М О Т И В И К Ъ М П Р И С Ъ Д А
по НОХД № 265 / 2014 год. на
Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ. състав
Русенската районна прокуратура е обвинила Я.Б.Н. *** в това, че на 18.11.2013г., в гр.Русе, извършил действия - опипал по
тялото, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на П.П.М. ***4 – годишна възраст, като употребил
за това сила – престъпление по чл. 150, ал.1 от НК.
В
проведеното съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, такова, каквото
е внесено в съда и моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимия да бъде
признат за виновен и да му се наложи ефективно наказание лишаване от свобода.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу Я.Б.Н. за сумата от по
5000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от П.М., в резултат
на извършено престъпление по чл. 150, ал.1 от НК. Претендират се законните лихви върху тази сума,
считано от датата на деликта – 18.11.2013 г., до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски. П.М. е конституирана
по делото в качеството на граждански ищец и частен обвинител срещу подсъдимия Я.Н..
Частният обвинител и граждански ищец М., заедно с повереника си
поддържа обвинението и предявеният граждански иск. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и да
присъди претендираното обезщетение.
Подсъдимият Н. дава
обяснение по делото, признава авторството на деянието и счита постъпката си за
нередна, изразява съжаление и моли за справедлива присъда.
Защитникът му, счита
престъплението за доказано, моли съда да постанови присъда, с която да наложи
на подсъдимия наказание оринентирано
към минимума. Намира, че претендираната сума по гражданският
иск е висока, поради което пледира обезщетението да се определи по
справедливост. Счита, че заплатеното възнаграждение на повереника е завишено.
Районният съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
Я.Б.Н. е роден на ***г***,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с
ЕГН: **********.
На 18.11.2013г., около 14:00ч. подсъдимият
минавал през района на РУ „Ангел Кънчев”. Там забелязал постарадалата П.П.М., с която не се познавали. Решил да осъществи
блудствени действия с нея без съвкупление. В изпълнение на взетото решение
последвал М., която разговаряла по телефона със сестра си – св. М.П.М.. Като наближили Метанстанцията
в района на блок „Петър Караминчев”, подсъдимият я настигнал, сграбчил я отзад
и започнал да я опипва с ръце по слабините и гърдите. Пострадалата започнала да
се съпротивлява и да вика за помощ. Въпреки това подсъдимият продължил да я
опипва. Виковете й били възприети от сестра й, с която до този момент
разговаряла и от неустановени по делото мъже, които се намирали в близост до Метанстанцията. Подсъдимият ги възприел и се уплашил, поради
което пуснал пострадалата и избягал от мястото на инцидента. Пострадалата
веднага се прибрала в дома си, където заедно с близките си сигнализирани
органите на МВР. По случая започнало настоящото наказателно производство. Била
установена самоличността на Н. като извършител на престъплението, който в
проведените с него действия признал авторството на деянието.
Изложените релевантни на делото фактически констатации се
установяват от съвкупния анализ на всички събрани доказателства съдържащи се в
обясненията на подс.Н., в показанията на свидетелите – П.П.М.,
М.П.М., В.П.Г., И.Л. Л., С. А.П., Е.С.М., заключението на съдебно
психиатрично - психологичните експертизи с обекти подсъдимия и
пострадалата, протокол за разпознаване на лица, свидетелство за съдимост, автобиографии, декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние, удостоверение за възнаграждение на майката на
подсъдимия и копие от решението за развод на родителите му. От всички тях се установява извършеното деяние и участието
на подсъдимият в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието,
причините за извършването му и всички други обстоятелства имащи значение за
отговорността на подсъдимия.
Чрез показанията на П.П.М., М.П.М., В.П.Г.,
И.Л. Л., С. А.П., Е.С.М., протокол за разпознаване на
лица и обясненията на подс.Н. се потвърждава обвинителната теза на прокурора.
Свид.П.М. описва как именно
подсъдимият я нападнал в гръб и опипал слабините и гърдите й, като през това
време я дърпал към себе си и не я пускал въпреки виковете й за помощ. Тези
викове били възприети от свид.М.М., с която пострадала разговаряла по телефона. По – късно свид.Г. извършил ОИМ за
установяване авторството на деянието. Същият възприел на видеозаписите от
охранителните камери на университета как лице от мъжки пол върви след
пострадалата. Разпознал, че това лице е подсъдимия, тъй като му бил известен от
други противоправни деяния. След като го издирил,
подсъдимият признал пред него, че именно той е извършил деянието. От протокола
за разпознаване на лица се установява, че пострадалата е разпознала подсъдимия
като лицето, което е осъществило посегателството над личността й. Това се
потвърждава и от показанията на свидетелката И.Л. Л. – поемно лице, която лично възприела
как М. разпознала като извършител на деянието, сред група от четири лица,
именно подсъдимият Н.. Показанията на С. А.П. и Е.С.М.
допълват гореустановеното и допринасят за
последвалите отрицателни емоционални преживявания на П.М..
От своя страна подсъдимият Н. в
обясненията си изцяло признава извършеното от него и сачи факти и обстоятелствата,
имащи значение за делото.
Видно от заключението на изготвената СППЕ с
обект на изследване подсъдимият, същият не се води на отчет в ЦПЗ Русе и няма
данни да е провеждал психиатрични лечения в ЦПЗ Русе. Към 18.11.2013г. той е
бил с налични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Разбира свойството и значенито на постъпките си и може
да се защитава сам. В момента на снемане на писмените обяснения на
21.22.2013г., към момента на привличането му в качеството на обвиняем и към
настоящият момент е бил в състояние правилно да възприема факти от значение за
делото и е можел да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.
Видно
от приобщената справка за съдимост на подсъдимият, същият не е чисто съдебно
минало. Има две предишни осъждания, като едното е за същото по вид престъпление, за което се води и
настоящото производство. Освен това процесното деяние е извършено в
изпитателният срок на предходните осъждания. Осъжданията му са както следва:
1.
С присъда по НОХД № 992 / 2013 г., по описа на РРС, в сила от 07.06.2013 г., за
престъпление по чл.150, ал.1 вр. с чл.63 от НК извършено на 21.12.2012г., му е наложено наказание една година и четири
месеца лишаване от свобода, което било отложено за изпитателен срок от три
години.
2.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2183 / 2013г., по описа
на РРС, в сила от 11.10.2013 г., за престъпление по чл.195, ал.1 от НК му е
наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, което било отложено за
изпитателен срок от три години.
От назначена
и изготвена съдебна психиатрична и психологична експертиза с обект на
изследване пострадалата М. е видно, че е разбирала свойството и значението на
извършеното, можела е да ръководи постъпките си към 18.11.2013г. Непосредствено
преди инкриминираният случай е била в състояние на обичайна за личността
реактивност, не е имала момент, в който да е била в психотично,
несъответно или болестно мотивирано състояние. По време на извършване на
деянието е можела правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и
дава достоверни показания за тях. Изследването на пострадалата установило, че в
момента при нея е налице депресивна личностова
нагласа с безпокойство, тревожност, повишена страхова
готовност с елементи на защитно поведение от пасивно-отбранителен кръг,
плачливост, разстройство на контакта, понижена способност за вземане на
решения, разстройство на съня, загуба на апетит, тегло и понижено либидо.
Констатациите свързани с депресивната й нагласа се потвърждават и от
показанията на М.П.М., С. А.П., Е.С.М.
От приложените удостоверение
за възнаграждение на майката на подсъдимия и копие от решението за развод на
родителите му, се установява недоброто й финансово положение и обстоятелството,
че подсъдимият е бил едва на три години, когато родителите му се развели и
същият е израснал под грижите на майката.
Всички доказателства разгледани
поотделно и в своята съвкупност налагат следните
правни изводи:
Подсъдимият Н. е пълнолетен и вменяем,
следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК може да
бъде субект на престъплението, за което е обвинен.
От обективна страна през на 18.11.2013 г., в гр.Русе,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице навършило четиринадесет годишна възраст – П.П.М. ***, изразяващи се в опипване по тялото, като
употребил за това сила.
Изпълнителното деяние било извършено
чрез употреба на принуда под формата на сила, с цел да препятства възможността
на св. П.М. да се съпротивлява. За да сломи
съпротивата й подсъдимият я притиснал с ръце към тялото си. Въпреки ясно
изразеното нежелание на св.М. да има полова близост с
подсъдимия под каквато и да е форма, Н. продължил да упражнява принуда по
отношение на нея, което му позволило извършването на блудствени действия от
страна на Я.Н..
Към момента на извършване на деянието
св. П.П.М. била навършил 22 години.
От субективна страна подс. Н. извършил
престъплението при пряк умисъл и специална цел - да възбуди полово желание без
съвкупление, като съзнавал, че пострадалата не е съгласна да участва в
блудствените действия.
По тази причина подс. Н. следва да
бъде признат за ВИНОВЕН в извършване на престъплението за което е обвинен от
Районна прокуратура – гр.Русе.
При индивидуализацията на наказанието за
извършеното от подс. Н. престъпление по чл.150, пр.1 от НК съдът взе предвид, като смекчаващи отговорността обстоятелства – признанието
на вината, изразеното съжаление и критично отношение към извършеното
престъпление и оказаното съдействието при разследването, израстването без един
родител, единствено под грижите на майка си, което несъмнено се е отразило
отрицателно при формиране на личността му. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете наличието на предходни осъждания, включително за престъпление
от същият вид, както и обстоятелството, че същият е
извършил престъплението предмет на настоящото производство скоро след
осъждането по НОХД № 2183 / 2013г.,
по описа на РРС – едва месец, и близо четири месеца след осъждането му по НОХД
№ 992 / 2013 г., по описа на РРС. Посочените отегчаващи обстоятелства
посочват, че наложените му предходни наказания не са постигнали целта си да се
поправи и да се съобразява с правовия ред в страната и го охарактеризират като
личност с висока степен на обществена опасност.
Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе
съображения съдът определи за подс.Н. на основание чл. 150, пр.1 от НК, чл.54 вр. с чл.36 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ
ГОДИНИ, което да се изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Така
определените наказания биха постигнали целите да се предупреди и превъзпита подс.Н.
към спазване на законите и добрите нрави и в бъдеще да се съобразява тях, както
и че ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от
НК съдът приспадна времето, през което е бил задържан считано от 21.11.2013 г.
На основание чл.25, ал.1 вр. с
чл.23, ал.1 от НК съдът групира наложените на Я.Б.Н.
наказания по НОХД № 992 / 2013г. и НОХД № 2183 / 2013 г., и двете по описа на
Районен съд – гр.Русе, като му наложи най-тежкото от
тях – ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, тъй като деянията, за
които наложени са извършени преди да е имало влязла в сила присъда,
за което и да е от тях. Така определеното общо наказание следва да се изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо заведение от закрит тип.
Предявеният
граждански иск срещу подс. Н. е допустим, своеременно предявен от лице, което
от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени неимуществени вреди, които са
в пряка и непосредствено връзка с извършеното от подс. Н. престъпление.
По
делото е доказано наличието на противоправно деяние от страна на подс. Н., от
което като пряка и непосредствена последица на П.М.,
било причинено отрицателно емоционално преживяване, свързано с накърняване на
личното й чувство за достойнство и полова неприкосновеност и довели до стрес,
плач и депресивна личностова нагласа с безпокойство,
тревожност, повишена страхова готовност с елементи на
защитно поведение от пасивно-отбранителен кръг, плачливост, разстройство на
контакта, понижена способност за вземане на решения, разстройство на съня,
загуба на апетит, тегло и понижено либидо. При така установеното съдът приема,
че са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на
пострадалия да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск за заплащане обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение е доказан по основание.
В
случая съдът приема, че претендираното паричното обезщетение за претърпяната от
М. неимуществена вреда следва да бъде уважено в пълен размер за сумата от 5000 (пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от М. неимуществени вреди от
престъплението по чл. 150, ал.1
от НК,
ведно със законната лихва от деня на деликта – 18.11.2013 г., до окончателното
й изплащане. При така изложеното подсъдимият следва да заплати и сумата
от 1 200 (хиляда двеста) лв., представляваща направените от М. разноски по
делото, която не е прекомерна и е в съответствие с Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Подсъдимият
следва да внесе по сметка на Районен съд - Русе сумата от 200 лв. представляваща
държавна такса за уважената част от предявения граждански иск.
При този изход на делото Н. следва да заплати в полза на ОДМВР - Русе сумата от 270 лева, представляваща разноски на досъдебното производство,
а по сметка на Районен съд - гр.Русе, сумата от 260
лв., представляващи разноски на съдебното производство.
Мотивиран от горните си съображения съдът
постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: