТБ“ АД да извършва платежни операции за целите на погасяване на кредити към банката, поставена под специален надзор, от сметки на същата банка на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2014 г., както и извършването на безкасови операции по обмен на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити към банката, поставена под специален надзор. Срокът за поставяне на банката под специален надзор е продължен с решение № 114/16.09.2014 г. на УС на БНБ до 20.11.2014 г. С решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лицензът на банката за извършване на банкова дейност.

В изявление вх. № при „КТБ“ АД от 14.11.2014 г. Е.Ц.В. е уведомил квесторите на банката, че по договор за преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005 г., в качеството си на депозант, има вземане към банката в размер на 49 000 щатски долара, ведно  дължимите лихви, като същевременно има задължение за главница по договор за банков кредит от 20.02.2006 г., в размер на 53 235,40 лева, както и е посочил, че с договор за учредяване на особен залог върху вземане от 20.02.2006 г. банковият кредит е обезпечен с договор за реален залог върху вземането по депозита. На основание чл. 103 и 104 ЗЗД В. е отправил изявление за прихващане на вземането си към банката по договора за преференциален безсрочен депозит със задълженията си по договора за банков кредит.

С ново искане с вх. № 29.05.2015 г. при „КТБ“ АД /н/ Е.Ц.В. е направил ново изявление за прихващане на вземанията му по договор за преференциален безсрочен депозит № 11504/23.12.2005 г. със задължението му за главница по договор за банков кредит от 20.02.2006 г., в размер на 53 235,40 лева и лихва за забава за периода 28.10.2014 г. – 13.11.2014 г., както и за изплащане на разликата до пълния размер на депозита му.

На 24.08.2015 г. Е.В. е подал до синдиците на „КТБ“ АД /н/ възражение на основание чл. 66 ЗБН срещу обявения на 21.08.2015 г. в Търговския регистър списък на приетите от синдика, вземания на банката.

С решение № ЗБН 66-25/15.01.2016 г., на лицата, които съвместно упражняват правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/, е разгледано това възражение, като същото е отхвърлено и в мотивите му е посочено, че от сумата на вземанията на кредитора в левова равностойност на 93 569,47 лева е извадена тази на задълженията му с блокировка за прихващане по изявление за прихващане от 14.11.2014 г. и вземането, в което ФГВБ се е суброгирал – в размер на 27 595,27 лева, в резултат на което за възстановяване на Е.Ц.В. е останала сумата в размер на 3539,81 лева, която сума не подлежи на възстановяване, поради наличието на наложен върху нея запор.

Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, към датата на подаване на заявелнението по чл. 410 ГПК, по предоставени документи от ищеца, неплатеният остатък от кредитна линия е 53 235.40 лева, като на 20.02.2015 г. главницата е отнесена по счетоводна сметка „просрочени заеми“; размерът на просрочената възнаградителна лихва – 1587.45 лева за периода 25.11.2014 г. – 20.02.2015 г.; за периода 25.02.2015 г. – 25.01.2016 г. лихвата е в размер на 9 660.02 лева, а за периода 26.01.2016 г. – 02.02.2016 г. – в размер на 201.85 лева, а непогасената неустойка върху просрочени лихва – в размер на 597, 27 лева за периода 25.11.2014 г. – 02.02.2016 г. Към дата 14.11.2014 г. задълженията на ответника по договора за кредит са възлизали на главница в размер на 53 235.40 лева и лихва за периода 27.10.2014 г. – 14.11.2014 г. в размер на 201.85 лева. Към дата 22.04.2015 г. салдото по депозитна сметка на ответника Е.Ц.В. в „КТБ“ АД (н) е било в размер на 51 373.76 щатски долара, които се равняват на 93 529.01 лева по курса на щатския долар, а по разплащателната му сметка – в размер на 40.46 лева. Според заключението, в решение № ЗБН-66-25/03.02.2016 г. синдиците са стигнали до извод за дължима от ищеца към ответника сума от 3 539.81 лева, като от сума по депозита е извадена сумата от 62 434.39 лева, равняващи се на 34 294 щатски долара, блокирана с код „прихващане 1“ и сумата от 27 595.27 лева, с която сума ФГВБ се е суброгирал в правата на „КТБ“ АД /н/, а остатъкът от 3 539.81 лева е сума включена в списъка на приетите от синдика вземания като дължима от ищеца към ответника. Вещото лице сочи, че на 06.11.2014 от сумата от 80 790 лева, равняващи се на 50 936 щатски долара, са извадени кредитните задължения на ответника и е получена сумата от 27 595.27 лева, за която ФГВБ се е субрагирал в правата на „КТБ“ АД /н/ към ответника. В о.с.з., проведено на 27.03.2018 г. вещото лице сочи, че от 2013 г. е наложен запор по сметките на ответника, който запор все още не е вдигнат.

С влязло в сила решение по т.д. № 1483/2017 г. по описа на СГС, VІ-9 състав са отхвърлени предявените от „КТБ“ АД /н/ срещу Е.Ц.В. обективно евентуално съединени искове по чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 44 ЗЗД вр. с чл. 59, ал.2 ЗБН за прогласяване за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващане, извършено от ответника с вх. № 11843/14.11.2014 г., произтичащо от сключен между него и банката договор за преференциален срочен депозит № 11504/23.12.2005 г. в размер на 49 000 щатски долара със свои ликвидни задължения към „КТБ“ АД /н./, произтичащи от договор за банков кредит от 20.02.2006 г. за главница в размер на 53 235.40 лева, ведно с дължимите лихви, както и е отхвърлен евентуално съединеният с него иск по чл. 59, ал.5 ЗБН за прогласяване на това прихващане за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

 

Спорен между страните е въпросът за настъпването на последиците на извършеното от ответника на 14.11.2014 г. изявление за прихващане.

Съгласно чл. 103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или други еднородни или заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задълженията си.

Съществуването на вземане в полза на „КТБ“ АД /н/ за главница по договор за банков кредит от 20.02.2006 г. в размер на 53 235,40 лева не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства и съдебно-счетоводно експертиза. Към дата 14.11.2014 г. вземането за главница е било платимо, но не и изискуемо, тъй като срокът за плащане на заемната сума по договора за кредит е уговорен в полза на длъжника и е до 20.02.2015 г. Към датата на извършване на изявлението за прихващане ответникът е имали задължение за възнаградителна лихва за периода  27.10.2014 г. – 14.11.2014 г. в размер на 201.85 лева. Липсата на изискуемост на активното вземане, с което се прихваща, не е пречка за извършване на прихващането, тъй като това е изискване на закона само по отношение на пасивното вземане. В този смисъл са и мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 2/18.03.2022 г. по т.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Към датата на извършване на изявлението за прихващане в полза на ответника Е.Ц.В. е съществувало вземане срещу „КТБ“ АД /н/ по договор за безсрочен депозит от 50 936 щатски долара, равняващи се на 80 790 лева.

Предвид установеното със сила на присъдено нещо с решение по т.д. № 1483/2017 г. по описа на СГС, VІ-9 състав настъпването на погасителния ефект на извършеното от Е.Ц.В. изявление за прихващане не е отречено.

Възражението на ищеца във връзка с полученото от него, като трето задължение лице, запорно съобщение за налагане на запор върху сметките на Е.Ц.В. се явява неоснователно. Освен качеството на трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК, ищецът „КТБ“ АД се явява и заложен кредитор с право на реален залог върху вземането, по отношение на което е насочено принудителното изпълнение. Правата на залогополучателя, по аргумент от чл. 162 ЗЗД, са противопоставими на трети лица, в т.ч. и на взискателя, по искане на който е наложен запорът. Именно поради тази противопоставимост, видно от доказателствата по делото, „КТБ“ АД не е превело запорираната сума по изп.д. № 20138450400140 на ЧСИ, рег. № 854 и в последствие за част от вземането е осчетоводено от банката прихващане с вземанията й от Е.Ц.В. по договор за банков кредит от 20.02.2006 г.

Ето защо и доколкото към момента на извършване на изявлението за прихващане са били налице предпоставките за това, то погасителният му ефект следва да бъде зачетен, като на основание чл. 104, ал.2 ЗЗД двете вземания се считат погасени до размера на по-малкото, в деня в който прихващането е могло да се извърши. Вземанията са погасени чрез прихващане до размера на тези на „КТБ“ АД /н/ за главница по договор за банков кредит от 20.02.2006 г. в размер на 53 235,40 лева и текуща лихва в размер на 201.85 лева за периода 27.10.2014 г. – 14.11.2014 г. или общо в размер на 53437,25 лева.

След датата на извършване на изявлението за прихващане, който е и моментът на настъпване на погасителния ефект, вземания за възнаградителна лихва и неустойка за забава в полза на „КТБ“ АД /н/ по договор за банков кредит от 20.02.2006 г. не са възникнали, тъй като главното вземане и това за изискуема възнаградителна лихва са погасени изцяло.

Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход от делото ищецът няма право на разноски. Същият на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 62 ЗБН следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за исковото и заповедното производство в общ размер на 3020,00 лева.

С оглед изхода от правния спор ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 200,00 лева – разноски за депозит за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК: ********срещу Е.Ц.В., ЕГН: ********** установителни искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за сумата 53235.40 лева - представляваща главница по договор за кредит от 20.02.2006 г.; сумата от 1587.45 лева – просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.11.2014 г. – 20.02.2015 г.; просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 9660.02 лева – за периода 25.05.2015 г. – 25.01.2016 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 201.85 лева за периода 25.01.2016 г. – 02.02.2016 г. и неустойка в размер на 597.27 лева за периода 25.11.2014 г. – 02.02.2016 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 02.04.2016 г. по ч.гр.д. № 10035/2016 г. по описа на СРС, 90- ти състав.

ОСЪЖДА „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК: ********да заплати на Е.Ц.В., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по  200,00 лева - разноски.

ОСЪЖДА „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК: ********да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 1510,00 лева – държавна такса за заповедното производство и по сметка на Софийски градски съд - държавна такса за исковото производство в размер на 1510,00 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 СЪДИЯ: