РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр.
С., …………………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница
Гладилова
При
секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдията дело по
несъстоятелност № 6137 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Подадена е молба за
откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр.
чл.607а, ал.1, подадена от кредитор.
Молителят „О.б.б." АД твърди,
че е кредитор на "Е." АД, с вземания, подробно индивидуализирани в молба,
произтичащи от търговска сделка - сключен договор за банков кредит. Моли да
бъде открито производство по
несъстоятелност на дружеството. Твърди, че на 7.04.2010 г./м.4.2010г. страните сключили Договор за
банков кредит № 28/07.04.2010г., по който на
кредитополучателя е предоставен кредит
в размер до 2 600 000 евро. Съдлъжник по договора
за банков кредит е „Р.Ш.****" ЕООД. Кредитът бил предоставен за следните цели: 1. За заплащане на
100% от цената по договор за цесия, сключен между Кредитополучателя и Б.та,
целият за сумата от 1 600 000 евро, съгласно който договор, „ОББ"АД
прехвърля на Кредитополучателя обезпеченото си вземане от „Р.К." ЕООД,
произтичащо от Договор за банков кредит № 29/10.03.2006г., заедно с всички
последващи допълнителни споразумения, които го изменят и допълват.; 2. За заплащане на 100% от цената по договор
за цесия, сключен между Кредитополучателя и Б.та, целият за сумата от 270 000
евро, съгласно който договор, „ОББ"АД прехвърля на Кредитополучателя
обезпеченото си вземане от „Е. Ф."АД, ЕИК ********, произтичащо от Договор
за банков кредит № 212/16.08.2007г.; 3. Оборотни средства - в режим на кредитна
линия, в размер на 780 000 евро, необходими за закупуване на стоки, суровини и
материали, разплащане с доставчици и други разходи, свързани с основната
дейност на дружеството; 4. Лимит за издаване на банкови гаранции и откриване на
акредитиви, в размер до 780 000 евро. Дългът по кредита за финансиране цесията
на вземанията на Б.та срещу „Р.К." ЕООД и дългът по кредитната линия се
олихвявали с лихва в размер на БЛП за евро плюс надбавка 3 пункта годишно.
Кредитът, предоставен за финансиране цесията на вземанията на Б.та срещу „Е. Ф."АД
се олихвявал с лихва в размер на БЛП за евро плюс надбавка 3.5 пункта годишно. Крайните срокове за връщане на предоставения
кредит били, както следва: За финансиране цесията на вземанията на Б.та
срещу „Р.К."ЕООД - до 25.06.2015г.; За финансиране цесията на вземанията
на Б.та срещу „Е. Ф."АД- 25.09.2014г.; За средствата в режим на кредитна
линия, вкл. и за издаване на гаранции и акредитиви - 31.12.2010г., еднократно в
края на периода. На 14.05.2010 било подписано Допълнително споразумение №
1/14.05.2010 г. към договора за банков кредит, с което били променени
сроковете: За финансиране цесията на вземанията на Б.та срещу „Р.К."ЕООД -
до 25.08.2015г.; За финансиране цесията на вземанията на Б.та срещу „Е. Ф."АД
- 25.10.2014г.; За средствата в режим на кредитна линия, вкл. и за издаване на
гаранции и акредитиви - 31.03.2011г., еднократно в края на периода. На
14.04.2011г., е подписано Допълнително споразумение №2/14.04.2011г., към
договора за банков кредит, с което е удължен срокът за погасяване на суми по
кредита в режим на кредитна линия до 31.03.2012г.,
еднократно в края на периода. Погасяването
на усвоения кредит следвало да се извършва съгласно погасителния план,
договорен в чл. 9, ал. 1 от Договор за банков кредит №
28/07.04.2010г. и съобразно допълнителните споразумения към договора. Съгласно
чл. 12 от Договор за банков кредит № 28/07.04.2010г., при просрочие на
погасителна вноска (главница и / или лихви) с повече от 90 дни, целия кредит
ставал предсрочно изискуем, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
Б.та. Поради просрочие с повече от 90 дни на дължими вноски по Договор за
банков кредит № 28/07.04.2010г., с начална дата на просрочието 25.02.2012г., целият кредит бил предсрочно изискуем и до
момента не били извършвани плащания по Договора за кредит от
кредитополучателя "Е." АД. Целевият кредит за оборотни средства е станал изцяло изискуем поради настъпил падеж на 31.03.2012г. Към
18.09.2012г. задълженията на "Е." АД към "ОББ" АД по Договор
за банков кредит № 28/07.04.2010г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 1/14.05.2010г. и Допълнително споразумение № 2/14.04.2011г.,
съгласно Извлечение от счетоводните книги
на Б.та, по отделните предоставени целеви кредити са: 1. Задължение към
18.09.2012г. вкл. по
Договор за инвестиционен банков кредит от 07.04.2010 г.., №
28/07.04.2010 г., изменен
и допълнен с
Допълнително споразумение № 1/14.05.2010 г. и Допълнително
споразумение № 2 /14.04.2011 г., за заплащане на 100% от цената по договор за
цесия, сключен между Кредитополучателя и Б.та, целият
за сумата от 1 600 000 евро, съгласно който договор,
„ОББ"АД прехвърля на Кредитополучателя
обезпеченото си вземане
от „Р.К."ЕООД, ЕИК ********, произтичащо от Договор за банков
кредит № 29/10.03.2006г., заедно с всички последващи 1 114 528.47
евро /главница - 1070273.86; договорна лихва
от 25.02.2012 г. до 18.09.2012 г. – 36504.83 евро; наказателна лихва за
просрочени главници от 25.02.2012 г. до 18.09.2012 г. – 7749.78 евро/; 2. Задължение към 18.09.2012 г. по Договор за кредит за оборотни средства от
07.04.2010., № 28/07.04.2010 г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение №
1/14.05.2010 г., Допълнително
споразумение № 2 /14.04.2011 г., за заплащане на 100% от
цената по договор
за цесия, сключен
между Кредитополучателя и Б.та, целият за сумата от 270 000 евро,
съгласно който договор, „ОББ"АД прехвърля на Кредитополучателя обезпеченото си
вземане от „Е. Ф."АД, ЕИК ********, произтичащо
от Договор за банков кредит №
212/16.08.2007г. (чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора за кредит/ - 163 640.41 евро /160 000 евро главница ; договорна
лихва от 25.03.2012 г. до 18.09.2012 г. –
1600.09 евро; наказателна лихва за просрочени главници от 25.03.2012 г. до 18.09.2012
г. – 1 290.32 евро и такса
управление – 750 евро/; 3. Задължение към 18.09.2012 г. по Договор за
кредит за оборотни средства в режим на кредитна линия от 07.04.2010г., №
28/07.04.2010 г., изменен
и допълнен с
Допълнително споразумение № 1/14.05.2010 г., Допълнително споразумение №
2 /14.04.2011 г., за оборотни средства
(чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора за
кредит) 829 859.86 евро /
главница – 780 000 евро; договорна лихва от 31.03.2012 г. до 18.09.2012 г. – 372 430.51 евро ; наказателна лихва за просрочени главници от
25.02.2012 г. до 18.09.2012 г. – 49 859.86 евро/.
Молителят твърди, че ответникът е в състояние на
неплатежоспособност и са налице материално-правните предпоставки за откриване
на производство по несъстоятелност. Ответникът има търговско качество; има
изискуеми парични задължения към молителя от търговска сделка /договорът за кредит е
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 ТЗ във вр. с чл.1, ал.
1, т. 7 от ТЗ/. Ответникът твърди, че датата на неплатежоспособността е
25.02.2012 г. „О.б.Б." АД моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1
от ТЗ, с което да открие производство по несъстоятелност на "Е." АД,
ЕИК ********, с
начална дата на неплатежоспособността 25.02.2012г.
С
молба от 10.10.2012 г. на основание чл. 629 ТЗ „Б.М." ООД моли да бъде конституирано като кредитор „Е.”
АД, което имало парично задължение към него по договор за покупко-продажба на
дружествен дял от 21.08.2012г. молителят бил прехвърлил на ответника
притежавания от него дружествен дял в „БКБ С." ООД за сумата от 17 036
360.00 лева. Уговореният между страните срок за плащане на посочената сума бил
денят на подписване на договора за прехвърляне на дружествен дял, а именно
-21.08.2012 г. С оглед извършено с протокол от 31.08.2012г. прихващане,
задължението към настоящия момент било в размер на 14 137018.96 лева.
Ответникът
„Е.” АД не оспорва състоянието на неплатежоспособост.
Съдът
като обсъди представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Представен
е Договор за банков кредит № 28/07.04.2010г., сключен между „О.б.Б." АД
като кредитор и от друга страна „Е.” АД като кредитополучател и „Р.Ш.****” ЕООД
като съдлъжник, по силата на който Б.та предоставя на кредитополучателя
ползването на кредит в размер до 2 650 000 евро. Съгласно чл.2 от
договора средствата по кредита се отпускат за
следните цели: 1. За заплащане на 100% от цената по договор за цесия,
сключен между Кредитополучателя и Б.та, целият за сумата от 1 600 000 евро,
съгласно който договор, „ОББ"АД прехвърля на Кредитополучателя
обезпеченото си вземане от „Р.К." ЕООД, произтичащо от Договор за банков
кредит № 29/10.03.2006г., заедно с всички последващи допълнителни споразумения,
които го изменят и допълват.; 2. За
заплащане на 100% от цената по договор за цесия, сключен между
Кредитополучателя и Б.та, целият за сумата от 270 000 евро, съгласно който
договор, „ОББ"АД прехвърля на Кредитополучателя обезпеченото си вземане от
„Е. Ф."АД, ЕИК ********, произтичащо от Договор за банков кредит №
212/16.08.2007г.; 3. Оборотни средства - в режим на кредитна линия, в размер на
780 000 евро, необходими за закупуване на стоки, суровини и материали,
разплащане с доставчици и други разходи, свързани с основната дейност на
дружеството; 4. Лимит за издаване на банкови гаранции и откриване на
акредитиви, в размер до 780 000 евро. Съгласно чл.5 от договора Дългът по
кредита за финансиране цесията на вземанията на Б.та срещу „Р.К." ЕООД и
дългът по кредитната линия се олихвявали с лихва в размер на БЛП за евро плюс
надбавка 3 пункта годишно. Кредитът, предоставен за финансиране цесията на
вземанията на Б.та срещу „Е. Ф."АД се олихвявал с лихва в размер на БЛП за
евро плюс надбавка 3.5 пункта годишно. В чл.9 страните са договорили
издължаването на предоставения кредит като крайните
срокове за връщане на предоставения кредит били, както следва: За
финансиране цесията на вземанията на Б.та срещу „Р.К."ЕООД - до
25.06.2015г.; За финансиране цесията на вземанията на Б.та срещу „Е. Ф."АД-
25.09.2014г.; За средствата в режим на кредитна линия, вкл. и за издаване на
гаранции и акредитиви - 31.12.2010г., еднократно в края на периода. Съгласно чл.12 от Договор за банков кредит №
28/07.04.2010г., при просрочие на погасителна вноска (главница и / или лихви) с
повече от 90 дни, целия кредит ставал предсрочно изискуем, без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на Б.та.
Представено
е Допълнително споразумение № 1/14.05.2010 г. към договора за банков кредит, с
което били променени сроковете за погасяване на задълженията по договора за
кредит като: За финансиране цесията на вземанията на Б.та срещу „Р.К."ЕООД
- до 25.08.2015г.; За финансиране цесията на вземанията на Б.та срещу „Е. Ф."АД
- 25.10.2014г.; За средствата в режим на кредитна линия, вкл. и за издаване на
гаранции и акредитиви - 31.03.2011г., еднократно в края на периода.
С
Допълнително споразумение № 2/14.04.2011г. към договора за банков кредит е
удължен срокът за погасяване на суми по кредита в режим на кредитна линия до 31.03.2012г.,еднократно
в края на периода. Погасяването на
усвоения кредит следвало да се извършва съгласно погасителния план, договорен в
чл.9, ал.1 от Договор за банков кредит № 28/07.04.2010г. и съобразно
допълнителните споразумения към договора.
Представено е извлечение от счетоводните книги на Б.та,
съгласно което към 18.09.2012г. задълженията на "Е." АД към "ОББ" АД по Договор
за банков кредит № 28/07.04.2010г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 1/14.05.2010г. и Допълнително споразумение № 2/14.04.2011г., по отделните предоставени целеви кредити са:
1. Задължение към 18.09.2012г. по
Договор за инвестиционен банков кредит от 07.04.2010 г.., №
28/07.04.2010 г., изменен
и допълнен с
Допълнително споразумение № 1/14.05.2010 г. и Допълнително
споразумение № 2 /14.04.2011 г., за заплащане на 100% от цената по договор за
цесия, сключен между
Кредитополучателя и Б.та,
целият за сумата
от 1 600 000 евро, съгласно който договор, „ОББ"АД прехвърля на
Кредитополучателя обезпеченото си
вземане от „Р.К."ЕООД, ЕИК ********, произтичащо от Договор за банков
кредит № 29/10.03.2006г., заедно с всички последващи - 1 114 528.47 евро /главница
- 1070273.86; договорна лихва от 25.02.2012
г. до 18.09.2012 г. – 36504.83 евро; наказателна лихва за просрочени главници
от 25.02.2012 г. до 18.09.2012 г. – 7749.78 евро/; 2. Задължение към 18.09.2012 г. по Договор за кредит за оборотни средства от
07.04.2010., № 28/07.04.2010 г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение №
1/14.05.2010 г., Допълнително
споразумение № 2 /14.04.2011 г., за заплащане на 100% от
цената по договор
за цесия, сключен
между Кредитополучателя и Б.та, целият за сумата от 270 000 евро,
съгласно който договор, „ОББ"АД прехвърля на Кредитополучателя обезпеченото си
вземане от „Е. Ф."АД, ЕИК ********, произтичащо
от Договор за банков кредит №
212/16.08.2007г. (чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора за кредит/ - 163 640.41 евро /160 000 евро главница ; договорна
лихва от 25.03.2012 г. до 18.09.2012 г. –
1600.09 евро; наказателна лихва за просрочени главници от 25.03.2012 г. до
18.09.2012 г. – 1 290.32 евро и
такса управление – 750 евро/; 3. Задължение към 18.09.2012 г. по Договор
за кредит за оборотни средства в режим на кредитна линия от 07.04.2010г., №
28/07.04.2010 г., изменен
и допълнен с
Допълнително споразумение № 1/14.05.2010 г., Допълнително споразумение №
2 /14.04.2011 г., за оборотни средства
(чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора за
кредит)- 829 859.86 евро / главница – 780 000 евро; договорна
лихва от 31.03.2012 г. до 18.09.2012 г. – 372
430.51 евро ; наказателна лихва за
просрочени главници от 25.02.2012 г. до 18.09.2012 г. – 49 859.86 евро/.
Представени
са договор за особен залог върху съвкупности от вземания от 9.04.2010 г.,
вписан в Централния регистър на особените залози и договор за учредяване на
ипотека, инкорпориран в нотариален акт № 68/12.04.2010 г., видно от които
вземанията на „О.б.Б." АД по договор за кредит № 28/7.04.2010 г. са обезпечени.
Представен
е договор за покупко-продажба на дружествен дял от 21.08.2012 г., сключен между
„Б.М." ООД като продавач и „Е.” АД, като купувач, по силата на който
продавачът продава на купувача притежавания от него дружествен дял от
имуществото на „БКБ С.” ООД в размер 1 703 636 дяла от капитала на
дружеството, всеки един от които с номинална стойност 10 лв. за обща цена в
размер 17 036 360 лв. Договорът е нотариална заверка на подписите на
представляващите дружествата лица.
Със
споразумение от 31.08.2012 г., сключено между „Б.М." ООД и „Е.” АД страните по него са извършили
прихващане на вземането на „Б.М." ООД
към „Е.” АД в размер 17 036 360 лв., произтичащо от договор за
покупко-продажба на дружествен дял от 21.08.2012 г. срещу задължението което „Б.М."
ООД има към „Е.” АД в размер
2 899 341.04 лв. Страните са констатирали, че с извършването на
прихващането е останало задължение на „Е.” АД към „Б.М." ООД в размер 14 137 018.96 лв.
По
делото са изслушани единична и тройна съдебно-икономически експертизи и тъй
като единичната е оспорена, съдът при мотивирането си и произнасянето си по
делото ще има предвид заключението на тройната експертиза. Заключението е
представило структурата на активите и пасивите за периода от
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на
сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и
чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до
компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в
чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на
длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,
ал.1 от ТЗ или да се установи
свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно
търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг.
чл.631 от ТЗ.
Сключеният между „О.б.Б."
АД и „Е.” АД договор за ббанков кредит № 28/7.04.2010 г., в който ответникът се
явява кредитополучател е търговска
сделка /чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. чл.1, т.7 от ТЗ/. По делото е установено, че
сумата по кредита е усвоена. По реда на чл.12 от договора за кредит, поради
неплащане на дължими изискуеми суми по кредита всички дължими суми по него са
станали изискуеми. Видно от изслушаната съдебно-икономическа експертиза ответникът
дължи по инвестиционен кредит – главница 1 070 273.86 евро,
наказателна лихва 8 079.78 евро и лихва 36 504.83 евро; по кредит за
оборотни средства – главница 160 000 евро, наказателна лихва –
1 347.09 евро, лихва – 1600.09 евро и такси – 750 евро и краткосрочна
кредитна линия – главница - 780 000 евро, наказателна надбавка
19 679.39 евро и наказателна лихва 33 703.47 евро. С оглед представените по делото доказателства
съдът приема, че молителят има изискуемо вземане към длъжника в размера,
посочен в исковата молба и се явява активно легитимиран по молбата с правно
основание чл.625 от ТЗ.
По делото е установено, че между присъединения
кредитор „Б.М."
ООД и ответника е сключен договор за
покупко-продажба на дружествени дялове по който ответникът е придобил
1 703 636 дяла от капитала на дружеството, всеки един от които с
номинална стойност 10 лв. като неговото задължение е било да заплати цена в
размер 17 036 360 лв. По делото не са ангажирани доказателства
ответникът да е заплатил цената на придобитите дялове. Договорите по своя
характер на основание чл.286, ал.1 ТЗ се явяват търговска сделка. Молителят е
кредитор на ответника по този договор, поради което е легитимиран по молбата с
правно основание чл.625 ТЗ.
При преценката дали
длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно
него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608
ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на плащанията" по см. на чл.608
ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност,
следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника
изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в
ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно
за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
По
делото е установено, че ответникът е спрял да плаща част от изискуемите си
задължения през 2009 г. Самото спиране на плащанията на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по
отношение на длъжника. В случая обаче не е установено ответникът да е спрял
всички плащания по изискуеми задължения. Законът не сочи броя на кредиторите и
брой на паричните задължения, които следва да са налице за да се приеме че
длъжникът е спрял плащанията, но настоящият съдебен състав намира, че следва да
са спрени всичките плащания по аргумент за противното от презумпцията на
чл.608, ал.3 ТЗ, а и в противният случай законът щеше да използва израза „спрял
плащания”, а не „спрял плащанията”.
За да се установи
състоянието на неплатежоспособност в този случай следва да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние
на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника
да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически
и финансови показатели. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:
Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период /1 год./, участват еднократно
в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност,
които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси
/материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1
год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени
със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като
групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От
икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да
се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от
нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира
в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
/съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част
или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше
посочено те са най-ликвидни и могат да се
променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита
на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите
на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо
коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да
посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с
материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови
активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските
операции, се трансформират в парични средства.
На следващо място,
помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в
голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи
т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания,
краткосрочните финансови активи и паричните средства
като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност
се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните
финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и
сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки,
готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща
ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо
състояние на предприятието.
На база на гореизложеното,
съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на
неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
По делото е изслушана
експертиза относно икономическото състояние на „„Е.” АД. Съдът възприема
изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй
като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то
може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на
ответника към 30.09.2012 г. е под единица.
При норматив 1-ца, това сочи, че предприятието не може да поеме на 100%
плащанията си. Към 30.09.2012 г. и останалите икономически показатели на
ответника сочат на лошо финансово състояние. Коефициентът на финансова
автономност, като съотношение на собствения към привлечения капитал е под
норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е
в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите
му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства.
Дружеството е реализирало финансов резултат загуба.
Съдът намира, че
изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на
предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.
Пред вид осъществяването на
състава на чл.630 ал.2 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По изложените причини за
начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 30.09.2012
г., към която ответникът е преустановил плащанията по търговски сделки.
Воден от горното и на
основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. М. № *, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА на неплатежоспособността – 30.09.2012 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Е.” АД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление гр.С., ул. М. № 1.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Е.”
АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., ул. М. № 1 В.И.В., с
адрес на упражняване на дейността: гр.С., бул. „В.Л.” № ***, ап.*. при месечно
възнаграждение в размер на 800 лева, като определя срок за встъпване - 7 дни от
съобщението.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху
имуществото на „Е.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул. М. № 1.
СВИКВА Първо събрание на
кредиторите на „Е.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул. М. № 1 на ……………………………….. в Съдебната палата, гр. С., бул. "В.
№ *, СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис
от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: