№ 1463
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100902513 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т.
3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.05.2019 г. между Държавата, представлявана от министъра
на туризма, в качеството на наемодател, и ЕТ „М. – Г.Г.“, в качеството на наемател, бил
сключен договор № Т-РД-35-6/22.05.2019 г. за отдаване под наем на морски плаж
„Робинзон“, община Несебър, област Бургас при задължение на наемателя да заплаща
годишна наемна цена за съответната година в срок до 15 февруари. Договорът бил сключен
за срок от 5 години, а съгласно чл. 7.1.2 от същия, се прекратява при влизане в сила на
договор за концесия на морския плаж. Посочва, че договорът за наем влязъл в сила на
28.07.2019 г., като за първата година заплатил на ответника дължимия наем в размер на
83 400 лева. Твърди, че заплатил и дължимата наемна цена за втората година от договора за
периода от 28.07.2020 г. до 27.07.2021 г. в размер на 85 985,40 лева. Посочва, че
междувременно договорът за наем бил прекратен поради сключване на договор за концесия
за морски плаж „Робинзон“, като плажът бил предаден от ЕТ „М. – Г.Г.“ на длъжностни
лица, определение от министъра на туризма с приемо-предавателен от 01.03.2021 г. Сочи, че
въпреки, че бил заплатил наемната цена за цялата втора година, бил лишен от възможността
да ползва плажа под наем за половината летен сезон. Счита, че тъй като за периода от
01.06.2021 г. до 27.07.2021 г., евентуално за периода от м. февруари 2021 г. до м. юли 2021 г.
дължимата престация от ответника не му е била предоставена, то му се дължи съответната
част от заплатената наемна цена, която възлиза на 40 173,51 лева. Твърди, че отделно, със
заповед от 17.12.2020 г., издадена от министъра на туризма, наемната цена, дължима според
заповедта за сезон 2020 г. била намалена на 43 852,55 лева. Разликата до заплатената от ЕТ
„М. – Г.Г. наемна цена, която разлика е в размер на 42 132,85 лева, до момента не му е
заплатена/върната от министерството на туризма. Със заявление от 21.06.2021 г. поискал от
1
ответника да му бъдат върнати сумите 40 173,51 лева и 42 132,85 лева, но с писмо от
18.06.2021 г. министърът на туризма отказал. Счита, че отказът на ответника да върне
сумата, с която е намалена наемната цена със заповедта от 17.12.2020 г. е в противоречие с
установения от правото на Съда на Европейския съюз принцип на правната сигурност и
защита на оправданите правни очаквания, закрепен и в обективното административно право
на Република България в чл. 13 АПК. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът да му заплати сумата 40 173,51 лева, представляваща платена
от ЕТ „М. – Г.Г.“ на министерството на туризма наемна цена по договор № Т-РД-35-
6/22.05.2019 г. за отдаване под наем на морски плаж „Робинзон“, община Несебър, област
Бургас, сключен между Държавата, представлявана от министъра на туризма като
наемодател, от една страна и ищеца, от друга, в качеството на наемател, поради
прекратяване на договора за наем, както и сумата 42 132,85 лева, представляваща разликата
между заплатения от ищеца наем и коригирания със заповед от 17.12.2020 г. годишен
размер на задължението за плащане по същия договор. Претендира разноски.
С отговор в срока по чл. 367 ГПК Държавата, представлявана от министъра на
туризма счита искът за недопустим, а по същество за неоснователен. Поддържа, че не са
налице предпоставките за алтернативно съединяване на исковите претенции, всяка една в
размер на 40 173,51 лева, тъй като не се касае за конкуриращи притезания или за няколко
конкуриращи основания и едно притезание. Твърди, че като наемодател не е обвързан с
действия по възстановяване на суми във връзка с прекратяването на договора, за което
наемателят е бил наясно, тъй като се е съгласил с условията на процедурата и разпоредбите
на договора. Посочва, че предаването е станало на 01.03.2021 г. и следователно наемателят е
ползвал плажа в значителна част от периода, обезпечен от плащането през 2020 г.
Поддържа, че извършеното плащане обезпечава период от една година. Счита за
неоснователен и искът за присъждане на сумата 42 132,85 лева. Твърди, че към момента на
прекратяването на договора за наем, законодателят не е предвидил друг начин за
възстановяване на получените разлики от намалението през 2020 г. освен чрез приспадане от
последващия наем за 2021 г. Поради прекратяване на договора за наем в началото на 2021 г.,
ЕТ „М. – Г.Г.“ не е могъл да се възползва от намалението, заплащайки по-ниска наемна цена
през 2021 г. и ползвайки плаж „Робинзон“ за още една година напред. Предвид изложеното
иска да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа исковата молба. Заявява, че
претендира с първия иск връщане на част от годишната наемна цена, пропорционално по
размер на периода, за който не е ползвал плажа. Твърди, че правата му да ползва плажа са
категорично прекратени от 01.02.2021 г., без значение, че протоколът за предаване е
подписан на 01.03.2021 г. Оспорва изложените доводи от ответника по отношение на иска за
заплащане на сумата 42 132,85 лева.
Ответникът не подава допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на разглеждане са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, т. 3 ЗЗД, по които ищецът търси от ответника връщане на сумата в размер на 40 173,51
лева, като част от получена от Държавата, представлявана от министъра на туризма наемна
цена по договор, въпреки отпадане на основанието за получаването й и сумата в размер на
42 132,85 лева, представляваща разлика между заплатения от ищеца наем за 2020 г. и
коригирания размер със заповед на министъра на туризма от 17.12.2020 г.
От приетия като доказателство договор за наем, сключен на 22.05.2019 г. е видно, че
Държавата е предоставила на ЕТ „М. – Г.Г.“ по реда на чл. 7, ал. 5 от Закона за устройството
на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ за временно и възмездно ползване обект,
2
изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Робинзон“ за срок от
пет години при годишна наемна цена за първата година в размер на 83 400 лева с ДДС,
който за всяка следваща година за срока на договора за наем, годишната наемна цена се
индексира, съгласно Методиката за определяне на минималния размер на наемната цена за
морските плажове, приета с ПМС № 9 от 19.01.2015 г., като същата е платима в срок до 15
февруари на съответната година. С чл. 7.1. са предвидени три основания за прекратяване на
договора за наем – с изтичане на договорения срок, при влизане в сила на договор за
концесия за морски плаж и по взаимно писмено съгласие на двете страни. По делото са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за първата
наемна година ЕТ „М. – Г.Г.“ е заплатил цена в размер на 83 400 лева, а за втората 2020 г. в
размер на 85 985,40 лева; че за горепосочения обект е сключен договор за концесия между
Министерски съвет на Република България и трето лице и че на 01.03.2021 г. с приемо-
предавателен протокол обектът е предаден от ищеца на ответника.
По претенцията за заплащане на сумата 42 132,85 лева:
Съдът намира, че първо следва да се произнесе по претенцията за връщане на сумата
42 132,85 лева, за да се даде отговор дали дължимият размер на наема за 2020 г. е в
заплатения размер или в коригирания такъв.
С приетия § 23 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето /обн. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ е прието в ал. 1, че за летен сезон 2020 г., считано от 1 юни 2020 г.,
концесионерът и наемателят по действащ договор за концесия за морски плаж, съответно за
наем на морски плаж предоставя на посетителите на плажа плажните принадлежности по
смисъла на § 1, т. 6, предложения първо и второ от допълнителните разпоредби на Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие – чадъри и шезлонги, на цени, намалени с не
по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните по съответния
договор. Съгласно § 23, ал. 2 в срок до 25 май 2020 г. концесионерът, съответно наемателят
уведомява министъра на туризма за цените на плажните принадлежности за летен сезон
2020 г. в съответствие с ал. 1. В срок до 30 май 2020 г. министърът на туризма уведомява
концесионера или наемателя в съответствие с методиката по ал. 6 за намалението на размера
на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена за 2020 г., което да
съответства на намалението на цените на плажните принадлежности по ал. 1.
Концесионерът заплаща концесионното си възнаграждение за 2020 г. до 30 ноември 2020 г.
В § 23, ал. 3 е предвидено, че в случаите по ал. 2 по предложение на министъра на туризма
Министерският съвет с решение намалява размера на дължимото концесионно
възнаграждение за 2020 г., а министърът на туризма със заповед намалява размера на
дължимата наемна цена за 2020 г. Когато възнаграждението или цената е вече заплатена
изцяло или частично, съответната намалена част се приспада от концесионното
възнаграждение, съответно от наемната цена за 2021 г. Съгласно § 23, ал. 4 в съответствие с
решението или заповедта по ал. 3 министърът на туризма и концесионерът, съответно
наемателят сключват допълнително споразумение към концесионния договор или договора
за наем.
В разглеждания случай с писмо изх. № Т-26-М-171 от 29.05.2020 г. от министъра на
туризма до ЕТ „М. – Г.Г.“ ищецът е уведомен, че с оглед изпратеното от него уведомление
на основание § 23, ал. 2 ЗИД на Закона за здравето, съгласно приетата Методика за
определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и наемна
цена за 2020 г., съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон
2020 г. и за удължаване на срока на концесията или наема, съответната намалена част на
наемната цена за 2020 г. е сума в размер на 42 132,85 лева, като така дължимата наемна цена
за 2020 г. от дружеството е сума в размер на 43 852,55 лева. Видно е, че с писмо от
31.12.2020 г. ответникът е изпратил до ищеца заповед № Т-РД-16-377/17.12.2020 г., с която е
наредено да се намали наемната цена, дължима за 2020 г. за процесния плаж „Робинзон“,
3
разположен на територията на община Несебър, област Бургас, на сумата 43 852,55 лева. В
издадената от Министерство на туризма до ищеца фактура № ********** от 01.02.2021 г. е
отразено намалението за 2020 г. по § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ като приспадане от дължимия
наем за 2021 г. Не се спори, че поради сключен договор за концесия за 2021 г. и
прекратяване на договора за наем с ЕТ „М. – Г.Г.“ последният не е заплащал наемна цена за
2021 г., нито е получил от ответника връщане на част от наемната цена на основание § 23 от
ПЗР на ЗИД на ЗЗ. С писмо от 18.06.2021 г. ответникът е оставил без уважение искането на
ЕТ „М. – Г.Г.“ за възстановяване на процесните суми, като по отношение сумата в размер на
42 132,85 лева е приел, че възможността за процедиране със заплатени преди намалението
наемни цени за 2020 г. е единствено приспадането на размера на намалението от същите от
наемните цени за 2021 г., като директно връщане на суми в полза на наемателя не е
предвидено от законодателя.
При така събраните доказателства следва да се приеме, че наемната цена за 2020 г.,
която дължи ищецът е определената със заповедта на министъра на туризма след корекцията
в размер на 43 852,55 лева. По делото се доказа, че са изпълнени условията на § 23 ЗИД на
ЗЗ и компетентният орган, съгласно цитираният текст – министърът на туризма за
договорите за наем е издал заповед, с която е намалил дължимата от ищеца наемна цена за
2020 г. Както се посочи, по делото е отделено за безспорно, а за това обстоятелства са
представени и писмени доказателства, че за 2020 г. ЕТ „М. – Г.Г.“ е заплатил наемна цена в
размер на 85 985,40 лева, поради което сумата от 42 132,85 лева се явява заплатена на
отпаднало основание. Не се спори, че сумата не е възстановена на ищеца. Съдът намира за
неоснователни доводите на ответника, че сумата не се дължи, тъй като е предвидена
възможност единствено за приспадането й от последващ наем, но не и реалното й връщане.
В действителност в § 23, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЗ е записано, че когато възнаграждението
или цената е вече заплатена изцяло или частично, съответната намалена част се приспада от
концесионното възнаграждение, съответно от наемната цена за 2021 г. В случая обаче
ищецът не дължи наемна цена за 2021 г., поради прекратяване на договора за наем и няма
как да се приспадне заплатената в повече сума. Поради липсата на възможност за нейното
приспадане, то тя подлежи на връщане на заплатилото я лице. Да се приеме обратно би
означавало да се допусне неоснователно обогатяване на ответника, което да е поставено в
зависимост от обстоятелството дали съответният договор за наем е действащ за 2021 г. или е
прекратен, което не е целта на предвиденото намаление на наемната цена, прието с § 23 от
ПЗР на ЗИД на ЗЗ. Неоснователен е и доводът на ответника, изложен в хода по същество, че
като условие за намаляването на цената е предвидено сключване на допълнително
споразумение между страните. В § 23, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ е предвидено сключване на
допълнително споразумение към договора за наем, но доколкото правопораждащият факт е
издавеното на заповедта по ал. 3, а в случая безспорно такава е издадена, то подписването
или не на споразумение не променя волята на страните да бъде намалена наемната цена за
2020 г. при наличие на законово предвидените предпоставки за това, които в случая се
установи, че са налице. Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата
42 132,85 лева, представляваща разлика между заплатения от ищеца наем за 2020 г. и
коригирания размер със заповед на министъра на туризма от 17.12.2020 г. е основателен и
следва се уважи изцяло.
По претенцията за заплащане на сумата 40 173,51 лева:
По отношение претенцията за връщане на сумата 40 173,51 лева, следва да се
съобрази, че към възникналото между страните правоотношение по реда на чл. 7, ал. 5 ЗУЧК
са приложими разпоредбите на чл. 228 и сл. ЗЗД за договора за наем. Основно задължение
на наемодателя е да предостави на наемателя вещта, като му осигури необезпокояваното й
ползване, а на наемателя да заплати уговорената наемна цена за периода на ползване. Съдът
счита, че наемната цена е определена на годишна база, като задължението за плащане за
всяка годишна наемна вноска е платимо авансово – до 15 февруари на съответната година.
4
Установява се, че договорът е сключен за определен срок – 5 календарни години. Не се
спори, че договорът за наем е породил действие, като отдаденият под наем плаж е ползван
от ищеца и че последният е заплатил дължимата наемна цена за 2019 и 2020 г. Както
посочва и ответникът, извършеното плащане обезпечава период от една година, т.е. до
27.07.2021 г. Обектът е предаден от ищеца на третото лице, спечелило концесията на
01.03.2021 г. Следователно за периода от 01.03.2021 г. до 27.07.2021 г. ЕТ „М. – Г.Г.“ е бил
лишен от ползването на вещта, въпреки че е заплатил дължимата наемна цена. Съдът
намира, че при определяне каква част от наема подлежи на връщане следва да се вземе
предвид намаления размер, който възлиза на 43 852,55 лева по изложените по-горе
съображения. За ден дължимият наем е 120,14 лева /43 852,55 лева÷365 дни/. За
неизползвания период от 149 дни на ищеца се дължи връщане на сумата 17 900,86 лева. До
този размер искът е основателен, като за разликата до пълния размер следва да се отхвърли.
По отношение на разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на
ищеца са извършени разноски в общ размер на 6 392,26 лева, от които 3 292,26 лева за
държавна такса и 3 100 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от
исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 4 662,47 лева. От страна на ответника са
претендирани разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед
отхвърлената част от исковете му се дължат разноски в размер на 54,12 лева. При извършена
от съда компенсация ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер на 4 608,35 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД Държавата,
представлявана от министъра на туризма, с адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на ЕТ
„М. – Г.Г.“, с ЕИК: ****, с адрес: гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. ****, сумата в размер на
42 132,85 лева /четиридесет и две хиляди сто тридесет и два лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща връщане на разликата между заплатения от ЕТ „М. – Г.Г.“
годишен размер на задължението по договор № Т-РД-35-6/22.05.2019 г. за отдаване под
наем на морски плаж „Робинзон“, община Несебър, област Бургас, сключен между
Държавата, представлявана от министъра на туризма като наемодател и ищеца като
наемател и коригиран със заповед № Т-РД-16-377/17.12.2020 г., издадена от министъра на
туризма за годишен размер на задължението за 2020 г. по същия договор.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД Държавата,
представлявана от министъра на туризма, с адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на ЕТ
„М. – Г.Г.“, с ЕИК: ****, с адрес: гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. ****, сумата в размер на
17 900,86 лева /седемнадесет хиляди и деветстотин лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща част от платена от ЕТ „М. – Г.Г.“ на министерството на туризма наемна
цена по договор № Т-РД-35-6/22.05.2019 г. за отдаване под наем на морски плаж
„Робинзон“, община Несебър, област Бургас, сключен между Държавата, представлявана от
министъра на туризма като наемодател, от една страна и ищеца, от друга, в качеството на
наемател, която подлежи на връщане, поради прекратяване на договора за наем, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер 17 900,86 лева до пълния предявен
размер от 40 173,51 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Държавата, представлявана от министъра
на туризма, с адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на ЕТ „М. – Г.Г.“, с ЕИК: ****, с
адрес: гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. ****, сумата в размер на 4 608,35 лева /четири
хиляди шестстотин и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща извършени
разноски, съобразно уважената част от исковете, изчислени след компенсация.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6