№ 14762
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110174414 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415
ГПК от „ЕОС М-с“ ЕООД срещу Д. А. П. установителни искове с правно основание по чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 99 ЗЗД за следните суми: сумата от
522,90 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит № 5221678 от 09.09.2022
г., ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до изплащането на вземането, сумата от 34,75
лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2023 г. до 14.09.2023 г., както и
сумата от 70,23 лева, представляваща мораторна лихва за периода о т 14.04.2023 г. до
22.04.2024 г., за които по ч.гр.д. № 29946/2024 г. по описа на СРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът твърди, че между ответната
страна и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор стоков кредит № 5221678 от 09.09.2022 г., по силата на който
бил отпуснат в полза на ответника стоков кредит за сумата 1006,71 лева за закупуване на
домакински електроуреди, който следвало да бъде върнат на погасителни вноски, съобразно
приложен към договора погасителен план. Кредитополучателят следвало да погаси
задължението си на 12 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване –
14.09.2023 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си
вноски съгласно договора, след което е преустановил плащанията си. Заявява, че
задълженията на кредитополучателя били обявени за изяло изискуеми на 14.09.2023 г.
Поддържа още, че посочените вземания на заемодателя били предмет на сключен между
него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 09.11.2023 г. като длъжникът бил надлежно уведомен за извършената цесия.
1
Развити са и съображения, че към исковата молба е приложено уведомление до ответника за
извършената цесия, като с връчване на исковата молба и приложенията към нея, ответникът
е уведомен за настъпилата цесия. Моли за признаване за установено, че ответникът дължи
посочените суми, за които твърди, че имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Претендира разноски.
В срока за отговор Д. А. П. оспорва предявените искове като неоснователени.
Поддържа, че не е била уведомена за цесията. Оспорва същата да е произвела действие с
доводите, че не съществува такава сделка. Оспорва съществуването на представените от
ищеца писмени доказателства. Оспорва дължимостта на възнаградителна лихва, тъй като
противоречи на добрите нрави. Сочи, че застрахователната премия не е включена в ГПР,
както и не става ясно как се формира ГПР, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С
тези съображения отправя искане искане за отхвърляне на предявените искове.
Безспорно е , че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е налице
облигационно отношение, възникнало въз основа договор стоков кредит № 5221678 от
09.09.2022 г., по силата на който бил отпуснат в полза на ответника стоков кредит за сумата
1006,71 лева за закупуване на домакински електроуреди, който следвало да бъде върнат на
погасителни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план.
Кредитополучателят следвало да погаси задължението си на 12 месечни анюитетни вноски,
с краен срок на погасяване – 14.09.2023 г.
Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил вземанията си ищеца с
договор за 09.11.2023 г. Съощаването на цесията има действие от момента на връчване на
исковата молба и приложенитя към нея на отвника. Затова ищеца цесинер е легитимиран и
има право да търси вземания по договора за кредит, които са действително възникнали и не
са погасени от длъжника. Към исковата молба има и съобщение за цесията и потвърждение
за прехвърляне от цесионера и цедената, адресирани до цедента.
В приложения списък към договора срещу цедирания длъжник е записано, че дължи
сумата от 622, 66 лв. От тук и от твърденията в исковата молба съдът приема, че
длъжникът валидно е изплатил на цедента преди съобщаването на цесията сумата от
555,02 лв., което е разликата между дължимото по договара1177,68 лв. и остатъка
622,66 лв.
От договор за кредит е видно, че главницата на кредита е 938,99 лв. заетата сума, а
към нея е прибавена такса за застраховка в размер на 67,72 лв., която е отнесена не към
разходи, а към получени суми. Така се получава главница в размер на 1006,71 лева.
Още тук е явно същественото нарушение на директива за потребителския кредит и
ЗПК, което се изразява в това, че разход за застраховките се представя като
предоставени средства отпуснати на потребителя и вместо разход във формулата за гпр
се включва като приход за потребителя, който се и олихвява.
2
При изчислението на ГПР обаче застрахователната премия не е включена като разход
по кредита, тъй като е добавена към общия размер на кредита. Когато се включи
застраховката като разход зда потребителя, реланото гпр е 56.45 %.
От формулировката на чл. 10 от договора като е посочен само процент ГПР, но не са
посочени конкретно разходите, които са взети в предвид се нарушава изискванията на
правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C‑448/17.
Нещо повече в нарушения на изискванията за формиране на ГПР разхода за застраховка е
прибавен към размера на кредита, а не към размера на разходите по –този начин посоченото
ГПР е неправилно изчислено и очевидно е по-ниско от действителното.
В този смисъл следва да се съобрази, че с Решение на Съда на ЕС от 20.09.2018 г. по дело C-
448/17: е прието и следното:
66 Следва да се добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да
се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа
само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни.
67 Всъщност в подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на
сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат
отражение върху обхвата на задължението му.
В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/ като абсолютна процентна стойност – 7, 46 %, но от съдържанието му и от данните по
делото се установява, че при изчисляването не е включена уговорената застрахователна
премия, тъй като тя е отнесена към отпусната сума, а не към разходите. Това е от съществено
значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР.
В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква
л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази
директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на
усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради
това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със
съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.
Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и
член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите,
предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит,
като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на
кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би
довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема
предвид общият размер на кредита.
В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията към
3
него, прави впечатление, че застрахователната премия е включена към главницата, която се
отпуска на заявителя, а не към разходите, като видно и от твърденията в заявлението
договорната възнаградителна лихва се дължи върху предоставената от
кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива
за заплащане на задълженията по застрахователната премия, което е и противоречие
на добрите нрави.
Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за
потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат
съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването
на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна
закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна
степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от
кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в
чл. 2 от ЗПК. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и
непротиворечив начин – в това число и вида на отделните елементи, които са довели до
формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. Описаните нарушения водят до
извода, че е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, само на това основание.
На следващо място следа да се съобрази дали правилно е посечен ГПР в договора, тъй като
при посочен по – нисък процент на годишните разходи от реалния също е налице
нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20, от Директива 2008/48, които
гласят следното:
„(19) За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно
знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за
кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на
възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор,
тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)],
приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. […]
(20) Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с
изключение на нотариални разходи. […]
Съгласно Чл.3 от Директивата, буква ж) „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
4
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни
премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия;
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/2019 г., в понятието "общи разходи
по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е
длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора,
включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Очевидно застрахователната премия е известна на кредитора, тъй като е включена в
погасителния план.
Следва да се съобрази Определение от 16.11.10г. по дело С – 76/10 – на СЕС, което
предвижда ,че Директива 87/102 за потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО
/сега директива 2008/48/ЕО/ трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния
съд служебно да прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл.4 от
последната директива и предвиждат, че непосочване на ГПР в договор за потребителски
кредит, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски. ГПР е уреден
свръх повелителни норми на закона – чл.19, ал. 4 ГПК, поради което съдът следи
служебно за нейното спазване.
В този смисъл изрично следва да се съобрази и Решение от 21 април 2016 г. по
дело C‑377/14, с което се прима, че Член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се
тълкува в смисъл, че изисква националният съд, сезиран със спор относно вземания,
възникнали в резултат на договор за кредит по смисъла на тази директива, да проверява
служебно дали е изпълнено предвиденото в посочената разпоредба задължение за
предоставяне на информация и да вземе мерките, предвидени в националното право в
случай на неизпълнение на това задължение, стига санкциите да отговарят на изискванията
по член 23 от посочената директива.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи,
които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е
включил такса в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният
процент на разходите, са нищожни.
Следва да се има предвид, че е уговорено сключване и заплащане на застраховка, по която
бенефициер не е длъжника, а кредитодателя. В случая, налице застраховка в полза на
кредитор, сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 КЗ, а не застраховка, сключена от
кредитор за обезпечение по чл. 382 КЗ. Описаната допълнителна услуга по финансиране на
5
заплащането на дължимата застрахователна премия от кредитодателя, сама по себе си
представлява договор за потребителски кредит, а с уговарянето дължимото възнаграждение
за застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в размера на погасителните
вноски, се заобикаля разпоредбата на ЗПК за единната формула за изчисление на ГПР.
Отделно в счетоводството на банката вземанията за застраховката, фигурират като главници
по Договора за кредит и върху тях неоснователно се начисляват възнаградителни лихви и
обезщетения за забава, независимо, че същите имат различни основания от главницата, за
която следва да се счита само отпуснатата сума по кредита. Също така стойностите на
застрахователните премии по тази застраховка, са неоправдано високи, съобразно
отпуснатата сума и периода на действие на договора.
В случая при законосъобразното изчисляване на ГПР е нужно към лихвата да се добави и
разходите по договора за допълнителни услуги – застраховки, като при това се формира
годишен процент на разходите от 56.45 % , който е значително по-висок от посочения в
договора , достъпен на https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html
С оглед изложеното, задължението по чл. 4, ал. 2 от договора не е свързано с
неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не
е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от
потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени
годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
обсъжданата сума, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на
потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него
икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му.
Дължимостта на разходите по договора за застраховка , са включена и в погасителния план,
като огромна част от вяска месечна вноска. Тоест е очевидно известно на кредитора, че
този разход, ще възникне. Освен това е ясно, че условията на кредита са такива само при
отпускането му при условията на приемане на застраховката. Това е така защото общите
условия и индивидуалната бланка с условия на договора за изработени от кредтодателя и те
са стандартни и се прилагат без значение волята желанието на кредтополчател, в този
смисъл са задължителни за него.
Целта е да се осигури по голяма доходност от предоставения креди, която е отвъд
законовите предели, като това се прикрие като обезщетение, като затова се използва
забоикаляне на закона и цели въвеждане потребителя в заблуждение за крайния размер на
дължимата сума. Нарушава се и конкурентния кредитен пазар, тъй като при сходни условия
потребителя ще избере този продукт заради по-ниския ГПР и ГЛП, но те се дължат
нелихвените разходи, които не са включени в ГПР и утежняват размера на дължимата сума
без да фигурират в задължителните ориентири за потребителя.
Когато не са включени всички разходи в ГПР кредитодателят е въвел в заблуждение
6
потребителя и е посочилпо-нисък ГПР от реалния. В този смисъл Решение от 15 март 2012
г. по дело C-453/10 на СЕС, в което е посочено че: Търговска практика като разглежданата
по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел.
Идентични случаи на недействителност , поради неправилно посочен ГПР, тъй като не
е включен размерът на застраховката в общия размер на разходите виж и в новата практика
на ВКС. – Решение № 50056 от 29.05.2023г.по т.д.№ 2024 / 2022г. ВКС, Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите,
а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 –
9.
Като законосъобразни, следва да се споделят и изводите на въззивния съд, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на осн.чл.22 ЗПК., тъй като
не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а
именно в него липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен
към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
В този смисъл практиката по идентични дела Определение № 2161 от 09.07.2025
г. по т.д. № 129 / 2025г., II т.о., ВКС, Определение № 1075 от 17.11.2023 г. по т.д. № 2743 /
2022г. на I т.о. ВКС и Определение № 1020 от 13.11.2023 г. по т.дело № 203/2023 г. на I т.о.
ВКС, Определение № 1991 от 16.07.2024 г. по т.дело № 510/2024 г. на I т.о. ВКС.
Определение № 1369 от 27.05.2024 г. по т.дело № 333/2024г. на II т.о. ВКС.
Констатираното нарушение на уредбата изразяващо се в липсата на разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – виж
определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС по
идентични уговорки, в което е посочено, че съгласно в чл. 3, буква „ж“ на Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия/т.2 от условията по договора/ включва
заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“.
Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
7
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
В този смисъл и решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019
г.,решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г.,
Процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на осн.чл.22 ЗПК., тъй
като не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а
именно в него липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен
към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. В този смисъл изрично и Решение № 50056 от 29.05.2023г. по
т.д.№ 2024 / 2022г. I т.о., ВКС, което е постановено по идентичен въпрос за
застрахователна премия, която не е включена в изчислението на ГПР.
В този смисъл по идентични договори и трайната съдебна практика –
Решение № 67 от 28.02.2023 г. по дело № 489 / 2022 на Апелативен ВАРНА.
Определение № 2282 от 15.09.2023 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1426/2023 г.
Определение № 690 от 4.09.2023 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 375/2023 г.
И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ЗПК – виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС,
както и решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., решение №
262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение № 262316 от 06.04.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г.
Следователно длъжникът по договора за кредит дължи да върне само размера на чистата
главница 938, 99 лв., но този размер трябва да се приспадне служебно на основание чл. 76
ЗЗД сумата, която длъжникът общо е платил на кредитора си в размер на от 555,02 лв. Тази
8
сума се отнася изцяло към валидното задължение – чистата главница в размер на получена
сума. Следователно ответника дължи остатъчна главница в размер на 383,97 лева.
С оглед това искът за главницата се уважава само до 383,97 лева, а за остатъка се отхвърля.
Останалите акцесорни задължения не се дължат, поради което исковете се отхвърлят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ Д. А. П. ЕГН:********** ДЪЛЖИ НА „ЕОС М-с“
ЕООД с ЕИК:*** на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
във вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 383,97 лева, представляваща главница по договор за стоков
кредит № 5221678 от 09.09.2022 г., ведно със законната лихва от 22.04.2024 г. до
изплащането на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. №
29946/2024 г. на СРС, като ОТХЪВРЛЯ исковете в останалата им част.
ОСЪЖДА Д. А. П. да плати на „ЕОС М-с“ ЕООД сумата от 200 лв., разноски по
делото съразмерно с уважената част.
ОСЪЖДА „ЕОС М-с“ ЕООД да плати на адв. А. А. А. сумата от 250 лв. на
основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9