МОТИВИ:
Подсъдимият Ф. ***, е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление
по чл.296,
ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място,
подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След образуване на делото и въз основа на разпореждане на съда е насрочено
предварително изслушване на страните, при което подсъдимият Ф., представляван
от фазата на досъдебното производство от адв. Р., се признава за виновен и чрез
процесуалния си представител прави искане за съкратено съдебно следствие, на
основание чл. 371 т.2 от НПК, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. На основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът, след като
установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с протоколно определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал.3 от НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.06.1996 г., Ф.Х.Ф. и свидетелката
Фериха Фахри Ф. сключили граждански брак, за който бил съставен Акт за сключен
граждански брак № 2/ 18. 06. 1996г. на кметство с.Жинзифово, общ. Кърджали.
Двамата се установили да живеят като семейство в къща на два етажа в с. Жинзифово,
ул. Комсомолска №7, общ. Кърджали. Първият етаж от жилището бил пригоден за
хранителен магазин, като в същия като продавачка работела св. Фериха Ф.. Първоначално
отношенията между Ф.Ф. и св. Фериха Ф. били нормални, но впоследствие се
влошили. Поради тази причина през месец май 2015 г., св. Фериха Ф. депозирала
искова молба в PC - Кърджали за разтрогване на
бракът й с Ф.Ф., като било образувано гр. дело № 724/2015 г. по описа на PC -
Кърджали.
След като
Ф.Ф. бил уведомен за образуваното гр. дело за прекратяване на брака му със св. Фериха
Ф., на 12.06.2015 г. посетил дома си намиращ се в с. Жинзифово, ул. Комсомолска
№ 7, общ. Кърджали. Влезнал в магазина, където по същото време като продавачка
работела св.Фериха Ф.. С ръце Ф. започнал да нанася удари по тялото на
св.Фериха Ф., като й крещял да оттегли исковата си молба за развод. Отправил й
закани, че щял да продължи да я пребива, след което си тръгнал.
Във
връзка с действията на Ф., св.Фериха Ф. *** с правно основание чл.18 от Закона
за защита от домашното насилие, като било образувано гр. дело № 797/2015 г. по
описа на PC - Кърджали. Била издадена Заповед от 17.06.2015г., с
която съдът наложил мярка за защита срещу домашното насилие в полза на св.Фериха
Фахри Ф. срещу Ф.Ф.. Със заповедта подсъдимият Ф. бил задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо св. Фериха Ф.. Със същата заповед подс.
Ф. бил отстранен от съвместно обитаваното жилище , намиращо се в с.Жинзифово,
общ. Кърджали, ул.Комсомолска №7. На Ф.Ф. било забранено да доближава жилището,
местоработата и местата за социален отдих и контакти на св.Фериха Ф.. Заповедта
за Защита от домашното насилие в полза на св.Фериха Ф. била връчена на подсъдимия
Ф.Ф..
На 21.07.2015 г., около
12.30 часа, Ф.Х.Ф. решил да посети дома си в с.Жинзифово, ул.Комсомолска № 7. Същия
ден, около 12.45 часа, подсъдимият се придвижил с лек автомобил, който паркирал
пред магазина и жилището си. По същото време свидетелката Фериха Ф. се намирала
пред магазина с клиенти, които пиели кафе, а именно: свидетелите Ембие Мустафа,
Небибе Юмер и Сюлейман Юмер. Подсъдимият Ф. слязъл от автомобила, и въпреки, че
имал забрана да доближава жилището, местоработата и местата за социален отдих и
контакти на св.Фериха Ф., се качил на втория етаж в къщата, където преди това
живеел съвместно със св. Фериха Ф.. След като се преоблякъл подсъдимият слезнал
пред магазина, като извикал и св.Фериха Ф. също да влезне с него вътре в
магазина. Вътре в магазина Ф. на висок глас запитал св.Фериха Ф. защо била
отворила магазина и работела там. Същата отвърнала, че била регистрирала фирма
ЕТ „Фери - 76 - Фериха Ф." и затова работела в магазина. В този момент подсъдимият
Ф.Ф. започнал да вика и да крещи и с ръце започнал да събаря на земята
рафтовете с наредената стока, като същата се разпиляла. Уплашена да не й нанесе
отново побой, св.Фериха Ф. излязла вън от магазина, където се намирали
свидетелите Ембие Мустафа, Небибе Юмер и Сюлейман Юмер. Веднага след нея излязъл
от магазина и подсъдимия, качил се в автомобила си и се отправил в неизвестна
посока. От своя страна, св.Фериха Ф. сигнализирала на телефон 112. Не след
дълго, на место пристигнал автопатрул на РУ на МВР - Кърджали, които установили
св. Фериха Ф.. Последната обяснила за действията на Ф., както и че в нейна полза била издадена
Заповед за защита от домашното насилие.
Тази
фактическа обстановка се потвърди и прие от съда при условията на чл. 373 ал.3
от НПК. При оценка на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, съдът прецени, че всички те са еднопосочни и непротиворечиви,
съответстващи на самопризнанията на подсъдимия,
поради което не следва да бъдат обсъждани.
По така
описаният начин подсъдимият Ф.Х.Ф. осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.296,ал.1 от НК, тъй като на 21.07.2015 г. в с.Жинзифово,
общ.Кърджали, не изпълнил заповед за защита от домашното насилие.
Съгласно
чл.2,ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство, каквито доказателства са налице. В случая, с действията
си Ф.Ф. е упражнил домашно насилие спрямо пострадалата Фериха Ф., като е и
нарушил Заповед за защита от домашно насилие, издадена в нейна полза.
Деянието
е извършено от подсъдимия Ф. при формата на вината пряк умисъл, съгласно
чл.11,ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деяниетио,
предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им.
При определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и базирайки се на
двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК- принципите на
законност и индивидуализация, съдът прецени като смекчаващи отговорността
обстоятелства: сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието,
обусловена от обстоятелството, че подс. Е влезнал в обекта, който е бил
стопанисван от неговата фирма и съпругата му е била назначена на трудов договор
като продавачка, но липсва каквото и да е физическо посегателство по отношение
на нея; самопризнанията на подсъдимия, направени както в хода на досъдебното
производство, така и пред съда; критичното отношение към извършеното и
изразеното съжаление. Следва да се има предвид, че причина за извършване на
престъплението е емоционалното отношение на подсъдимия към прекратяване на
брака по молба на съпругата му. Като отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът приема: обремененото съдебно минало на Ф., както и недобрите
характеристични данни по местоживеене.
С оглед на изложеното съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено при минимален превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства- под средния, предвиден в текста на закона размер.
Разпоредбата на чл. 296 ал.1 от НК предвижда две алтернативни наказания:
лишаване от свобода и глоба. Съдът намира, с оглед обществената опасност на
деянието и на дееца, че наказанието следва да бъде „глоба”, чиито размер, придвид
гореописания извод на съда, следва да бъде 2000 лева. При така определения от
съда вид наказание, разпоредбата на чл. 58а от НК не може да намери приложение,
поради което определения размер на наказанието „глоба” не следва да бъде
намаляван.
Така наложеното
наказание по вид и размер напълно отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло
целите на личната и генерална превенция на закона.
Водим от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: