Решение по дело №3659/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260288
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20205530103659
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 29.03.2021          Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На седемнадесети март                                       Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов                                                    

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3659 по описа за 2020 година.

 

                Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.3 ГПК.

Ищецът „БАНКА ДСК” АД, гр.София твърди в исковата си молба, че със  заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК поискал издаването на заповед и изпълнителен лист по реда на чл.418 ГПК срещу С.С.С., в качеството на кредитополучател, и срещу Г.М.С., в качеството на солидарно отговорно лице-поръчител по кредита, за следните суми: сумата от 4803,32лв. главница, сумата от 1135,43лв. договорна лихва от05.10.2018г. до 09.06.2020г.; сумата от 37,30лв.-наказателна лихва за забава от 05.10.2018г. до 09.06.2020г.,сумата от 18,68лв обезщетение за забава от 09.06.2020г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 4803,32лв., считано от 23.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Основания за издаване на изпълнителното основание било връщане на дължими суми, произтичащи от сключения с кредитополучателя С.С.С. Договор за кредит за текущо потребление от 18.10.2007г., ведно с последващо допълнително споразумение от 22.06.2018г. По подаденото заявление било образувано ЧГД №2112/2020.г по описа на PC гр.Стара Загора. С разпореждане на съдебния състав №5726 от 25.06.2020г. по ЧГД 2112/2020г. било отхвърлено изцяло заявлението на банката като неоснователно с основен мотив противоречие със закона-нищожност на уговорка от допълнителното споразумение, и с допълнителни мотиви за недължимост на договорна лихва за периода от 23.01.2020г. до 09.06.2020г. и за недължимост на лихва за забава за периода 13.03.2020г- 13.05.2020г. Разпореждането не било обжалвано и влязло в сила. С договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012г. „Банка ДСК" АД предоставила на С.С.С. кредит за текущо потребление в размер на 8000лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Крайният срок за погасяване бил 06.07.2022г. Кредитът бил напълно усвоен чрез разплащателна сметка на кредитополучателя С.С.С. на 09.07.2012г. В счетоводството на банката кредитът се отчитал по кредитна сметка №20399041. За предоставения кредит кредитополучателят се задължил да заплаща лихва, която към датата на сключване на договора за кредит била в размер на 14,95% или 0,04% на ден и оставала в същия размер до 05.07.2018г.-влизане в сила на допълнителното споразумение от 22.06.2018г. Първоначалният погасителен план бил прилаган до влизане в сила на допълнителното споразумение на 05.07.2018г. С посоченото доп. споразумение от 22.06.2018г. кредитът бил преструктуриран, като банката се отказала от вземането си за наказателни лихви, капитализирала се неплатената редовна лихва към главницата, променила се месечната падежна дата от 28-то число на 5-то число, договорил се нов погасителен план за срок от 50 месеца, считано от датата на сключване на споразумението-22.06.2018г. Новият краен срок за погасяване бил 05.08.2022г. Споразумението влязло в сила на 05.07.2018г. съгласно т.1.3, която била първата падежна дата след 22.06.2018г. С допълнителното споразумение бил договорен променлив лихвен процент, който към датата на сключване на споразумението бил 13,45% годишно, или 0,037% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR в размер на 0,163% към датата на споразумението, и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287%. Максималният размер, до който можел да достигне лихвеният процент, бил стандартният променлив лихвен процент, приложим към стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,287%. Лихвеният процент се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR съгласно раздуел III от ОУ-т.7.2.1. и сл., два пъти годишно-на 15.01. и на 15.07. съгласно котировката на индекса, обявена на интернет страницата на Европейската банкова федерация. Новият размер на лихвения процент се оповестявал във всички офиси на банката и на интернет страницата на банката. За процесния кредит лихвеният процент не бил изчисляван на база 6-месечния SOFIBOR, тъй като при влизане в сила на споразумението на 05.07.2018г. индексът 6-месечния SOFIBOR бил отпаднал. Българската народна банка преустановявала дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на индекса СОФИБОР на 29.06.2018г.Същият считано от 01.07.2018 г. бил заменен като референтен лихвен процент по кредити на физически лица в лева с нов индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години", публикуван на интернет страницата на БНБ. За съществуващите кредити в лева на физически лица, за които договорите са сключени преди 01.07.2018 г., новият референтен лихвен процент бил равен на стойността на индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" и изравнителен дисконт, като крайният лихвен процент оставал непроменен към датата на извършване на замяната. Към 05.07.2018г лихвеният процент по кредита бил 13,45% /„Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" в размер на 0,22% и стандартна надбавка, коригирана с дисконт, в размер на 13,23%/. С последващите промени на референтния лихвен процент „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" бил променян и лихвения процент по кредита, както следва: на 15.01.2019г- от 13,45% на 13,41%, на 15.07.2019г-от 13,41% на 13,40%, на 15.01.2020г- от 13,40% на 13,38%. Кредитополучателят С.С.С. допуснал забава в погасяването на задълженията си по отпуснатия кредит, като не  погасил общо 21бр. месечни вноски по лихва и/или главница до датата на обявяване на предсрочната изискуемост както следва: за периода 05.10.2018г.-05.08.2019г.-11 вноски по 132,19лева, за периода 05.09.2019г.-05.02.2020г.-6 вноски по 133,55лева, за периода 05.03.2020г.-05.06.2020г.-4 вноски по 136,38лева. За допуснатите забави банката начислила наказателна лихва за забава в размер на 10% върху частта от вноската със забава, представляваща главница. За периода на действие на първоначалната редакция на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г /обн.ДВ бр.28 от 24.03.2020г/ в сила от 13.03.2020г до изменението му с пар.12 от ПЗР  на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн.ДВ бр.44 от 13.05.2020г/ в сила от 14.05.2020г „Банка ДСК" АД не начислявала лихва за забава за целия период на действие на разпоредбата 13.03.2020г.-14.05.2020г. Претендираната наказателна лихва за забава в размер на 37,30лева била за период 05.10.2018г.-09.06.2020г., като за периода 13.03.2020г.-14.05.2020г. тя фактически не била начислявана за всички кредити на банката. На основание т.18.2. от раздел VII „Отговорности и санкции" на Общите условия на „Банка ДСК" АД за предоставяне на кредити за текущо потребление, които били неразделна част от сключения договор за кредит по допълнително споразумение към него, „Банка ДСК" АД упражнила правото си да обяви целия непогасен остатък от главницата по кредита за предсрочно изискуем Съгласно т.18.2. С уведомление с изх.№12-20-01122/29.08.2019г. на „Банка ДСК" банката уведомила кредитополучателя С.С.С., че обявява остатъка от главницата по кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред. Съгласно протокол с изх.№6912/27.01.2020г. и разписка към съобщение с изх.№57213/12.11.2019г. на ЧСИ Илчева с рег.№765 кредитополучателят отказал да получи поканата-уведомление, с което съгласно чл.44, ал.1 ГПК уведомлението било редовно връчено. На 09.07.2020г. кредитополучателят  внесъл сумата от 200лева по кредитната сметка, с която сумата банката погасила частично главницата по подаденото заявление. Видно от приложените Договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012г и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК" АД и допълнително споразумение към него от 22.06.2018г, била налице валидна облигационна връзка между „Банка ДСК" АД като кредитор и С.С.С. като длъжник- кредитополучател по сключения договор за банков кредит. Договорът бил сключен в писмена форма, подписан бил отстраните, съдържал всички съществени елементи-дата на сключване, вид на кредита, пълна Индивидуализация на кредитополучателя, размер на отпусната сума, цел на предоставянето и /за текущо потребление/, срок на издължаването, начин на усвояване и погасяване, размер на договорната лихва. Сключеното към него допълнително споразумение от 22.06.2018г. обвързвало договарящите страни, доколкото с него страните по взаимно съгласие променили размера на дълга, срока и условията за погасяването му. С него се договарял нов погасителен план и нов срок за плащане, както и се намалявал размерът на дължимата договорна лихва. Преструктурирането било извършено, за да се улесни длъжникът в погасяване на задължението. Неразделна част от договора и споразумението към него били Общите условия на „Банка ДСК" АД за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти. Видно от представено извлечение от счетоводна сметка №20399041/23.06.2020г., кредитополучателят С.С.С. допуснал забава в погасяване на задълженията си съгласно договорените условия с „Банка ДСК" АД за погасяване на предоставяния кредит. В т.6 от извлечението били изброени всички падежирани вноски, които не са издължени до обявяване на кредита за предсрочно изискуем и отнасянето му в просрочие от банката на 09.06.2020г., както и дните забава-общо 626 дни. Видно от приложеното извлечение от счетоводна сметка №20399041/23.06.2020г по кредита, не били погасени следните вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението: за периода 05.10.2018г-05.08.2019г- 11 вноски по 132,19лева, за периода 05.09.2019г-05.02.2020г.- 6 вноски по 133,55лева, за периода 05.03.2020г-05.06.2020г- 4 вноски по 136,38лева. Твърди, че предсрочната изискуемост на остатъка от главницата по кредита настъпила на 23.01.2020г.-датата на връчване при отказ на уведомлението. „Банка ДСК" АД представила надлежно писмени доказателства за връчване на кредитополучателя на покана-уведомление за изискуемост с изх.№12-20-01122/29.08.2019г: уведомление на ЧСИ Г.Илчева с рег.№765 с изх.№57213/12.11.2019г и разписка към него, уведомление по чл.47,ал.5 ГПК с изх.№50098/10.10.2019г и разписка към него, протокол на ЧСИ с изх.№6912/27.01.2020г. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника С.С.С. да му заплати сумата от 4603,32лв. главница, сумата от 1135,43лв. договорна лихва от 05.10.2018г. до 09.06.2020г.; сумата от 37,30лв.-наказателна лихва за забава от 05.10.2018г. до 09.06.2020г., сумата oт 18,68лв. обезщетение за забава от 09.06.2020г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 4603,32лв., считано от 23.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на отхвърленото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Моли съда, в случай че уважи предявените осъдителни искове, да осъди ответника С.С.С. да му заплати направените разноски в заповедното производство-119,89лв платена държавна такса. Моли съда да определи размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37,ал.1 Закона за правната помощ във връзка с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и да осъди ответника да му заплати определеното юрисконсултско възнаграждение. Моли съда на основание чл.78,ал.1 ГПК да възложите в тежест на ответника всички разноски, направени по настоящото производство в това число юрисконсултско възнаграждение. В указания от съда едномесечен срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът С.С.С. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Ищецът претендира на основание чл.240 от ЗЗД вземане, представляващо невърната сума по представения договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012 г. С този договор на ответника е предоставен паричен заем в размер на 8000 лв. със срок за връщане на сумата – 120 месеца датата на усвояването. С  допълнително споразумение от 22.06.2018 г. кредитът е преструктуриран. По делото е представена разписка, оформена от ЧСИ Г. Илчева, от която е видно, че адресатът е отказал да получи съобщението за обявената от ищеца предсрочна изискуемост. Ищецът е упражнил правото си да счита кредита за предсрочно изискуем на 09.06.2020 г., когато го е отразил в счетоводството си като такъв.

От заключенията на първоначалната и повторната съдебно-счетоводни експертизи по делото се установява, че кредитът е усвоен в пълен размер на 09.07.2012 г. Според вещото лице по повторната експертиза към датата на подаване на отхвърленото заявление дължимата главница по договора е в размер на 4675,84 лева. По делото липсват доказателства за извършено плащане от страна ответника, с което изцяло или частично да е погасено горепосоченото задължение. Поради това съдът намира за вероятно наличието на неизпълнено задължение на ответника за връщане на заета сума в посочения в исковата молба размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 23.09.2020 г. до окончателно изплащане на дължимата сума. Не може в полза на ищеца да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 23.06.2020 г., тъй като същото е било отхвърлено и законните последици от предявяването на иска /вкл. начисляването на законна лихва/ настъпват едва с депозиране в съда на осъдителния иск срещу ответника.

В т.8 от договора за кредит е уговорена възнаградителна лихва в размер на 14,96 % годишно. От заключението на повторната съдебно-счетоводната експертиза е видно, че размерът на договорната лихва от 05.09.2018г. до 09.06.2020г. е 1177,13 лв.

В п.19,1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление е предвидено начисляването на лихва за забава в размер на договорената лихва , увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта.  От заключението на повторната съдебно-счетоводната експертиза е видно, че размерът на наказателната лихва за забава от 05.09.2018г. до 09.06.2020г. е 40,29 лв.

На основание чл.86, ал.1 ГПК ответникът дължи заплащането и на обезщетение за забавено плащане за периода от 09.06.2020г. до 22.06.2020г. /както е претендирано в исковата молба/ в размер на 18,68лв.

От горепосочените доказателства съдът намира за вероятно наличието на неизпълнени задължения на ответника към ищеца в посочените в исковата молба размери. Ето защо предявеният иск по чл.415, ал.3 ГПК за сумата 4603,32 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.09.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 1135,43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2018г. до 09.06.2020г. по договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012 г., сумата  37,30 лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 05.10.2018г. до 09.06.2020г. по договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012 г., и сумата 18,68 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 09.06.2020г. до 22.06.2020г. по договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012 г., е вероятно основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца разноски в настоящото производство за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 901,90 лева. Не следва в полза на ищеца да се присъждат разноски в заповедното производство, тъй като поради отхвърляне на заявлението настоящото производство не се явява продължение на заповедното и в случая не намира приложение т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С.С.С. *** да заплати на „БАНКА ДСК” АД, гр.София, ул. „Московска” 19, ЕИК *********, представлявано от Диана Дечева Митева и Юрий Благоев Генов, сумата 4603,32 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.09.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 1135,43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2018г. до 09.06.2020г. по договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012 г., сумата 37,30 лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 05.10.2018г. до 09.06.2020г. по договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012 г., и сумата 18,68 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 09.06.2020г. до 22.06.2020г. по договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2012 г., както и сумата 901,90 лева, представляваща разноски по делото.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :