М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 2534 / 2019 г.
по описа на РС – Варна,
постановена на 10. 09.
2019 г.
Подс. Г.Й.Д., ЕГН : **********,***, българин, български гражданин, средно
образование, неженен, работи, неосъждан, е предаден на съд с обвинение по :
чл.
343, ал. 3, б. А, пр. 2, вр.
ал. 1, б.
Б, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, затова, че на 14. 03. 2018 г. в гр.
Варна, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка
„Рено“, модел „19“, с рег. № В 95 46 КВ, нарушил правилата
за движение : чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Т.А., изразяваща се в множество счупвания на лявата
подбедрица в проксималната
/горната/ част на тибия и фибула
/голям и малък пищял/, обусловило трайно затруднение движенията на левия
долен крайник за около 4-5 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, като деянието
е извършено на пешеходна пътека.
Представителят
на РП – Варна поддържа така възведеното обвинение. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние се
доказва по несъмнен начин от събраните в хода на производството доказателства. Моли съда да наложи наказание ориентирано
към минималния размер.
Защитата намира,
че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, като не е налице
осъществяване от обективна и субективна страна на състава. Моли съда да признае
подзащитния й за невиновен.
Подсъдимият
не се признава за виновен по възведеното му обвинение, като моли да бъде
оправдан.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
На 14. 03.
2018 г. в гр. Варна, подс. Г.Й.Д. управлявал л. а. с
ДК№ В 95 46 КВ, движейки се по ул. „Шипка“, посока ЖП – гара – Варна. В
моторното превозно средство пътувала свид. Е.Д.П..
Движението не се отличавало с натоварен трафик, като пред подсъдимия нямало
движещо се в същата посока друго моторно превозно средство. Същевременно
атмосферните условия се влошили, доколкото започнало да превалява. Пътното
платно било двулентово, с по една лента в двете
посоки за движение.
Подс. Г.Й.Д. забелязал, че на тротоара от дясната му страна стои свид. Г.Т.А.. По време на приближаването му към нея същата
предприела пресичане на пътното платно по пешеходна пътека. Последвало съприкосновение между моторното превозно средство и пешеходката,
вследствие на което последната получила травматични увреждания. Непосредствен
очевидец на случилото се станал свид. К.С. Киров,
управлявал моторно превозно средство по ул. „Шипка“, посока централната част на гр. Варна.
За случая били уведомени органите на реда и образувано
наказателно производство.
Съдебно –
медицинска експертиза /изготвена от в. л. В.Н.С./ : на 14. 03. 2018 г. Г.Т.А.
била ударена от л. а. Ударът бил от предно – странична дясна част на л. а.
върху лява странична част на пешеходката, която се завъртяла по предната дясна
част на капака на л. а. и паднала върху пътното платно. Вследствие на пътно
транспортното произшествие същата получила многофрагментни
счупвания на лявата подбедрица, оток на меките тъкани
по темето на главата. Приложено е оперативно фиксиране на костните фрагменти на
големия и малкия пищяли /тибия и фибула/
на лявата подбедрица със заключваща плака. Установените
травматични увреждания са резултат от удар с или върху твърди тъпи предмети и
биха могли да се получат по време и начин, съобщени в данните по делото – на
посочената дата, при удар в лявата подбедрица на
пешеходеца от дясната предно – странична част на л. а., последващо
завъртане върху предната част на капака на л. а. и падане надясно върху пътното
платно. Множествените счупвания на лявата подбедрица
в проксималната /горната/ част на тибия и фибула /голям и малък пищяли/ обуславят трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за около 4 – 5 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес. Отокът на меките тъкани по темето на главата
обуславя болка и страдание. Не се установяват данни за загуба на съзнание. След
консолидиране на костите, при необходимост, следва да се извърши оперативно
отстраняване на фиксиращата плака.
Съдебно – автотехническа експертиза /изготвена от в. л. Т.П.Т./ : най
– вероятното място на удара е на около 1. 50 м. от десен бордюр на платното и
непосредствено в края на пешеходната пътека, т. е. на около 2. 0 м. след ориентира,
мерено по посоката на огледа. Скоростта на л. а. непосредствено преди момента
на удара е 25. 27 км. / ч., а непосредствено преди да реагира водача е 28. 60
км. / ч. Дължината на опасната зона за спиране при движение със скорост 28. 60
км. / ч. е 12. 64 м. Управлявайки със скорост 28. 60 км. / ч., водачът
технически би могъл да предотврати пътно транспортното произшествие, тъй като
зоната на пряка видимост е било по – голяма от опасната зона за спиране
/пешеходката не попада в опасната зона/ въпреки, че отстоянието
на л. а. преди мястото на удара, когато пешеходката е станала опасност /стъпила
е за първи път на пътното платно/ е било по – голямо от опасната зона за
спиране, същата е давала видими признаци, че ще предприеме пресичане /по данни
на самия водач/, но въпреки това той е реагирал значително по – късно с цел
намаляване на скоростта и едновременно отклоняване на л. а. в ляво, т. е. от техническа
гледна точка пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране. Водачът е възприел
своевременно пешеходката, но е реагирал значително по – късно и причина за
настъпилото пътно транспортно произшествие от техническа гледна точка е липсата
на адекватна реакция от страна на водача. Като механизъм на произшествието
експертизата приема, че л. а. се е движел по ул. „Шипка“, гр. Варна, посока към
тунела, със скорост 28. 60 км. / ч., водачът е имал пряка зона на видимост към
пешеходката, която се е намирала на десния бордюр, с видимо намерение да
пресича пътното платно по края /отдалечената страна/ на пешеходната пътека. Пешеходката
предприема пресичане, но в процеса на взаимно движение с перпендикулярно
пресичащи се траектории, настъпва удар между нея и автомобила на около 1. 50 м.
в ляво от десен бордюр на платното и непосредствено в края на пешеходната
пътека, т. е. на около 2. 0 м. след ориентира, мерено по посоката на огледа. Ударът
е с предна дясна част на автомобила по долния ляв крайник на пешеходката,
мерено спрямо нейната посока на движение, станал е в зоната на долната граница
на пешеходна пътека /тип „Зебра“/, пресичаща ул. „Шипка“, в момента, когато
пешеходката се е намирала малко преди средата на пътната лента, по която се е
движел л. а.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно : обясненията на подс. Г.Й.Д. /частично/, показанията на свид.
Г.Т.А., свид. К.С.К., свид.
Е.Д.П. /частично/, съдебно – медицинска експертиза /изготвена от в. л. В.Н.С./,
съдебно – автотехническа експертиза /изготвена от в.
л. Т.П.Т./, вкл. и разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание,
протокол за оглед на местопроизшествие, писмени материали, приети и приобщени
към доказателствения материал.
Съдът
кредитира обясненията на подс. Г.Й.Д. в частта
относно това, че той е управлявал л. а. с ДК№ В 95 46 КВ, усетил е
съприкосновение на управляваното от него моторно превозно средство със свид. Г.Т.А., изминал е определено разстояние след което е
преустановил движение и е видял последиците от пътно транспортното
произшествие. В тази част същите се подкрепят от показанията на свид. Г.Т.А., свид. К.С.К., свид. Е.Д.П. /в кредитираната част/ - тримата преки
очевидци, заключението на съдебно – автотехническа
експертиза /изготвена от в. л. Т.П.Т./, вкл. и разясненията на вещото ице, дадени в съдебно заседание, протокол за оглед на
местопроизшествие.
Съдът не
кредитира обясненията на подс. Г.Й.Д. в частта
относно това, че свид. Г.Т.А. е предприела пресичане
на пътното платно в момента когато той е достигнал пешеходната пътека, като
съприкосновението между л. а. и пешеходката е станало след пешеходната пътека.
В тази част същите се оборват от показанията на свид.
Г.Т.А., свид. К.С.К. – двамата преки очевидци, заключението
на съдебно – автотехническа експертиза /изготвена от
в. л. Т.П.Т./, вкл. и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание,
протокол за оглед на местопроизшествие. В този смисъл съдът приема заявеното в тази част за защитна версия,
целяща да прикрие извършеното от това лице
действие и настъпилата от това последица.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свид. Г.Т.А., свид. К.С.К., доколкото същите са безпристрастни, логични и
вътрешно непротиворечиви, като дребни несъответствия отдава на изминалия период
от време, както и емоционални преживявания от случилото се, но това по никакъв
начин не променя извода за достоверност. Двамата се били преки очевидци на
пътно транспортното произшествие, като именно техните показания разкриват
напълно механизма на произшествието, в частност действията като водач на подс. Г.Й.Д.. Действително свид. Г.Т.А.
е пострадала при пътно транспортното произшествие, но показанията й са с
характер на реално преживяно и са наситени с емоционален пълнеж. Същевременно свид. К.С. Киров се явява абсолютно независим, доколкото
няма данни да има каквото и да е връзка с някой от заинтересованите. Показанията
на посочените свидетели се подкрепят по безпротиворечив
начин от обясненията на подс. Г.Й.Д. /в кредитираната
част/, показанията на свид. Е.Д.П. /в кредитираната
част/, заключението на съдебно – автотехническа
експертиза /изготвена от в. л. Т.П.Т./, вкл. и разясненията на вещото лице,
дадени в съдебно заседание, протокол за оглед на местопроизшествие.
Съдът
кредитира показанията на свид. Е.Д.П. в частта
относно това, че подс. Г.Й.Д. е управлявал л. а. с
ДК№ В 95 46 КВ, усетила е съприкосновение на управляваното от подсъдимия моторно
превозно средство със свид. Г.Т.А., изминато е било
определено разстояние след което движението е било преустановено, като е видяла
последиците от пътно транспортното произшествие. В тази част същите се
подкрепят от обясненията на подс. Г.Й.Д. /в
кредитираната част/, показанията на свид. Г.Т.А., свид. К.С. Киров – двамата преки очевидци, заключението на
съдебно – автотехническа експертиза /изготвена от в.
л. Т.П.Т./, вкл. и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание,
протокол за оглед на местопроизшествие.
Съдът не кредитира
показанията на свид. Е.Д.П. в частта относно това, че
свид. Г.Т.А. е предприела пресичане на пътното платно
в момента когато подс. Г.Й.Д. е достигнал пешеходната
пътека, като съприкосновението между л. а. и пешеходката е станало след
пешеходната пътека. В тази част същите се
оборват от показанията на свид. Г.Т.А., свид.
К.С. К. – двамата преки очевидци, заключението на съдебно – автотехническа
експертиза /изготвена от в. л. Т.П.Т./, вкл. и разясненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание, протокол за оглед на местопроизшествие. Следва да
бъде отбелязано, че този свидетел има служебни отношения с подсъдимия, което би
могло да даде отражение. В този смисъл съдът приема заявеното в тази част за
опит целящ да прикрие извършеното от подсъдимия действие и настъпилата от това
последица.
Изготвените и приети по
делото съдебно – медицинска експертиза /изготвена от в. л. В.Н.С./, съдебно – автотехническа експертиза /изготвена от в. л. Т.П.Т./, вкл.
и разясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание, съдът счита за обективно
и компетентно дадени. В. л. В.Н.С. по категоричен начин конкретизира какви
травматични увреждания е получил свид. Г.Т.А., както
и в резултат на какво са настъпили. В. л. Т.П.Т. по безспорен начин дава
отговор относно начин, причина, механизъм на настъпилото пътно транспортно
произшествие, техническата възможност на подс. Г.Й.Д.
да предотврати инцидента, както и пряката насоченост на действията му относно
неговото настъпване. Следва да се акцентира на изключителните професионализъм и
авторитет с които се ползват вещите лица, както и да бъде отбелязано, че
заключенията им са в пълен унисон с обясненията на подс.
Г.Й.Д. /в кредитираната част/, показанията на свид. Г.Т.А.,
свид. К.С. К., свид. Е.Д.П.
/в кредитираната част/ - тримата преки очевидци, протокол за оглед на
местопроизшествие.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства съдът
кредитира изцяло като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими
към предмета на доказване по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда :
Извършеният
наказателно - правен анализ на така установената фактическа обстановка дава основание
на съда да приеме, че подс. Г.Й.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал.
3, б. А, пр. 2, вр.
ал. 1, б.
Б, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1 от НК.
От обективна
страна съдът намира за безспорно установено, че подс.
Г.Й.Д. е управлявал моторно превозно средство, т. е. извършил е фактически действия по „управление на л. а.”, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му“. Същевременно е
нарушил правилата за движение и в частност чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, доколкото при управление на моторно превозно
средство и приближаване към пешеходна пътека, не е намалил скоростта или спрял,
за да пропусне преминаващ пешеходец. Вследствие на това причинил
пътнотранспортно произшествие, с последици средна телесна
повреда на Г.Т.А., изразяваща се в множество счупвания на лявата подбедрица
в проксималната /горната/ част на тибия
и фибула /голям и малък пищял/, обусловило
трайно затруднение движенията на левия
долен крайник за около 4-5 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Същевременно горното било извършено на пешеходна
пътека. Съдът намира за безспорно установено
авторството на деянието на подсъдимия по така възведеното обвинение. Горното
съдът прие за установено въз основа на кредитирания по делото доказателствен материал.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като в закона същото е
предвидено като наказуемо. Горното съдът прие за установено въз основа на
цялостното поведение на подсъдимия, вида и последователността на неговите
действия, обективирани по делото.
Като причини
за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република
България, в частност привилата за безопасност при движение по пътищата.
Относно вида и размера на наложеното :
За да бъде индивидуализирано наказанието,
следва да се отчетат обществената
опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, подбудите за извършване.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете установени трудови навици, ползване с добро име в
обществото, изминал дълъг период от време, чисто съдебно минало, доказващо
формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт в неговото поведение, като отегчаващи такива липсата
на критичност към извършеното и състрадателност към пострадалия, като подбуди неспазване
на установения в страната правов ред и в частност правилата за безопасност при
движение по пътищата. В обобщение на горното съдът счита, че то води до извода
за сравнително ниска степен на обществена опасност на деец и деяние.
Тези обстоятелства мотивираха
съда да му наложи наказание при
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки принципа
и всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед прието от
съда, следва да бъдат взети
мерки за превъзпитаване на дееца, с оглед ограничаване възможността му да извършва
престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание
и на генералната превенция, за постигане
на тези цели,
следва на първо място да
се отговори на очакванията на обществото за
пресичане и ограничаване на подобен вид
прояви, чрез адекватни
на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя страна
ще въздействат предупредително
върху другите членове на обществото. В този смисъл сдът счете за справедливо да определи на подсъдимия
наказание при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „Лишаване от свобода“,
ориентирано към минималния размер – за срок от три месеца. Съдът прецени, че наказание в този размер би се
оказало достатъчно за постигането на целите на закона, с оглед
особеностите на конкретните деяние и деец.
С оглед липсата
на предходна съдимост, за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на осъдения съдът счита, че
не е наложително наложеното да се
търпи ефективно. Поначало при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на
наказанието по реда на чл. 66 от НК, съдът следва да
се ръководи от личните качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали
неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с приложението на този институт.
Отчитайки чистото съдебно минало може да се направи
обосновано предположение, че не съществува риск от извършване на друго
престъпление. Може да се приеме, че извършеното има
инцидентен характер, като е налице желание от страна на подсъдимия за промяна,
която да бъде доказана в обществото. В този смисъл
съдът намира, че изпълнението на наложеното наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
следва да бъде отложено за срок от три години. Съдът прие, че такъв
изпитателен срок би се оказал достатъчен с оглед конкретиките
на случая.
С оглед разпоредбите
на закона, на подсъдимия беше наложено наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“, за срок от три месеца. Съдът прие, че
такъв размер съответства на извършеното.
Подс. Г.Й.Д. беше осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД – МВР
– Варна сумата от 425. 97 лв. /четиристотин двадесет и пет лв. и деветдесет и
седем ст./, в полза на Районен съд – Варна сумата от 100 лв. /сто лв./, всички
представляващи направени по делото разноски.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :