№ 2722
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20221100105957 по описа за 2022 година
иск с пр. осн. чл. 432 от КЗ от КЗ:
Ищците – Н. А. С. и В. А. С., твърдят, че на 15.07.2019г., в гр. София настъпил пътен
инцидент, вследствие на който починал А.Г.С., ЕГН **********, техен баща.
00
На 15.07.2019 г., около 09:ч., в гр. София, л.а. марка „Фолксваген“, модел „Т Рок“,
peг. № СВ **** МТ, управляван от И. К. Н., ЕГН **********, се движи по бул.
„Симеоновско шосе“, от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Г. М. Димитров“, в лява лента за
движение, и в района на № 57 при слънчево време и отлична видимост (над 200 м. в посока),
поради недостатъчно внимание, реализирал ПТП с пресичащия от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на автомобила, по продължението на тротоара, пешеходец А. С.ов.
Към момента на удара пешеходецът вече бил пресякъл успешно половината платно за
движение преди да бъде ударен от водача на лекия автомобил.
За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол № К-411 от 15.07.2019г.,
съгласно който виновен за настъпване на инцидента бил водачът на лекия автомобил. ГО на
делинквента била застрахована при ЗАД „Б.В.И.Г.“ с полица № BG038002288649, валидна
от 13.08.2018г. до 12.08.2019 г.
Ищците били в изключително близки и топли отношения с покойния, като приели
тежко загубата му.
С оглед изложеното, ищците молят да се осъди ответникът да им заплати по 26 000
лева, част от 200 000 лева (исковете са увеличени в о.с.з. от 30.04.2024г. на 150 000 лева,
като това са пълни размери), ведно с лихва за забава считано от 30.10.2019г., до окончателно
плащане на дължимата сума.
1
Претендират и разноски.
Ответникът – ЗЕАД “Б.В.И.Г.", оспорва иска:
- оспорва протокола за ПТП;
- оспорва причинно-следствената връзка с инцидента, евентуално (а не алтернативно
- Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.) прави възражение за
съпричиняване;
- оспорва размера на претенцията;
- оспорва поставянето в забава на дружеството;
Навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
По делото е представен Констативен протокол № К - 411 от 17.05.2019г., който
обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която има интерес да го стори (Р.
№ 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. №
444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение №
372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). Обстоятелствата, описани в
него са следните:
А.Г.С. ЕГН: **********, прегледан и настанен от МБАЛ ”Света Анна” с работна диагноза: фрактура на
втори шиен прешлен, открита рана на глава, контузия на ляво коляно.
ОБСТОЯТЕЛСТВА И ПРИЧИНИ ЗА ПТП:
От събраните данни и извършен оглед се установи следната фактическа обстановка:
На 15.07.2019г. около 09:00 ч. лек автомобил Фолксваген Т Рок с рег. № CB****14Т, управляван от
водача И. К. Н. с ЕГН: **********, се е движел по ул. „Симеоновско шосе” от ул. "Околовръстен път" към бул.
“Г. М. Димитров" и в района на № 57 участва в ПТП с пресичащия от дясно спрямо посоката му на движение
пешеходец А.Г.С..
В случая се установява обаче само съприкосновение между пешеходец и МПС и
действително не може да се установи причината за инцидента. Наредба № I-167 от 24
октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на
министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните
превозни средства, е отменена през 2014г. Тя е неприложимо право.
Г-н С.ов е починал на 21.07.2019г. (Акт за смърт – л. 9).
Не се спори, че ищците са дъщери на починалия (Удостоверение за наследници – л.
10) и че застраховката ГО на водача е била сключена с ответника.
Дружеството е сезирано на 06.08.2019г. от В. С. и на 30.10.2019г. от Н. С., с искане за
заплащане на обезщетение.
2
Попълнени са декларации за имотно състояние, като не е споменато, че ищците имат
имущество или доходи в чужбина.
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. А. (показанията ù са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е дъщеря на едната от ищците и племенница на другата),
Н., А. и Р.. От показанията им се установява, че:
-св. А.: цялото семейство (ищците и техния баща) живеели заедно и много задружно.
Всички трудно приели и изживели инцидента, който ги разклатил. Двете сестри към
момента на разпита (23.05.2023г.) живеели в Америка (явно се има предвид САЩ) и Канада.
Това се наложило, тъй като били необходими средства за подпомагане на майката и бащата
на ищците. Първото заминаване било през 1990г., като непрекъснато си идвали и
заминавали. На две години се връщали, оставали по година и пак заминавали. Двете дошли
за погребението. От тогава не били идвали отново, тъй като имало заеми. Затова пък
свидетелят и други роднини ги посещавали. Последното виждане обаче било 2019г. на
погребението. В показанията се набляга, че се изпращат средства от САЩ и Канада.
-св. Н.: Бил нормален ден, сутринта. Тръгвала за работа при ясно време и добра
видимост. Сега имало полегнали полицаи на асфалта и пешеходна пътека, но към онзи
момент нямало такива неща. Движела се нормална скорост която била допустима за градски
условия - някъде около 30 км/ч - 50 км/ч. Там не можело да се кара много бързо защото
имало трафик по това време. Била в лявата лента в посока на движение центъра. Видяла
пресичащия именно в лявата лента … човекът, когато връхлетя върху колата ми и се
получи удар. Пешеходецът бил пресякъл вече лентата, която е разграничителната лента
между двете платна. Веднага се опитала за отклони и да избегне удара, но не успяла.
Закачила минувача и спряла в мантинелата. На мястото нямало и светофар. Няма спомен на
какво разстояние успяла да види пешеходеца (предвид останалите, събрани по делото
доказателства – решаващият орган приема, че е видяла пострадалия почти в момента на
удара). В дясна лента имало кола. Били четири ленти за движение, по две ленти в едната
посока на бул. „Симеоновско шосе“ и мантинелата била по средата. Спряла да помогне.
Пострадалият бил адекватен. Мъчел се да се изправи.
-св. А.: Бил служител на Министерство на вътрешните работел охрана на
00
посолството на Афганистан. В този ден, малко след 09:ч., чул някакъв шум от удар. Не
видял инцидента. Видял обаче един автомобил червен VW Т-roc, който бил спрял в края на
мантинелата на самото кръстовище с лек удар имало след него на няколко метра 5-10 метро
на земята седнал възрастен човек, който се опитвал да стане, да се изправи. Мястото на
улицата на практика било кръстовище, тъй като там автомобилите правели и обратен завой,
пресичали и се вливали в булеварда. Мантинелата там била прекъсната. Преди удара виждал
този възрастен човек, той минавал често от там. Пострадалият имал странна походка.
Към онзи момент през лятото на 2019г., в този район нямало поставени полегнали
полицаи, пешеходна пътека, знак за пресичане, светофарна уредба, нещо даващо
3
възможност на пешеходците са преминават точно на това място.
-св. Т.: бил свидетел на пътения инцидент през 2019г. на бул. „Симеоновско шосе“.
Бил на местопроизшествието случайно – по работа. Забелязал възрастен мъж от отсрещната
страна на булеварда по диагонал, който се готвел за пресичане, огледал се, след което
тръгнал спокойно и уверено, пресичайки самия път. Видял и бързо движещ се автомобил.
Притеснил се дали човекът ще успее да пресече пътното платно и тогава се случил
инцидентът (в лявата лента). Нямало други автомобили.
Съдът като цяло кредитира показанията на свидетелите, като приема основно от
показанията на св. Н. и Т., че пострадалият се е движел с неособено бърза скорост, като
преди това се е огледал. Бил пресякъл изцяло дясната лента за движение. Това е следвало да
даде възможност на водача да го забележи. Ако е имало друг л.а. от дясно, грешката на
водача става очевидна – тя е трябвало да съобрази, че ако второто МПС е спряло (а не би
могло да е иначе), то има някакво препятствие, което обикновено е пресичащ човек. Ако е
нямало, водачът не е бил достатъчно съсредоточен, за да следи поведението на останалите
участници по улицата (в това число и тротоара; дори не е направен опит за спиране, а само
да се измени траекторията на л.а./да се завие). Неговата скорост не е била съобразена със
ситуацията на пътя, а не тази на пешеходеца.
Показанията на първия свидетел обаче не са особено логични. Семейството било
много сплотено, но дъщерите реално живеят в Северна Америка и то от доста години –
1990г. От погребението роднините не са се виждали. При това положение и доколкото няма
ангажирани други доказателства за изключителната близост на членовете на семейството,
съдът приема, че това обстоятелство не доказано. По-скоро има нормални отношения между
дъщери и възрастен родител, живеещи на огромно разстояние едни от други.
Депозирани са СМЕ и СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 30.04.2024г., се
установява, че:
1. СМЕ: Видно от епикриза № 639 от 21.07.2019г., настъпилите увреждания са:
контузия на меките тъкани на главата, темпорално вдясно; травматична фрактура на телата
на Cl - С2, прешлени; фрактура на дъгата на С1 прешлен. Гръбначно-мозъчна контузия,
преден епидурален шиен хематом без медуларна компресия. Урогенен сепсис? Остро
настъпили сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Смъртен изход.
Видно от СМЕ № 509/2019г. - травма на лицето и главата; висока шийна травма с
фрактури на Cl - С2 шийни прешлени; оток на гръбначния мозък; закрита гръдна травма -
двустранни серийни фрактури на ребра (повече в дясно).
Получените травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, настъпило на 15.07.2019г., както и настъпилата смърт.
Констатираният сепсис като причина за смъртта е нещо като работна диагноза.
Съобразено е недопустимо доказателствено средство, предвид посоченото по-долу,
но доколкото връзката между инцидента и леталния изход се установява и от другата
4
медицинска документация, заключението е годно да се ползва в това производство.
2. СТЕ: Ударът е настъпил в лявата пътна лента на бул. „Симеоновско шосе“
предназначена за движение на ППС в посока бул. “Г. М. Димитров“.
Скоростта на автомобила съгласно извършената симулация в момента на удара с
пострадалия е Vуа = 36, 00 км/ч (10, 00 м/с) и скорост на пешеходеца в момента на удара
Vп = 4, 00 км/ч. (1, 11 м/с ).
Така определената скоростта на пешеходеца отговаря на придвижване с бърз ход (в
долната граница), за лица от мъжки във възрастовата граница над 70 години.
По делото няма данни водачката на лекия автомобил да е спирала преди
мястото на удара, поради което скоростта на автомобила в района на произшествието се
определя на Vа = 36, 00 км/ч (10, 00 м/с).
Към момента на настъпване на произшествието не е имало обозначена пешеходна
пътека. В момента има изградена с повдигнат полицай.
От техническа гледна точка като причини за настъпване на произшествието могат да
се посочат:
Субективните действия или бездействия на водачката на автомобила с органите за
управление, която не е възприела своевременно навлизащия от дясно на наляво спрямо
посоката и на движение пешеходец, за което е имала възможност.
Пострадалият е имал възможност да забележи МПС, съобразно осветеността и
мястото на пресичане. Видимостта там е взаимна. Там е прав участък. Могъл е да възприеме
МПС. Скоростта не е била висока.
В близост е нямало (тогава) пешеходна пътека.
СМЕ на труп е недопустимо доказателствено средство, доколкото не е приета в това
производство. Същото се отнася и до разпитите на свидетели (л. 17-22).
Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в
открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и
дори на доказателства, събрани по друго дело - РЕШЕНИЕ № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-
II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС;
Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС
по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от 01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г.,
ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и
Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика
е примерна, а не изчерпателна.
Огледният протокол и снимковият материал могат да се ползват.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
5
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Фактическата обстановка на инцидента е установена основно от в.л. по СТЕ.
При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки
при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДП). Предвид изложеното в „от
фактическа страна“, съдът прима, че поведението на пешеходеца е било съобразено с
изискванията на ЗДП и ППЗДП (чл. 165, т. 1 от ППЗДП). Никакви доказателства не са
ангажирани, дори и косвени, че пострадалият е навлязъл внезапно на пътното платно (чл.
114, т. 1 от ЗДП).
Пешеходецът е пресякъл на кръстовище, където е нормално да се стори това (предвид
и показанията, дадени в тази насока относно движението на пешеходци и маневрите,
извършвания МПС на това място на улицата; арг. в тази насока са и изградените
впоследствие съоръжения).
Исковете следва да се уважат за сумите от по 90 000 лева. Съобразени са както
неустановената особена близост в семейството, така и възрастта на починалия. Важното
обстоятелство е и моментът на ПТП, който предхожда инфлационната криза, породена от
пандемията и войната в Украйна. Идеята е че стойността на обезщетението се определя към
датата на инцидента и съответния икиномически контекст.
Парите имат и функционална стойност, която изразява покупателната им сила.
Инфлацията е причина стойността на парите постоянно да намалява. Стойността на парите
има ограничено правно значение, защото икономическата теория не предлага нито точни
средства за установяване на причините, нито приложими методи за измерване на нейното
изменение. Затова правото не познава правило за изменение на паричните задължения като
последица от изменение на стойността на парите.
Корекция е допустима, но вследствие на изменението на цените.
Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият
принцип на номинализма. Длъжникът плаща редовно, ако изпълни в намиращите се в
обръщение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е равен на стойността
на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.
Исторически номинализмът е възприет за първи път от френския законодател и
включен в чл. 1895 на ФГК, като впоследствие е признат в почти всички държави.
Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска
от повишаването на тяхната стойност - върху длъжника.
Принципът на номинализма е легално установен (за разлика от валоризационната
теория). Плащанията задължително се приемат в пълната номинална стойностна паричните
единици - чл. 25, ал. 2 ЗБНБ.
Законната лихва се дължи върху сумата от 26 000 лева, считано до 30.04.2024г.
(Решение № 63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г., т.к., І т.о. на ВКС).
6
Ответникът оспорва забавата, но той всъщност замества делинквентна в
провоотношението, породено от деликт. Дружеството не е поискало да му се предостави
допълнителна документация.
За пълнота следва да се посочи, че делото се разглежда по общия ред (Тълкувателно
решение № 3 от 23.02.2022г. на ВКС по тълк. д. № 3/2019г., ОСГТК, докладчици съдия
Бранислава Павлова и съдия Татяна Върбанова). Отделно от това и при търговски спор
(глава 32) е приложима нормата на чл. 214 от ГПК.
по разноските:
1. На ищците и по-точно на техния процесуален представител се дължат разноски,
съобразно уважената част от иска – 15 700 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
На ответника се дължат разноски и юрисконсултско възнаграждение – чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК, съобразно неоснователната част от иска (480 лева).
По компенсация, а тя е възможна и в тази хипотеза – чл. 38 от ЗА, ответникът дължи
(например: Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС и Р.
№ 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.) - 15 220 лева.
2. На основание чл. 77 от ГПК ответникът дължи сумата от 7 476 лева, държавна
такса, съобразно уважената част от исковете и възнаграждения за вещи лица и свидетели.
Според свидетелските показания и то на дъщерята на едната ищца и племенница на
другата, г-жа Н. С. и г-жа В. С. живеят от доста време в Северна Америка. Често са
посещавали Р. България заради близките си, а освен това изпращат и средства, за да ги
подпомагат. Това означава, че определението, с което те са освободени от процесуалното
задължение да заплащат такси и разноски следва да се отмени, тъй като е неправилно.
Ищците дължат и държавна такса и разноски, съобразно посоченото по-горе, с оглед
отхвърлената част от исковете – 4 984 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗЕАД “Б.В.И.Г.", ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. "****, да заплати на Н. А. С., ЕГН
**********, и В. А. С., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул. **** ел. поща:
****@abv.bg, тел. ****, чрез адв. К. М. Д., САК и адв. Г.Й.Й., САК, член на САК, сумите от
по 90 000 (по деветдесет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение във
00
връзка с ПТП от 15.07.2019г. (случило около 09:ч., в гр. София, като делинквент е И. К.
Н., ЕГН **********, управлявала л.а. марка „Фолксваген“, модел „Т Рок“, peг. № СВ ****
МТ, по бул. „Симеоновско шосе“, от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Г. М. Димитров“, в
резултат на което починал баща им - А.Г.С., ЕГН **********), ведно със законната лихва,
7
считано от 30.10.2019г. върху сумите от 2 Х 26 000 лева до 30.04.2024г., а след това върху
сумите от 2 Х 90 000 лева, до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за
горниците до пълните предявени размери от по 150 000 (по сто и петдесет хиляди) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, ЗЕАД
“Б.В.И.Г.", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. "****, да заплати
на адв. Й., сумата от 15 220 (петнадесет хиляди двеста и двадесет) лева, адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете и направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, ЗЕАД “Б.В.И.Г.", ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. "****, да заплати по сметка на Софийски градски съд,
сумата от 7 476 (седем хиляди четиристотин седемдесет и шест) лева, разноски и
държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
ОТМЕНЯ определение, с което Н. А. С., ЕГН **********, и В. А. С., ЕГН
**********, съд.адр.: гр. София, ул. **** ел. поща: ****@abv.bg, тел. ****, чрез адв. К. М.
Д., САК и адв. Г.Й.Й., САК, член на САК, са освободени от процесуалното задължение да
заплащат такси и разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Н. А. С., ЕГН **********, и В. А. С., ЕГН
**********, съд.адр.: гр. София, ул. **** ел. поща: ****@abv.bg, тел. ****, чрез адв. К. М.
Д., САК и адв. Г.Й.Й., САК, член на САК, да заплатят по сметка на Софийски градски съд,
сумата от 4 984 (четири хиляди деветстотин осемдесет и четири лева) лева, разноски и
държавна такса, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8