Разпореждане по дело №391/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие.

Срещу Решение № 299/12.01.2011г., постановено по гр.д. № 3109/2011г. по описа на РС-гр.Благоевград е подадена въззивна жалба от адв.Н. в качеството му на процесуален представител и пълномощник на Д. В. В., с ЕГН – *, от село К., Община С., област Благоевград.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост на същото от събраните доказателствен материал пред първата инстанция. Поддържа се оплакване, че РС неправилно е приложил закона, като е приел, че са налице основанията на чл. 2 от ЗЗДН и наложил спрямо В. поисканите мерки предвидени в чл. 5 от цитирания закон. Възразява се, че съдът безкритично е кредитирал показанията на свидетелите Х. Г.и Р. Г., които се намират в лоши отношение с ответника В., без да съобрази че по делото са събрани и гласни доказателства сочещи на основания изключващи приложението на мерките за принуда по ЗЗДН /има се в предвид свидетелските показания на свидетелите – П.Г. и С.К./. Излагат се във въззивната жалба възражения, че изложените от свидетелите факти пред първоинстнационния съд, поставят под сериозно съмнение датата на осъществяването на акта на домашно насилие, за което са изложени съображения в писмената молба въз основа на която е инициирано производството пред първоинстанционния съд. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт и да бъде оставена молбата за налагане на мерки по ЗЗДН без уважение, като се присъдят на жалбоподателят и сторените по делото съдебни и деловодни разноски. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 17 ал. 4 от ЗЗДН, тридневен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищците пред първоинстанционният съд – В. А. В. с ЕГН - * и Т. П. В. с ЕГН - *, двамата от село К., Община С., област Благоевград, ул.”В. К.” № 9, чрез процесуалния си представител - адв.П. са депозирали писмено възражение, в което оспорват жалбата и поддържат, че атакуваното решение на РС е правилно, обосновано и законосъобразно. Сочи се в писмения отговор, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани пред него доказателства като е имал достатъчно основания въз основа на тях да наложи поисканите от ищците мерки по ЗЗДН, като се доказва безспорно и категорично извършения акт за насилие на сина спрямо майката и бащата на 09.10.2010г., който съставлява проява на физически и психически тормоз, който сина осъществява спрямо родителите си от дълъг период от време. Правилно съдът е кредитирал всички свидетелски показания, тъй като обстоятелството че част от свидетелите са близки на семейството не дават основание същите да бъдат счетени за пристрастни и да бъдат изключени от обсъждането като недостоверни. От въззивния съд се иска да бъде оставена без уважение жалбата на въззивника и да се присъдят сторените пред въззивната инстанция разноски по делото. В отговора няма искане за събиране на нови доказателства.

Пред въззивната инстанция, страните чрез процесуалните си пълномощници поддържат исканията си на соъброженията изложении в депозираната въззивна жалба и писмения отговор към нея.

В писмено становище, представено по делото в дадения от въззивната инстанция срок на страните за това, пълномощникът на Д. В. В. – адв. Н. отново акцентира, че свидетелските показания на свидетели доведени от молителите – В. В. и Т. В. и разпитани от съда, поставят под сериозно съмнение датата – 09.10.2010г., за която се твърди че е извършен акт на домашно насилие от въззивника В.Възразява се срещу доводите на първоинстанционния съд, разглеждал делото, че искането може да бъде уважено и само на основание писмената декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, тъй като обвързващата доказателствена сила на тази декларация е задължителна за съва, само доколкото декларираното в нея не се опровергава от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се в писменото становище е отлакване наведено още с въззивната жалба по делото – за липса на мотиви на съдията докладчик постановил обжалваното първоинстнационно решение, който се е задоволил само с обсъждането на събраните по делото доказателства.

Адвокат П. от името на доверениците си – въззиваемите В. А. В. и Т. П. В., в писменото си становище отново моли въззивният съд да остави жалбата без уважение, като потвърди първоинстанционното решение и издадената въз основа на него заповед. Застъпва се становището, че изводите на първостепенният съд са правилни, тъй като са изградени освен на декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН и на свидетелските показания на свидетелите Р.Г. и Х.Г., които са родственици на страните по делото, но с оглед на особания характер на производствата по ЗЗДН, техните показания не могат да бъдат изключени от доказателтсвения материал, а следва да бъдат разисквани с оглед на тяхната евентуална заинтересованост поради съществуващите близки родствени връзки.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК и чл. 17 ал.1 от ЗЗДН, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, въззивният състав на ОС Благоевград намира въззивната жалба за неоснователна.

Въз основа на събраните доказателства пред първоинстанционния съд, настоящия състав на ОС Благоевград, счита за установена следната обстановка от фактическа страна:

Производството пред първоинстанционния съд е иницирано от депозирана на основание чл. 8 ал.1 т. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие писмена молба от молителите – В. А. В. с ЕГН - * и Т. П. В. с ЕГН - *, двамата от село К., Община С., област Благоевград, ул.”В. К.” № 9, които са родители на ответника и молят съда да бъдат наложени мерки защита от домашно насилие срещу сина им - Д. В. В., с ЕГН – *, от село К., Община С., област Благоевград, живеещ в къща съседната на тяхната в същото село.

С молбата си и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, молителите са поддържали пред първоинстанционния съд, че отношенията им с ответника, който е техен син, са влошени от няколко месеца, като ответникът упражнявал над тях системен психически, а от скоро – и физически тормоз.

В писмената молба се съдържат твърдения за извършен от ответника конкретен акт на физическо и психическо насилие, като се твърди от молителите, че на 09.10.2010 г. към 18.00 часа молителката излязла от къщи, за да прибере от паша двете си кози. Още като я видял, ответникът /живеещ в съседна къща/, започнал да крещи и да псува. В. се престорила, че не го чува и като наближила входната врата, го попитала какво иска. Вместо да й отговори, той я ударил силно по лявата буза. От силния удар молителката се замаяла и щяла да припадне. Добрала се до вратата и я заключила отвътре. Ответникът започнал да удря по вратата и да отправя закани за убийство, придружени с обиди и цинизми. Молителят веднага се обадил в полицията. През това време синът им прерязал телефонния кабел на стационарния им телефон, който се намирал между неговата и тяхната къща.

Описаната по-горе проява на домашно насилие мотивирала молителите да депозират настоящата молба по Закона за защита от домашното насилие.

В подкрепа на твърденията в писмената молба, молителката – Т. В. е представила по делото и декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие за твърдят акт на физическо и психично насилие от сина и спрямо нея, извършен на 09.10.2010г. пред дома и в село К., Община С., като декларира че е била ударена от сина си силно в областта на лицето/лявата буза/, от който удар се замаяла и щяла да падне, след което той отправил заплахи- “Ке ви изтепам” и “Кръв ке се лее”, като започнал да удря по входната врата на къщата, която тя затворила след като се прибрала в къщи. Декларира също, че Д. В. В. отправил към нея обидни и цинични думи, които тя се притеснява да посочи в писмената си жалба и в декларацията си. В писмената декларация от В. А. В., същият също декларира че на посочената в другата декларация дата и място, е чул отправени от сина му към родителите му сериозни заплахи - “Ке ви изтепам” и “Кръв ке се лее”, които той лично възприел. Виковете били силни и причинила на този декларатор сериозни страхове и липсата на сън, както и страх от срещите на бащата със сина.

Съдът с Определение от закрито съдебно заседание на 18.10.2010г. по образуваното гр.д. № 3109/2010г. по описа на Районен съд Благоевград, е счел че в подаденото пред съда писмено искане се съдържат данни за сериозна и непосредствена опасност за телесната цялост на В. А. В. и Т. П. В., по смисъла на чл. 18 ал.1 във връзка с чл. 4 ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, като е счел че следва да бъдат предприети незабавни мерки за тяхната защита и охрана интересите на молителите. Въз основа на депозираното писмено искане е издадена Заповед за незабавна защита от 18.10.2010г., с която съдът предварително е наложил поисканите с писмената молба мерки за защита съобразно чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция Решение № 299/12.01.2011г. по гражданско дело № 3109/2010г. по описа на РС Благоевград, съдът е наложил на Д. В. В., предвидените в разпоредбата на чл. 5 ал.1 т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашно насилие, като е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо родителите си, забранил му е да ги доближива за срок от 1 година, считано от влизане в сила на съдебното решение, като е забранил на ответника за същия срок да се доближава до жилището на неговите родители в село К., Община С., на улица “В. К.” № 9. На ответника е наложена и глоба в размер на 200лв., като В. е осъден да заплати и разноските по делото в размер на 50.00лв. за държавна такса и 5.00лв. за издаване на изпълнителен лист.

Събраните от районният съд доказателства по реда на чл. 9 ал.4 от Закона за защита срещу домашното насилие, сочат че ответника е многократно осъждан за престъпления от общ характер с влезли в законна сила присъди/справка за съдимост на ответника от бюро съдимост към РС Благоевград/. Установява се също така, че същият е психически здрав и не се води на диспансерен учет, както и не е лекуван в специализирано лечебно заведение./Удостоверение № 658/27.10.2010г. на “Областен диспансер за психични заболявания със стационар – Благоевград” ЕООД./

Не се спори между страните по делото, че ответника е син на молителите, а от събраните пред РС Благоевград писмени и гласни доказателства следва да се приеме за установено, че от дълъг период от време между родителите и сина, които живеят в съседни къщи и на една улица в село К., са налице влошени отношения поради поведението на ответника, който предприема действия с които физически и психически малтретира родителите си. Така видно от представената пред първоинстанционния съд полицейска преписка с вх. № 58883/2010г. по описа на 02 РУ “Полиця” – Благовград, няколко пъти родителите са сигнализирали полицията за физическо насилие упражнено от сина им спрямо тях, като на Д. В. В. са били издавани Разпореждания на полицейски орган, с които по реда на чл. 55 от ЗМВР му е било разпоредено от полицейските органи, да не се саморазправя с В. и Т. В., а всички спорни въпроси между тях да се разрешават по установения от закона ред. От представена с преписката Докладна записка от В.Г.П. – полицай при 02 – РУП – Благоевград, дежурен на смяна от 14.00 -22.00 часа на 09.10.2010г., около 18.50 часа е постъпил сигнал до дежурния по СОД, за скандал в село К., на улица “В. К.” № 9. При посещение на място, полицаите установили, че родителите В. А. В. и Т. П. В. имат оплаквания, че около 15 минути преди идването на полицейския патрул, синът им – Д. В./Ш./, блъснал и ударил майка си, при спор пред вратата на дома и, като по пострадалата не били установени видими следи от физическо насилие/синини или кръвонасядания/, а синът при проверката бил в нетрезво състояние, като лъхал на алкохол. Последвала е устна забележка към сина да се въздържа от по- нататъшни агресивни действия спрямо родителите си.

Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от първоинстанционния съд, настоящата въззивна инстанция счита, че въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, се потвърдиха твърденията на молителите в писмената молба въз основа на която е образувано делото по реда на ЗЗДН.

Така установява се, че на 09.10.2010 г., малко след 18.00 часа, молителката Т. П. В. излязла от къщи, за да прибере от паша двете си кози. Още като я видял, ответникът Д. В. В./живеещ в съседна къща/, започнал да крещи и да псува. В. се престорила, че не го чува и наближила входната врата на дома си, като го попитала какво иска. Вместо да й отговори, той я ударил силно по лявата буза. От силния удар молителката се замаяла и щяла да припадне. Добрала се до вратата и след като влязла я заключила отвътре. Ответникът започнал да удря по вратата и да отправя закани за убийство, придружени с обиди и цинизми. Молителят В. В., баща на ответника, веднага се обадил в полицията, където сигнала му бил приет от дежурния по СОД.

Фактическите констатации установени от първоинстанционния съд, които напълно се споделят и от въззивната инстанция, се основават на доказателства събрани и по установения от ГПК процесуален ред, които са правилно интерпретирани и ценени от съда в РС Благоевград. На свидетелите Х. Г. и Р. Г., съдът следва да даде вяра, тъй като от една страна те са роднини и на двете страни по делото, а освен това независимо от отношенията в които се намират с тях, техните показания са дадени под страх от наказателна отговорност, за което те са надлежно предупредени от съдията докладчик преди започването на разпита им. Двамата свидетели излагат данни описващи точно обстоятелствата обосноваващи твърденията за извършен акт на физическо и психическо насилие от Д. В. спрямо неговите родители, пред дома им в село К.. Тези показания са в съответствие с представените по делото декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от пострадалите, както и с докладната записка, изготвена въз основа на сигнал и лично посещение на място от полицейските служители на 09.10.2010г. около 18.00 часа вечерта.

Оплакванията във въззивната жалба, че тези свидетелски показания от една страна не следва да бъдат кредитирани, а от друга че същите сериозно компрометират твърдението в писмената молба за датата на твърдяното домашно насилие, въззивната инстанция следва за неоснователни и необосновани. Особените отношения по повод на сигнали за актове на домашно насилие, налага съдът да разпитва и кредитира свидетелските показания на близки и роднини на дейците и на пострадалите, като съобразява възможността тези свидетелски показания да са едностранчиви, дадени в полза на едната страна и в този смисъл пристрастни. В настоящия случай обаче свидетелските показания на Х. Г. и Р. Г. следва да бъдат кредитирани, доколкото същите се намират в съответствие с останалите събрани пред първата инстанция писмени доказателства.

Основателно е твърдението на въззивника, изразено във въззивната жалба от неговия пълномощник, че свидетелките показания на Х. и Р. Г., сочат друга дата и време на извършване на акта за домашно насилие, предмет на настоящото дело. Свидетелят Г. твърди че са отишли при баба му в събота, а това което тя му разказала се е случило в петък вечерта/ според календара -18.10.2010г./. Свидетелката Р. Г. потвърждава, че са отишли на село К. в събота, но твърди че разказаното и от двамата и родители е станало рано сутринта в събота./според календара – 19.10.2010г./ Въззивният съд счита, че неточностите на свидетелските показания относно датата и времето на извършването на акта на домашно насилие се дължи от една страна на това че това не е бил единствения акт на домашно насилие от страна на Д. В. спрямо родителите му, а от друга страна се дължи на възможността на свидетелите точно да възпроизвеждат фактите за които свидетелствуват и да се ориентират точно за времето когато те са били извършени. Според въззивната инстанция обаче неточностите на тези свидетелски показания относно времето на осъществяването на акта на домашно насилие за който те свидетлествуват, не може да компрометира техните свидетелски показания в останалата им част, а за съда не може да съществува съмнение за точната дата и час на извършването на акта за домашно насилие, тъй като те са надлежно и точно удостоверени с докладната записка на полицейските служители, приели сигнала и извършили проверка по сигнала на място. Това е времето около 18.00 часа на 19.10.2010г./събота/.

Свидетелските показания на свидетелите – П.Г. и С.К., не могат да опровергаят фактическите констатация на двете съдебни инстанции, въз основа на надлежно събраните по установения в ГПК процесуален ред. Тези свидетели твърдят че между страните не знаят да е имало проблеми, а свидетелят К. свидетелствува за друг вид проблеми, възникнали между родители и син. От една страна предмет на настоящото дело е разглеждането не на цялостните отношения между родители и син, а само на конкретните обстоятелства относно твърдения акт на домашно насилие извършен на 09.10.2010г. около 18.00 часа вечерта. Тъй като свидетелските показания на Г.и К. не носят никаква информация относно този период от време, те са неотносими по делото и не могат да опровергаят обвързващата доказателствена стойност на останалите писмени и гласни доказателства по делото за съда. От друга страна тази група свидетелски показания не могат да бъдат кредитирани от съда, тъй като те по никакъв начин не се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, като същите остават изолирани и неподкрепени от доказателствената съвкупност по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция излага следните правни съображения.:

Обжалваното решение на РС Благоевград е валидно постановено и допустимо, тъй като производството по делото е иницирано от лица, близки роднини по права линия на извършителя по смисъла на чл. 8 ал.1 т. 2 от ЗЗДН, като писмената молба е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, от активно легитимирани лица и срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговаря съгласно чл. 3 т. 5 от цитирания закон. Депозираната молба отговаря на всички изисквания на закона/ чл. 9 от ЗЗДН/, като същата е придружена съгласно чл. 9 ал.3 от същия закон с декларация за обстоятелствата посочени в писмената молба с която съдът е сезиран.

Правилно първоинстанционния съд е разгледал и се е произнесъл по съществото на делозираната пред него молба на основание чл. 8 т. 1 от ЗЗДН, за налагане на мерки за защита от домашно насилие, само в часта и относно тдвърдението за акт на домашно насилие, извършен на 09.10.2010г., а в останалата част е оставил искането без раглеждане. От една страна декларациите по реда на чл. 9 ал.3 от ЗЗДН се отнасят само за обстоятелтсвата случили се на тази дата. От друга страна в писмената молба се съдържат общи твърдения за извършван системен физически и психически тормозот ответника по молбата спрямо молителите, които са негови родители, но без конкретика за време и място, които съдът не може да разглежда тези опплаквания в рамките на това специално производство. Установените в хода на съдебното дирене обстоятелства и за други актове на домашно насилие от сина спрямо родителите, за които той е предупреждаван от полцейските органи и по реда на чл. 55 от ЗМВР, следва да бъдат обсъждани само в контекста на преценката за това доколко поисканите мерки за защита по чл. 5 от ЗЗДН са подходящи и могат по своя вид и интензитет да изиграят определената им от закона роля.

Депозираната молба с искане за съдебна защита по реда на ЗЗДН, според настоящия състав на въззивния съд е основателна и правилно е била уважена от първоинстанционния съда, като следва да бъдат потвърдени наложените срещу ответника мерки по реда на Закона за защита срещу домашното насилие. Д. В. е бил предупреден няколко пъти преди това с протокол по реда на ЗМВР да преустанови упражнявания спрямо родителите му физически и психически тормоз, но той не е преустановил действията си, като на 19.10.2010г. около 18.00 часа, отново е упражнил спрямо молителката Т. В./ негова майка/, при това в присъствието на неговия баща, физическо насилие, придружено с груби действия – бутане и нанасяне на силен удар по лицето, а след това и психическо насилие спрямо двамата си родители, изразяващо се в неприлични цинични реплики по отношения на родната му майка, изказани на висок глас, заплахи/че ще ги убие/, които действия по преценка на въззивната инстанция са с висока степен на обществена опасност. Действията на въззивника безспорно съставляват както акт на физическо, така и акт на психическо насилие, проявено от него спрямо родителите му, като те не могат да бъдат оправдани от влошените отношения сложили се между тях от преди това. Безспорно е от фактическа и правна страна, че деянието на Д. В., за което е получено оплакване пред съда, е акт на “домашно насилие”, по смисъла на чл. 2 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, който следва да бъде санкциониран чрез налагането на мерки за защита предвидени в цитирания специален закон.

Налице са обстоятелства които сочат на още по – голяма укоримост и противоправност на действията на Д. В., доколкото установи се че този случай на проява на физическо и психично насилие спрямо въззиваемите не е изолиран, тъй като за подобни инциденти от преди настоящия случай е била сезирана полицията и въззивника е бил предупреден от служителите в РУ “Полиция”-Благоевград по реда на ЗМВР. Действията на Д. В. са осъществени в нетрезво състояние и без същият да е бил предизвикан от пострадалите за тяхното извършване.

Неоснователни са възраженията депозирани във въззивната жалба, за превратен анализ на доказателствената съвкупност по делото от съда в град Благоевград, както и за недоказаност на датата и времето на осъществяването на твърдения акт на домашно насилие, като те бяха безспорно установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на представените по делото декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Въззивната инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал в случая свидетелските показания на роднините на страните по делото – Х. Г. и Р. Г., които по безспорен начин потвърждават обстоятелствата отразени в декларациите по делото, по реда на чл. 9 ал.3 от ЗЗДН. Тези свидетелски показания, макар и анализирани през призмата на тяхната заинтересованост, доколкото това са близки роднини на молителите по делото, следва да бъдат счетени за достоверни, тъй като те изцяло се подкрепят от останалите доказателства по делото и най – вече от докладната записка, представена от полицията в град Благоевград.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като в него не се съдържат мотиви на решаващият съд за правните съображения по повод на постановения съдебен акт. При внимателния анализ на доводите на съдията докладчик, изложени в мотивите към постановения съдебен акт, веднага се установява, че едновременно с изложението относно правно релевантните факти и доказателствата на които съдът се позовал, за да счете същите за доказани, съдът е изложил и своите правни съображения както относно допустимостта на искането, така и относно неговата основателност, след като е стигнал до извода че безспорно се касае за установен и доказан акт за домашно насилие по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН. Първоинстанционният съдия е изложил и съображения защо е наложил всичките поискани мерки по ЗЗДН, след като е счел че те са подходящи и могат да изиграят своята превантивна роля в отношенията между страните по делото. Така възраженията за немотивираност на обжалвания съдебен акт по никакъв начин не могат да бъдат споделени от въззивната инстанция.

Съдът счита, че наложените вече от първоинстанционния съд с постановена заповед мерки за защита срещу домашното насилие са подходящи и с тях могат да се постигнат целите на настоящия процес, като следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в тази му част. С оглед на обстоятелството че дееца осъществява своите прояви на домашно насилие спрямо родителите си най – вече пред дома им в село К., то целесъобразно спрямо Д. В. са били наложени мерките предвидени в разпоредбата на чл. 5 ал.1, т.1 и т. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие, считано от влизане в сила на настоящото решение на съда. Достъпа на дееца до жилището на родителите му правилно е бил ограничен за срок от 1 година, тъй като следва да му бъде дадена възможността да коригира поведението си и да се поправи. С оглед спокойствието и безопасността на съпругата, правилно е била наложена и забрана за приближаване на местоработата на молителката и на местата в които тя осъществява социалните си контакти. Така се пресичат временно всякакви възможности за физическо и психично насилие спрямо нея от страна на съпруга и. Правилно първоинстанционният съд при преценката за вида на поисканите мерки за защита съобразно чл. 5 от ЗЗДН и за техния интензитет, е отчел обстоятелството че въззивника е склонен към противообществени прояви и извършване на престъпления, като същият и преди е осъществявал актове на домашно насилие спрямо родителите си, които не са били обект на съдебно разглеждане, но за които са събрани убедителни доказателства. Ето защо чрез налагане на поисканите мерки в пълен обем, първостепенният съд е счел че ще бъдат охранени интересите на въззиваемите и те ще бъдат защитени от други актове на насилие спрямо тях. Правилно е обжалваното решение на първоинстанционния съд и в частта му, в която при липса на солидни доказателства за имущественото положение на Д. В., на същия на основание чл.5 ал.4 от Закона за защита срещу домашното насилие, е било наложено и кумулативно предвиденото от закона наказание ГЛОБА, в минималния предвиден размер от 200.00лв.

При така постановения съдебен акт, съобразно нормата на чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, въззивника следва да понесе и разноските по първоинстанционното дело, за което същият е бил осъден от съда в град Благоевград.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 17 ал.5 от ЗЗДН, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл.272 от ГПК, Окръжен съд препраща и към мотивите на първостепенния съд.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299/12.01.2011г., постановено по гр.д. № 3109/2011г. по описа на РС-гр.Благоевград, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: