№ 55
гр. ******, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20243130200482 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от А. Б. А. с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление №24-0324-000770/20.11.2024 г., издадено от Началник Група в
ОД на МВР-гр.******, РУ – ******, с което за нарушения по чл. 137а, ал.1 от
ЗДвП на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв. и за нарушение на чл.147, ал.1 от
ЗДвП, на осн.чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20.00 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното НП, сочено за издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателя и съставляващи
абсолютни основания за неговата отмяна
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като процесуалният му
представител чрез депозирана молба по съществото на делото моли за отмяна
на НП по изложените в представената жалба основания.
Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-
****** , редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 24.09.2024 г. св. Х. – мл.автоконтрольор към ОД на МВР-******, РУ
******, заедно с колегата си И. И., около 7,50 ч. извършили рутинна проверка
на движещ се в гр.******, по път III-208 в посока – гр.****** лек автомобил
Рено Меган с рег.№ ******, чийто водач бил без поставен обезопасителен
колан. Установено било, че същият се управлява от жалбоподателят А. ,
както и че МПС-то е собственост на Е. А. А.. Полицейските служители
1
констатирали и че автомобилът е без преминат годишен технически преглед.
Водачът бил тестван за алкохол, като техническото средство не отчело такъв.
Направените констатации били обективирани в съставен на жалбоподателя
АУАН за осъществени нарушения на чл. 137а, ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП,
подписан без възражения от санкционираното лице.
Въз основа акта било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП,
издалият го орган на което, изцяло възприел посочената в съставения акт
фактическа обстановка.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел Х. са
безпротиворечиви е паследователни, като колерират и с писмените
доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната
критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на този
свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените
доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложените
административни наказания и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява частично
основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Съдът намира, че в случая АУАН, респ. НП са съставени от компетентни
органи ,като са спазени законоустановените сроковете от ЗАНН. Както АУАН,
така и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Видно от съдържанието на обстоятелствената част на НП, на
жалбоподателя А. са приписани две нарушения, първото от които – по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Същото съдът намира за описано по начин
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е санкциониран и както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за
осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни
признаци на неговия състав, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма. В този смисъл и съдът не релевира изтъкнатите за
противното възражения от страна на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП „Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато
са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани“.
2
В случая, в хода на съдебното производство, от събраните гласни и
писмени доказателства, които кореспондират помежду си, безспорно се
установи, че на посочената в НП дата и място въззивникът е осъществил
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП . Съдебният състав прецени показанията
на разпитания полицейски служител като добросъвестно депозирани, логични
и обективни и ги кредитира в пълнота относно фактите отнесени към
управлението на превозното средство от въззивника без поставен
обезопасителен колан, с който автомобилът е бил оборудван. В
обстоятелствената част на НП, противно и на изложеното от жалбоподателя е
посочена и конкретната категория на управляваното от водача А. МПС, а
именно „М1“ . Чл.149, ал.1, т.2, б."а" от чл.185 от ЗДвП указва, че към
категория М1 спадат моторните превозни средства за превоз на пътници, в
които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8,
какъвто безспорно е бил автомобила управляван от жалбоподателя, който и
няма данни да попада в изключенията на чл. 137а, ал. 2, от ЗДвП. Поради това
и съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства,
че именно А. е извършил това нарушение, за което е бил санкциониран. Ето
защо съдът намира, че административното обвинение по този пункт е
доказано по безспорен и категоричен начин.
При извършването на деянието въззивникът е действал при форма на
вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС е съзнавал
и е бил наясно със задължението си при управление на МПС да постави
обезопасителния колан, с какъвто автомобилът е оборудван, въпреки което не
е съобразил поведението си с изискванията на закона.
Поради изложеното, съдът прие за безспорно доказано посоченото
деяние от обективна и субективна страна, респ. намира атакуваното
наказателно постановление в частта на същото с което е ангажирана АНО на
жалбоподателя за посоченото нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП за правилно
- законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, предвид и
което същото следва да бъде потвърдено в тази му част.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не са налице и основанията
за прилагане на чл.28 от ЗАНН с оглед въведената с чл.189з от ЗДвП за това
забрана.
Втората посочена за нарушена от страна на жалбоподатела разпоредба е
тази на чл.147, ал.1 от ЗДвП, според която „Регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка
на техническата им изправност„. Неизпълнението на това задължение обаче
според настоящия състав се наказва със санкцията по чл.181, т.1 от ЗДвП, като
наказателно отговорни са единствено собственикът или длъжностно лице,
представител на собственика, каквото качество жалбоподателят не е имал.
Същият е бил водач на лек автомобил, собственост на друго лице, което
обстоятелство не е спорно между страните и което изрично е записано в
съдържанието на акта и наказателното постановление.
Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач,
който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на
техническата му изправност, е недопустимо да му се налага административно
3
наказание по общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП приложима в
случаите на нарушения по закона, за които не е предвидено друго наказание.
Осъществяването на административнонаказателната отговорност по този ред
е субсидиарно, т. е. разпоредбата на чл.185 от ЗДвПсе прилага, само когато за
съответното нарушение няма изрично установена санкционна норма, каквато
в случая е налице – чл.181, т.1 от ЗДвП.
При това положение атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно в тази му част като необосновано и недоказано и следва да
бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни точки,
осъществено с обжалваното НП, не е наказание по смисъла на ЗАНН и е
извън предмета на настоящата въззивна проверка.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски. В настоящото производство са
претендирани разноски единствено от страна на жалбоподателя, чрез
проц.представител. Искането за присъждането им е направено своевременно,
но доколкото не са представени доказателства, подкрепящи същото, че такива
са платени, то и не следва да бъдат определяни.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0324-000770/20.11.2024 г.,
издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.******, РУ – ****** в частта, в
която на А. Б. А. с ЕГН **********, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на
осн.чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0324-
000770/20.11.2024 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.******, РУ
– ****** в частта, в която на А. Б. А. с ЕГН ********** за нарушение на чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв.,
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - ****** по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
4