№ 131
гр. Пазарджик, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500459 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260022/04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 752/21 г. Пещерският районен
съд е приел за установено по отношение на Д. П. П., ЕГН ********** от
гр.П., ул.“М.Т.“ №171,ет.З, че в полза на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б. съществува парично вземане в размер на 690.30 лв.
Отхвърлил е иска на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев " № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от
Д.Б.Б., за приемане за установено, че Д. П. П., ЕГН ********** от гр. П.,
ул.“М.Т.“ №171, ет.З дължи на Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
следните суми: сумата от 1405.10 лв., представляваща разликата от 690.30 лв.
до 2095.40 лв., представляваща главница по договор за заем CrediGo № 53 12-
00014405/16.04.2018 г.; сумата от 235.28 лв., представляваща лихва за забава.
Осъдил е Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., да заплати
на Д. П. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. “М.Т.“ № 171, ет.З сумата от 151.07
лв. –разноски по делото.
1
Оставил е без разглеждане като недопустим иска на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. П. П., ЕГН
********** за сумата 1 306,80 лв., представляваща допълнителна услуга -
застрахователна премия.
С определение № 260161/30.03.2021 г., постановено по същото дело,
Пещерският районен съд е изменил решението в частта за разноските, като е
осъдил „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на адв. М.Л.Л. от САК, ЕГН **********, сумата от 324 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Осъдил е Д. П. П., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 179.93 лв. разноски.
Против решението на Пещерския районен съд в частта, с която е с която
е признато за установено, че Д. П. П. дължи сума, представляваща главница в
размер на 690, 30 лв. по договор за заем Credi GO № 5332-00014405 от 16.04
2018 г., в законния срок е постъпила въззивна жалба с искане и в тази част
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно с присъждане на
разноските в пълен размер за две инстанции. Жалбоподателката чрез своя
процесуален пълномощник твърди, че договор за заем Credi GO № 5332-
00014405 от 16.04 2018 г. е нищожен на почти всички основания, посочени в
ЗПК: императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, вкл. и на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити, а съгласно чл. 22 ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-т.12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Твърдението е, че искът само за главницата би бил основателен, но не на
договорно основание, тъй като нищожният договор не пораждал правни
последици за страните.
Оспорва се и редовността на извършената цесия на следните основания:
1.Защото не е уговорена цена между страните за прехвърленото вземане;
2.Поради това, че в Приложението към Рамковия договор /което би следвало
да съдържа информация какво точно се прехвърля/ - липсвала каквато и да
била индивидуализация на прехвърленото вземане: не бил посочен номер на
кредита, имена и данни за длъжника по договора за кредит, сумата която
дължи, размер на отпуснатата главница, дата на усвояване на сумата и т.н.
Същевременно бил представен екземпляр в крайно нечетлив вид.
Наред с това се оспорва, че П. е уведомена надлежно за извършената
цесия преди образуване на заповедното производство – ч.гр.д. № 175/2020 г.,
РС-П., предхождащо настоящото исково.
2
Развиват се подробни доводи относно нищожността на договора за
потребителски кредит и на договора за цесия с искане решението на районния
съд да бъде отменено в обжалваната част, вместо което да бъде постановено
ново, с което искът за главницата да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен с присъждане на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД с искане решението на районния съд да бъде
потвърдено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения договор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Д.П. ищецът „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е твърдял, че на 10.12.2018 г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) oт
16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит" АД, ЕИК
*********, по силата на който вземането на „Микро Кредит" АД срещу Д. П.
П., произтичащо от договор за паричен заем 5332-00014405, е прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството-кредитор, в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ООД. „Агенция за събиране на вземания' АД /сега
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК *********, била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо за
станалата продажба на вземания, съдържаща уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-МКР/5332-00014405/13.12.2018 г. от „Микро Кредит" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез Български пощи с
известие за доставяне. Писмото било получено лично от ответницата.
На 16.04.2018 г. „Микро Кредит" АД сключило с Д. П. П. договор за
заем CrediGo № 5332-00014405, по силата на който дружеството й било
предоставило кредит в размер на 3 300 лева. Съгласно Общите условия, при
които бил подписан договорът за кредт CrediGo № 5332-00014405,
заемополучателят се задължил да върне кредита заедно с договорната лихва,
която била в размер на 343,90 лева. Така страните били договорили общ
размер на плащанията по кредита 3643,90 лева, която сума заемополучателят
се задължил да върне на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на
364,39 лева всяка, считано от датата на първата погасителна вноска -
17.05.2018 г.
3
Ищецът е твърдял, че при подписване на искането за заем,
заемополучателят бил предоставил съгласието си да бъде сключена
застраховка „Защита" по Групова полица на ЗК УНИКА Живот АД, като
определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит" АД за
обезщетение, равно на остатъчния размер на кредита към датата на
настъпване на застрахователно събитие. На основание т. 3 от договора за
кредит заемополучателят с полагане на подписа си бил удостоверил, че желае
да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване
на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така
застрахователната премия по договора била определена в размер на 2178,00
лева, която заемополучателят се бил задължил да заплати на 10 броя равни
части, всяка в размер на 217,80 лв., като е подписването на договора и
искането за заем заемополучателят бил приел условията на застраховката и
бил потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано лице по
полицата.
На длъжника била начислена и лихва за забава за периода от 17.08.2018
г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, в общ
размер на 265,28 лева.
Ищецът депозирал Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. П.
П.. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 175/2020 г. по
описа на PC- П. издал Заповед за изпълнение. Същата била връчена на
длъжника, който в законоустановения срок подал възражение срещу нея с
твърдение за недължимост на претендираното от ищеца вземане.
Ищецът моли да се да признае за установено по отношение на
длъжника Д. П. П., ЕГН **********, че същата дължи на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД следните суми: 2 095,40 лв., представляваща
главница по договор за заем; 1 306,80 лв., представляваща договорна лихва по
договор за заем за периода от 17.08.2018 г. до 17.02.2019 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 235,28 лв., представляваща лихва за забава по
договор за заем за периода от 17.08.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; законна лихва от подаване на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника П., която не е
оспорила наличието на облигационно отношение със заемодателя „Микро
Кредит" АД по договор за заем CrediGo № 5332-00014405, с който е получила
кредит в размер на 3 300 лева. Оспорила е предявените искове по основание и
размер, както следва: претенцията за договорна лихва, тъй като в заповедното
производство било установено наличието на неравноправна клауза.
Претендирала е разноски.
4
Установява се от доказателствата по делото, че в полза на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми:
2095,40 лв., представляваща главница по договор за заем и 235,28 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 17.08.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва,
считано от 04.02.2020 година до окончателното изплащане и разноски по
делото в размер на 246.61 лв.
Заявлението е оставено без уважение в частта за сумата от 1 306,80 лв.,
представляваща задължение зазастрахователна премия по договор за заем за
периода от 17.08.2018 г. до 17.02.2019 г., поради обоснована вероятност за
противоречие на чл.33, ал. 1 от ЗПК и наличието на неравноправна клауза по
процесния договор за потребителски кредит.
С Определение № 366/04.08.2020 г. на ПОС по в.ч.гр.д. № 464/2020 г. е
потвърдено разпореждането, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение № 47 05.02.2020 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 175/2020
г. по описа на Районен съд - П., с което е отхвърлено заявлението на Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД в частта за издаване на заповед за сумата от 1
306,80 лв., представляваща задължение за застрахователна премия по договор
за заем за периода от 17.08.2018 г. до 17.02.2019 г. В мотивите си окръжният
съд е приел, че уговорената застрахователна премия представлява
неравноправна клауза по смисъла на. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Видно от представения по делото Договор за заем CrediGo № 5332
00014405 заемодателят „Микро Кредит" АД е предоставил на 16.04.2018 г.
кредит на ответника Д.П. в размер па 3 300 лева. Това обстоятелство не е
оспорено от ответника, поради което следва да се приеме за безспорно
установено. П. не е оспорила и получаването на сумата от 3300 лв. по своята
сметка, както и условията, при които е сключила договора: лихвен процент от
22.13%, ГПР от 39.30%, 10 бр. месечни вноски от 364.39 лв. с последна
падежна дата - 17.02.2019 г., съобразно погасителен план. Безспорно е също
така, че от сумата 3300 лв. е удържана административна такса в размер на 160
лв., при което заемополучателят П. е получила чиста сума от 3140 лв.
Като доказателство по делото е представен Рамков договор от 16.01.2015
г. за продажби и прехвърляне на вземания, сключен между "Микро кредит"
АД и "Агенция за събиране на вземания" ООД. Видно от Анекс към рамковия
договор от 22.01.2018 г., сключен между "Микро кредит" АД и "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, и от извадка под № 181, вземането на "Микро
кредит" АД произтичащо от Договор за заем CrediGo № 5332 00014405 с
длъжник Д. П. П. и е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
- правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
5
От приложеното по делото пълномощно е видно, че "Микро кредит" АД
е упълномощило "Агенция за събиране на вземания" ЕАД " в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. да уведоми
длъжниците за извършената цесия. В своята практика ВКС трайно и
последователно приема, че такова упълномощаване е валидно и допустимо и
не нарушава императивната норма на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Нещо повече,
уведомление, изходящо от предишния кредитор или упълномощено от него
лице, но приложено към исковата молба на новия кредитор и достигнало до
длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за
цесията съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
С известие за доставяне на уведомително писмо, връчено лично на Д. П.
на 19.12.2018 г., същата е уведомена за прехвърляне на вземането на "Микро
кредит" АД на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. При тези данни
следва да се приеме за неоснователно твърдението, че жалбоподателката не е
била надлежно уведомена за извършената цесия.
По делото пред районния съд е приета счетоводна експертиза, от която се
установява, че размерът на задължението по усвоения ответника П. по
Договор за заем CrediGo № 5332-00014405/16.04.2018 г. заем е общо 5821.90
лв., от които 3300 лв. - получени по банкова сметка от ответника, 343.90 лв.
са договорна лихва и 2178 лв. - по застрахователна полица. Вещото лице е
установило още, че по процесния договор ответникът П. е извършила
плащания в общ размер от 2449.70 лв., през периода 29.06.2018 г. - 31.05.2019
г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, основаващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Основното възражение в иначе многословната жалба се състои в
твърдението на жалбоподателката, че не дължи сумата от 690.30 лв.,
представляваща незаплатен остатък от сума от 3140 лв., които П. е получила
по своята сметка по силата на сключен с "Микро кредит" АД договор за заем
CrediGo № 5332-00014405/16.04.2018 г., тъй като клаузите на този договор
били нищожни и ако жалбоподателката изобщо дължала тази сума, то това
задължение не произтичало от договорно основание.
Неоснователно е възражението, че в договора липсва информация за това
как се прилага определеният в договора лихвен процент. Лихвеният процент
в сключения между „Микро кредит“ АД и Д.П. договор за кредит е
6
непроменлив и е договорен фиксиран размер от 22.13%. Изискване за
посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната
погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. В тази
разпоредба е предвидено, че ако кредитополучатлят погаси главница по
срочен договор за кредит той има правото да получи нов погасителен план,
съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Относно
погасителния план при сключването на договора за срочен кредит важат
изискванията в чл. 11, ал.1, т.11 от закона, според които той трябва да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК съдържа и
изискване да се посочи последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, но само когато договорът предвижда
прилагането на различни лихвени проценти през срока на договора. Това
изискване не се отнася до заемите с фиксиран лихвен процент, какъвто е
настоящия. Цялата дължима информация по този въпрос се съдържа в
договора, поради което следва да се приеме, че договорът не е
недействителен на основание чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Неоснователно е и възражението, че договорът е изготвен на шрифт, по-
малък от 12. Текстът на договора е ясен и с достатъчно едър шрифт, който
може да бъде спокойно разчетен, без да е необходимо да се ползват помощни
средства и без да създава извънредни трудности и неудобства на длъжника.
Извън формалното посочване на този порок, доказателства в подкрепа на това
твърдение не са представени, поради което съдът намира и това възражение
за неоснователно.
Неоснователно е твърдението, че договорът не съдържа клаузи, относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване. Такава възможност е указана в чл.20 на Общите условия, при
които е сключен процесният договор. Редът за прекратяване на договора и
извънсъдебните способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване, също са посочени в Общите условия, Раздел
ІХ.
Договорът съдържа и всички задължителни реквизити, посочени в чл.10 и
11 от ЗПК, тъй като Общите условия са неразделна част от него.
Следва да се посочи, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК –
04.02.2020 г. – срокът на действие на договора е изтекъл и всички суми,
дължими по него, са станали изискуеми. В тази връзка следва да се посочи, че
е неоснователно твърдението, че в договора няма посочен срок на действие.
7
Той е 10 месеца, считано от датата на сключването му.
Неоснователно е и твърдението, че няма изготвен и представен
погасителен план. Такъв има и той представлява неразделна част от договора;
посочен е като приложение № 5332-00014405, с което заемополучателят е
запознат към момента на сключването на договора и е положил саморъчен
подпис под погасителния план.
Дори обаче и целият договор да беше обявен за недействителен, по силата
на императивната норма на чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този
смисъл е несъстоятелно твърдението, че дори и да дължи неплатен остатък от
получената в заем сума, жалбоподателката не я дължала на договорно
основание. Нормите на ЗПК са специални по отношение на общите клаузи за
нищожност на договорите, съдържащи се в ЗЗД, поради което именно те (а не
общият закон) намират приложение при решаване на спорове, свързани с
договори за потребителски кредит, следователно и това възражение на П. се
явява неоснователно.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора
в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следва да бъдат
присъдени деловодни разноски в размер на 100 лв. , представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022/04.01.2021 г., постановено по гр.д.
№ 752/21 г. по описа на Пещерския районен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН ********** от гр.П., ул.“М.Т.“ №171,ет.З, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., деловодни
разноски за тази инстанция в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9