№ 507
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000503127 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3217/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 746/2021г. по описа на СГС,
ГО, 14 с-в, са уважени изцяло положителни установителни искове с правно основание
чл.124 вр.чл.422 ГПК, като е признато за установено по отношение на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД , че ответникът И. В. И. е задължен по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 18.03.2021г., по ч.гр.д. №
13426/2021г. по описа на СРС, 127 състав за посочените в заповедта суми както следва:
главница в размер на 39 748,56 лв., по договор за потребителски кредит №
FL1032513/03.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението-05.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2291,97
лв. възнаградителна лихва за периода от НЯМА ДАТА /но видно от ИМ става въпрос за
03.02.2020г. до 23.11.2020 г., сумата от 12,44 лв.мораторна лихва за периода от 03.03.2020 г.
до 12.03.2020 г. и мораторна лихва в размер на 2355,39 лв. за периода от 14.05.2020 г. до
23.02.2021 г. такси в размер на 76 лв. за периода от 05.02.2020 г. до 23.02.3.2021 г.,
включително и 60 лв. нотариална такси за периода от 23.12.2020г. до 23.02.2021г., и
разноски в заповедното производство в размер на 2 328.69 лева.
Присъдени са разноски И. В. И. е осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
сумата от 3729.60 лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
1
С решение от 21.12.2023г. е допусната поправка на ЯФГ по реда на чл.247 ГПК в
диспозитива на решението, като е посочено, че възнаградителна лихва е дължима за периода
от 03.02.2020г. до 23.11.2020г.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник И. В. И. оспорва решението изцяло и моли съда да го
отмени и отхвърли изцяло предявените от банката искове. Изтъква факта, че видно от
писмените доказателства по делото процесният договор за потребителски кредит не е
подписан от него, поради което намира същия за нищожен, поради липса на съгласие. Освен
това твърди, че паричните средства, отпуснати по силата на въпросния договор, са усвоени
от лице, различно от него. Неправилно СГС е установил, че дължи договорна
възнаградителна лихва и лихва за забава. Релевира оплакване, че след обявяването на
Договор за потребителски паричен кредит за предсрочно изискуем не се дължи договорна
лихва, а само лихва за забава. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва жалбата и моли съда
да я остави без уважение. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени от
„Юробанк България" АД срещу И. В. И., с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, въз основа на проведено заповедно производство и депозирано от длъжника
възражение срещу издадената по чл.417 ГПК на 18.03.2021г. заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 13426/2021 г. на СРС, 127 състав.
Банката твърди, че между нея и ответника е сключен договор за потребителски кредит на
03.12.2019 г. № FL1032513, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 40 000 лв. Ищецът твърди, че на 03.02.2020 г. ответникът
преустановил редовното погасяване на кредита, съобразно условията, уговорени в чл.7 и
чл.8 от договора. Твърди, че поради не плащане на дължима по договора вноска № 2 с падеж
от 03.02.2020 г. и вноска № 3 с падеж 03.03.2020 г., на 23.11.2020 г., при спазване на
условията на чл.19 от договора е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което
ответникът е уведомен при условията на чл.47 ГПК на 23.11.2020г. Моли да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание
чл.430, връзка чл.432, ал.1 ТЗ, чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: сума в размер на 39 748,56 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL1032513/03.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-
05.03.2021г. до окончателното изплащане, сумата от 2291,97 лв. възнаградителна лихва за
периода от 03.02.2020г. до 23.11.2020 г., сумата от 12,44 лв.мораторна лихва за периода от
03.03.2020 г. до 12.03.2020 г. и мораторна лихва в размер на 2355,39 лв. за периода от
2
14.05.2020 г. до 23.02.2021 г. такси в размер на 76 лв. за периода от 05.02.2020г. до
23.02.3.2021г., включително и 60 лв. нотариална такси за периода от 23.12.2020 г. до
23.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 18.03.2021 г., ч.гр.д. № 13426/2021 г. на
СРС, 127 състав и изпълнителен лист.
Ответникът оспорва предявения иск като недопустим с твърдението, че съгласно нормата на
чл.105 ГПК, искът се предявява по постоянния адрес на ответника, а постоянният му адрес
не е в гр.София. По това възражение, съдът се произнесъл с Определение № 2359 от
18.03.2022г. По същество, ответникът оспорва иска като неоснователен с твърденията, че не
е получавал банковия кредит, тъй като паричните средства отпуснати по него са усвоени от
друго лице. Противопоставя възражение за нищожност поради липса на съгласие. В
уславиятана евентуалност, счита, че след като е обявена предсрочна изискуемост на
договора, не се дължи възнаградителна лихва. Оспорва подписа си върху договора за
кредит.
От фактическа страна се установява, че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит № FL1032513 от 03.12.2019 г. по силата на който на ответника е
предоставен потребителски кредит в размер на 40000 лв. /четиридесет хиляда лева/ за
текущи нужди. Кредитополучателят се задължил да върне сумата ведно с дължимите лихви,
в сроковете и условията, уговорени с договора. Неразделна част от договора е погасителен
план. Фактическото усвояване на кредита е осъществено на 03.12.2019 г. За този факт
ищецът освен договора е представил и банково бордеро № 8331249 от 03.12.2019 г.
Страните са се споразумели, за връщане на кредита чрез месечни вноски дължими до 03
число на месеца. Плащането е било преустановено на 03.02.2020 г. В чл. 14 от договора, е
регламентирано право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по
кредита. Банката е констатирала неплащане на дължима втора вноска с падеж 03.02.2020 г. и
вноска № 3 с падеж 03.03.2020 г., съгласно изготвения към договора погасителен план.
Затова на 23.11.2020г. при спазване на условията на чл.19 от договора банката е обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е сведена до знанието
на кредитополучателя чрез връчване на обявление при условията на чл. 47 ГПК, залепено на
входната врата на ап. * /л.52/, осъществено от призовкар при ЧСИ С. Я.. Рег. № ***, район
на действие – СГС, видно от приложения на л.49 протокол от 24.11.2020г. на ЧСИ. Адресът
в поканата е идентичен с адреса, вписан в договора за кредит и служебно изисканото
удостоверение в НБД Население от 07.10.2020г. Именно на адреса в гр.София, ж.к.***, бл.
*, Вх. *, ет. *, ап. *, е връчен препис от исковата молба /като няма депозиран отговор в срок/,
като същият адрес е посочен лично от жалбоподателя в депозираната от него въззивна
жалба. Изрично е отбелязано, че призовкарят В. се е обадил и по телефона на
жалбоподателя, който заявил, че не желае да получи документите. Уведомлението за
обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено и по постоянен адрес на
кредитополучателя в гр.*** с препоръчано писмо чрез Български Пощи ЕАД, което е
3
върнато в цялост като непотърсено /л.62-63.
От депозираното на л.92 заключение на вещото лице по ССЕ, прието от съда като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните пред първа инстанция се установява, от
извършената проверка, че сумата по отпуснатия кредит в размер на 40 000 лв. с процесния
договор за кредит е предоставена на кредитополучателя И. В. И. в пълен размер по личната
му банкова сметка открита при „Юробанк България“ АД на 03.12.2019 г. Неплатеният
остатък за главница по процесния договор за кредит №FL1032513 е в общ размер на 39
748,56 лв.. включваща: неплатена просрочена главница - 2 444,31 лв. по 10 месечни вноски с
настъпил падеж за периода 03.02.2020 г. до 23.11.2020 г., съгласно изчислението по колона 6
на таблица 1 и неплатен остатък за редовна главница - 37 304,25 лв. към 23.11.2020 г.,
съгласно изчислението по колона 2 на таблица 1.
Неплатеният остатък за възнаградителна лихва по процесния договор е в размер на 1 291.97
лв.. за периода от 03.02.2020 г. до 23.11.2020 г., съгласно изчислението по колона 5 на таб. 2.
По представени счетоводни данни от ищеца, върху неплатената просрочена главница,
считано от 04.02.2020 г. е начислена и неплатена наказателна лихва в общ размер на 2
363,09 лв., включваща: начислена и неплатена наказателна лихва - 12,33 лв., за периода
04.02.2020 г. - 12.03.2020 г., съгласно изчислението по колона 6 на приложение 1 към
заключението и начислена и неплатена наказателна лихва - 2 350,76 лв., за периода
14.05.2020 г.- 23.02.2021 г., съгласно изчислението по колона 6 на приложение 1 към
заключението. По представени счетоводни данни от ищеца, при същия фигурират неплатени
такси по процесния кредити както и неплатени такси за поддръжка и обслужване на
разплащателната сметка на кредитополучателя при ищеца, в общ размер на 76,00 лв.
С оглед горните изчисления първа инстанция е уважила претенциите на банката в пълен
размер. Не е уважено възражението на кредитополучателя за наличието на неавтентичен
подпис, положен в договора за кредит, както и че сумата реално не е отпусната по негова
банкова сметка. Съдът изрично е указал в доклада на л.83 още при насрочване на делото
разпределението на доказателствената тежест и факта, че кредитополучателят носи пълно и
главно тежестта досежно факта, че подписът не е негов. Няма направено искане за
допускане на СГЕ респ. няма как да бъде снет принудително сравнителен материал.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че основният спорен по
делото въпрос е дали и автентичността на подписа на кредитополучателя е част от т.н.
потребителска защита, при която съдът е длъжен служебно да назначи експертиза. Според
настоящия състав отговорът е отрицателен.
При така установената фактическа обстановка САС, като въззивна инстанция, в
рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени
в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата
си дейност счита същото за неправилно.
Първо - съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК дейността на
4
въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне
по спорния предмет на делото, който се въвежда с исковата молба, като съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи служебно произнасяне по
валидността на решението изцяло, служебно произнасяне по допустимостта на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба с уточненията в т. 1 и 2 на посоченото
Тълкувателно решение.
Пред първоинстанционния съд няма депозиран отговор на ИМ респ. не е въведено
своевременно и надлежно правоизключващо възражение досежно истинността на договора е
оспорена – в частта досежно автентичността на подписа. От събраните по делото
доказателства, при доказателствена тежест за ответника по делото не е установено пълно и
главно, че подписът положен за кредитополучател не изхожда от ответника, който го е
подписал. Оспорената вярност на посочения договор не е подчинена на изискването за
оспорване истинността на документ по реда на чл.193 ал.2 ГПК т.е. достатъчно и
необходимо е да се поиска назначаване на СГЕ и да се представи сравнителен материал.
Такова искане няма изрично направено нито пред първа инстанция, нито в депозираната
въззивна жалба. Единственото оплакване е, че решението е неправилно, но не и че делото е
останало неизяснено от фактическа страна.
В същото време с т. 1 от ТР № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че целта на
оспорването, което поставя начало на производство по чл.193-194 ГПК, е да се обори
обвързващата съда доказателствена сила на документ, който е представен по делото -
формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната
доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на
неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на
оспорването чл.193 ал.2 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата
истинност. Оспорване истинността на документ по чл.193 ал.2 ГПК представлява по
същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на
документ. Сочените постановки, отнесени към процесния казус, са неприложими, тъй като
на първо място, жалбоподателят е оспорил доказателствената сила на частен свидетелстващ
документ, какъвто е представеният по делото договор за кредит. Частният свидетелстващ
документ не обвързва съда с материална доказателствена сила да приеме за установени
фактите, отразени в него, поради което оспорването му не предполага открИ.е на
производство по чл.193 ал.2 ГПК.
Съгласно практиката на ВКС, уеднаквена с ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е задължен да допусне експертиза и да формулира задачата й, при въведено
оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, в резултат на
което делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на
фактическите изводи в първоинстанционното решение.
По настоящото дело, с въззивната жалба ответникът не е въвел оплакване нито за допуснато
5
от първоинстанционния съд съдопроизводствено нарушение във връзка с недопускане на
своевременно поискана графологична експертиза /каквото искане няма направено/ с
формулирана задача, в резултат на което са останали неизяснени обстоятелства от значение
за изхода на спора, най - вече възражението за неистинност на договора за кредит в
удостоверителната му част , нито за необоснованост. Въззивният съд, анализирайки
приетите писмени доказателства, намира, че подписаният от ответника, сега жалбоподател,
договор за кредит се ползва с формална доказателствена сила относно факта на писменото
изявление и неговото авторство.
Затова даденото от първостепенният съд разрешение е в пълно съответствие с
постановеното в т. 4а от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Според него, по смисъла на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед за
незабавно изпълнение и за акцесорни вземания /вкл. лихва/, стига основанието на тези
вземания да е предвидено в документ и размерът да е определен в самия документ или
определяем по посочен в него начин. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417,
т. 2 и т. 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от
изпълнителното основание. В случая, размерът и периодите на лихвите /възнаградителна и
наказателна/ са посочени в извлечението от счетоводна сметка като документ по чл. 417, т. 2
ГПК.
Второ съгласно решение № 180/23.11-2016г., постановено по т. д. № 2400/2015 година по
описа на ВКС, ТК, І т. о., че волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано
в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал.
2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото си. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за
изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.
Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. При това допуснатите в изявлението
технически грешки по отношение на индивидуализацията на вземането не могат да се
отразят на валидността му, доколкото останалите посочени данни са достатъчни за да може
вземането да бъде индивидуализирано точно. Същевременно законодателят не е предвидил
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношение, поради което страната може сама да избере начина на връчването, като от
съществено значение за спора е да бъде установено, че известието е достигнало до адресата,
доказателствената тежест за което е на изпращача. Освен това дори и да се приеме, че
изявлението на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита не е било
редовно връчено, то тя се счита обявена с връчването на препис от исковата молба.
Въззивният съд е приел, че доказателствената тежест за връчване на уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост се носи именно от ищеца, като е счел, че банката е
доказала факта на връчването на уведомлението чрез ЧСИ С. Я.. Рег. № ***, район на
6
действие - СГС. Адресът в поканата е идентичен с адреса, вписан в договора за кредит, в
депозираното възражение по чл.414 ГПК, както и във въззивната жалба. Уведомлението за
обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено и по постоянен адрес на
кредитополучателя с препоръчано писмо чрез Български Пощи ЕАД, което е върнато в
цялост като непотърсено. Ето защо е прието, че не е оборено официалното удостоверяване
на връчването, извършено от длъжностното лице – призовкар при ЧСИ. СГС е приел, че не
само са настъпили предвидените в ОУ към договора за кредит предпоставки за предсрочната
изискуемост, но същата е обявена от банката с нейно волеизявление до кредитополучателя,
достигнало до адресата преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 05.03.2021г., поради което даденото разрешение относно настъпването на
предсрочната изискуемост е в съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПО РАЗМЕРА на дълга и предвид факта, че исковете са установителни по реда на чл.422
ГПК след проведено заповедно производство по реда на чл.417 ГПК. САС констатира, че е
платена само една вноска след сключване на договора през 2019г., няма едностранно
увеличение на лихвен процент, няма допълнителни споразумения към договора респ.
неприложима е т.н. потребителска защита. Неплатеният остатък за главница по процесния
договор за кредит №FL1032513 е в общ размер на 39 748,56 лв.. включваща: неплатена
просрочена главница - 2 444,31 лв. по 10 месечни вноски с настъпил падеж за периода
03.02.2020 г. до 23.11.2020 г., съгласно изчислението по колона 6 на таблица 1 и неплатен
остатък за редовна главница - 37 304,25 лв. към 23.11.2020 г., съгласно изчислението по
колона 2 на таблица 1. По представени счетоводни данни от ищеца, върху неплатената
просрочена главница, считано от 04.02.2020 г. е начислена и неплатена наказателна лихва в
общ размер на 2 363,09 лв., включваща: начислена и неплатена наказателна лихва - 12,33
лв., за периода 04.02.2020 г. - 12.03.2020 г., начислена и неплатена наказателна лихва - 2
350,76 лв., за периода 14.05.2020 г.- 23.02.2021 г. Неплатени такси, в общ размер на 76 лв.
Единственото отклонение от практиката на ВКС е, че първостепенният съд е приел, че
разноските по делото са част от предмета на исковото производство, а в съответствие с
даденото разрешение в т. 12 от ТР № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
е посочил, че исковият съд дължи произнасяне по тях съобразно изхода на производството
по чл. 422 ГПК. Ето защо само в тази част решението следва да бъде отменено, а разноските
в заповедното производство включени в осъдителен диспозитив.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено с изключение на разноските, направени в заповедното
производство.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените
разноски за въззивна инстанция, но такива няма направени и не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3217/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 746/2021г. по описа на СГС,
ГО, 14 с-в, в установителната му част по чл.422 ГПК досежно разноските, направени в
заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. В. И. с ЕГН ********** от гр.***, ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. 76 ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр.София 1766, ул.
„Околовръстен път“ № 260, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Неофит Рилски” № 57,
партер, чрез адв. С. Г. З., сума в размер на 2 328.69 лв./две хиляди триста двадесет и осем
лева и шестдесет и девет стотинки/, направени разноски в заповедното производството на
основание чл. 78 ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му установителна част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8