Решение по дело №238/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20224001000238
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Велико Търново, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000238 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от К. М. К. против Решение №
58/ 02.06.2022 г. по т.д. № 249/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е
отхвърлил предявения от него иск за отмяна на взетото на 17.08.2021 г. решение на ОС
на съдружниците на „Комфмел Консултинг“ ООД за изключването му като съдружник.
Счита решението за незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и неправилно – в противоречие с материалния закон.
Съдът формирал изводите си за наличието на материалните предпоставки за
изключването му като съдружник при едностранчив анализ на събраните
доказателства; при съобразяване на доказателства, представени след преклузивния
срок, като същевременно отказал да уважи своевременно направено от него
доказателствено искане за изясняване на относими към спора факти; извеждайки
предположения и правейки интерпретации в противоречие с правната и житейска
логика. Неправилно съдът приел, че твърдените да представляват виновни действия
против интересите на дружеството са извършени от него в качеството му на съдружник
въпреки доказателствата, че е бил назначен на длъжност „помощник-управител“ и е
действал по мандатно правоотношение като пълномощник на управителя по силата на
пълномощно от 18.06.2014 г., оттеглено през м. август 2018 г. Тези действия
евентуално можели да ангажират отговорността му по чл.145 ТЗ, но не и да бъдат
1
причина за изключването му, в каквато насока била съдебната практика. Съдът не
изложил никакви мотиви по така наведеното възражение срещу законосъобразността
на решението на ОС за изключването му като съдружник. Ответното дружество не
доказало двете сделки, с които се сочи да е увредил интересите на дружеството, да са
фиктивни и да увреждат имуществото му. По делото не се установило двата договора
да са подписани от него, но дори да били подписани, той разполагал с представителна
власт за това. Дружеството не ангажирало убедителни доказателства, че договорените
услуги не са предоставени или са на завишени цени. Съдът, в нарушение на закона,
обсъдил и увреждане чрез трета сделка, която не била включена в предупреждението за
изключване. Съдът не направил дължимата преценка дали изключването му като
съдружник е адекватна мярка на твърдените нарушения на задълженията му като
такъв. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи исковата му претенция.
Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „Комфмел Консултинг“ ООД е
подала отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че
ищецът не е действал като пълномощник на дружеството в обема на делегираната му
представителна власт, защото подписите под двата процесни договора сочат като техен
автор не него, а управителя, и е установено, че са подправени. От съдържанието на
въззивната жалба и конкретно от изявлението на жалбоподателя, че при сключване на
процесните договори и изготвянето на документите е действал като пълномощник,
ответното дружество извлича признание на ищеца, че именно последният е подправил
подписите на управителя. Правилно въз основа на събраните доказателства съдът
приел за доказан увреждащия ефект на сделките – по едната нямало престация, а по
другата – наетият автомобил бил ползван единствено за личните нужди на ищеца.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Жалбоподателят К. е бил съдружник в „Комфмел Консултинг“ ООД и с
2
обжалваното пред съда решение от проведено на 17.08.2021 г. ОС на съдружниците на
дружеството, е изключен като съдружник на основание чл.126 ал.3 т.3 ТЗ поради
извършването на действия против интересите на дружеството, изразяващи се в
множество правни и фактически действия през периода 2014 – 2019 г., ощетили
финансово дружеството с над 70 000 лв. Конкретните действия са усвояването на
парични средства за осребряване на фактури и за покупка на стоки и услуги,
несвойствени за дейността на дружеството, и сключването като пълномощник на
дружеството на неизгодни договори с „КМК Консулт“ ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитала и управител е съдружникът К., по които договори дружеството
е заплащало суми без реалното предоставяне не стоки или услуги. Посочени са два
такива договора, а именно: договор от 29.12.2015 г. за наем на лек автомобил марка
БМВ Х4, посочен като „товарен автомобил“, по който дружеството е наело автомобила
от „КМК Консулт“ ЕООД и договор за софтуерна и хардуерна поддръжка на боулинг
оборудване от 05.05.2017 г. Преди провеждане на ОС на К. е връчено предупреждение
за изключване, в което е отразено, че след извършените промени в дружеството на
основание решенията на ОС на съдружниците от 11.05.2021 г., е ревизирана дейността
му през последните пет години и е установено, че К. в качеството му на съдружник,
действащ като пълномощник на управителя М. К., е извършил действия в директен
ущърб на имуществените интереси на дружеството. Като увреждащи са посочени двата
договора с „КМК Консулт“ ЕООД, които привидно били подписани от управителя М.
К., но подписът не бил негов и е изразено предположение, че той не е знаел за
сключването на тези договори и плащанията по тях. Изложено е, че по първия договор
наетият автомобил е използван като личен автомобил на К., а не е предоставен за
ползване на дружеството, което е притежавало автомобил и реално не е имало нужда
от друг. „Комфмел Консултинг“ ООД заплащал не само договорения наем, но и
всички разходи, консумативи и застраховки за него, като отделно заплатените по
фактури количества горива били в обем, който било невъзможно да бъде разходван от
собствения на дружеството и наетия автомобили. За втория договор е посочено, че
услугата по него не е била предоставяна на „Комфмел Консултинг“ ООД, защото
дружеството е ползвало такава услуга от доставчика на оборудването, но
същевременно ежемесечно е заплащало абонаментна такса. По отношение на
разходването на парични средства за покупка на стоки и услуги, несвойствени за
дейността на дружеството, са посочени закупуването на перилни препарати, огромно
количество пишещи средства, очила за работа, сувенири, текстилни продукти от
доставчик на спално бельо, сервизи за хранене и др.
Не е спорно, че в периода 18.06.2014 г. – 20.08.2018 г. съдружникът К. е бил
упълномощен с пълномощно с нотариална заверка от управителя на дружеството М. Д.
К. – негов баща – да го представлява при извършване на търговската дейност на
дружеството с всички права на управителя, в отношенията с всички трети лица, като
3
извършва всякакви правни и фактически действия, каквито намери за необходимо, вкл.
разпоредителни, без каквито и да било ограничения, да извършва всякакви банкови
операции по влогове и сметки без ограничение, да договоря сам със себе си. След
20.08.2018 г. управителят е оттеглил пълномощното за представителство пред ПИБ АД
и правомощията, свързани с разпореждания със средства от банкови сметки в тази
банка. С приетата графологична експертиза е установено, че подписите върху двата
договора, сочени като увреждащи дружеството, не са положени от соченото в тях лице
М. Д. К. и че подписите от негово име са положени/изпълнени от едно лице.
Управителят М. К. е починал през 2021 г., като след смъртта му за управител е избрана
М. К. А. – негова внучка и дъщеря на ищеца К., вписана в ТРРЮЛНЦ на 05.04.2021 г.
Безспорно е, че двата процесни договора са прекратени, считано от м.09.2018 г.
От заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза е установено, че по
договора за наем е заплащан наем до м.08.2018 г. вкл. в общ размер за периода 23 040
лв. Вещото лице излага, че за периода 01.01.2016 г. – 05.12.2019 г. са издадени фактури
за закупено дизелово гориво в размер на 23 145.46 лв., но не е възможно
разграничаване на разходите за всеки един от двата автомобила на дружеството –
собствения и наетия. Представени са 4 бр. пътни листи за наетия автомобил с посочени
в тях водачи управителят М. К., лице на име Т. Т., св. В. И. и св. Е. А.. Последните
двама отричат някога да са управлявали същия. Дават показания, че са го виждали на
територията на фирмата, управляван от К. К., и са мислели, че е негов. По договора за
софтуерна и хардуерна поддръжка на боулинг оборудване експертизата е установила,
че е заплащана месечна абонаментна такса от 01.06.2017 г. до 01.08.2018 г. вкл. в общ
размер за периода 19 800 лв. По отношение поддръжката на боулинг залата св. Иванов
дава показания, че от години той се занимава с техническата поддръжка на боулинг
залата – ремонт на машини, хардуер на компютрите, но не и със софтуера на боулинга,
който се поддържал от турската фирма, монтирала боулинга. Тя само веднъж сменила
софтуера, може би 2017/2018 г. Не се спори, че извършените във връзка с двата
договора стопански операции са надлежно осчетоводени и са отразени в приетите от
ОС на съдружниците ГФО, които включват счетоводен баланс и отчет за приходите и
разходите.
Извън процесните договори по делото е представен и договор от 01.03.2017 г.
сключен между „Комфмел Консултинг“ ООД и „КМК Консулт“ ЕООД за извършване
на хардуерна и софтуерна подмяна ъпдейт на съществуваща оперативна система ДОС
стар хардуер и ЕТЕРНЕТ мрежа на ползваните за нуждите на „Комфмел Консултинг“
ООД боулинг оборудване и боулинт ПОС работно място, който договор не следва да се
обсъжда, тъй като не е включен в предметния обхват на вменените на ищеца К.
нарушения.
Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд, който
4
въз основа на нея е формирал правен извод за наличието на материалните
предпоставки за изключване на К. К. като съдружник на основание чл.126 ал.3 т.3 ТЗ
поради действия срещу интересите на дружеството и съответно, за неоснователност на
предявения от него иск за отмяна на решението на ОС на съдружниците. Настоящата
инстанция споделя този извод.
Основание за изключване на съдружник в хипотезата на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ са
осъществени виновно от него правни и/или фактически действия, които нарушават
общото изискване за лоялност, създават пречки за нормалната дейност на дружеството,
компрометират доброто му име и престиж или засягат имущественото му състояние,
като реално настъпили имуществени вреди за търговеца не са елемент от фактическия
състав на нормата. В казуса е безспорно установено, че за периода на сключване на
двата договора в полза на ищеца е имало надлежно учредена от управителя на
„Комфмел Консултинг“ ООД представителна власт по общо /генерално/ пълномощно,
позволяващо му да представлява дружеството с „всички права на управителя“, като
организира дейността му и сключва всякакви сделки. Съдът приема, че договорите са
сключени от „Комфмел Консултинг“ ООД чрез К., което е логично предвид
обстоятелството, че облагодетелстват едноличното му дружество „КМК Консулт“
ЕООД, но дори и хипотетично те да са сключени за сметка на дружеството от друго
лице без представителна власт, те са потвърдени от К., видно от последващото им
продължително изпълнение. При сключване на договорите ищецът е действал в
изпълнение на мандатното правоотношение с дружеството и в рамките на
предоставената му неограничена представителна власт, която включва и право по
чл.38 ал.1 ЗЗД. При липсата на такова упълномощаване съдружникът не може да
сключва договори, обвързващи дружеството, а това е правомощие единствено на
управителя. Общото пълномощно не превръща съдружника в управител и за
сключените от него по пълномощие сделки, чиито последици настъпват в правната
сфера на дружеството, не може да бъде ангажирана неговата имуществена отговорност
на основание чл.145 ТЗ. Сключените по пълномощие сделки рефлектират пряко върху
отговорността на управителя спрямо дружеството, която произтича от нарушения на
задълженията му да организира и управлява добре дейността му, вкл. при възлагане на
мандат да избере добросъвестно лице, да контролира изпълнението по мандата, да не
допуска неоправдани разходи, загуби, липса на материални активи и парични
средства. В този смисъл принципно е основателно възражението на ищеца, че за
процесните сделки „Комфмел Консултинг“ ООД е могло да търси имуществена
отговорност от бившия управител, ако е считало, че те са причинили вреди на
дружеството. Обстоятелството обаче, че не е търсена отговорност от управителя, не
означава, че съдружникът не носи пред дружеството отговорност на собствено
основание за действията, извършени по мандатното правоотношение и съответно, че не
може да бъде санкциониран с изключване в случай, че тези действия са против
5
интересите на дружеството. Представителят действа от името и за сметка на
представлявания и при упражняване на представителната власт той е длъжен да се
ръководи изключително от интересите на последния. В случая представителят
едновременно с това има качеството и на съдружник, от което качество произтичат
задълженията му да съдейства за осъществяване на дейността му и в действията си да
се ръководи от интересите му. Т.е. и при мандатното правоотношение, и при
членственото правоотношение, налице е задължение за лоялност и съобразяване на
поведението си с чуждия интерес. Отнесено към казуса, изложеното сочи, че ако
ищецът е договарял във вреда на дружеството по упълномощителната сделка, той, като
съдружник, е действал против интересите на дружеството.
Преценката дали ищецът К. е релевирал виновно противоправно поведение,
съставляващо нарушение на задълженията му като съдружник в хипотезата на чл.126
ал.3 т.3 ТЗ и съответно адекватна ли е наложената му санкция „изключване“, следва да
се извърши при съобразяване само на действията му във връзка със сключените от
него два процесни договора. В отправеното до него предупреждение за изключване и в
атакуваното решение на ОС е посочено и друго нарушение, изразяващо се в
„извършване на необосновани плащания при покупки на стоки и услуги, които са
несвойствени за дейността на „Комфмел Консултинг“ ООД, но същото не е
конкретизирано в достатъчна степен със своите обективни и субективни признаци, при
което не дава възможност нито на съдружника да реализира защитата си срещу
вмененото му нарушение, нито позволява на съда да провери извършването му.
За договора за софтуерна и хардуерна поддръжка на боулинг оборудване от
05.05.2017 г. съдът не счита, че запълва хипотезата на действия против интересите на
дружеството. Видно от предмета му, този договор е за абонаментно обслужване на
боулинг машини, боулинг монитори и ПОС боулинг, с каквито не е спорно, че е
оборудвана боулинг залата на дружеството, и съответно договор с такъв предмет има
основание предвид необходимостта от софтуерна и хардуерна поддръжка. „Комфмел
Консултинг“ ООД не твърди и не представя доказателства да е съществувал договор с
идентичен предмет с друг правен субект, вкл. с дружеството доставчик на боулинг
оборудването. Обстоятелството, че има служител, който извършва техническо
обслужване на боулинг машините, не изключва нуждата от сключения договор, като
освен това този служител посочва, че не извършва софтуерна поддръжка. С оглед
естеството на договора – за абонаментно обслужване – от факта, че по време на
действието му не е предоставена услугата по него, не следва липса на основание за
сключването му или икономическа неизгодност на договора. Услугата подлежи на
предоставяне при възникване на необходимостта от нея, т.е. както е договорено в чл.8
– при уведомяване за възникнали повреди и дефекти в машините, а по делото не се
твърди да е имало основание за предоставянето й.
6
Съдът счита, че със сключването на договора от 29.12.2015 г. за наем на лек
автомобил марка БМВ Х4 ищецът е действал против интересите на дружеството.
Безспорно, с оглед даденото му пълномощно, той е имал правото по чл.38 ал.1 ЗЗД да
договаря от името на дружеството с друго дружество, на което е законен представител,
но чл.40 не допуска споразумяването да е във вреда на представлявания. Негова е била
доказателствената тежест в процеса да установи, че е била налице разумна фактическа
причина за наемане на втори автомобил и че наетият такъв е използван за изпълнение
на дейности на дружеството. Тези факти не са доказани по делото, а напротив –
опровергават се от събраните доказателства. Дружеството притежава собствен лек
автомобил, който е бил използван във връзка с дейността му, като е управляван от
различни служители. Те не са знаели, че управляваният единствено от К. лек
автомобил БМВ Х4, обслужва дружеството, а са считали, че е негов личен. При
наличието на изправен автомобил не е имало основание за наемане на автомобил,
който да се предостави за ползване на съдружник при осигуряване и на всички
необходими за това консумативи, дори и на този съдружник да е възложено по
пълномощие да организира и да се грижи за дружествените работи. Освен това ищецът
не е ангажирал доказателства, че е ползвал автомобила във връзка с дейности на
дружеството, каквито биха били например командировъчни заповеди и пътни листи.
Дори и да се приеме, че той е ползвал автомобила и за служебни цели, не би могло да
бъде направено разграничение кога ползването е било по работа на „Комфмел
Консултинг“ ООД, кога за лични нужди, кога във връзка с дейността на дружеството
наемодател, предвид качеството на К. на управител на същото. От сделката единствено
облагодетелствано е „КМК Консулт“ ЕООД, което получава наемна цена срещу
използването на собствения му автомобил от собствения му управител. Същевременно
сделката засяга патримониума на дружеството наемател, като намалява паричните му
активи с разходите за наем и консумативи. Налага се извод, че в разглеждания случай
извършеното правно действие е това укоримо от закона активно поведение на
съдружника, което съставлява действие против интересите на дружеството по смисъла
на чл.126 ал.3 т.3 ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за санкционирането на К. като съдружник в „Комфмел Консултинг“ ООД
чрез изключването му от дружеството на основание чл.126 ал.3 т.3 ТЗ. Наложената
санкция е адекватна на извършеното нарушение, което е значимо за интересите на
дружеството. Като е достигнал до същия правен извод ОС – Русе е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на „Комфмел Консултинг“ ООД следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение –
сумата 3000 лв.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/ 02.06.2022 г. по т.д. № 249/ 2022 г. по
описа на ОС – Русе.
ОСЪЖДА К. М. К. с ЕГН **********, от гр. Русе, *********, да заплати на
„Комфмел Консултинг“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М. К. А.
сумата от 3 000 /три хиляди/ лв. – направени разноски за производството пред ВТАС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8