О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………./……………..2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи август две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИН ПЕТРОВ
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Писарова, въззивно търговско дело №
1213 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.294 вр.чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е след връщане на делото от ВКС, въз основа на постановено по ТД №2111/2016г. на Второ т.о.,
определение №6/17.07.2018г., с което касационната инстанция: ОТМЕНЯ Решение
№606/18.7.2016г. на Варненския окръжен съд, ТО, постановено по в.т.д.№
1926/2015г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 3994/14 октомври 2015 г.
на Варненския районен съд по гр.д.№ 14081/2014г. по описа на ВРС по предявени
установителни искове и вместо него ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл.11.1.1
,чл. 11.1.2 и чл.11.1.3 от договор за кредит № 6876 от 20 август 2007г.,
сключен между „Уникредит Булбанк" АД, кредитополучател Д.Н. Рачева
-Генадиева и солидарния длъжник С.Г.С., на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП във вр. чл.143
т. 10 ЗЗП; ОБЕЗСИЛВА Решение №
606/2018г. на ВОС, ТО, по т.д.№ 1926/2015г. в отменително-осъдителната му част
по иска, с който „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е осъдено да заплати на Д.Н.
Рачева и С.Г.С. сумата 10 316,11 ЕВРО и законната лихва върху нея, считано от 6
ноември 2014г. до окончателното й плащане. С решението си ВКС връща делото за
ново разглеждане в посочената част и произнасяне по предявения иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
При образуване първоначално на
въззивното производство по в.т.дело №1926/2015г. на ВОС /друг състав/,
въззивниците Д. ГЕНАДИЕВА и С.С., са обжалвали решение на ВРС по ГД
№14081/2014г., с което съдът е отхвърлил като
неоснователни исковете, предявени от Д.Н. РАЧЕВА -ГЕНАДИЕВА ЕГН **********
и С.Г.С. ЕГН **********,*** срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.”Св.Неделя” № 7, с правно
основание чл.146, ал. 1 във вр. чл. 143 ЗЗП, за
прогласяване нищожността на клаузите на член 11.1.1., член 11.1.2. и на член
11.1.3. от договора за кредит №6876 от 20.08.2007 година, и с правно основание чл. 55, ал. 1, пред.
първо и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане,
пл.”Св.Неделя” № 7 да заплати на ищците сумата от
10 316,11евро, като платена без основание, ведно със законната лихва, считано
от предявяването на иска 06.11.2014г. до окончателно погасяване
на задължението.
С
решението си въззивният съд по т.дело №1926/2015г. на ВОС, ОТМЕНЯ
решение №3994/14.10.2015г. на Варненски районен съд, 33 състав,
постановено по гр.д. №14081/2014г. по описа на ВРС, в частта му, с която са отхвърлени предявените
от ищците Д.Н.Р., ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл. първо и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да
им върне сумата
10 316,11 евро,
като платена без основание, ведно със законната лихва, считано от предявяването
на иска - 06.11.2014г., до
окончателното погасяване на задължението, като ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя” №7, да заплати на Д.Н. РАЧЕВА – ГЕНАДИЕВА, ЕГН **********, и
С.Г.С., ЕГН **********, двамата с
адрес ***,
сумата 10 316,11 евро (десет хиляди триста и шестнадесет евро и единадесет евроцента), представляваща общия
размер на получените в периода от 10-ти ноември 2009г. до 10-ти октомври 2014г. чрез служебно инкасо от
разплащателната сметка на Д.Н.Р. – кредитополучател по сключен между страните договор за кредит
№6876 от 20.08.2007г., със солидарен длъжник С.Г.С., суми без наличие на
основание за това, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 06.11.2014г.,
до
окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл. първо и чл. 86, ал.1
от ЗЗД. В останалата част потвърждава решението на ВРС.
С
определение по чл.288 ГПК, постановено на 19.09.2017г., Върховният касационен
съд, състав на Второ т.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение
в хипотезата на вероятна недопустимост в частта по осъдителните искове и на
основание чл.280 ал. 1 т. 1 ГПК в останалата му част.
В
мотивите на касационния акт /относно установителните искове/, съдът излага, че
относно приложимостта на основанията за нищожност по чл.143 ЗЗП и чл.145 ЗЗП
спрямо клаузи в договори за банков кредит, предвиждащи възможност за
едностранно изменение на договорения лихвен процент от банката при промяна на
пазарните условия, е формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според
която клаузи в договори за ипотечен банков кредит, предвиждащи възможност за
банката едностранно да увеличава размера на договорения лихвен процент, по
принцип са неравноправни. При необявени предварително и невключени в договора
ясни правила относно методиката и условията, при които размерът на лихвения
процент може да се промени, е налице недобросъвестност при договарянето.
Посочването само на фактори, чието изменение не зависи от доставчика на
финансовата услуга, не е достатъчно за обосноваване на изменението ако клаузите
не съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по
който ще се формира новият лихвен процент - в тоя смисъл Решение № 201/2 март
2016 г. по т.д.№ 2780/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 95 от 13.09.2016
г. по т.д.№ 240/2015 г. на Второ т.о., Реш. № 88 от 4 юли 2018 г. по т.д.№
1728/2017 г. на I т.о., Решение № 4/2 март 2018 г. по т.д.№ 2371/2017 г. на
Второ т.о. на ВКС и др. Съдът е приел, че решението на ВОС е постановено в
отклонение на тази практика. Приел е, че императивните изисквания на ЗЗП са нарушени,
посочената в договора цена на услугата - възнаградителна лихва - може само да
нараства. С оглед тези си изводи, касационният съд е приел, че трите клаузи са
нищожни и не обвързват страните по сделката. В съгласие с това решението
/потвърдително/ на ВОС е отменено и установителните искове са уважени от ВКС.
Със
същото решение ВКС се произнася и по жалбата на УНИКЕДИТ БУЛБАНК АД в частта по
осъдителните искове: Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд по съображения
за обусловеност от установителния иск за нищожност на клаузите, предвиждащи
възможност за едностранно изменение на лихвения процент от банката. Въззивният
съд е отменил първ.акт в тази част и осъдил банката да възстанови сумите, но не
с мотивите на РС относно обвързаността на този иск с установителния иск за
нищожност на клаузи от договора. Въззивният съд е приел, че осъдителния иск има
друго, различно основание от въведената нищожност на клаузи.
Касационната
инстанция, по жалба на банката, приема, че при разглеждането на въззивната
жалба в частта по осъдителния иск съдът в нарушение на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес е съобразил наведени /невъведени/ с
исковата молба факти и се е произнесъл извън очертания предмет на делото,
приемайки, че банката се е обогатила неоснователно с процесната сума,
упражнявайки право на едностранно погашение по кредитно правоотношение и
включване в инкасираната сума едностранно начислявана надбавка към договорения
лихвен процент, т.н. „премия" по Решение на УС по протокол № 38/14 октомври
2008г. Решението, постановено при съобразяване на ненадлежно релевирани факти
от страните, се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване поради
подмяна предмета на спора /в тоя смисъл Решение № 225/5 януари 2017 г. на ВКС,
Второ т.о., постановено по т.д.№ 3636/2015г., Реш. По т.д.№ 2806/2015 г. на
Второ т.о-. на ВКС и др./. С тези мотиви, делото е върнато за ново разглеждане
в обезсилената част по иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД от друг
състав на Варненския окръжен съд на основание чл.293 ал.4 ГПК във вр.чл.270 ал.
3 изр.З ГПК и произнасяне по предявения иск, както и по разноските пред
настоящата инстанция съгласно чл.294 ал.2 ГПК.
Съобразно дадените от ВКС указания
не се налага събиране на нови доказателства, а единствено преценка основателността
на осъдителния иск с оглед въведените от страните, непреклудирани, факти и
обстоятелства.
Производството
следва да продължи единствено в обезсилената и върната на съда част по
осъдителния иск.
Въз основа на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл.294 ГПК, по въззивна
жалба вх.№ 36969/04.11.15г. по описа на ВРС, на Д.Н.Р., ЕГН **********
и С.Г.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу решение №3994/14.10.2015г. на Варненски районен съд, 33-ти
състав, постановено по гр.д. №14081/2014г. по описа на ВРС, единствено в
обезсилената част по иска на въззивниците срещу УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на банката – ответник да
заплати на ищците сумата от 10 316.11 евро, получена при начална липса на
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2014г.
до окончателното заплащане, за произнасяне по иска съобразно указанията на ВКС
в решение по КТД №2111/2016г., Второ т.о. на ТК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.10.2018г. от 14,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез
пълномощниците им по делото.
Препис
от определението да се изпрати на
страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.