О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 110

 

 

 

гр. Пловдив, 13. 03. 2019г

 

                                                       

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                    Цветелина Георгиева

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева в. ч. т. дело № 91 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

 

Производство  е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 130 от ГПК. 

С определение № 1281 от 29.11.2018г, постановено по т. д. № 81/2018г по описа на ОС – С. е прекратено производството по делото, образувано по предявените от „Ю.Б.“ АД *** искове да бъде признато за установено по отношение на Р.К., че последната ѝ дължи сумите, за които в полза на Банката е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 444/26.07.2017г и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 801/2017г на РС – С., а именно: за сумата от 49 225.37швейцарски франка, представляващи цялата дължима сума за главница за периода 28.09.2013 г. – 09.07.2017 г. и част от общото задължение на ответника, законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.07.2017 г. до окончателното му изплащане и направените по делото разноски – 1 753.19 лв. държавна такса и 2 213.87лв адвокатски хонорар.

Окръжният съд е изложил мотиви, че Банката – ищец не разполага с надлежна процесуална легитимация за предявяване на установителния иск в образуваното пред него исково производство, тъй като тя е нямала надлежно качество по чл.417, т.2 от ГПК и не е разполага с възможност да инициира заповедно производство като се снабди със заповед за изпълнение. На второ място окръжният съд е приел за установено по делото, че издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени и поради това за Банката липсва правен интерес от предявените от нея установителни искове.

Против връщането „Ю.Б.“ АД *** е подала частна жалба, в която заявява, че окръжният съд се е позовал на съдебна практика, която не е задължителна, както и че не се е съобразил с постановеното от АС – Пловдив определение по ч.т.д.№ 545/2018г, с което предходното прекратяване на делото е отменено. Счита, че съдебният акт е изпъстрен с фрази, че няма да се съобрази със закона и моли за неговата отмяна.

Ответницата по частната жалба Р.К. моли обжалваното определение да бъде потвърдено, тъй като за наличие на процесуална легитимация у страната съдът следи служебно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Окръжният съд е бил сезиран с установителна претенция на основание чл.422 от ГПК от ищеца „Ю.Б.“ АД *** против Р.К. да бъде установено, че физическото лице ѝ дължи описаните суми по Заповед за незабавно изпълнение № 444/26.07.2017г и изпълнителен лист, издадени в полза на Банката по ч. гр. д. № 801/2017г на РС – С..

Следва да се отбележи, че формулираният петитум на исковата молба е бил нередовен, тъй като е заявена установителна претенция за извършените в заповедното производство разноски, която по отношение на разноските следва да е осъдителна и зависи от изхода на исковото производство - в т.12 от ТР № 4/2013г на ОСГТК на ВКС – окръжният съд е следвало да констатира тази нередовност и даде срок за отстраняването ѝ.

Извършена е размяна на книжа между страните, като след приключването ѝ окръжният съд е прекратил производството по делото, като се е позовал на непредставено от страните по делото, но находящо се в незаверен вид, Определение № 1144/22.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 408/2017 г. по описа на ОС – С.. С последното ОС – С. като въззивна инстанция е констатирала, че „Ю.Б.“ АД *** в качеството ѝ на цесионер не може да иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, поради което издадената от районния съд следва да бъде обезсилена. Настоящата инстанция прецени, че следва да изиска производството, на което се е позовал съдът в настоящото обжалвано определение и констатира, че по в. ч. гр. д. № 408/2017 г. по описа на ОС – С. липсва произнасяне за обезсилване на заповедта за изпълнение, а е обезсилен единствено издадения в заповедното производство изпълнителен лист.

Същото е от значение единствено по отношение мотивите на окръжния съд за преценка липсата на правен интерес у Банката – ищец от предявяване на иск по чл.422 от ГПК, като в този смисъл, за извършване на такава преценка, са дадени указания и при произнасянето на АС – Пловдив по ч.т.д.№ 545/2018г, с което е отменено предходното прекратяване на производството, тъй като и към онзи момент заповедното производство не е било изискано и не е имало яснота за постановените по него актове.

С изискване на заповедното производство и предвид заявените от страните становища при двойната размяна на книжа, при която извършените цесии на вземания и съобщаването им на длъжника Р.К. не са били спорни, въззивната инстанция намира за установено обстоятелството, че действително Банката – ищец не притежава активна процесуална легитимация да предяви специалния установителен иск по чл.422 от ГПК, като продължение на проведеното от нея заповедно производство. Тя не е сред лимитативно изброените в чл. 417, т. 2 от ГПК лица,  разполагащи с възможност да инициират заповедно производство. Липсата на това нейно качество произтича от обстоятелството, че тя е придобила вземания от търговско дружество - "Б.Р.С." АД, което също не попада в приложния обхват на чл. 417, т. 2 от ГПК. В този смисъл е налице трайна и безпротиворечива съдебна практика, на която окръжният съд правилно се е позовал и към която следва да се добави и Определение № 927 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 101/2016 г., II т. о., ТК.

На основание дадените разрешения в т.13 от ТР № 4/2013г на ОСГТК на ВКС, окръжният съд е следвало да обезсили издадената заповед за изпълнение, като съд, който установява недопустимостта на производството и го прекратява, което следва да стори след връщане на делото.

По изложените мотиви въззивната инстанция намира за недопустим предявения специален установителен иск, като предявен от ненадлежна страна, което води до образуване на недопустимо производство. Правилно окръжният съд го е прекратил и определението му следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

 

 

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1281 от 29.11.2018г, постановено по т. д. № 81/2018г по описа на Окръжен съд – С, с което производството по делото е прекратено.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на  страните.

 

                                                  

                                            

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                      

 

                                                       

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                            2.