Присъда по дело №183/2021 на Софийски градски съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№

Гр.София,        2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав в публично съдебно заседание на единадесети октомври през двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.В.Х.Х.

 

 

секретар Весела Венева

прокурор Събина Христова

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НОХД №183 по описа за 2021 година въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Б.Б.К., родена на *** ***, българка, с българско гражданство, разведена, неосъждана, със средно образование, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 23.01.2020 г. около 11.20 часа в гр.София, като „водач на трамвайна мотриса /ватман/„ в „С.Е.“ ЕАД, при управление на моторно превозно средство - трамвайна мотриса с инв. № 4117 по обособено трамвайно трасе в района на ул.„******“ , нарушила правилата за движение, визирани в : Правила за работа на ватмана в „С.Е.“ ЕАД, приети на технико- експлоатационен съвет, проведен на 14.02.2012г., одобрени от изпълнителния директор на „С.Е.“ ЕАД, утвърдени от заместник кмет по транспорта на Столична община, съгласно които в Раздел V, т. 35 от Инструкция за безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса /композиция/ : „При управление на трамвайна мотриса на линия на ватмана се забранява:...-да отклонява вниманието си от пътната обстановка и прякото управление по каквато и да е причина“, във връзка с т. 1 от раздел V от Инструкцията : “Ватманът е длъжен да спазва Закона за движение по пътищата „ и в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението„ като се движела в посока от бул.„Христофор Колумб“ към ул.„Туше Делииванов“, в района, на около 210 метра преди ул.„Туше Делииванов“ отклонила вниманието си от пътната обстановка и прякото управление, като не намалила скоростта и не спряла при възникнала опасност за движението, вследствие на което последвал удар между управляваната от нея трамвайна мотриса и спряла пред нея трамвайна мотриса с инв. № 4137 и ремарке с инв. № 4135, управлявана от Б.Ц.Б., която отскочила напред и ударила спрелия пред нея трамвай с инв. № 4401, управляван от Р.П.Д., в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на пешеходеца - Н.А.Н. от гр.София, който се намирал между трамвай с инв. № 4137 и трамвай с инв. № 4401, като причината за смъртта му е тежката, несъвместима с живота, съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и травма на опорно-двигателния апарат, като е налице пряка и непосредствено причинно-следствена връзка между нанесените при ПТП травми и смъртта на пострадалия пешеходец - престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.54 от НК й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

 

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК така наложеното на подсъдимата К. наказание от 3 години "лишаване от свобода" за срок от 5 години считано от влизане на присъдата в сила.

 

НАЛАГА на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимата Б.Б.К. /с установена по делото самоличност/ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата Б.Б.К. /със снета по делото самоличност/ да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 4462,50 лв. /четири хиляди четири стотин шестдесет и два лева 50 ст. /в полза на държавата, както и тези, направени в хода на съдебното следствие в размер на 1930 лв.- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, а така също и на основание чл.190 ал.2 от НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на СГС.

Да бъдат унищожени като ненужни наличните по делото /на съхранение в НСлС/ 3 бр. тампони с проби за упойващи вещества.

 

Приложените по делото СД-та и 1 бр. флаш памет да останат по делото.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/……………….

                                                                                                   2/………………….

Мотиви по НОХД №183 по описа на СГС, НО, 3-ти състав за 2021 г.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу Б.Б.К. за това, че на 23.01.2020 г. около 11.20 часа в гр.София, като „водач на трамвайна мотриса /ватман/„ в „С.Е.“ ЕАД, при управление на моторно превозно средство - трамвайна мотриса с инв. № 4117 по обособено трамвайно трасе в района на ул.„******“, нарушила правилата за движение, визирани в : Правила за работа на ватмана в „С.Е.“ ЕАД, приети на технико- експлоатационен съвет, проведен на 14.02.2012г., одобрени от изпълнителния директор на „С.Е.“ ЕАД, утвърдени от заместник кмет по транспорта на Столична община, съгласно които в Раздел V, т.35 от Инструкция за безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса /композиция/ : „При управление на трамвайна мотриса на линия на ватмана се забранява:...-да отклонява вниманието си от пътната обстановка и прякото управление по каквато и да е причина“, във връзка с т.1 от раздел V от Инструкцията : “Ватманът е длъжен да спазва Закона за движение по пътищата „ и в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението„ като се движела в посока от бул.„Христофор Колумб“ към ул.„Туше Делииванов“, в района, на около 210 метра преди ул.„Туше Делииванов“ отклонила вниманието си от пътната обстановка и прякото управление, като не намалила скоростта и не спряла при възникнала опасност за движението, вследствие на което последвал удар между управляваната от нея трамвайна мотриса и спряла пред нея трамвайна мотриса с инв. № 4137 и ремарке с инв. № 4135, управлявана от Б.Ц.Б., която отскочила напред и ударила спрелия пред нея трамвай с инв. № 4401, управляван от Р.П.Д., в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на пешеходеца- Н.А.Н. от гр.София, който се намирал между трамвай с инв. № 4137 и трамвай с инв. № 4401, като причината за смъртта му е тежката, несъвместима с живота, съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и травма на опорно-двигателния апарат, като е налице пряка и непосредствено причинно-следствена връзка между нанесените при ПТП травми и смъртта на пострадалия пешеходец - престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

В хода на съдебното производство е конституирана като частен обвинител и майката на починалия пешеходец- Ц.Ц.. От нейно име като повереник в производството се явява адвокат М.В..

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимата. Счита са събрани категорични доказателства сочещи, че отговорността относно настъпилото ПТП на 23.01.2020 г. е изцяло нейна. Описва фактическата обстановка, така както намира, че е била установена в хода на съдебното следствие и която според прокурора съвпада с тази описана в ОА. Акцентира на СМЕ, допусната от съда в хода на съдебното следствие, според която е безспорно установено, че преди удара и към момента на удара подсъдимата се държи с дясната ръка за дръжка от дясно и че към момента на удара също се държи там, включително, когато полита напред и си удря глава в таблото, т.е. намира за  безспорно, че не застива, като в безсъзнание от удара, а че преди и към момента на удара не е била ограничена относно възможността за извършване на волеви действия.

Коментира показанията на свидетелите С.Л., С.П. и на свидетелката Г.А., като счита, че те изцяло подкрепят обвинителната теза. Сочи, че по категоричен начин е установено, че не са налице обективни данни за наличие на някакво заболяване при подсъдимата, съответно данни, че състоянието й към момента на удара и непосредствено преди удара е ограничило същата, за да може да контролира действията си и съответно да борави адекватно с уредите на трамвая, така че да предотврати настъпването на ПТП. Категорично е била налице обективна възможност същата да възприеме спрелия пред нея трамвай и да предприеме необходимите действия за предотвратяване на настъпилия удар. Позовава се на заключението на приетата Видео-техническа експертиза, на база на която според прокурора се установява, че преди удара и към момента на удара погледът на подсъдимата е бил насочен не към пътя и към спрелия пред нея трамвай, а надолу, поради което личните й действия са допринесли за неблагоприятните последици. По делото категорично не са налице обективни данни за задействане на спирачната система на мотрисата преди настъпване на ПТП-то, за намаляване или ускоряване на скоростта на движение непосредствено преди ПТП-то, както и подсъдимата да е страдала от заболяване, което да я прави непригодна за изпълняваната от нея професия или длъжност. Намира, че изслушаната допълнителна КСМАТЕ дава конкретни отговори относно механизма на осъществяване на престъпното деяние.  Твърди, че категорично и безспорно се установено, че подсъдимата е била в състояние да предотврати настъпването на ПТП чрез управление на мотрисата с изискуемата за това скорост, чрез спиране или съответно друга спасителна маневра. Следва да се отбележи, че именно нейното поведение с оглед несъобразената с пътните условия скорост, избрана за движението на мотрисата, недостатъчното внимание при управлението на трамвайната мотриса и съответно противоправното й поведение, несъобразено с изискванията за управление на трамвайна мотриса е довело до настъпване на неблагоприятните последици. При така описаното, счита за безспорно  установено изложеното в обстоятелствената част на ОА и подкрепено от всички доказателства поведение на подсъдимата. Счита за безспорно установено, че тя е нарушила правилата за движение, описани в ОА, като тези нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилите последици и съответно със смъртта на пешеходеца Н.А.Н., който се е намирал между двете мотриси и е бил притиснат, и починал на място.

Предвид изложеното, моли съдът да признае подсъдимата за виновна в престъплението с правната квалификация, посочена в ОА, като посочва, че при определяне на наказанието следва да бъде отчетено, че правилата за управление на трамвайна мотриса са не просто нарушени от подсъдимата, а грубо нарушени, тъй като същата носи отговорност за превозваните от нея лица, както и намиращите се в предните мотриси такива. Счита, че последиците от ПТП са изключително тежки и с оглед смъртта на съвсем млад човек, което поначало и само това е достатъчно да бъде прието като тежка последица.

Поради изложеното счита, че независимо от чистото съдебно минало на подсъдимата при постановяване на осъдителна присъда, съдът следва да прояви строгост и да наложи наказание, което да съответства на обществената опасност на престъплението. Що се отнася до размера на наказанието счита, че пак с оглед обществената опасност на деянието същото следва да е около средния размер. Също така, счита че подсъдимата следва да бъде лишена от право да управлява МПС за срок, надвишаващ размера на наказанието „Лишаване от свобода“.

Повереникът на частния обвинител Ц.Ц.- адв.В. намира, че прокурорът е направил един много пространствен анализ на доказателствената съвкупност, поради което заявява, че няма да се спира подробно на този въпрос.

Намира, че по делото безспорно е доказано, че подсъдимата виновно е нарушила разпоредбите основно на ЗДвП – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и съответно инструкцията, която е вътрешен нормативен акт – инструкция за безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса, като счита, че и двете разпоредби имат един и същ характер и забраняват на ватмана да отклонява вниманието си от пътната обстановка и прякото управление по каквато и да е причина, и съответно е въвеждат задължение да спазва ЗДвП, според който водачите са длъжни да намалят скоростта или в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Намира, че на база видеозаписите и заключението на видео-техническата експеертиза се установява, че подсъдимата е отклонила вниманието си като продължително време си гледа в краката, вместо да следи релсовият път. По отношение на скоростта вещите лица от КСАТЕ я определят на около 30-31 км/ч, като подчертава, че според него скоростта е от значение с оглед на последвалия завой с голяма крива, но основното е, че подсъдимата е отклонила своето внимание и виновно е допуснала именно нарушение на тези две норми на поведение като водач на релсово превозно средство. Твърди, че е налице е и съставомерен резултат от нейното поведение, както и че е налице причинно следствена връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия съставомерен резултат. Твърди, че ако подсъдимата беше изпълнила своето задължение като ватман и  беше следила релсовия път, тя нямаше как да не забележи при видимост 75 м. и опасна зона на спиране, и при тази скорост от 31 км/ч, че има аварийна ситуация по релсовия път и съответно е имало достатъчно време да намали скоростта, респ. да спре, като по този начин нямаше да настъпи този инцидент с много тежки последици. Подчертава, че свидетелките Л., П. и А., които фактически са основните и които са пътували в трамвайната мотриса, установяват факти, които имат много голямо значение, когато съдът ще следва да преценява обществената опасност, съответно и личната такава на подсъдимата, която е от значение за определяне на нейното наказание.

Моли съда да признае подсъдимата за виновна, но при определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК, моли съда да отчете няколко обстоятелства, които са от значение и според него са утежняващи в конкретния случай.

На първо място сочи това, че три трамвайни мотриси са излезли от стоя в резултат именно на това противоправно поведение на подсъдимата и са причинени значителни щети за работодателя на подсъдимата- С.Е. ЕАД гр. София. Посочва,  че тези щети, които се поглъщат от по-тежкия резултат имат значение като отегчаващи вината обстоятелства, но в чисто човешки план ззаявява, че поведението на подсъдимата след реализацията на удара между нейната мотриса и тази, която е спряла след кривата на завоя някак не е много морално издържано, тъй като тя е сллязла от мотрисата, мислейки само за себе си, а в мотрисата е имало и други хора, които също са получили наранявания.

Твърди, че опитът на подсъдимата да се позовава на чл.15 от НК, а именно че за нея това е случайно деяние, защото й е прилошало е бил опроверган изцяло от нейното поведение след удара– слязла е, запалила си е цигара, без да се интересува от това, което става в поверената й мотриса. Моли съда при преценка обществената опасност да отчете, че ватманите като водачи на превозни средства са с по-висока обществена опасност на поведението им в случай на ПТП от един водач например на един лек автомобил, който пътува сам. Всеки, който се качва в трамвая поверява живота си на ватмана, макар и тези превозни средства да не движат с висока скорост, но има и участъци, на които се движат с твърде висока, а тогава едно поведение на ватмана, свързано с отклонение от неговите преки задължения да следи релсовият път и да реагира на всяка опасност биха довели до много тежки последици. Можеше по същия начин да има и по-тежки резултати между двата трамвая, ако имаше и други пешеходци, които да преминават. Намира, че причините, поради които пострадалият се е намирал между двете мотриси е ирелевантен и не е в причинна връзка с резултата, още повече, че е установено, че самата ограда е била разкъсана, имало е проходи от много места и е задължение на общината, съответно на предприятието С.Е. ЕАД да създаде необходимите предпазни мерки.

Моли съда да й наложи наказание по правилото на чл. 54 от НК, като посочва, че неговата доверителка, независимо че е изгубила единствения си син, на който е разчитала за старите си години, с когото е била в много близки отношения и когото много обича и не може да преодолее мъката си, запознавайки се със здравословното състояние на подсъдимата, не би искала и това не е нейно желание подсъдимата да отиде в това здравословно състояние в затвора, така че моли съда за едно наказание до размера, който позволява приложението на чл. 66 - максимален изпитателен срок, съответно и императивната норма на чл. 343 г – лишаване от правоуправление, което по срок не може да бъде по-малко от лишаването от свобода. Моли  съда да наложи една значителна разлика между лишаването от свобода и лишаването от правоуправление, за да не може подсъдимата повече да допуска и да има достъп до управление на трамвай. В този смисъл моли съда да постанови съдебния си акт.

Частната обвинителка Ц.Ц. заявява, че поддържа позицията на повереника си и няма какво да допълни.

Защитникът на подсъдимата К.- адв. П. моли съда да признае подсъдимата за невиновна по така повдигнатото й обвинение с внесения ОА. Твърди, че както в самия ОА, така и в пледоариите си държавното и частното обвинение сочат според него като основна причина несъобразена скорост с условията на пътя и отклонение на вниманието на водача, така както било регламентирано и в наредбата по отношение на водачите на трамвайни мотриси, правилата за работа на ватмани в С.Е. ЕАД. Счита обаче, че това касае нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, което касае несъобразена скорост с условията, императивно изброени в ЗДвП. Отклонението на вниманието касае недостатъчния контрол, който е визиран в чл. 20, ал. 1 на ЗДвП. Поддържа, че такова обвинение в ОА няма, тъй катто спрямо подсъдимата е повдигнато обвинение за нарушение на правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Смята, че изречение 1 на чл. 20, ал. 2, изр. 1 визира т.нар. „предвидими“ препятствия, т.е. водачът следва да съобрази своята скорост с пътните условия, така както смята, че твърди прокурора, че подсъдимата се е движела с несъобразена скорост с условията на пътя. Докато изречение 2 визира на цитираната разпоредба твърди, че обхваща хипотезите на т.нар. „непредвидима опасност“- т.е. възникване на опасността в опасната зона и възможността водачът да реагира на тази непредвидима опасност. Сочи, че конкуренцията между тези две опасности отдавна е изяснена в практиката и маркира разликата между двете хипотези на ал.2, като в настоящия случай има многобройна практика, като цитира Решение № 28/1984 г. по Н.Д. № 10 на ОС на НК, така и Решение № 414/15.02.2016 г. по Н.Д. № 1389/15 г. на 2 НО, ВКС.

Счита обаче, че спрямо подзащитната му такова обвинение няма повдигнато. Сочи, че описаното на стр.7 в ОА, а именно, че като се е движела в посока бул. „Христофор Колумб“ към ул. „Туше Делииванов“ в района на около 210 м. преди ул. „Туше Делииванов“ подсъдимата отклонила вниманието си от пътната обстановка и прякото управление и не спряла при възникналата опасност на движението отговаря на съвсем друга правна квалификация, визирана в ЗДвП. С оглед на това моли съда да постанови съдебен акт съобразявайки тези съждения.

Посочва, че за него на база заключенията на приетите по делото САвТЕ е останал неизяснен въпроса къде по дължина на пътя е настъпило ПТП. От фотоалбума, приложен към протокола за оглед ясно се вижда, че трамвайните мотриси са в кривата на завоя. Отделно от това в ОА на стр. 2 е отбелязано, че на 23.01.20 г. около 11,28 часа трамвайната мотриса, управлявана от подзащитната му по обособено трамвайно трасе е имало няколко трамвая, първият от които е бил аварирал. Твърди, че нито в протокола за оглед, нито във фотоалбума такава аварирала мотриса фигурира. Там фигурират три напълно здрави преди катастрофата и абсолютно възможно движещи се трамваи. Единият е управляван от свидетеля Р.Д., другият - управляван от свидетеля Б.Б.. Каква е причината в крайна сметка тези трамваи да стоят там тврди, че не е било доказано, и защо са стояли на това обособено трамвайно трасе. Твърди, че авариралата трамвайна мотриса е едно предположение, за което обаче не са събрани доказателства. Още повече, че на това обособено трамвайно трасе съгласно цитираната инструкция е абсолютно забранено на водачите на трамвайни мотриси да позволяват слизане и качване на пътниците освен на местата, определени за това, с оглед характера, който има този участък от пътя.

Посочва, че не е чул от държавното обвинение дали настъпването на смъртта на пешеходеца е в някаква връзка с неговото поведениер, а намира, че такава има, тъй като обособеният трамваен път не е място, на което да пресичат пешеходци. Създаването на вредни навици и пресичането на неопределени места счита, че не следва да бъде оправдаване за последиците, когато настъпи едно такова произшествие. Подчертава, че за него  е грешно непрекъснато и винаги водачите на ППС, независимо от това дали са трамвайни мотриси или МПС да носят вина, независимо от обстоятелството къде и как пресичат пешеходците. Счита, че този факт следва да бъде отбелязан, когато съдът взима решение, тъй като и самият пешеходец, който е  починал, и пътниците, които са се намирали в трамваите преди този управляван от подсъдимата са слезли на необозначено място. Посочва, че колеги на позащитната му  - свидетелите Д. и Б. са допуснали също сериозно нарушение на тези правила и само чистият късмет не е довел до по-тежки и сериозни последици.

Посоччва още, че движението на трамвайните мотриси се следи непрекъснато от диспечерски пункт, който е натоварен с функциите не само да следи, но и да предупреждава, когато има опасност. Всеки един служител, ватман е имал служебен телефон, и макар да не имало някаква друга връзка е могло да бъде предупредено за тази опасност, която се намира на трамвайното трасе и тази непредвидима опасност да бъде избегната чрез уведомяване, но и това не е свършено. Заключава, че видимият резултат е действията на подсъдимата по отношение на настъпилите последици. Подчертава, че отговорността е лична и не следва да бъдат търсени оправдания в тази насока, но все пак настоява когато съдът взима решение по вътрешно убеждение да вземе под внимание и тези обстоятелства.

Алтернативно моли, ако съдът прецени, че все пак събраните доказателства кореспондират с така повдигнатото обвинение, да определи наказание на подсъдимата с оглед добрите й характеристични данни, за които твърди да са събрани в съдебно заседание и относно липсата на нарушения и наказания на ЗДвП, което наказание да е около минимума, което да отложи за изтърпяване съгласно разпоредбата на чл. 66 от НК.

Подсъдимата Б.К. дава подробни обяснения по повдигнатото й обвинение. Не се признава за виновна. Заявява, че съжалява за смъртта на момчето, която твърди да не е могла да предотврати, тъй като й било прилошало. В последната си дума моли за справедлива присъда.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимата Б.Б.К. е родена на *** ***, българка, с българско гражданство, разведена, неосъждана, със средно образование, ЕГН **********. Същата е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на трамвайни мотриси /ТМ/ категория „Т”. Подсъдимата няма нарушения и наказания по ЗДвП и ППЗДвП, като тя е и с много добри характеристични данни. Към 2020 г. подсъдимата работела като ватман на ТМ от близо 30 години.

На 23.01.2020 г. подсъдимата била на работа първа смяна и управлявала ТМ с инв.№4117, която се движела по трасето на трамвайна линия 20. Около 11:20 ч. времето било ясно, слънчево, сухо, студено и зимно с добра видимост.

По същото време св.Р.Д.- също ватман, управлявал ТМ с инв.№4401 по трамвайна линия 22, като се движил в посока от Центъра към депо „Искър”. В трамвая нямало пътници. Трамвайното трасе, по което се движил св.Д. с управляваната от него ТМ било обособено трамвайно трасе, предназначено единствено за движение на трамваи и било в страни- вървяло успоредно от пътното платно на бул.******. Той се движил в посока от бул.Христофор Колумб към ул.Туше Делииванов, като трамвайното трасе било препендикулярно на ул.Туше Делииванов. Обособеното трамвайно трасе било с обща ширина между двата му края от 5,90 м, включващо два броя релсови пътища- по един за всяка посока на движение. Ширината между двете релси на всеки от релсовите пътища била 1,40 м. Металните релси на релсовите пътища били положени върху бетонни траверси, обсипани с баластрова призма (чакъл) с широчина на чакъла съвпадаща с ширината на трамвайното трасе- 5,90 м. От двете страни на релсовите пътища имало тревни площи с дървета и храсталаци с ширина около 1 м. Вдясно от обособеното трамвайно трасе (по посока от бул.Христофор Колумб към ул.Туше Делииванов и в отрязъка между двете улици) и след тревните площи се намирала метална мрежа по протежение на цялото това трасе, монтирана с метални пилони и обрасла по цялата дължина с гъста храстовидна и друга ниска растителност. С такава телена ограда трамвайното трасе било отделено и от пътното платно на бул.******. Разстоянието между релсите и оградата било около 1,00-2,00 м, като към инкриминираната дата на много места оградата била разкъсана и част от оградата липсвала, като често се случвало през тези разкъсани места на оградата да минават хора. От спирката на трамваите „Дружба 1” също имало достъп на хора към самото трамвайно трасе.

В отрязъка от трасето между бул.Христофор Колумб и ул.Туше Делииванов имало две спирки- едната- спирка „Разклона за летището”, която се намирала на бул.Асен Йорданов непосредствено преди кръстовището, което улицата образувала с бул.Христофор Колумб (при посока на движението от Центъра към гара Искър) и преди моста за Летището, а другата– спирка „Дружба 1” непосредствено преди ул.Туше Делииванов.

Основната част от участъка на обособеното трамвайно трасе между бул.Христофор Колумб и ул.Туше Делииванов е прав и равен, като почти в самото начало на този участък в посока от бул.Христофор Колумб към ул.Туше Делииванов непосредствено под моста за Аерогарата (минаващ по бул.Брюксел) започва крива за десен завой дълга около 20-30 м, поради което в този участък видимостта напред била леко ограничена. Трасето от спирка „Разклона за летището” през кръстовището с бул.Христофор Колумб до моста за летището (минаващ по бул.Брюксел) бил кратък, но прав участък, като кръстовището на ул.Асен Йорданов и бул.Христофор Колумб било регулирано със светофарна уредба, а спирка „Разклона за летището” се намирала непосредствено преди светофара и кръстовището.

Движейки се в посока от Центъра към депо Искър по въпросното обособено трамвайно трасе с управляваната от него ТМ с инв.№4401 и след като излязъл от десния завой, св.Д. забелязал пред себе си, че на спирка „Дружба 1” имало „задръжка”- ТМ по линия 22 била аварирала и спряла на самата спирка като не успяла да мине през кръстовището. Св.Д. спрял зад тази ТМ на около 12-13 м. като веднага се обадил в депото на началника си, за да подаде сигнал за ситуацията. Независимо от така подадения от него сигнал до депото за спрели ТМ, от диспечерския пункт не била разпространена информация до другите ТМ за авариралата мотриса. Уведомяването ставало чрез таблети, които били монтирани в ТМ на височината на раменете на ватманите и по тях те получавали съобщения (смс-и) за чистачи по трасето, за ремонтни дейности, за аварии или ПТП и др. Преди да спре управляваната от него ТМ, св.Д. не бил получил съобщение по таблета за авариралия трамвай пред него. В такива случаи и ако трасето е обособено, както в настоящата ситуация, ватманът имал право да отвори вратите на трамвая, за да слязат пътниците от него и да не чакат вътре в трамвая. При настъпила авария, ватманите правили опит да се оправят сами със ситуацията, а когато не успеели- била изпращана аварийна кола с екип.

От мястото, на което спрял св.Д. с управляваната от него ТМ до спирка „Дружба 1” имало около 30 м., тъй като и самият аварирал трамвай бил дълъг около 12-13 м. След като спрял трамвая, св.Д. останал вътре в него, движейки се из мотрисата, като видял, че след него спрял друг трамвай, при което отишъл до последната врата, отворил я и казал на колегата си за ситуацията и проблема с авариралата ТМ отпред. Втората ТМ, която спряла зад тази, управлявана от св.Д., представлявала ТМ инв.№4137 с прикачена към нея като ремарке ТМ с инв.№4135- т.е. представлявала две скачени помежду си  ТМ. Те били управлявани от св.Б.. Същият тръгвайки от спирка „Разклона за летището” и след като взел десния завой видял пред себе си спрялата ТМ, управлявана от св.Д.. Св.Б. успял да спре на около 4-5 м. разстояние от нея, тъй като завоят не му позволил да види същата по- рано. Когато св.Б. спрял, задната част на втората ТМ с инв.№ 4135 (прикачена като ремарке към първата) тъкмо била излязла от завоя- била малко след него- на около 50- 100 метра след завоя. Св.Б. не разбрал първоначално каква е причината за спрялата пред него ТМ. Едва след като колегата му св.Д. започнал да маха към него с ръце и да вика „Авария, авария !”, разбрал че някъде напред има аварирал трамвай, но не видял къде се намира този трамвай. Чак по- късно научил, че авариралата мотриса била тръгнала от спирка „Дружба 1”, но не могла да мине кръстовището и била спряла. От мястото, където той спрял управляваната от него двойна ТМ нямал видимост напред към спирка ‘Дружба 1” и към авариралата мотриса, тъй като разстоянието било от около 50 м., а и пред него имало още една ТМ- тази, управлявана от св.Д..

След като спрял трамвая, св.Б. станал и тръгнал назад, за да види дали в някоя от мотрисите има пътници, тъй като нямало как да установи това от кабината на първата мотриса. Видял, че и в двете мотриси няма пътници.

По същото време в управляваната от подс.К. ТМ, която се движела около 7-8 минути след тази, управлявана от св.Б. имало към 7-8 пътника, сред които свидетелите С.Л., св.С.П., св.Г.С., св.О. Г.и св.Т.Н..

Св.С.П. се качила в ТМ на спирка „Гео Милев” и седяла на двойна седалка, намираща се на втори ред отляво- в предната част на трамвая, зад кабината на ватмана. Св.Г.С. се качила от спирка „гара Подуяне”, като седяла на първата седалка отдясно, която била единична, като срещу нейната седалка имало друга обърната, единична такава. Св.С. била умислена в свои неща и гледала в страни през дясното стъкло. Св.О. Г.седяла на втората седалка, която била двойна зад кабината на ватмана. Св.Т.Н. пътувала в трамвая от спирка „Халите“, като била седнала в средата на трамвая на двойните седалки.

Св.Л. се качила в ТМ на спирка „Разклона за летището”, като успяла да стори това в последния момент и седнала на последната двойна седалка от лявата страна- срещу вратите на трамвая. При качването си в трамвая същата не обърнала внимание дали е една мотриса или са две скачени помежду си. Направило й впечатление, че трамваят тръгнал рязко и през цялото време й се струвало, че ускорява скоростта на движение. На останалите пътници в ТМ също им направило впечатление, че трамваят се движи с висока скорост според тях и все повече ускорява, още повече, че всички знаели, че малко след кръстовището следва десен завой, а св.Г.си помислила, че ватманът „гони” разписанието и иска да хване зеления сигнал на светофара.

Трамваят след като преминал през кръстовището след спирката и стигнал до моста към летището, навлязъл в завоя продължавайки да ускорява скоростта, при което св.Л. леко се притеснила, поради което се хванала с едната ръка за предната седалка и леко се надигнала, за да види какво се случва. В този момент видяла през предното стъкло на трамвая в дясно от кабината, че нещо се жълтее пред тях, като й минало през ума, че най- вероятно се е качила в трамвай с две скачени помежду си ТМ и тя се е качила във втората, но докато се обърне и разбере какво се случва, последвал ужасен удар- ТМ, управлявана от подс.К. се ударила в спрялата преди нея ТМ, управлявана от св.Б.. Подс.К. след като потеглила от спирката, преминала през кръстовището и навлязла в завоя на трасето отклонила вниманието си от случващото се по трасето напред, като почти през цялото време главата й била наведена надолу, поради което и не възприела спрелия пред нея трамвай. Подс.К. вдигнала главата си нагоре 1,17 секунди преди настъпване на удара с предходната мотриса, когато вече било късно- подс.К. не реагирала и не успяла дори да задейства спирачната система на трамвая, като ударила с управлявания от нея такъв този пред нея (трамвайна мотриса с инв.№4135) със скорост от около 30 км/ч.

Това станало точно в момента, в който св.Б. бил станал и излязъл от кабинката на ватмана, за да провери дали в ТМ, управлявана от него има пътници, като в този момент усетил и удара, от който залитнал, но успял да се хване за седалките. В следствие на удара, двойката скачени мотриси с инв.№4137 и №4135 отскочили напред и се ударили в ТМ с инв.№4401 и по- точно ТМ с инв.№4137 се ударила в ТМ с инв.№4401, в която по това време все още се намирал св.Д.- някъде около средата на салона. От удара св.Д. политнал и паднал по очи в трамвая, като за миг изгубил и съзнание и не знаел какво се случва. Към този момент авариралият трамвай, заради който останалите били спрели, вече бил потеглил от спирка „Дружба 1”, тъй като ватманът бил успял да се справи с техническия проблем без да се налага идването на аварийна кола да му окаже помощ.

След удара св.Б., който усетил само болки в китките и краката, успял бързо да се върне в кабината на ТМ, като в този момент видял, че между вагоните- между управляваната от него двойно скачена ТМ и тази, управлявана от св.Д., която била спряла пред него и в която неговата се ударила има човек- пострадалият Н.А.Н., който бил притиснат между двете мотриси и св.Б. само успял да види как тялото му се свлича между трамваите и останало да виси там, като пострадалият починал на място притиснат между двете ТМ. Св.Д., както и св.Б. не видели откъде бил дошъл пострадалият пешеходец и къде се е намирал непосредствено преди удара.

По същото време пътниците в ТМ, управлявана от подс.К. силно се уплашили и почнали да викат, като св.Л., която леко се била надигнала, политнала напред и се ударила в облегалката на предната седалка в областта на гърдите, след което паднала назад и на лявото си коляно. Св.П. вдигнала погледа си нагоре секунда преди самия удар и видяла как трамваят, в който се вози тя влиза в спрелия пред тях, при което се ударила в предната седалка, политнала назад, но успяла да се стегне и да не се удари още веднъж напред. Св.С., се свлякла от удара на земята и си ударила главата в седалката пред нея, като същата не видяла момента на удара, тъй като гледала в страни. Св.Гошева така и не разбрала как точно се е случил удара, като след него видяла, че ватманката си ударила главата напред. Едно от пътуващите в трамвая лица- момче, изпаднало в шок. Пътниците настояли подс.К. да отвори вратите на трамвая, но тя така и не реагирала и не се появила в салона. Тогава една жена от ромски произход отишла до кабината и настояла да бъдат отворени вратите на трамвая, при което подс.К. се развикала, че не може да ги отвори, тъй като са блокирани. Междувременно бил подаден сигнал за ПТП на т.112, като на място пристигнал екип на Бърза помощ и на СД „Пожарна безопасност и защита на населението”. Последните успели да отворят вратите на ТМ, управлявана от подс.К., а св.П., който бил част от екипа и работел като фелдшер оказал помощ на св.Р.Д..

След като отворили последната врата на трамвая пожарникарите и лекарите отишли към кабината на ватмана- т.е. на подсъдимата и разбили и кабината, тъй като и тя била блокирала. Тогава подс.К. излязла оттам и пътниците видели, че има кръв на челото, но била във видимо добро според тях състояние. Тя без да казва нищо минала през салона на трамвая, запалила си цигара и без да се поинтересува за състоянието на пътниците слязла от трамвая. Единственият, който се поинтересувал за състоянието на пътниците бил св.Д., който бил доведен в трамвая, за да му окажат медицинска помощ на място и да изчака след това да бъде отведен в болницата заедно с част от другите пътници.

В резултат на притискането в зоната между двете мотриси с инв.№4401 и инв.№4137 на пострадалия Николай Н., който в момента на удара се намирал между двете мотриси, били причинени тежка закрита черепно- мозъчна травма- счупване на костите на черепната основа, субарахноиден кръвоизлив; тежка закрита гръдна травма- травматично разкъсване на трахетята, травматични разкъсвания на перикардната торбичка и аортната стена; контузии и разкъсване на белодробния паренхим двустранно, счупване на гръдната кост, счупване на девети прешлен с прекъсване на гръбначномозъчното вещество, тежка закрита коремна травма, тежка травма на опорно- двигателния апарат- разединяване на симфизата, разчленяване на двете сакроилиатични стави и свързващи ги компоненти. Причината за смъртта на пострадалия е тежката, съчетана и несъвместима с живота черепно- мозъчна, гръдна и коремна травма и травмата на опорно- двигателния апарат. Установените травматични увреждания са получени при удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, както и при тангенциалното /косо/ действие на такива предмети. По своята локализация, морфологични характеристики и тежест, отговарят да са получени в условията на процесното ПТП.

На св.Р.Д. в резултат на ПТП е причинено травматично увреждане- контузия на гръден кош, причинило му болка и страдание.

Същото увреждане е получила и св.С.П.. На св.Г.С. била причинена контузия на дясна длан, довело до болка и страдание. Св.О. Г.получила контузия на гръдния кош в ляво, което й е причинило болка и страдание.

На св.Л. и св.Т.Н. не били изготвени СМЕ, на ДП но и двете били силно уплашени от случилото се, като св.Н. имала синини по гърдите и гърба, като по време на инцидента си ударила гръдите в предната облегалка и коленете на двата крака.

Подс.К. след инцидента била приета в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ Св.Анна още на 23.01.2020 г., като след лечение била изписана на 26.01.2020 г. Същата била в добро общо състояние със стабилни витални показатели. В резултат на ПТП на същата били причинени контузия на главата, мозъчно сътресение.

В резултат на ПТП били причинени и щети по четирите ТМ, участвали в инцидента, като общата стойност на същите възлиза на 72 471,34 лв. ТМ били технически изправни преди ПТП и според заключенията, приети по делото няма техническа причина за настъпване на произшествието.

Според заключенията, изготвени и приети в хода на съдебното следствие мястото на удара между ТМ инв.№4117 (тази, управлявана от подс.К.) и ТМ с инв.№ 4135 (втората мотриса, скачена като ремарке към ТМ с инв.№4137, управлявани от св.Б.) по ширина на трамвайното трасе е от 0,5 до 2,9 вляво от дясната ограда, считано в посока на огледа (посоката на движение на трите трамвая- от бул.Хр.Колумб към ул.Туше Делииванов), а по дължина на трамвайното трасе- на 212- 213 метра педи ориентира, считано в същата посока (за ориентир е взета пресечната точка между десния край на трамвайното трасе и първия бордюр на ул.Туше Делииванов).

Мястото на удара между ТМ инв.№4137 и ТМ инв.№4401 (управлявана от св.Д.), между които се намирал пострадалият пешеходец е по ширина на трамвайното трасе от 0,5 до 2,9 м вляво от дясната ограда, считано в посоката на огледа. Пешеходецът се намирал на 1,7 до 2,4 м. вляво от дясната ограда. По дължина на трамвайното трасе мястото на удара е на 178,5 до 179,5 м преди ориентира считано в същата посока. За да определят скоростта на движение на ТМ, управлявана от подс.К., вещите лица са взели предвид и видеозаписа от камерата в кабината на подс.К.. Такива видеозаписи от камерите в кабините на ТМ били предадени за нуждите на разследването на ДП за всички ТМ, участвали в ПТП с протокол за доброволно предаване от Консорциум „Си Ен Ес- София Тикетинг систем”, материализирани във флаш памет марка Сан Диск. На записите било извършено изследване и на база същото било изготвено заключение на Видео- техническа експертиза №81. Камерите, с които са заснети записите заснемат кабината на мотрисата и салона, в който се возят пътниците. Изображението е цветно, без звук, компресирано, с вкопирани данни в софтуерния продукт за дата, часово време и име на камерата. От заключението на изготвената ВТЕ на записите се установява, че същите не са манипулирани, като действията, които извършват лицата и са били обект на записване са представени в хронологичен ред и са заснети на 23.01.2020 г.

На база тези видеозаписи от кабината на ТМ инв.№ 4117, управлявана от подс.К. се наблюдава поведението й, като се установява, че през по- голямата част от времето, подс.К. е с наведена глава и изправя главата си в зоната на спирките и при потегляне от тях. Така и видно от записа и снимките на сн.18 от видеозаписа мотрисата е спряла на спирката преди бул.Христофор Колумб, като в този момент главата на подс.К. е наведена надолу. На сн.19 е заснет момента, в който ТМ инв.№4117 тръгва от спирката преди бул.Христофор Колумб, като в този момент главата на подсъдимата все още е изправена. При пресичането на бул.Христофор Колумб след тръгването от спирка „Разклона за летището” главата на подс.Кюркчиеева е изправена (сн.20), след което се навежда отново напред (сн.21), като я изправя 1,17 секунди преди настъпване на удара (сн.22). На сн.23 от видеозаписа е моментът на удара, в който главата на ватманката е изправена, на сн.24 е заснет момента след удара, а на сн.25- установеният трамвай след удара. На база тези записи от камери в кабината и в салона на трамвая, вещите лица стигат до извода, че скоростта на движение на ТМ в района на местопроизшествието и в момента на самия удар е била от порядъка на 30 км/ч. За да стигнат до този извод вещите лица са взели предвид, че на видеозаписа не се наблюдава залитане на пътниците по посока на движение на мотрисата преди удара, поради което считат, че непосредствено преди удара, подс.К. не е задействала спирачките. Анализът на снимките от записа им дава основание да приемат, че доколкото подсъдимата е изправила главата си 1,17 секунди преди удара (сн.22), то и към този момент тя вече не е могла да задейства спирачната система на трамвая до момента на удара. Същевременно и доколкото при потегляне от предната спирка не се наблюдава залитане на пътниците и назад, то считат, че ускорението не е било голямо. Отчитайки от друга страна и повредите по трите мотриси, мястото на ударите и положението на мотрисите след това, механизмът на ударите- челен в задната част на предния трамвай, както и причинените телесни увреждания на пострадалите, вещите лица са стигнали до извода за скорост от около 30 км/ч в района на местопроизшествието и в момента на самия удар. Вещите лица поясниха в съдебно заседание, че от момента, заснет на сн.22, когато подсъдимата вдига главата си и което е 1,17 секунди преди удара, съответно на 10 м. преди мястото на удара, за нея обективно не е съществувала възможност да намали скоростта на мотрисата преди удара, поради липса на време. Към този момент тя не е имало как да предотврати удара, дори и да е предприела някакви действия за това. Посочват, че като скорост на движение на мотрисата са приели, че мотрисата след като е потеглила, е достигнала скорост от около 30 км/ч и след това е продължила да се движи с тази скорост до момента на удара, тъй като обективно липсват данни за намаляване на скоростта преди удара. Има само такива за ускоряване. Сочат, че тези 30 км/ч са достигнати при ускорение от 1 м/сек, което е нормално за ППС на градския транспорт. Уточниха, че за времето от 23 секунди, за което мотрисата е изминала разстоянието от потегляне от спирка „Разклона за летището” до мястото на удара, ако подсъдимата е ускорявала постоянно скоростта, тя би могла да достигне и до 48-49 км/ч., поради което и сочат, че ако се приемат за верни твърденията на св.Л., че подсъдимата е ускорявала постоянно скоростта, то следва да се приеме, че тя е достигнала скорост от 48 км/ч, но уточниха, че освен показанията на св.Л. други данни в тази насока няма. Според тях обективните данни, на база на които са приели скорост от около 30 км/ч са деформациите по ТМ-и. Ако все пак се приемат за верни тези твърдения на св.Л. за постоянно ускорение, то в този случай скоростта на ТМ в момента на удара би била около 48 км/ч, но със сигурност на 67 м. преди мястото на удара, скоростта на ТМ би била по- ниска. Сочат, че при такава скорост от 48 км/ч (достигната към момента на удара) опасната зона за спиране, която е от момента на удара, тъй като към този момент ТМ ще е достигнала тази скорост, би била 67 м., докато при скорост от 30 км/ч опасната зона на спиране е 31 м. Според заключението подс.К. е могла да възприеме спрелите пред нея трамваи от разстояние не по- малко от 75 м. При това положение и при опасна зона за спиране от 31 м. при скорост от 30 км/ч, от момента, в който подсъдимата е могла да възприеме спрелите пред нея трамваи и при адекватна реакция с аварийно спиране, тя е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара. Все в тази връзка вещите лица уточниха, че дори подсъдимата непрекъснато да е ускорявала скоростта на движение на трамвая, както твърди св.Л., то на 67 м. преди мястото на удара тя би се движила със скорост, която е по- ниска от 48 км/ч- тази скорост би била достигната в момента на удара. Ето защо и доколкото видимостта на същата към спрелия пред нея трамвай е била 75 м., тя при нормално възприемане на спрялата пред нея мотриса от момента, в който е могла да възприеме същия, пак би могла да спре, независимо от скоростта, с която се е движела в този момент и по- точно независимо дали е ускорявала през цялото време скоростта. Вещите лица изрично посочиха още, че скоростта следва да се избира в зависимост от видимостта, която ватманът има пред себе си и колкото е по- малка тази видимост, толкова скоростта следва да е по- малка, така че да позволява спиране в рамките на видимото напред пространство. В тази връзка те бяха категорични, че както скорост от 30 км/ч, така и всяка друга скорост, която е било обективно възможно да се развие, за да се стигне до мястото на удара за времето, за което обективно това се е случило в конкретната ситуация, при своевременна реакция в момента, в който е имало възможност за видимост- т.е. на 75 м. от мястото на удара, е било възможно да бъде предотвратено ПТП при аварийно спиране. Според вещите лица при скорост от 30 км/ч е било напълно възможно трамваят да премине през кривата (завоя)- ако не е било възможно, трамваят е щял да излезе от релсите, което не се е случило- т.е. трамваят е преминал завоя, което означава, че тази скорост не е била критична. Посочиха още, че навлизането на трамвай в завой става, чрез намаляване на скоростта, в зависимост и от ватмана, който преценява с каква скорост следва да вземе завоя, като уточниха, че колелата на трамвая имат реводи и релсите водят мотрисата- релсите определят накъде ще продължи движението на трамвая. Ако става въпрос за кръстовище, където следва да се промени посоката на движение на трамвая, то там има специални стрелки, които ватманът трябва да превключи за съответното направление.

За да изчислят видимостта- т.е. от какво разстояние подсъдимата е могла да възприеме спрелия пред нея трамвай, вещите лица са спуснали лъч на сн.28 (тя е снета от Гугъл) от записа към мястото на удара, където се е намирала задната лява зона на спрелия трамвай с инв.№ 4135 от мястото на ватмана на трамвай инв.№ 4117, при което са наблюдавали, че лъчът не излиза от дясната зона на дясната релса за посоката на трамвая, в резултат на което са установили, че видимостта е не по- малка от 75 м. Все в тази връзка уточниха, че е без значение дали ПТП е станало в завоя или не, като изрично посочиха, че при определяне на видимостта са взели предвид това обстоятелство, независимо, че на скицата на ПТП, което са изготвили към заключението не са отбелязали тази лека крива. Важното според тях е да се работи с точните разстояния, а не дали на самата скица ще бъде отбелязан завоя като такъв или не.

Вещите лица бяха категорични и за това, че снимка 28, на база на която са изчислили видимостта и която е снета от Гугъл е била актуална както към момента на ПТП, така и към момента на изготвяне на заключението. На нея се виждат сгради и автомобили, като уточняват, че ако е имало някакви сгради или коли, които да са пречили на видимостта, то това не е било по отношение на ватмана, доколкото трамваят се движи по трамвайни релси, а по тях както сега, така и преди ПТП спокойно са се движили трамваи, като не се установява те да са се удряли в храсталаци, а дори и да са, същите са щели да бъдат счупени от тези удари. Ето защо и не е имало растителност, която да пречи на видимостта. Уточниха, че не са ходили на място, а са работили на база материалите по делото, като са спуснали лъч през дясната релса от мястото, където се намира ватманката, движейки се по трасето, а именно над лявата релса по посока на мястото, на което е бил установен спрелия последен трамвай. Този лъч спуснат от лявата релса- т.е. започвайки над лявата релса и минавайки през дясната по посока на спрелия трамвай е с дължина от 73 м., като сочат, че реално в дясно от дясната релса също има пространство, през което може да се наблюдава случващото се напред, тъй като това е пространство, в което се движат трамваите и така са установили, че видимостта е не по- малко от 75 м., та дори и повече. При видимост от 75 м и скорост на движение от 30 км/ч и опасна зона за спиране 31 м., при непрекъснато наблюдение на пътната обстановка, ватманът (подсъдимата) е имала възможност да спре от момента, в който за първи път е могла да възприеме спрелия пред нея друг трамвай. Вещите лица бяха категорични, че няма как да има храсталаци на дясната релса, както и че тези, които се наблюдават на сн.12, направена по време на огледа на местопроизшествието, не достигат до мотрисата, поради което и независимо от наличието на такива, това не променя изводите им за видимостта и възможността на подсъдимата да спре преди мястото на удара при своевременно реагиране с аварийно спиране.

Въз основа дадените от подсъдимата в хода на съдебното следствие обяснения и събраните други писмени и гласни доказателства, бе допусната КСАвТМЕ, на база на която се установи, че по делото липсват обективни данни за задействана спирачна система на мотрисата, управлявана от подс.К. преди удара- т.е. преди ПТП, както и че няма технически основание за промяна изводите на вещите лица от предходните заключения.

Установи се още, че по делото категорично липсват данни за прилошаване на подсъдимата преди ПТП, доколкото тя се държи за дръжката, разположена в дясно от нея и преди и по време на инцидента и след него. Това според експерта корелира със съобщеното от св.Л., П. и С. в разпитите им по делото за поведението на подсъдимата след ПТП. Същевременно и в медицинската документация от престоя на подсъдимата в болницата веднага след инцидента за нея е отразено, че е в добро общо състояние при постъпването в болницата и от проведените изследвания няма медицински данни, които да подскажат за евентуално прилошаване на подсъдимата преди да постъпи в болницата. Такива медицински данни не се съдържат и в диагнозите от допълнително приложената от нея медицинска документация.

Единствено има данни за измерено високо кръвно налягане – 160/110 mmHg, което обаче е измерено веднага след инцидента и което според вещото лице може да се свърже със стреса от ПТП. Вещото лице е категорично, че и данните от протокола на видеотехническата експертиза не показват действия, които да могат да се свържат с евентуално прилошаване преди инцидента. В съдебно заседание вещото лице уточни, че записите от видеоматериала показват едно непрекъснато извършване на активни действия от страна на подсъдимата преди ПТП- тя се държи с дясната ръка за дръжка, което е видно на снимките и това постоянно извършване на активни действия сочи, че няма състояние, което да пречи да го прави- т.е. липсват данни за загуба на съзнание и за т.н. „причерняване”. Дори и да е имало някакво прилошаване при подсъдимата, то това не й е пречило да извършва активни действия. Ако прилошаването е такова, че лицето да колабира и да падне, то няма да може да извършва активни действия, но ако му стане лошо за секунда- две, това не пречи на извършването на активни действия. По делото липсват данни за това подсъдимата поради някакви причини и в частност здравословното си състояние да не е могла да извършва активни действия, като вещото лице е категорично, че на това сочи не само видеозаписът от камерите, но и свидетелските показания за поведението й след ПТП, както и медицинската документация, които не съдържат данни за заболяване на подсъдимата, което би могло да доведе до такова състояние.

Установи се, че тя е почивала два дена преди деня на инцидента, както и че сред документите й липсват такива, сочещи на непригодност на същата да работи като ватман.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, а именно: обясненията на подс.К., показанията на свидетелите Ц.Ц., на св.С.Л., на св.Р.Д., на св.Б.Б. (включително и тези, дадени на ДП и приобщени към доказателствеения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК); на св.С.П.; на сш.Г.С.; на св.О. Г.; на св.З.П.; на св.Т.Н., дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.2, т.3 от НПК; на св.Д.И.; заключенията на СМЕ на Р.Д., на С.  П., на Г.С., на подс.Б.К., на св.О. Г., заключението на СМЕ на труп, както и СХЕ- 2 бр. и на СХТЕ; заключение на ВТЕ №81; заключението на тройната АвТЕ и това на КСМАвТЕ, изготвено в хода на съдебното следствие; писмени доказателства и доказателствени средства, по- важните от които: протокол за оглед на местопроизшествие и скица към него; полица Гражданска отговорност; констативен протокол №К-38/23.01.2020 г.; трудови характеристики и справки за ватманите Б., Д. и К., протокол за оглед на местопроизшествие от 29.01.2020 г.; удостоверение за наследници на починало лице; разписки за получени и предадени документи на подс.К.; копие от правила за работа на ватман в Столичен електротранспор ЕАД- София; писмо от СЕТ ЕАД- София с предадени с него документи в оригинал и заверени копия; справка за съдимост за подс.К.; справка за нарушенията на подс.К. по ЗДвП и ППЗДвП; писмо от СЕТ ЕАД- София с приложени длъжностни характеристики и справка за подадените сигнали за аварията; писмо от СД Пожарна безопасност и защита на населението ведно с приложена телефонограма №9/23.01.2020 г.; писмо от Национална система т.112; писмо от УМБАЛ Св.Анна с приложени медицински документи за пострадалите лица; писмо от ЦСМП  с приложени документи, писмо на УМБАЛ Царица Йоана с приложени документи; писмо на началник отдел ПП- СДВР с приложени документи; писмо от ЦГМ- 2 бр., приемо- предавателен протокол на видеозаписи, писмо от СЕТ- ЕАД- София във връзка с документи на подс.К., получено в хода на съдебното следствие и др., както и веществените доказателства- предадените по делото СД и 1 бр. флаш памет, тампони с проби за упойващи вещества; фотоалбуми със снимки към протокол за оглед на местопроизшествие.

Съдът кредитира като цяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като счете, че наличието на известни неточности и противоречия досежно времето на събитията, както и по въпроса качвал ли се е св.Д. след инцидента в трамвая, управляван от подс.К. или не, разговарял ли е с някой от пътниците или не, както и кой точно е отворил вратите на мотрисата, управлявана от подс.К. се дължат на изминалия период от време, съответно на стреса, в който са изпаднали свидетелите след ПТП. От визираните обстоятелства съдът намира, че от значение в конкретния случай е само датата на ПТП, която обаче се установява по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и не е налице съмнение относно същата.

Свидетелите обективно, безпристрастно и добросъвестно разказаха пред съда, това което са възприели непосредствено преди, по време и след настъпилото ПТП, като твърденията им (на част от тях) за ускоряване скоростта на трамвая през цялото време, респ. за висока скорост на движение на същия, съдът отчете като субективно усещане, като съобрази, че на база показанията на свидетелите, които са се возили в салона на трамвая няма как да бъде преценена скоростта на движение на трамвая, а и според становището на вещите лица дори да са верни твърденията на св.Л. за непрекъснато ускоряване скоростта на движение на трамвая до момента на самия удар, това пак не би променило изводите им за видимостта и за възможността за предотвратяване на ПТП от страна на подсъдимата при своевременно възприемане на спрелия пред нея трамвай.

Следва да се посочи, че нито един от разпитаните свидетели не е бил пряк очевидец на самото ПТП, освен в някаква степен св.Л., която и поради това, че се е уплашила от високата скорост на движение според нея на трамвая се е била надигнала от седалката, на която е била и точно в този момент е видяла и самия удар на трамвая в предходния такъв. Тя именно обаче е категорична, че дори, седейки на последната седалка в салона на трамвая от лявата страна е имала възможност да възприеме, непосредствено преди удара спрялата отпред мотриса, макар и да не е успяла в този момент да разбере, че става въпрос за друга трамвайна мотриса, тъй като не е била обърнала внимание дали, тази в която се е била качила е била двойна или единична. Тя само е успяла да види, че нещо се жълтее отпред и едва след това е разбрала, че се касае за друг трамвай, а не за мотриса, към която да е била прикачена, тази в която е била тя. Св.Л. е категорична по въпроса, че е успяла да възприеме наличието на такава мотриса отпред дори от мястото, на което е била, което означава, че мотрисата, която е била спряла отпред е била видима от по- голямо разстояние от това, от което подс.К. е възприела същата. Нещо, което по несъмнен начин се установява и от заключенията на приетите по делото АвТЕ- тройна такава и КСМАвТЕ.

От показанията на разпитаните свидетели не се установи откъде е дошъл пострадалит пешеходец, тъй като никой не го е видял преди ПТП, но на база показанията на св.Д. и Б. по несъмнен начин се установи, че той не е бил в нито една от мотрисите, които са управлявали те, тъй като в нито една от тях към момента на ПТП и преди настъпване на същото не е имало пътници. Ето защо и безпредметно бе да се събират допълнително доказателства и да се разпитват свидетели по този въпрос. Очевидно е, че пострадалият е минавал оттам и съответно не е бил пътник в нито една от мотрисите, участвали в ПТП, а откъде точно е дошъл и кога е ирелевантно в конкретния случай, както и дали някой го е видял, тъй като с оглед на конкретната ситуация не той се явява опасността за движението, на която е трябвало да реагира подс.К. като водач на релсово пътно превозно средство, а спрелият пред нея трамвай. Същевременно и на база показанията на част от разпитаните свидетели се установи, че не е било необичайно покрай трамвайните релси и през обособеното трамвайно трасе да минават хора- чистачи, пешеходци, пияници, клошари и други. Това, че някои от свидетелите не са виждали такива, не оборва показанията на другите, които заявиха, че са виждали често по трамвайното трасе да минават хора. В тази връзка съдът констатира наличието на противоречие между показанията на разпитаните свидетели по въпроса дали е имало разкъсвания на телената ограда, която е отделяла и обособявала трамвайното трасе, като възприе показанията на онези, които твърдяха да е имало такива разкъсвания на оградата, съответно, че са виждали преминаването на хора през трамвайното трасе и преди, доколкото това по несъмнен начин се потвърждава и от конкретния случай, предвид обстоятелството, че пострадалият пешеходец не е бил пътник от нито една от трамвайните мотриси, което означава, че е попаднал на трамвайното трасе между две от тях, навлизайки там отвън, а не слизайки от някоя от спрелите трамвайни мотриси. Освен това, факта, че част от свидетелите не са знаели за наличие на разкъсвания в телената ограда и не са виждали преди хора, минаващи по трамвайното трасе, не означава, че това не е вярно, като по никакъв начин не опровергава показанията на другата част от свидетелите, които твърдяха обратното.

По отношение видимостта, която е съществувала в района и по- специално в областта на кривата- на десния завой по посоката на движение на трамваите в конкретния случай, съдът кредитира показанията на свидетелите, сочещи, че видимостта, поради завоя е ограничена, но до каква степен е била ограничена, съдът прие, че може да се установи единствено и само на база заключенията на АвТЕ, приети по делото. Ето защо и независимо, че кредитира твърденията на свидетелите за ограничена видимост, заради завоя, съдът прие, че същата е била на разстояние от 75 м., както установяват вещите лица в заключението на АвТЕ, съответно, прие, че и ако не е съществувала тази крива е напълно възможно видимостта да е била и по- голяма, но това в случая е ирелевантно, тъй като от значение е само при конкретно установената видимост какви са възможностите на подсъдимата в конкретния случай за предотвратяване на ПТП. Същото важи и относно твърденията на част от свидетелите, че мястото е било обрасло с храсти и дървета- т.е. с растителност, която също е ограничавала видимостта. Както посочиха експертите, наличието на растителност е факт, но тя не е била непосредствено до релсите, тъй като и ако е било така, то минаващите оттам спокойно и преди ПТП трамваи са щели да счупят евентуалните клони на дървета и храсти. Освен това вещите лица посочиха изрично, че при изчисление на видимостта са взели предвид както кривата (завоя надясно), така и растителността покрай трамвайните релси и са изчислявали видимостта съобразно с тези конкретни обстоятелства. С други думи при липса на такава растителност възможно е видимостта да е била и по- голяма, но когато експертите са преценявали възможността за предотвратяване на ПТП, те са работили при съобразяване на трасето с конкретните особености и са посочили каква е видимостта при тези конкретни факти и обстоятелства- при наличие на крива и при наличие на растителност покрай трамвайните релси, която растителност обаче не е била такава, че да пречи на преминаването на трамваите оттам, нито е била такава, че те да са се удряли в нея, поради което и са отчели нейната роля, когато са давали своето заключение.

С оглед на това съдът кредитира показанията на свидетелите по този въпрос, но прецени, че на база същите няма как да се установява с точност каква и на какво разстояние е била видимостта, а единствените точни и обективни данни за това се съдържат в заключението на АвТЕ, при изготвянето на което вещите лица са отчели тези обстоятелства.

По въпроса, засегнат от защитата в хода на пледоариите- имало ли е аварирал трамвай и защо той не е бил отразен в огледния протокол, следва да се посочи, че показанията на св.Д. са категорични- той ясно, недвусмислено и категорично сочи причината, поради която е спрял, управлявания от него трамвай на място, на което по принцип не е имал право да спре, сочейки, че пред него на спирка „Дружба 1” е имало аварирала трамвайна мотриса, която обаче към момента на настъпване на ПТП вече е била потеглила, поради отстраняване на техническия проблем, както и че поради това и авариен екип не е бил изпратен, а такъв е пристигнал едва след настъпване на ПТП във връзка със самото ПТП. Никой друг от свидетелите не е видял въпросната аварирала мотриса, но това е и логично като се има предвид, че всички те са били в задните трамваи и не са имали видимост напред към спирка „Дружба 1”. Освен това съдът счита, че в случая и с оглед преценка отговорността на подс.К. е абсолютно ирелевантно дали е имало такава аварирала мотриса, дали тя е била спряла съобразно правилата или не, дали към момента на настъпване на ПТП все още е била на мястото, на което твърди св.Д. да я видял поради авария. Също така абсолютно ирелевантно в конкретния случай е за преценка възможността на подс.К. да предотврати настъпването на ПТП дали е бил подаден сигнал по вътрешната система за авариралата трамвайна мотриса или не, както и дали на място е бил пристигнал авариен екип, за да окаже съдействие на ватмана или не. И това е така, доколкото и без значение каква е била причината за спирането на трамваите преди този, управляван от подсъдимата, за нейната отговорност от значение е да се прецени, дали тя е могла да предотврати удара в спрелия преди нея трамвай и ако не е могла каква е била причината за това. Всичко друго може да има отношение само при преценка наличието или не на причастност и на други лица към настъпилото ПТП, но не и към задължението на подсъдимата като ватман на ТМ да направи това, което зависи от нея, за да предотврати настъпването на ПТП.

В този ред на мисли по делото по несъмнен начин се установи, че сигнал за аварията не е бил подаден и нито един от ватманите, управлявали ТМ, участвали в ПТП не е бил уведомен предварително за аварията, включително и подсъдимата. Съдът кредитира по този въпрос и показанията на св.Д.И., които обаче счете, че са от значение единствено досежно характеристичните данни на подсъдимата, но не и относно самото ПТП и механизма на същото, тъй като не е бил нито очевидец на случилото се, нито е бил на място към момента на ПТП. Съдът възприе неговите показания по- скоро като коментар за това кое е редно и кое не като поведение на ватманите, и как трябва да се постъпи в определена ситуация при възникване на авария с ТМ, но не и като такива даващи информация за конкретни факти и обстоятелства във връзка с конкретното ПТП. Това, че той не е видял други аварирали мотриси, пристигайки на място, освен тези, участвали в ПТП не опровергава показанията на св.Д. за наличието на аварирала мотриса на спирка „Дружба 1”, а е и без значение, тъй като е абсолютно ирелевантно, поради какви причини трамвайните мотриси, които са се намирали пред тази, управлявана от подсъдимата са били спрели на място. Важно е само дали тя е могла да ги възприеме, от кой момент и могла ли е да спре преди да се удари в тази пред нея, респ. имала ли е задължение да спре и да не се удари в тази пред нея, без значение дали същата е била спряла правомерно или не по трамвайното трасе на място, на което не е обичайно да се спира. Всичко това са правни въпроси, които съдът ще обсъди по- долу при анализа на правната страна на деянието на подсъдимата.

По отношение обясненията на подс.К. съдът кредитира същите само частично, като не кредитира твърденията й, че след като е минала кръстовището на бул.Христофор Колумб и малко след моста за аерогарата- т.е. точно навлизайки в кривата (завоя) на трасето й е прилошало, причерняло и след това вече няма спомени за случилото се, та чак до болницата, където се била опомнила по нейни думи. Тези нейни обяснения по категоричен и несъмнен начин се опровергават не само от заключението на КСМАвТЕ и становището на вещото лице М., но така също от заключението на ВТЕ, на база на които се установява, че през цялото време подс.К. е извършвала активни действия, които не би могла да извърши, ако е изпаднала в състоянието, в което твърди да е била тя. Вижда се и това е видно и от снимките към ВТЕ, че подсъдимата движи контролирано и главата и ръката си, което няма как да стане, ако е изпадала в безсъзнание и й е причерняло. Освен това показанията на всички разпитани свидетели (без св.И., който не дава показания дали е видял подсъдимата след ПТП на място, когато е отишъл) са еднопосочни досежно поведението на подсъдимата след удара, като всички категорично сочат, че тя е била в съзнание- разкрещяла се е, че не може да отвори вратите на трамвая, излязла е сама от кабината, движила се е сама, слязла е сама от трамвая и дори си е запалила цигара- т.е. поведение, което по никакъв начин не сочи на безсъзнателно състояние на подсъдимата. В този смисъл бе и становището на вещото лице медик, който освен всичко друго категорично посочи и това, че липсват каквито и да е било медицински документи и обективни данни за някакво заболяване на подсъдимата, което да провокира такова нейно състояние. Той бе категоричен също така, че е възможно на подсъдимата за секунди да й е станало лошо, но няма каквито и да е било обективни данни това да е довело до невъзможност на същата да извършва активни действия и да контролира движенията си, съответно да е изпаднала в безсъзнателно състояние, което да не й е позволило да борави с уредите за управление на трамвая и поради това да не е могла да реагира- да възприеме трамвая пред нея и да предприеме действия, за да предотврати удара с него.

Съдът прие, че в тази им част обясненията на подсъдимата съставляват нейна защитна версия, която обаче не само не се подкрепя от събрания доказателствен материал, а точно обратното- изцяло се опровергава както от показанията на свидетелите, така и от заключението на КСМАвТЕ. В останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимата, доколкото кореспондират с другите събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира заключенията на всички изготвени и приети по делото експертизи, като намира същите за обективни, компетентно изготвени и даващи подробни, мотивирани и обосновани отговори на поставените на вещите лица въпроси. Вещите лица и най- вече тези, изготвили АвТЕ и КСМАвТЕ и в частност вещите лица, изготвили авто-техническата част от експертизите бяха категорични както по въпроса за скоростта на движение на трамвая, управляван от подсъдимата, така и по въпроса за видимостта и възможността за предотвратяване на ПТП от страна на подс.К., като подробно и обосновано обясниха защо са приели наличието на такава възможност, както и как са преценили видимостта на мястото на ПТП, като съдът не намери основание да не кредитира заключенията по тези въпроси. Още повече, че и както бе посочено дори и св.Л., която е била в края на трамвая от своето местоположение е могла да възприеме спрелия отпред трамвай, а подсъдимата не е успяла да стори това, като дори не е задействала или пробвала да задейства спирачната система на трамвая, което очевидно не се дължи на липсата на видимост, а на други причини и по- конкретно на това, че подсъдимата не е била концентрирала своето внимание към случващото се пред нея- нещо, което се потвърждава и от записите от камерите в кабината, съответно от заключението на ВТЕ, от които се вижда, че главата на подсъдимата след преминаване на кръстовището на бул.Христофор Колумб през цялото време е била надолу, а не изправена, като тя изправя главата си едва, когато трамваят се намира на 10 метра от мястото на удара- т.е. 1,17 секунди преди удара, поради което и към този момент вече е нямала и обективна възможност (време) и да иска, да задейства спирачната система. Именно и поради това вещите лица са категорични, че по делото липсват обективни данни да има задействана спирачна система преди момента на удара, като даже сочат, че обективните данни дават основание да се приеме точно обратното, а именно- че спирачната система не е била задействана от подсъдимата. В този смисъл твърденията на св.П., че секунди преди удара е чула свистене на спирачки, съдът прие за недостоверни и счете, че на база същите не може да се установи подсъдимата да е задействала спирачната система преди удара. Най- вероятно това са предположения на св.П., доколкото логично в такива ситуации, човек очаква задействането на спирачна система и всеки звук свързва с това, но тези нейни показания не са обективни, а и се опровергават от заключенията на приетите по делото експертизи.

Съдът възприе и кредитира като цяло и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както и веществени такива, като прецени, че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите доказателства по делото и спомагат за пълно и цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прецени, че с действията си, подсъдимата Б.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. “В” вр. чл.342, ал.1, пр. 3 НК, като е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, детайлизирана и възпроизведена и в Правила за работа на ватмана в „С.Е.“ ЕАД, приети на технико- експлоатационен съвет, проведен на 14.02.2012г., одобрени от изпълнителния директор на „С.Е.“ ЕАД, утвърдени от заместник кмет по транспорта на Столична община,  Раздел V, т. 35 от Инструкция за безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса /композиция/ където изрично е посочено, че „При управление на трамвайна мотриса на линия на ватмана се забранява:...-да отклонява вниманието си от пътната обстановка и прякото управление по каквато и да е причина”, във връзка и с т. 1 от раздел V от Инструкция за безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса, които изрично сочат, че при управление на ТМ ватманът изцяло следва да спазва правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП- т.е. сочат, че ватманите съобразяват своето поведение на пътя при управление на ТМ с тези правила.

В конкретния случай основното нарушено правило от подсъдимата е това на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, което вменява на водачите на МПС задължението да наблюдават постоянно пътя пред себе си така, че при възникване на опасност за движението да намалят скоростта си и да спрат. В този смисъл, детайлизирайки и възпроизвеждайки това правило на закона е и разпоредбата от Раздел V, т. 35 от Инструкция за безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса /композиция/, съгласно която „При управление на трамвайна мотриса на линия на ватмана се забранява:...-да отклонява вниманието си от пътната обстановка и прякото управление по каквато и да е причина”- т.е. става въпрос за едно и също правило, но формулирано по различен начин- веднъж като задължение на водача на ППС да наблюдава постоянно пътя пред себе си и втори път като задължение да не отклонява вниманието си от пътната обстановка, така че при всички положения, когато възникне опасност на пътя да може да намали скоростта на движение и да спре при необходимост. Що се отнася до разпоредбата на т. 1 от раздел V от Инструкция за безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса, то видно е, че същата е препращаща и указваща, че всички правила за движение, уредени в ЗДвП важат и за ватманите на ТМ, включително и това на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП.

Тук е мястото да се отговори на възраженията на защитата относно обвинението, което е повдигнато на подс.К. и което се поддържа от прокурора и частното обвинение спрямо нея в хода на съдебното следствие. Подсъдимата няма повдигнато обвинение за това да е управлявала ТМ с несъобразена с пътните условия скорост, нито има обвинение да е изгубила контрол над управляваната от нея ТМ- т.е. няма обвинение нито за нарушение на разпоредба на чл.20, ал.1 от ЗДвП, нито за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1-во от с.з. Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП гласи, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват. В ОА твърдения за това подсъдимата да е изгубила контрола над управляваната от нея ТМ няма. Твърденията на защитата, че поддържаното в ОА и в пледоариите от държавното и частно обвинение, подсъдимата да е отклонила вниманието си сочи на загуба на контрол, съответно на нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, са несъстоятелни и не се споделят от съда. Действително в ОА никъде не се твърди, подсъдимата да е изгубила контрол над ТМ, която е управлявала, нито такова се поддържа в пледоариите. Не се и установява обаче по делото тя да е изгубила контрол над ТМ по време на управлението й. Отклоняването на вниманието е възможно да се случи обективно и без да доведе до загуба на контрол, което разбира се не изключва възможността и да доведе до загуба на такава. Отклонението на вниманието, което се поддържа в ОА и в пледоариите по съществото на делото в конкретния случай е с оглед установеното по делото, че подсъдимата не е наблюдавала през цялото време пътната обстановка пред себе си и по- конкретно установеното, че през по-голямата част от времето е държала главата си наведена надолу, а не изправена и гледаща нагоре и напред, поради което и не е възприела своевременно спрелия пред нея трамвай или че дори и да не е гледала надолу, не е съсредоточила вниманието си върху пътната обстановка пред нея, което й е попречило да възприеме своевременно трамвая пред нея и да реагира като спре аварийно.

Ето защо и доколкото не се твърди, нито се установява подсъдимата да е загубила контрол над управляваната от нея ТМ, то и съдът не намира за необходимо да коментира тези съждения на защитата, още повече, че и няма изменение на обвинение на обвинението спрямо подсъдимата в тази насока.

Некоректно също така защитата твърди, че обвинението спрямо подсъдимата в съдебно заседание се поддържа по реда на чл.20, ал.2, изр.1-во от ЗДвП, а именно за това, че се е движила с несъобразена скорост с конкретните пътни особености и условия. Отново следва да се подчертае, че и в ОА няма такива твърдения, нито има изменение на обвинението в такова. Дори в пледоариите си прокурорът и частният обвинител, съответно повереникът да са твърдели, че ПТП е настъпило в резултат от несъобразената скорост, с която подсъдимата е управлявала ТМ, то и доколкото няма изменение на обвинението в тази насока, абсолютно ирелевантно е какво твърди прокурорът и повереникът в пледоариите по съществото на делото. Съдът има задължение да обсъди и да прецени дали поведението на подсъдимата се явява съставомерно от обективна и субективна страна единствено и само с оглед на конкретно повдигнатото й обвинение и с оглед на конкретно изложените и твърдяни в обстоятелствената част на ОА факти. Същевременно съдът има право да прецени дали, така както са изложени фактите в ОА и така както е описано и евентуално установено поведението на дееца, запълва правилата за движение по пътищата, за които е повдигнато обвинение на подсъдимото лице или правилата на друга разпоредба от ЗДвП, като в последния случай следва да прецени дали може въпреки всичко да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимото лице като квалифицира фактите съобразно правилната правна разпоредба от ЗДвП според него, а не съобразно тази, визирана в ОА. Това съдът може да направи само, ако не се са установени нови факти и обстоятелства, които не са били предявени до този момент на подсъдимия и ако е само въпрос на правна квалификация на фактите, а не на нови такива.

В конкретния случай и видно от описаното в ОА, без значение какво твърди прокурорът в пледоариите, като причина за настъпване на ПТП се поддържа да е факта, че подс.К., макар и да е могла своевременно да възприеме спрялата пред нея трамвайна мотриса и макар да е имала при това положение техническа възможност да спре преди мястото на удара, не е реагирала своевременно с аварийно спиране, тъй като е била отклонила вниманието си от пътната обстановка пред себе си- т.е. не я е наблюдавала непрекъснато и поради това е причинила и ПТП. Изрично също така се сочи в ОА, че при скоростта, с която се е движила подсъдимата от момента, в който е могла да възприеме спрелия пред нея трамвай и при адекватна реакция с аварийно спиране е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара. С други думи не се твърди подсъдимата да се е движила с несъобразена скорост, а точно обратното. Не е направено изменение на обвинението по този въпрос в хода на съдебното следствие също така. Ето защо и независимо какво сочи в пледоарията си прокурора, съдът трябва да установи и да прецени дали подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предадена на съд съобразно така описаното и повдигнато обвинение на същата в ОА, а не при различна фактическа обстановка.

По въпроса дали в разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 и съответно изр.2-ро от ЗДвП са описани хипотези на предвидими и на непредвидими опасности, с което водачът следва да съобразява своето поведение, съдът ще вземе становище по- натам обсъждайки правната страна на деянието. Тук само следва да се посочи, че обвинението спрямо подсъдимата, така както е описано като факти в ОА и без да е изменено в хода на съдебното следствие е за нарушено правило на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, а не това на изр.1-во от същата разпоредба, доколкото няма твърдения в предявеното й по надлежния ред обвинение за управление на ТМ с несъобразена скорост с конкретни пътни условия, а точно обратното- твърди се да е могла да предотврати ПТП дори и със скоростта, с която се е движила- както в рамките на законоустановената, така и очевидно на съобразената така.

При така изяснената позиция на съда относно обвинението, което е повдигнато и надлежно предявено на подсъдимата и по което съдът е длъжен да се произнесе, съдът намира следното:

От обективна страна, на 23.01.2020 г. около 11:20 часа в гр.София, като „водач на трамвайна мотриса /ватман/„ в „С.Е.“ ЕАД, при управление на моторно превозно средство - трамвайна мотриса с инв. № 4117 по обособено трамвайно трасе в района на ул.„******“ с посока на движение от бул.„Христофор Колумб“ към ул.„Туше Делииванов“ и в района на около 210 метра преди ул.„Туше Делииванов“ подсъдимата нарушила правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".

Както бе отбелязано, посочената разпоредба вменява на водачите на МПС задължението да наблюдават постоянно пътя пред себе си –т.е. да не отклоняват вниманието си от пътната обстановка пред тях така, че при възникване на опасност за движението да намалят скоростта си и да спрат. Същото правило се съдържа и в инкриминираната разпоредба от Раздел V, т. 35 от Инструкция за безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса /композиция/, съгласно която „При управление на трамвайна мотриса на линия на ватмана се забранява:...-да отклонява вниманието си от пътната обстановка и прякото управление по каквато и да е причина”.

Като такава опасност за движението водачите на ТМ са длъжни да третират наличността и на спряла пред тях друга ТМ, независимо дали същата е спряла на място, на което това е позволено или не и независимо дали спирането е направено съобразно с правилата за движение по пътищата или не. Дори и спрялата отпред ТМ да е установена в покой в нарушение на някакви правила, за водача на ТМ, движеща се след нея съществува задължение да намали скоростта си до такива предели, че да избегне сблъсък със спрялата отпред ТМ, а в случай на необходимост и окончателно да преустанови движението си. С други думи водачът на ТМ няма право да се удари в спрялата пред него ТМ, дори и тя да е била спряна в нарушение на правилата за движение по пътищата. Това е общовалидно правило за всеки водач на ППС, който и при наличие на опасност на пътя пред него е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре, независимо дали и друго лице има причастност към появата на опасността.

В конкретния случай се установи, че за подсъдимата докато е управлявала ТМ с инв.№4117 след потеглянето й от спирка „Разклона за летището” е възникнала опасност на пътя- спряла пред нея и недвижеща се ТМ с инв.№4135 съчленена като ремарке към ТМ с инв.№4137, като причината за спирането на двойната ТМ в случая е ирелевантно. Важното е, че тя е била спряла и поради това е съставлявала опасност на пътя за подс.К., тъй като при продължаване на движението й без да спре, тя би се ударила в тази двойна ТМ, което е и станало в конкретния случай. Установи се също така, че при конкретните пътни условия- конкретното трамвайно трасе с неговите особености- кривина на пътя (десен завой по посоката на движение на трамвая) и наличието на растителност покрай това трасе, видимостта за подсъдимата е била 75 м.- т.е. тя е могла да възприеме за първи път спрялата пред нея двойна ТМ, когато се е намирала на не по- малко от 75 м. от нея. Установи се също така, че след потеглянето от спирка „Разклона за летището” скоростта на движение, до която е достигнала ТМ, управлявана от подсъдимата е била от около 30 км/ч, като при тази скорост опасната зона за спиране на ТМ е била от порядъка на 31 м. При това положение за подсъдимата К., която е имала обективна възможност да възприеме спрялата пред нея ТМ от разстояние не по- малко от 75 м., ако беше възприела реално същата към този момент, е съществувала и техническа възможност да предотврати удара в спрялата пред нея двойна ТМ, като спре преди мястото на удара, чрез аварийно спиране. Ето защо и доколкото подсъдимата обективно е могла да възприеме спрялата пред нея ТМ за нея е съществувала и обективна възможност да предвиди тази опасност в случай, че беше наблюдавала внимателно и съсредоточено цялата пътна обстановка около и пред себе си през цялото време, а не бе отклонила вниманието си някъде другаде и по- конкретно, ако не беше гледала надолу, а напред. Въпреки, че подсъдимата е имала обективно такава възможност, поради отклоняване на вниманието й в други обекти, тя фактически не е възприела опасността пред себе си- спрялата ТМ, но е имала такава обективна възможност и е била длъжна да го направи. Установи се по делото, че нищо не е пречило в този момент на видимостта й. Установи се също така, че дори и подсъдимата да е ускорявала скоростта на движение на управляваната от нея ТМ, то към момента на удара тази скорост не би била по- висока от 48-49 км/ч, като в този случай опасната зона за спиране би била от порядъка на около 67 м., но дори и в този случай за подсъдимата е съществувала възможност да предотврати удара, чрез аварийно спиране, тъй като видимостта остава в рамките на 75 м.,а когато ТМ, управлявана от подсъдимата се е намирала на 75 м. от мястото на удара, скоростта на движение все още не е била стигнала тези 48 км/ч, а е била по- ниска, което означава, че и в този случай и ако беше реагирала своевременно- т.е. ако беше възприела своевременно опасността, каквато възможност е имала, подсъдимата е могла да предотврати удара и ПТП. Тя не е сторила това, тъй като в нарушение на правилата за движение не е наблюдавала през цялото време пътната обстановка пред себе си, а е била отклонила вниманието си към друг обект, независимо, че не е била изгубила контрол на ТМ. Вещите лица не сочат да са налице данни за загуба на контрол, като такива не са налице и в показанията на свидетелите, нито в други събрани по делото доказателства. Дори и от заключението на ВТЕ е видно, че през цялото време подс.К. манипулира с уредите за управление на ТМ и контролира същата, но не поддържа вниманието си съсредоточено върху пътната обстановка. Заявеното от вещите лица, че наличието на кривина на пътя (т.е. десен завой по трасето в посоката на движение на ТМ) означава, че ватманът следва да съобрази скоростта си на движение с това обстоятелство и ако се налага и при ограничена видимост напред да се движи със скорост, която му позволява да спре в рамките на видимото напред пространство е напълно вярно и точно. Те не твърдят обаче, че в конкретния случай ТМ, управлявана от подсъдимата не е могла да спре преди мястото на удара при скоростта, с която се е движела от 30 км/ч (доколкото не се установява тази скорост да е била по- висока). Точно обратното- вещите лица заявиха, че това е нормална скорост и е скорост, с която ТМ е могла да мине по кривата, което е и сторила, тъй като и ако тази скорост не беше подходяща за преминаване през конкретния пътен участък с неговите особености (крива по трасето), то и ТМ щеше да дерайлира- да излезе от релсите, което не се е случило, поради което и бяха категорични, че скоростта на движение не е била несъобразена с конкретния пътен участък и особености на същия. Същевременно бяха и категорични, че при тази скорост на движение подсъдимата, ако беше възприела възникналата пред нея опасност от първия възможен момент- когато ТМ се е намирала на 75 м. от мястото на удара, то и при адекватна и своевременна нейна реакция, изразяваща се в предприемане на аварийно спиране, тя е могла технически да предотврати удара като спре преди мястото на същия. Това означава, че скоростта на движение на ТМ, която е била избрала подсъдимата в конкретния случай не е била несъобразена нито с пътните условия , нито с видимостта на пътя. Без съмнение и доколкото в този участък от трасето видимостта е била ограничена- поради наличието на крива по трасето, поради наличието и на растителност покрай същото, то това предполага подсъдимата да е още по- внимателна и концентрирана върху пътната обстановка пред себе си, за да може при внезапно възникнала опасност да реагира своевременно в рамките на видимото пред нея пространство- т.е. в рамките на видимата й зона. Ако подс.К. не беше отклонила вниманието си в този конкретен случай тя е могла да възприеме своевременно опасността и да реагира чрез аварийно спиране като по този начин предотврати ПТП.

Твърденията от страна на прокурора в пледоариите, че подсъдимата не е съобразила скоростта на движение на ТМ с условията на видимост в района съдът не коментира, тъй като такова обвинение спрямо подсъдимата няма повдигнато, а и доколкото се установи, точно обратното, че конкретната скорост на движение от 30 км/ч не е в пряка причинно следствена връзка с удара и с настъпилия вредоносен резултат. В такава е само липсата на реакция от страна на подсъдимата на появилото се пред нея препятствие, поради това, че не е наблюдавала постоянно пътната обстановка пред себе си, а е била отклонила вниманието си към друг обект.

Следва да се посочи, че в конкретния случай опасност за подсъдимата като ватман на ТМ се явява именно спрялата пред нея друга ТМ- двойната такава, управлявана от св.Б., а не пострадалият пешеходец. Това е така, тъй като наличието на спрял трамвай по трамвайното трасе препятства по- нататъшното безпроблемно предвижване на ТМ, управлявана от подсъдимата по същото. За подсъдимата това е било предвидимо препятствие, тъй като не е необичайно и не е невъзможно трамвай да спре на трамвайното трасе, дори и това да не е на място, което е обичайно за спиране като спирка или светофарна уредба. Напълно възможно, предвидимо и в този смисъл очаквано е, че е възможно във всеки един момент трамваят да спре поради авария или поради друго възникнало пред него препятствие, включително и поради наличието на пешеходец по трасето- било чистачи, било случайно преминаващи граждани, макар и на не разрешено за това място, тъй като това се е случвало и друг път по това трасе, било поради наличие на авариен екип, който е изпратен да отстрани възникнала авария. Без съмнение, че в тези случаи на настъпила авария някъде по трасето с оглед безопасността на всички е следвало да има уведомяване от страна на диспечерския пункт за настъпилата авария, съответно за наличието на спрели по трасето пред подсъдимата други трамваи. Няма съмнение също така, че в този конкретен случай такова съобщение не е било подадено до момента на настъпване на ПТП. Възможно е обаче това да се дължи на различни причини, включително и на липса на достатъчно време за подаване на информацията преди настъпване на ПТП. Факт е, че такова съобщение не е било подадено към момента на настъпване на ПТП и факт е, че подсъдимата не е знаела за наличието на спрял пред нея трамвай, съответно за настъпила авария напред по трасето. Това обаче не води до отпадане задължението на същата да възприеме своевременно пред себе си по трамвайното шосе наличието на опасност на пътя, ако такава възникне и особено, ако е имала и обективна възможност за това, какъвто е и настоящият случай. И доколкото конкретното трамвайно трасе в конкретния район на ПТП се е отличавало с ограничена в някаква степен видимост напред, поради крива по трасето, то и за подсъдимата е съществувало задължението да бъде още по- внимателна и съсредоточена в пътната обстановка пред себе си, да управлява ТМ с още по- голямо внимание и по никакъв повод да не отклонява вниманието си от трамвайното трасе пред нея, доколкото тя е била и напълно наясно с особеностите на същото. Задължение, което подсъдимата не е изпълнила, но което е била длъжна да изпълни и освен това е имала и обективна възможност да забележи възникналата пред нея опасност своевременно- на разстояние, което й е позволявало да спре без да настъпи удар в спрелия пред нея трамвай.

Подсъдимата е възприела реално възникналата пред нея опасност едва на 10 м. от мястото на удара и на 1,17 секунди преди същия, към който вече момент тя не е имала и обективна възможност да реагира- т.е. не е имала време да задейства спирачната система, а дори и да беше сторила това, пак не би избегнала настъпването на удара. Това е така, тъй като при скоростта, с която се е движела ТМ, управлявана от подсъдимата- 30 км/ч опасната зона за спиране на трамвая е 31 м. Но за нея опасността е възникнала не от момента, в който тя фактически е възприела спрелия пред нея трамвай, а от момента, в който обективно е могла да стори това- на не по- малко от 75 м. от мястото на удара. Ако беше сторила това, то и в този случай със скоростта, с която се е движила и при опасна зона за спиране на ТМ от 31 м., тя би имала възможност да избегне удара.

Подсъдимата обаче сама се е поставила в това положение, тъй като е нарушила правилото за движение по пътищата, според което следва да наблюдава през цялото време пътната обстановка пред себе си, да не отклонява вниманието си към други обекти и при възникнали предвидими опасности на пътя да реагира като намали скоростта, а при необходимост и да спре.

Въпреки, че опасността за движението се е появила за ватмана на разстояние, даващо й възможност да я възприеме и да предприеме нормативно предвидените действия с цел избягване на сблъсък с трамвая отпред, подс.К. не е сторила това. Същата дори не е предприела аварийно спиране в момента в който е възприела опасността пред себе си, тъй като не е и могла да реагира за толкова кратко време – 1,17 секунди, поради което закономерно и логично е последвал удар между ТМ, управлявана от подсъдимата и спрялата пред нея такава, управлявана от св.Б..

Още веднъж следва да се посочи, че за подсъдимата опасността в случая не е пешеходецът, а спрелият пред нея трамвай, поради което е абсолютно ирелевантно откъде се е появил той, как се е предвижвал и дали е слязъл от някои от спрелите трамваи отпред или е дошъл отвън някъде. Освен всичко друго установи се, че в двата спрели отпред трамвая не е имало пътници, поради което нито св.Б., нито св.Д. са допуснали каквото и да е било нарушение в тази връзка, тъй като от управляваните от тях ТМ не са слизали пътници преди настъпване на ПТП. Не може в случая да се приеме, че подсъдимата не е могла, нито е била длъжна да предвиди настъпването на обществено опасните последици и не е била в състояние да ги предотврати, поради това, че за нея пешеходецът, намиращ се на мястото, където фактически е бил към момента на ПТП- между две трамвайни мотриси, на трамвайните релси и по обособено и отделено с телена ограда трасе и неясно откъде и как придвижил се до това място, не е бил предвидимо препятствие.

Действително пострадалият не е следвало да бъде на това място, тъй като не е имал право да преминава оттам, още по- малко между две спрели трамвайни мотриси. В този смисъл дори и пострадалият да не е бил видим за подсъдимата, това не означава, че за нея в конкретния случай опасността е била непредвидима, тъй като за подсъдимата в конкретния случай препятствието, опасността, на която тя е трябвало да реагира и с която е трябвало да съобрази своето поведение на пътя не е пострадалият пешеходец, а спрелият пред нея трамвай. И това е така, тъй като и удряйки се в него за подсъдимата е било напълно предвидимо, че от този удар могат да последват и реално са последвали различни и напълно предвидими обществено опасни последици. Такива са освен чисто материалните щети, които неизбежно настъпват при подобен челен сблъсък, но също така изцяло предвидими са и другите вреди, които не само хипотетично, но и напълно обективно и реално най- често настъпват при подобни челни удари между две ППС с такъв тонаж и обем и при такава скорост и по- конкретно причиняване на телесни увреждания, дори и смърт на пътници, пътуващи в самите трамвайни мотриси, на ватманите на същите, както и на пешеходци, които по една или друга причина се намират в този момент в близост до и около трамвайните мотриси, участващи в ПТП. И това е така, тъй като и видно дори и от конкретния случай, ударът е довел да изместване, изтласкване на спрялата мотриса напред, съответно да удрянето й в стоящата друга такава пред нея, както и до дерайлиране на част от мотрисите от релсовия път. От това са последвали не само материални щети по самите мотриси, но и реално са причинени телесни увреждания на самата подсъдима, на другите двама ватмана на предходните мотриси, на пътници в мотрисата, управлявана от подсъдимата и както сочи и св.Б., цяло чудо е, че в неговата мотриса по това време не е имало други пътници, в противен случай последиците биха могли и да са много по- тежки. Напълно възможно и предвидимо е също така при наличие на спряла отпред мотриса, ако това спиране се дължи на авария, в близост да има и авариен екип, който при подобен удар също би могъл да пострада.

В заключение за подсъдимата е абсолютно ирелевантно откъде и как се е появил пострадалият и как се е придвижил до мястото, на което е бил към момента на ПТП, тъй като за нея напълно предвидимото препятствие в конкретния случай се явява не той, а спрелият пред нея друг трамвай- двойна ТМ  инв.№4135 и №4137, който и след удара отскача напред и с предната си зона на ТМ инв.№4137 се удря в спрелия пред него трети трамвай с инв.№4401. Между двете ТМ с инв.№4137 и инв.№4401 в този момент се е намирал (без да има това право) пострадалият пешеходец Николай Н., който от удара е притиснат и умира на място. В резултат на удара травматични увреждания получават и пътуващите в ТМ, управлявана от подсъдимата пътници, тя самата, св.Б.- ватман на двойната скачена ТМ, като са причинени и материални щети по трите ТМ, участвали в ПТП.

На пострадалия Н. са причинени травматични увреждания от притискането му между двете трамвайни мотриси в следствие удара между тях резултат на които на той умира на място същия – т.е. на 23.01.2020 г.

Безспорно е установено по делото, че уврежданията, които са причинени на пострадалия в резултат на притискането му между двете ТМ са били несъвместими с живота му.

Според съда е налице и причинно следствена връзка между ПТП, настъпило поради допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимата и вредоносния резултат- смъртта на пешеходецът. Със своето поведение и по- конкретно с факта на удара на ТМ, управлявана от подсъдимата в спрялата такава пред нея, управлявана от св.Б. е сложено началото на причинно- следствената връзка- т.е. поставено е началото на причинно- следствения процес, който е довел до смъртта на пострадалия. Това е така, доколкото и ако подсъдимата не беше ударила ТМ, управлявана от нея в спрялата пред нея ТМ поради несвоевременното й възприемане и поради не реагирането й на възникналата пред нея предвидима опасност, то и нямаше да се стигне до отскачането на двойната ТМ, управлявана от св.Б. напред и до удара й с ТМ, намираща се пред нея (управлявана от св.Д.), между които в този момент се е намирал и пешеходецът, съответно нямаше да се стигне до притискането на същия между двете ТМ, както и до причиняване на травматичните увреждания, довели до смъртта му. В този смисъл деянието на подсъдимата е поставило началото на този причинно- следствен процес, като без същото нямаше да настъпят вредоносните последици. Деянието на подсъдимата е неизбежна „брънка”, звено от причинно- следствената верига и поради това съдът прие, че нейното деяние е в непосредствена причинно- следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат, независимо, че ударът на трамвая, управляван от подсъдимата не е бил директно с починалия пешеходец.

За настъпването на тези последици без съмнение роля имат и други обстоятелства и в този смисъл деянието на подсъдимата не е единствената причина за настъпването на съставомерния резултат, но без него той не би настъпил.

Без съмнение самият пострадал с поведението си е допринесъл съществено и в този смисъл е съпричинил заедно с подсъдимата настъпването на съставомерните последици, т.к. е предприел пресичане на трамвайното трасе на непозволено за това място, като дори е минал между две спрели трамвайни мотриси, където му е било абсолютно забранено да преминава. Ако той не бе предприел пресичане на непозволено място и не бе преминал между двете спрели ТМ, то и при всички други условия, той не би бил ударен и притиснат между тях и не би се стигнало до настъпване на уврежданията, довели до смъртта му. Само обаче това условие не е достатъчно, за да настъпи съставомерният резултат, който би бил избегнат, ако подсъдимата не бе нарушила правилата за движение по пътищата и не бе отклонила вниманието си от пътната обстановка пред нея, а бе реагирала своевременно и адекватно на възникналата пред нея предвидима опасност, чрез аварийно спиране в първия възможен момент, в който е могла обективно да възприеме опасността на пътя пред себе си- спрелият пред нея трамвай.

Разбира се при така случилото се ПТП има „мегдан” за разсъждение и по въпроса дали би се стигнало до настъпване на ПТП, ако от диспечерския пункт бяха подали своевременно съобщение за аварията и за спрелите по трасето ТМ, но това обстоятелство само хипотетично може да се приеме, че е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, доколкото няма как да се предвиди към кой момент обективно най- рано е могло да бъде подадено това съобщение, дали то е щяло да бъде възприето от подсъдимата, която почти през цялото време не е гледала напред, а е била с глава надолу и съответно кога обективно тя е щяла да възприеме това съобщение, така че да съобрази своето поведение със същото и да има време да реагира адекватно. Дори и да се приеме, че има допуснати нарушения в тази връзка от диспечерите, които е следвало да подадат своевременно съобщение за ситуацията, дори и да се приеме също така, че ватманът на авариралия трамвай не е спазил всички изисквания за реакция и поведение при такава ситуация, то това поведение на тези трети лица не води до отпадане отговорността на подс.К., доколкото и нейното поведение при това най- вече то, е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и с последвалия съставомерен вредоносен резултат от същото- смъртта на пешеходеца, както и с другите настъпили обществено опасни последици, които в конкретния случай се поглъщат от най- тежкия такъв, а именно- причинените телесни увреждания на други лица и причинените материални щети по ТМ, участвали в ПТП.

Досежно поведението на трети лица обаче не е налице повдигнато обвинение, поради което и съдът не дължи произнасяне по въпроса дали поведението им е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с настъпилите обществено опасни последици, макар да счита, че дори и да има такава връзка, тя е незначителна и в рамките на настоящето производство няма как да се установи дали те са действали виновно или не, поради липса на надлежно повдигнато обвинение за това.

Ето защо и възраженията на защитата в тази връзка съдът прие за неоснователни. Още по- несъстоятелни са те във връзка с поведението на св.Б. и св.Д., доколкото се установи, че в техните ТМ не е имало пътници и те не са отваряли вратите на трамваите, съответно оттам не са слизали пътници, за което подсъдимата може да е само благодарна, тъй като и в противен случай последиците можеха да са още по- тежки, както посочи и св.Б..

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с деянието си, подсъдимата е осъществила от обективна страна всички признаци на състава на престъплението с горепосочената правна квалификация, като е допуснала нарушение на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП във връзка с Правила за работа на ватмана в „С.Е.“ ЕАД, приети на технико- експлоатационен съвет, проведен на 14.02.2012г., одобрени от изпълнителния директор на „С.Е.“ ЕАД, утвърдени от заместник кмет по транспорта на Столична община, Раздел V, т. 35 вр. т.1 от Инструкция за безопасна работа на ватмана при работа с трамвайна мотриса /композиция/, тъй като не е наблюдавала внимателно и през цялото време пътната обстановка пред себе си, отклонила е вниманието си от нея и не е възприела своевременно възникналата пред нея опасност- спрялата двойна ТМ, независимо, че е имала обективна възможност за това, поради което не е намалила скоростта на движение и не е спряла своевременно, чрез аварийно спиране при възникване на предвидимо пред нея препятствие, в резултат на което е ударила ТМ пред нея, а тя е отскочила и е ударила другата такава, като между двете се е намирал пострадалият пешеходец, който е бил притиснат и в резултат на причинените му травматични увреждания от притискането е починал.

От субективна страна деянието е извършено от подс.К. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост по см. на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. Същата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но според обстоятелствата е могла и е била длъжна да ги предвиди.

Спрялата двойна прикачена ТМ както вече бе посочено е именно опасността, с която е следвало да се съобрази подсъдимата, а не пешеходецът, като тази опасност, това препятствие е било предвидимо за подсъдимата, т.к. тя е имала обективна възможност да го възприеме на разстояние не по- малко от 75 м. от мястото на удара, съответно да възприеме, че ТМ не се движи и да осъзнае, че тя се явява препятствие за нея без значение, поради какви причини ТМ е била спряла на това място, на което по принцип не е могло да се спира. Напълно предвидимо е също така за подсъдимата, тъй като това не е необичайно обстоятелство, че е възможно ТМ да е била спряла поради авария на самата мотриса, поради авария на трасето или поради други причини, независимо, че не е била получила съобщение и не е била уведомена за възникналата напред авария с друга ТМ. И това е така, тъй като и за изпращане на съобщението е необходимо технологично време, а подсъдимата е възможно да се е озовала в района на аварията и преди да е могло да се подготви и изпрати съобщението- т.е. преди останалите ватмани да са уведомени за аварията. Това не означава обаче, че тя може да продължи движението на управляваната от нея ТМ напред, ако не е била уведомена за аварията с аргумента, че не е била уведомена за аварията, а е трябвало това да се случи, тъй като и ако се приеме, че това е допустимо, означава, да се приеме, че подсъдимата спокойно и без да носи отговорност може да се удари в спрелия пред нея трамвай. Същото важи и за случаите, когато пешеходец попадне на пътното платно или както е в случая на трамвайните релси без да има това право- дори и поведението му да е неправомерно, това не позволява на водача на ППС да мине през него, съответно не отпада задължението му да спре и да не удари пешеходеца, ако има обективна възможност за това, само защото пешеходецът е в нарушение.

В заключение и с оглед на конкретния случай появата на спряло пред подсъдимата ППС- трамвайната мотриса, управлявана от св.Б., която обективно не е могла да продължи движението си, поради други спрели пред нея ТМ не е било неочаквано и непредвидимо обстоятелство за подсъдимата, тъй като тя е имала възможност не само да я възприеме своевременно- т.е. на разстояние, позволяващо й да спре със скоростта, с която се е движила, но и поради факта, че аварията на една трамвайна мотриса по принцип не е невъзможен, необичаен и непредвидим факт, като това може да се случи навсякъде и по всяко време.

Ето защо наличието на спряла на трамвайното трасе трамвайна мотриса не е от категорията обстоятелства, които подсъдимата да не е могла и да не е била длъжна да предвиди, за да трябва да съобрази поведението си с това обстоятелство и когато се налага да спре. Още повече и с оглед на това, че тя обективно е имала възможност да възприеме опасността пред себе се (спрялата мотриса) от достатъчно голяма разстояние, което превишава опасната й зона за спиране при конкретно избраната от нея скорост на движение два пъти и отгоре- при опасна зона за спиране от 31 м., обективно подсъдимата е могла да възприеме спрялата мотриса от поне 75 м. преди мястото на удара. С други думи опасността не е възникнала в рамките на опасната зона за спиране на подсъдимата, а много извън нея, което означава, че за нея възможността за възприемане и за предотвратяване на опасността е била още по- голяма.

Единствената причина да не забележи опасността пред нея се дължи на субективни причини, а именно на това, че тя не е наблюдавала достатъчно внимателно и съсредоточено пътната обстановка, която и в конкретния район е била твърде усложнена с оглед ограничената видимост, поради кривата (завоя) и поради наличието на растителност покрай трамвайното трасе, поради което е била длъжна да бъде още по- внимателна и съсредоточена и да наблюдава през цялото време трасето пред себе си без да отклонява вниманието си към други обекти, особено и като се има предвид, че подсъдимата е минавала по това трасе многократно преди това и е била напълно наясно с особеностите на същото, с възможността за видимост напред и в този смисъл и евентуално с необходимостта да е още по- съсредоточена, когато преминава оттам, тъй като е възможно да й се наложи да реагира и да спре аварийно при внезапно възникнала на трасето опасност.

С оглед на всичко това съдът прие, че подсъдимата е била както длъжна, така е имала и обективна възможност да забележи препятствието пред себе си достатъчно навреме, да прецени конкретната пътна обстановка и съответно видимостта пред себе си и да намали скоростта, съответно да спре движението на ТМ, така че да избегне удара със спрялата пред нея ТМ.

Съдът прие, че спрелият пред подсъдимата трамвай е бил предвидимо и преодолимо препятствие за нея със скоростта, с която се е движила тя, като конкретно избраната такава от 30 км/ч не е била несъобразена нито с особеностите на трасето, нито с възможността на подсъдимата да спре при възникване на опасност пред нея в рамките на видимото й напред пространство, тъй като при видимост от 75 м. и опасна зона от 31 м. тя обективно е имала възможност не само да предвиди (т.е. да възприеме опасността пред себе си), но и да я преодолее, като спре преди да се удари в спрелия пред нея трамвай. Ето защо и скоростта, с която е управлявала трамвая не е в причинно- следствена връзка с настъпилия резултат, а единствено факта, че тя не е наблюдавала през цялото време пътната обстановка пред себе си. Дали е гледала надолу или някъде другаде е без значение. Факт е, че не е наблюдавала случващото се пред нея, в противен случай и ако беше изпълнила това свое задължение тя е могла да избегне удара, за което е имала и задължение. Като не е наблюдавала през цялото време пътната обстановка пред себе си и не е възприела своевременно опасността пред нея, макар и да е имала обективна възможност за това, тя сама се е поставила в невъзможност както да предвиди, така и да избегне опасността, а оттук и общественоопасните и съставомерни последици от деянието си. Именно и поради това съдът прие, че в случая не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК по съображенията подробно изложени по- горе.

Съдът прие, че в случая версията, която подсъдимата се опита да лансира в обясненията си, а именно, че поради независещи от нея външни причини- прилошало й е и е изпаднала в безсъзнание, не е могла да предотврати удара в трамвая, а оттук и обществено опасните последици от него- смъртта на пострадалия пешеходец, са напълно неоснователни и голословни. По безспорен, несъмнен и категоричен начин на база не само заключението на КСМАвТЕ, но и на база показанията на свидетелите относно поведението на подсъдимата непосредствено след ПТП се установи, че тя не е изпаднала в твърдяното от нея състояние на безсъзнание (без значение дали й е прилошало или не), както и че през цялото време не само е могла, но и реално е извършвала активни, волеви действия боравейки с уредите за управление на ТМ, поради което и обективно е могла не само да възприеме опасността пред себе си, но и да я предотврати, чрез аварийно спиране. Подробни съображения в тази връзка съдът изложи при анализа на доказателствата по- горе в мотивите си, поради което не намира за необходимо да повтаря същите.

Само за пълнота следва да се посочи, че позоваването на защитата на Решение № 28/1984 г. по Н.Д. № 10 на ОС на НК и на Решение № 414/15.02.2016 г. по Н.Д. № 1389/15 г. на II НО, ВКС е абсолютно несъотносимо към конкретния случай, тъй като тези две решения коментират съотношението на разпоредбата на чл.20, ал.2 към тази на чл.21 от ДвП- т.е. отношението на обща към специална правна норма, на неразрешената към несъобразената скорост и възможността на съда да преквалифицира деянието на подсъдимото лице от едната по другата разпоредба. Настоящият случай няма нищо общо с която и да е било от двете хипотези, тъй като нито се твърди, нито се установява подсъдимата да е управлявала ТМ с неразрешена или с несъобразена скорост, за да се коментират подобни въпроси. Не на последно място следва да се посочи, че водачът на ППС може да носи отговорност единствено и само в случаите на възникнала пред него предвидима опасност. Никой не може да носи отговорност за непредвидими опасности. Не случайно и непредпазливата форма на вина изисква деецът не само да е бил длъжен, но и да е могъл да предвиди обществената опасност на своето деяние, макар и в конкретния случай да не е предвидил конкретната опасност, или да е предвиждал опасността, но да е смятал и мислил, че може да я избегне. С други думи и за да се ангажира отговорността на дееца е необходимо възникналата пред него опасност да е сред предвидимите такива. Ето защо и твърденията на защитата, че разпоредбата на изр.1-во на чл.20, ал.2 от ЗДвП уреждала хипотезите на предвидими опасности, а тази на изр.2-ро на същата разпоредба уреждала хипотезите на непредвидими опасности, са напълно несъстоятелни. Разликата не е на плоскостта на предвидимост или непредвидимост на опасностите, а на плоскостта на несъобразената скорост като причина за настъпване на ПТП (изр.1-во на чл.20, ал.2 от ЗДвП) и липсата на адекватна и своевременна реакция на водача на ППС при възникнала опасност на пътя, въпреки движението му със съобразена за конкретните пътни условия скорост на движение (изр.2-ро на чл.20, ал.2 от с.з.).

По изложените съображения, съдът призна подсъдимата за виновна в извършването на престъпление по чл.343, ал. 1, б. “В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Като причини за извършване на престъплението, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимата и несъобразяване със законово регламентираните правила за движение по пътищата.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото й съдебно минало на, добрите й характеристични данни, както и липсата на каквито и да е било нарушения от страна на подсъдимата като водач на МПС и като ватман, което сочи, че тя е дисциплиниран водач на МПС и добър професионалист. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и изключително голямо съпричиняване на съставомерния резултат от страна пострадалия, който е предприел пресичане на трамвайното трасе и релси на забранено за това място и то между два спрели трамвая, като по този начин с поведението си е сложил началото на причинно- следствената връзка довела до настъпването на съставомерния резултат. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид и здравословното състояние на подсъдимата, настъпило в резултат на претърпяното от нея ПТП.

Като отегчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства, съдът отчете обстоятелството, че подсъдимата е имала предостатъчно време да предотврати настъпването на ПТП, предвид факта, че разстоянието, от което е могла обективно за първи път да възприеме опасността пред себе си надвишава с повече от 2 пъти опасната й зона за спиране, но въпреки това тя дори не е успяла да задейства спирачната система на ТМ. Това означава, че тя не просто е била отклонила за малко вниманието си от пътната обстановка пред нея, а че не е наблюдавала същата почти през цялото време, което сочи на изключително тежко нарушение на правилата за движение по пътищата в конкретния случай от страна на подсъдимата.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и факта на причинени други противоправни последици, от нейното деяние, а именно- причинените телесни увреждания и психически стрес и на други лица- на пътниците в управляваната от нея ТМ, както и на ватманите Б. и Д.. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се вземе предвид и настъпилите в резултат на деянието на подсъдимата имуществени вреди по трамвайните мотриси, участвали в ПТП при това на една значителна стойност- 72 471,34 лв., които и ако не беше настъпилата смъртта на пешеходеца, също съставляват самостоятелен съставомерен резултат от деянието на подсъдимата. В конкретния случай обаче причинените имуществени щети като противоправна последица от деянието на подсъдимата се поглъщат от настъпилия по- тежък резултат- смъртта на пешеходеца. Тези обаче противоправни последици- телесните увреждания при това на няколко лица, както и имуществените щети макар и да не се отразяват на правната квалификация на деянието на подсъдимата, няма как да не бъдат взети предвид от съда при индивидуализация на наказанието, което следва да й се наложи. Още повече, че и те не са възстановени от подсъдимата и до настоящия момент.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид и факта, че деянието е извършено от подсъдимата в професионално качество- т.е. като водач на ТМ, на когото са били поверени живота и здравето на неограничен кръг от пътници и поради това и изискванията към нея без съмнение са и много по- високи в сравнение с изискванията към другите водачи на МПС, които са любители шофьори- очаква се, тя след като е положила и специални изпити, за да придобие категория за водач на ТМ да е много по- дисциплинирана, много по- внимателна и концентрирана при управлението на ТМ, тъй като от нейното поведение на пътя зависят живота и здравето на неограничен кръг от хора. Вместо това тя е била изключително разсеяна и недисциплинирана в конкретния случай при управлението на ТМ, което не сочи на проявен висок професионализъм от нейна страна в конкретния случай.

Няма как да бъде отчетено като самостоятелно отегчаващо отговорността обстоятелство поведението на подсъдимата непосредствено след настъпване на ПТП, освен отново като проява на нисък професионализъм от нейна страна, но няма как и да не бъде взето предвид, че и тя самата е била в ситуация на стрес, което разбира се не изключва необходимостта да прояви най- малкото внимание към пътниците в трамвая и да се поинтересува за състоянието им. Тя обаче не е била внимателна при самото управление на ТМ и това е довело до настъпване на ПТП, поради което и липсата на такова внимание към пътниците след самия инцидент е по- скоро продължение на тази й линия на поведение през целия този ден, което както бе отбелязано сочи на липса на морал и професионализъм в поведението й.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай, не са налице предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като не са налице двете кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на тази законова разпоредба. От една страна, по делото не се констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства или изключително такова, които в съвкупността си да обуславят значително по- ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичните за този вид престъпления. Единственото такова обстоятелство което евентуално може да бъде ценено като изключително е съпричиняването от страна на пострадалия на съставомерния резултат. От друга страна обаче индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е извършено деянието не сочат на извода, че и минимално предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.343, ал.1, б. “В” от НК наказание, се явява несъразмерно тежко за подсъдимата. Това е така, доколкото и според съда, подсъдимата е допуснала изключително грубо и тежко нарушение на правилата за движение, тъй като не е наблюдавала пътната обстановка пред себе си почти през цялото време от момента на потегляне на ТМ от спирка „Разклона за летището” и то на място и по трасе, за което е била напълно наясно, че е с ограничена видимост и поради това следва да е изключително внимателна и съсредоточена в случващото се напред, което сочи на изключителна безразсъдност проявена от нейна страна при конкретните пътни условия, а оттук и на това, че същата се е проявила като участник в движението по пътищата със сравнително висока степен на обществена опасност в конкретния случай, още повече, че само по една случайност не се е стигнало и до още по- тежки последици, тъй като и за нейно щастие в трамвая пред нея не е имало други пътници, а ватманът Б. не е бил в кабината на трамвая. Това съобразено и с факта на настъпили и редица други общественоопасни последици, които не са инкриминирани в конкретния случай (телесни повреди на няколко лица и значителни имуществени вреди), даде основание на  съда да прецени, че в конкретния случай наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимата за извършено от същата престъпление с горепосочената правна квалификация следва да бъде определено съгласно критериите, предвидени в разпоредбата на чл.54 от НК.

Предвид изложеното и като прецени, че наказанието на подс.К. следва да бъде определено при относителен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността й обстоятелства и като съобрази целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подс.К. наказание в размер на около средния такъв, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.343, ал.1, б. “В” от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.

Съдът, като намери, че са налице материалноправните предпоставки за отлагане на наложеното наказание, а именно: наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от три години, подс.К. не е осъждана и за поправянето и превъзпитанието й не е наложително да изтърпи така наложеното й наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото за срок от 5 години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.

Съдът за да прецени дали подсъдимата следва да изтърпи ефективно така наложеното й наказание съобрази и здравословното състояние на същата към този момент, като счете, че ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода не само не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата, а напротив- би й навредило, като по никакъв начин това няма да способства и за постигане на генералната превенция на наказанието, което е видно и от изявлението на майката на починалото лице, която също заяви, че не желае подсъдимата да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. Очевидно е, че макар и нарушението допуснато от подсъдимата да е изключително тежко, което даде основание на съда да й определи наказание по реда на чл.54 от НК, а не по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тя освен в конкретната ситуация, не се отличава като изключително опасен участник в движението по пътищата, което е видно от липсата на нарушения на правилата от нейна страна, и от факта, че  е ватман с дългогодишен опит без допуснати до този момент други нарушения. Същевременно здравословното състояние на същата след ПТП сочи, че тя достатъчно тежко изживява случилото се и водения срещу нея наказателен процес, поради което тези обстоятелства сами по себе си според съда са достатъчни и способстват за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата и без да се налага тя да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода.

На основание чл.343г вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимата К. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, като прецени, че е безпредметно налагането на такова наказание с по- дълъг срок, доколкото и към този момент подсъдимата вече е пенсионер по болест и не упражнява професията на ватман, поради което и лишаването й от право да управлява МПС за по- дълъг период от време би било самоцелно и няма по никакъв начин да допринесе за постигане целите на наказанието и в частност тези на индивидуалната превенция.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Съдът прие, че следва да бъдат унищожени като ненужни наличните по делото /на съхранение в НСлС/ 3 бр. тампони с проби за упойващи вещества, а приложените по делото СД-та и 1 бр. флаш памет следва да останат по делото.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата К. да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 4462,50 лв. /четири хиляди четири стотин шестдесет и два лева 50 ст. /в полза на държавата, както и тези, направени в хода на съдебното следствие в размер на 1930 лв.- в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, а така също и на основание чл.190 ал.2 от НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на СГС.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                           Съдия при СГС: