РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. ХАСКОВО, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20235600500114 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №314/01.ХII.2022 г. постановено по гражданско дело
№1704/2021 г. Районен съд-Димитровград осъжда Р. Х. Т. , с ЕГН
**********, от ****, да заплати на „Тара 19" ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в Димитровград, ул."Христо
Ботев" №1А, сумата от 5350,44 лева /, представляваща стойността на
изразходваната ел.енергия при ползването на петия етаж на сграда в *** за
периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 28.10.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, като иска за разликата над 5350,44 лева до пълния
предявен размер от 8043,05 лева отхвърля като неоснователен.
С решението се осъжда Р. Х. Т. , ЕГН **********, от ****, да
заплати на „Тара 19" ООД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул."Христо Ботев" №1А, направените по делото разноски в
размер на 1344,90 лева /хиляда триста четиридесет и четири лева и деветдесет
стотинки/.
С решението съдът осъжда „Тара 19" ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление вДимитровград, ул."Христо Ботев" №1 А, да заплати на
1
Р. Х. Т. ,ЕГН **********, от ****, направените по делото разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 308 /триста и осем/ лева.
Обстоятелства по въззива
Недоволна от постановеното решение е останала Р. Т.,поради което го
атакува като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му.
Според въззивницата неправилно съдът квалифицирал предявеният иск
като такъв по чл.79 ал.I от ЗЗД.В хода на делото се установило,че между
собствениците и наемателите на етажи в сградата на ул.*** нямало договор за
разпределение на ползваната и дължима електроенергия за 3,4 и 5
етажи,нямало и договор за разпределението на електроенергията ползвана от
термопомпената станция.Претенцията на „Тара 19“ ООД не можела да се
квалифицира като произтичаща и от сключения от дружеството наемен
договор с жалбоподателката,тъй-като същият не съдържал клауза
установяваща плащане на електроенергия за площта на петият етаж от
сградата. И за плащане на електроенергията на конвекторите,захранващи
термопомпената станция за брой конвектор. Едностранно през месец
септември 2021 г. ищецът решил,че ще търси плащане за ползвана
електроенергия със задна дата,като я фактурират на ответницата по иска.
Поради това и не можела да се ангажира договорна отговорност за изплащане
на обезщетение по чл.79 от ЗЗД.
Според въззивницата предметът на делото следвало да е с правна
квалификация чл.59 от ЗЗД,тъй-като соченото вземане от ищецът имало
извъндоговорен характер.Неправилната правна квалификация на спора довела
до нарушаване на процесуалните права на Р. Т.,поради това ,че същата не се е
защитавала по правилно квалициран иск
С протоколно определение от 13.V.2022 г. съдът допуснал съдебно-
техническа експертиза след настъпилата преклузия за подобно
доказателствено искане.От друга страна същата не отговорила на поставените
въпроси и била приета от съда в нарушение на закона,тъй-като не обследвала
изразходвната от ищеца ел.енергия,а само тази от уредите на
ответницата,била и неточна и неясна.
Р. Т. сочи и че обжалваното решение било постановено в нарушение на
материалния закон.Извъндоговорната претенция на „Тара 19“ ООД не била
насочена към лицето причинило обедняването му „Лео експрес“ ЕООД,а към
друг субект-въззивницата.Неправомерно платените разходи за ток били
платени от ищецът на „Лео експрес“ ЕООД,като издадените фактури не
съдържали информацияотносно профактурираното количество ток.От самите
твърдения на ищеца и от доказателствата по делото ставало ясно,че тези
количества префактурирана ел.енергия били повече,от колкото ищецът
претендирал,че трябвало да плаща.При несъгласие на „Тара 19“ ООД с
префактурираните количества ток от страна на „Лео експрес“ ЕООД,следвало
да си уреди отношенията с него.По делото не се установил договор между
тези трима ползватели на сградата за общо уреждане на ползваната
ел.енергия.При липса на такъв договор,то и „Тара 19“ ООД не можели да
търсят от Р. Т. заплащане на конкретна сума. Само поради това следвало
2
първата инстанция да отхвърли иска.
Въззивницата сочи и че не можело да се измери ползваната на петият
етаж ел.енергия, поради липса на поставено измервателно
устройство.Установената в експертизата величина поради това не била и
меродавна,тъй-като не можела да извлече реалното потребление от страна на
Т.
Не ставало ясно и откъде РС-Димитровград извел,че се дължи
присъдената сума.
„Тара 19“ ООД представя отговор на въззивната жалба,с която намира
постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Дадената от съда правна квалификация на повдигнатия спор пред съда
била правилна и съставлявала иск по чл.79 ал.I от ЗЗД.Р. Т. билеа длъжник на
дружеството относно ползваната от нея ел.енергия,което същото заплатило.В
случая било налице водене на чужда работа без пълномощие-дружеството
изпълнило чуждо задължение, което искало да се погаси.Поради това и
нямало основания за квалификация на претенцията по чл.59 от ЗЗД,тъй-като
били ясни отношенията между страните.Същевременно Т. поради това нямала
нарушено право на защита-същата е знаела против каква претенция се
брани,не оспорвала,че дължи плащане на ползваната ел.енергия,а само
оспорвала размера на иска.Още повеч,че Т. сочела,че имала уговорка с
дружеството да заплаща по 100 лева месечно,като изпълнявала това си
задължение.
Въззиваемата страна сочи,че приетата по делото експертиза била
изчерпателна,назначена и приета съобразно процесуалните правила,и по
повод възражение на ответницата пред първоинстанционното
производство.Не били правилни и доводите във въззивната жалба относно
обстоятерството,че искът следвало да се насочи към третото лице „Лео
експрес“ ЕООД.
Представена е и насрещна въззивна жалба от „Тара 19“ ООД с която се
иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и
присъждане на иска в пълния му предявен размер.Излагат се подробни
доводи.
Правни съображения
Предметът на въззивната проверка е очертан от две величини-
дължимото служебно произнасяне в рамките на чл.269 от ГПК относно
валидността и допустимостта на първоинстанционния акт и изложените
пороци във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Поради това следва да се извърши преценка по същество на
доводите жалбоподателя,касаещи правилността и обосноваността на
съдебното решение на РС-Хасково.
В рамките на първоинстанционното производство относимите факти
3
към очертания спор са установени по надлежния ред съобразно правилата на
закона.Изведените доводи във въззивната жалба са неоснователни.
Безспорно е,че между страните е налице действаща облигаторна
връзка от договорно естество,която е основата за възникналите процесуални и
материално правни правоотношения между тях.В тази насока довода във
въззивната жалба относно неправилна квалификация на предмета на делото
от първоинстанционния съд е неоснователен.
Извлича се несъмнено,че ползвателите на обекти и собствениците на
процесната сграда са постигнали устни договорки относно разплащанията за
потребената от тях електрическа енергия. Безспорно е,че партидата пред
електроразпределителното дружество за всички обекти в недвижимостта се
води на неучастващото в настоящото дело лице „Лео Експрес“ ЕООД,на
което се фактурира ползваната енергия,измерена от общите за цялата сграда
измервателни уреди.От своя страна и съобразно постигната между това
дружество и ищецът „Тара 19“ ООД договорка,първото поема стойността на
ел. енергията за първите два етажа от сградата,които са негова собственост и
имат само за вътрешно ползване контролни измервателни уреди,а второто-за
останалите три етажа от същата сграда.“Тара 19“ ООД за процесния период
от 01.10.2019г. до 31.08.2021г е наемател на третия/до 06.VI.2021 г. с
наемодател Р. Т./ и на четвъртия етаж с наемодател Д. Д..Само по отношение
на третия етаж ищцовото дружество става собственик,считано от 07.VI.2021
г. и до края процесния период-31.VIII.2021 г. е такъв.
По отношение заплащането на ползваната от Р. Т. електрическа енергия
за собственият й и ползван безспорно от нея пети етаж,за който няма никакъв
измервателен уред, по делото се извличат договорни отношения с „Тара 19“
ООД.В тази насока има твърдения в исковата молба,като там се сочи,че Т.
следва да заплаща една трета от префактурираната от дружеството
ел.енергия,тъй-като ползва един от общо трите етажа,които пък то заплаща на
„Лео Експрес“ ЕООД.От друга страна самата ответница в отговора на
исковата молба изрично сочи,че е заплащала по 100 лв. месечно в брой на
управителите на „Тара 19“ ООД за консумираната от нея ел.енергия
съобразно уговорка с това дружество.В тази насока е и изложеното от
свидетелката М. Д. пред първата инстанция,че Т. и това дружество имали
договорка ответницата да заплаща по 100 лева месечно за ползваната от нея
ел.енергия.Въз основа на изложеното следва да се приеме,че действително по
отношение заплащането на ползваната ел.енергия от страна на Т. като
собственик на петия етаж от сградата и плащащото на „Лео Експрес“ ЕООД
стойност на ел.енергия за трети,четвърти и пети етаж от същата сграда „Тара
19“ ООД,са налице договорни отношения.В случая следователно е формиран
спор за размера на дължимото,а не за основанието на плащането за процесния
период от време.При наличието на такива договорни отношения правилно РС-
Димитровград е определил адекватна правна квалификация на настоящия
спор,която изключва приложение на чл.59 от ЗЗД,респ. водене на чужда
работа без пълномощие.
Изложения довод във въззивната жалба относно назначената и приета
съдебно техническа основна и допълнителна експертиза е
неоснователен.Нуждата за процеса от специални знания,които да се ползват
от съда при решаването на делото е породена от липсата на контролни и
измервателни уреди на ползваната от Т. само за нейната собственост
4
ел.енергия и от обстоятелството,че по делото няма доказателства,които ясно
да установят съответните количества. Експертизите са допуснати от съда след
установяване от негова страна на посочената по-горе невъзможност да се
установи ползваното от Т. количество ел.енергия за спорния период от време
след събирането на допуснатите доказателства и предвид незаобиколимата
нужда от специални знания за това в конкретния случай.Ето защо и предвид
чл.195 от ГПК няма настъпила преклузия относно приетите експертизи,които
и съдът може да назначи по всяко време от процеса служебно.Същите са
допустими и необходими доказателствени средства,тъй-като без тях не може
да бъде решен заявения спор именно поради нуждата от приложими
специални знания.По същество изложеното от заключенията на вещото лице е
точен отговор на поставените въпроси и е единствен начин да се изведе
величината на ползваната от ответницата ел.енергия за процесния период
съобразно експлоатираните от нея ел.уреди и инфраструктура на обекта й на
собственост-петият етаж от сграда в **** за периода от 01.Х.2019г. до
31.VIII.2021 г.В двете експертизи подробно са изведени начина и
методологията за достигане на отговорите на поставените въпроси,които ясно
ги обосновават.Поради изложеното и настоящия състав възприема същите
като меродавни при решаване на делото.
Правилно е приел РС-Димитровград,че не следва Т. да заплаща една
трета от фактурираната стойност на ел.енергията от страна на „Тара 19“ ООД
общо за трети,четвърти и пети етажи от процеснага сграда,тъй-като трети и
четвърти етажи се ползват за извървшване на производствени дейности от
дружеството ,които изискват значително повече ел.енергия в сравнение с
ползваната част от петия етаж от ответницата само като жилище.Още
повече,че и вещото лице ясно извежда консумираната ел.енергия за петия
етаж като величина и като стойност.Поради това не може автоматично
стойността за трети,четвърти и пети етажи да се дели на три,тъй-като
консумирата ел.енергия не е разпределена по равно за всеки етаж.По делото е
установено количеството и стойността на консумираната за периода
ел.енергия за петия етаж относно ползваните ел.уреди и пет броя конвектори
само от Т..Следва да се посочи и че не се установяв договорка последната да
заплаща ел.енергията само за жилищната част от петия етаж,поради което
следва тя да поеме разноските в тази насока за целия етаж,без петте други
конвектора,за които плаща „Лео експрес“ ЕООД.
В първата инстанция изрично е уточнено,че ответник по делото е
физическото лице Р. Т. без същата да действа като едноличен търговец „Д.Д.-
Л. 92-Р. Х.“.Доколкото едноличния търговец не съставлява отделна правна
личност от физическото лице,то следва да се съобрази,че посоченото във
въззивната жалба относно автора й не съставлява порок на сезирането,а
следва да се третира като фактическа неточност.
Съобразно изложеното по-горе и доказателствата по делото се налага
извода,че действително Р. Т. въз основа на постигната договорка с „Тара 19“
ООД дължи заплащане на ползваната от нея по отношение на собственият й
петият етаж от сграда в **** за периода от 01.Х.2019г. до 31.VIII.2021 г.
сумата о т от 5350,44 лева.В тази насока първоинстанционното решение като
уважава предявеният иск за 5 350,44 лева ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.Х.2021г., до
окончателното изплащане на сумата и отхвърля претенцията до пълния
предявен размер от 8 043,05 лева е правилно,законосъобразно и
обосновано.Районен съд-Димитровград е дал точен отговор на поставените
5
пред него въпроси от предмета на делото,приложил е закона адекватно на
установените факти и постановения резултат точно измерение на
действителните субективни права на страните по делото. Изложените от
първата инстанция подробни мотиви изцяло се споделят от настоящия
въззивен състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК изцяло препраща
към тях,за да не ги повтаря излишно и с други думи в решението си.
Поради изложеното въззивната и насрещната въззивна жалба са
неоснователни.
Ще следва да се уважи искането за разноски в полза на въззивника само
в размер на 800 лв. платени като адвокатски хонорар отразени по договор от
25.I.2023 г.,като не се присъжда държавната такса за насрещната въззивна
жалба на основание чл.78 ал.І от ГПК и предвид изхода от въззивното дело.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.І и чл.280 от
ГПК,Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №314/01.ХII.2022 г. постановено по
гражданско дело №1704/2021 г. на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА Р. Х. Т. , ЕГН **********, от ****, да заплати на
„Тара 19" ООД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул."Христо Ботев" №1А, направените по делото разноски
в размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в м сечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6