№ 136
гр. Плевен, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430105031 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от *** против Б. Г. Д. с ЕГН ********** от
г*** с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата молба ищецът
твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за заплащане на доставена, но незаплатена топлинна енергия.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника чрез залепване
на уведомление. В срок е подал настоящата искова молба за образуване на
исково производство. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС.
Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение моли съда
да приеме за установено, че ответникът му дължи главница в размер на 285,22
лева за периода 01.08.2020г. – 28.02.2022г., мораторна лихва в размер на 13,48
1
лева за периода 02.10.2020г.- 05.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 27.04.2022г. до изплащането на сумата. Претендира
разноски.
В едномесечния срок ответникът не представя писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител, който подържа исковата молба и представя
списък с разноски.
Ответникът нe се явява и не изразява становище по молбата.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 2277/2022г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 29.08.2022г. и в
едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2277/2022г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в г***. Видно от представеното по делото копие
на нотариален акт се установява, че на 08.12.2006г. Б. Г. Д. и съпругата му ***
Г.а Д.а са продали на *** Б.ов Д. процесния апартамент №1, находящ се в
***.
Установява се от представена по делото справка от НБД, изготвена на
11.05.2017г. по изп.дело №20179050400423 на ЧСИ *** с рег. № 905 и с район
на действие района на ОС Плевен, че *** Б.ов Д. с ЕГН ********** е баща на
ответника Б. Г. Д. с ЕГН ********** и към датата на изготвяне на справката е
бил починал. От същата справка се установява, че ответникът има брат *** Г.
Д. с ЕГН **********.
След смъртта на своя баща ответникът, както и неговия брат *** Г. Д.
са получили като наследници по закон всеки един от тях по 1/6 идеална част
от имота, а майка им *** Г.а Д.а е получила 4/6 идеални части от имота, който
е бил в режим на СИО със съпруга и.
2
Установява се от приложеното копие на нотариален акт на лист 38, че
на 27.01.2021г. ответникът Б. Г. Д., със съгласието на своята съпруга е
прехвърлил на майка си *** Г.а Д.а своята собствена получена като
наследство от баща му 1/6 идеална част от имота и е загубил съсобствеността
си в този имот.
Това се установява и от представените в съдебно заседание справки от
НАП до изпратени до ЧСИ *** с рег. № 905 и с район на действие района на
ОС Плевен.
С оглед на представените неоспорени от ответника писмени
доказателства, съдът приема, че за периода 01.08.2020г. – 27.01.2021г.
ответникът като собственик на 1/6 идеална част от имота е имал качеството на
потребител на топлинна енергия и е страна по Общите условия на договора за
предоставяне на топлинна енергия.
Представени са Протокол от Общо събрание на етажната собственост от
30.10.2000г. и Договор с етажната собственост от 23.11.2000г., с който
Етажната собственост в качеството на възложител е възложила на топлинния
счетоводител да извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление
по показанията на топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите
за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в г*** за периода 01.08.2020г.
– 28.02.2022г. са в размер на 2364,63 лева. По делото е изготвено заключение,
което съдът приема за компетентно и безпристрастно. От заключението се
установява, че в имота има един брой наличен водомер, който е отчел
ползвана топла вода на стойност 398,11 лева, както и 4 броя уреда за ИРУ
отчели отдадена ползвана топлоенергия на стойност 141,45 лева. Обемът на
имота по проект е 205,11 куб.м. и с оглед този обем е изчислена и стойността
на отдадената топлоенергия за сградна инсталация на стойност 87,63 лева. В
имота налична и щранг лира в банята, за която също е начислена отдадена
топлоенергия на стойност 14,10 лева. Видно от заключението, сумите,
дължими за дялово разпределение са 12,94 лева. Общо дължимата сума за
главница за процесния период от 01.08.2020 до 01.01.2021г. е в размер на
653,33 лева. Установява се от заключението, че сумите за топлинна енергия
за процесния период са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата на база нейни отчети. По делото са приложени
фактури за задълженията на ответника за процесния период, за който се
претендира заплащане и които фактури не са оспорени по делото.
Претенцията след 27.01.2021г. се явява неоснователна, тъй като на същата
дата ответникът е прехвърлил собствената си идеална част от имота.
Съответно на притежаваната от ответника 1/6 идеална част от имота, искът се
явява основателен за сумата от 108,88 лева, колкото е установило и вещото
лице в заключението си. За разликата от 108,88 лева до 285,22 лева, което
3
касае период след 27.01.2021г. до 28.02.2022г. искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Вещото лице е установило в заключението, че лихвата за забава върху
главницата за периода 02.10.2020г. – 05.04.2022г. е в размер на 13,48 лева.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че през периода 01.08.2020г. до 27.01.2021г. ответникът е бил
собственик на топлоснабден имот с абонатен номер 2000127, в сграда в
режим на етажна собственост на адрес гр.***. За периода 01.08.2020г. –
27.01.2021г. ответникът е ползвал топлоенергия в имота и не е представил
доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в
определението за насрочване, нито е посочил правоизключващи или
правопогасяващи факти и обстоятелства. Установи се, че сградата е
отопляема и в имота се ползва топлоенергия за отопление на жилището.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.08.2020г. – 27.01.2021г. ищцовото дружество е продало на ответника
топлоенергия на стойност 108,88 лева. Тази сума не е заплатена на ищцовото
дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е
доказан по основание
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 13,48 лева лихва за забава върху
главницата от 108,88 лева за периода 02.10.2020г. до 05.04.2022г. е
основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 220 лева за вещо
лице за икономическа експертиза и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода
на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на
161,80 лева.
По отношение на заповедното производство, ищецът претендира 16,22
лева, от които 7,89 лева държавна такса и 8,33 юрк.възнаграждение. С оглед
изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
заповедното производство в размер на 6,64 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Б. Г. Д. с
ЕГН ********** от г***, че дължи на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 108,88 лева –
главница, за периода 01.08.2020г. – 28.02.2022г; сумата от 13,48 лева – лихва
за забава, за периода 02.10.2020г. – 05.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
27.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1307/28.04.2022г.
по ч.гр.дело № 2277/2022г. по описа на ПлРС, като за разликата до сумата от
285,22 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. Г. Д. с ЕГН ********** от г*** да заплати на ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата
161,80 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Б. Г. Д. с ЕГН ********** от г*** да заплати на ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата
6,64 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело №
2277/2022г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5