РЕШЕНИЕ
№ 859
гр. Бургас, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501715 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.1 и
сл.ГПК и чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от Г. Г. Д. с ЕГН-
**********,чрез пълномощника му адв.Бойчев срещу съдебно решение № 310
от 04.09.2025г.,постановено по гр.д.№1178/2024г.по описа на Районен съд
гр.Несебър,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни и недоказани
предявените от Г. Г. Д. искове:
- да бъде отменено като незаконно уволнението му с Акт за
прекратяване на трудово правоотношение № ********** от 11.09.2024г.,
издаден от Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас,
квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов № 3;
-да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му работа на
длъжност *** в Район-Несебър ;
-да бъде осъден работодателят му „ВиК“ЕАД-Бургас да му заплати
сумата в размер на 20 033,28 лв. (двадесет хиляди и тридесет и три лева и 28
ст.), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради
незаконното уволнение за шестмесечния период от 15.10.2024г. до 15.04.2025г.
(по 3 338,88 лева месечно), ведно със законната лихва, считано от 15.10.2024г.
1
до окончателното изплащане на сумата.
-да бъде осъден работодателят му „ВиК“ЕАД да му заплати сумата в
размер на 3 338,88 лв. (три хиляди трита тридесет и осем лева),
представляваща обезщетение за незаконното недопускане до работа на ищеца,
с начален период 12.09.2024г.,в размер на брутното му трудово
възнаграждение.
Въззивникът Д. е останал недоволен от съдебното решение,като го е
оспорил пред надлежния въззивен съд,намирайки го за незаконосъобразно и
неправилно,постановено в нарушение на материалния закон в частта,с която
съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1
т.1,2 и 3 КТ вр.с чл.225 КТ. Наведени са оплаквания за това,че съдът
неправилно е приел,че са налице предпоставките за уволнението по чл.328
ал.2 КТ и в частност,че се касае за ръководна длъжност и че е налице сключен
договор за управление с изпълнителен член на съвета на директорите на
„ВиК“ЕАД и че уволнението е извършено в деветмесечния срок от началото
на изпълнението на договора за управление. Като неверни са оспорени
изводите на съда относно представеният договор за управление от
21.02.2024г.,който съдът неправилно е приел,че е с изпълнителен член от
съвета на директорите. Твърди,че от съдържанието на договора е видно,че
същият не е договор за възлагане на управлението,сключен с изпълнителен
директор,а договор за управление с член на съвета на директорите.Счита,че
това е видно както от съдържанието на договора,така и от правното
основание,посочено в него- чл.244 ТЗ и от пояснението,че договорът се
сключва във връзка с проведен конкурс/конкурс за избор на членове на
СД/.Изложени са подробни правни и фактически аргументи в подкрепа на
горните твърдения,а анализът на съдържанието на договора,направен от съда
е оспорен като неправилен и довел съда до направени погрешни изводи.Прави
се довод,че една от предпоставките за законосъобразност на уволнението по
чл.328 ал.2 КТ е и наличието на бизнес програма, като съдът неправилно е
приел,че дружеството е имало такава,без това обстоятелство да е било
установено по делото. Отделно се твърди,че са изтекли и повече от 9 месеца
от назначаването на изпълнителния директор Цветан Мирчев,който съдът е
посочил,че е изпълнителен директор от 17.08.2023г.,но не е съобразил този
факт.Моли за отмяна на съдебното решение на НРС и постановяване на
решение от БОС,с което да се отмени решението на НРС в обжалваната част и
предявените от въззивника Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и
т.3 КТ да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски,няма
доказателствени искания.
В отговора на въззивната жалба ответното дружество „ВиК“ЕАД е
оспорило същата като неоснователна и е изразило становище,че решението на
НРС е правилно и законосъобразно. Счита,че районният съд е обсъдил всички
допустими и относими към спора доказателства,като е достигнал до правилен
и законосъобразен извод,че трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено законно,а в оплакванията в жалбата се твърдят неверни
2
факти,които са лишени от опора в представените по делото
доказателства.Посочва се,че по делото е било установено,че представеният по
делото договор № ЧР-2-120/21.02.2024г.е договор за възлагане на
управлението на дружеството и уволнението на ищеца е в рамките на 9-
месечния срок,съобразно датата на сключване на договора за
управление.Счита,че относими към спора са вписаните в ТТРЮЛНЦ
обстоятелства,които са съобразени от районния съд. Моли решението на НРС
да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,се представлява
от адв.Бойчев,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването
и.Няма доказателствени искания,претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,се
представлява от юрисконсулт Алексиева,която оспорва въззивната
жалба.Представя нови писмени доказателства,които не са приети от въззивния
съд поради настъпила преклузия по чл.266 ал.1 ГПК.Моли решението на НРС
да бъде потвърдено,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното съдебно решение за валиден и допустим в обжалваната част
съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС
установи следното:
В исковата молба ищецът е твърдял,че от 11.09.2024г. по повод
претърпян инцидент е бил в отпуск по болест, а впоследствие е установил, че
трудовият му договор е бил прекратен на 12.09.2024г. на основание чл.328,
ал.2 от КТ. Оспорил е уволнението си,като е твърдял, че същото е
незаконосъобразно,тъй като актът за прекратяване на трудовото му
правоотношение е издаден от лице без необходимите правомощия.Твърдял
е,че не е била спазена изискуемата в чл.335, ал.1 от КТ писмена форма за
прекратяване на трудовия договор,както и не са били налице и основанията,
предвидени в чл.328, ал.2 от КТ. Разпоредбата предвижда предизвестие,а
такова не е отправяно към ищеца,не е налице договор за управление на
предприятието, тъй като такъв договор не е бил одобряван от членовете на
Съвета на директорите а съществуващият договор е бил подписан от
нелегитимен председател на съвета на директорите. Твърдял е,че липсва и
друга предпоставка за прекратяването на соченото основание- приет и
одобрен „бизнес план“,тъй като такъв не е бил налице нито към датата на
избиране на изпълнителния директор, нито към датата на уволнението.
Ищецът е твърдял също така,че не е заемал ръководна длъжност в
предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, тъй като не ръководи пряко
трудовия процес. С тези обстоятелства е обосновал и довода си за извършена
злоупотреба с трудовите права от страна на работодателя при прекратяване на
трудовото му правоотношение.
При условията на евентуалност,ако съдът приеме,че не е налице
уволнение ,защото писмената форма за действителността му не е спазена,а е
3
налице недопускане до работа,то моли съдът да разгледа иск с правно
основание чл.213, ал.2 КТ,като осъди ответника-работодател да допусне
ищеца до работа и да му заплати обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето на незаконното недопускане до работа.
Ответното дружество е подало в срок писмен отговор,в който е
оспорило предявените искове като неоснователни. Заявено е твърдение,че
ищецът е заемал ръководна длъжност, а уволнението му е извършено в
предвидения в закона срок от 9 месеца от встъпване на новото ръководство на
предприятието,считано от 21.02.2024г., когато по партидата на ответното
дружество в Търговския регистър е вписан новият изпълнителен директор и е
сключен договор за управление.Заявил е,че трудовото правоотношение е
прекратено с писмен акт,който е връчен на ищеца на 15.10.2024г.,а за времето
от 11.09.2024г.до 15.10.2024г. не са ангажирани доказателства ищецът да се е
явявал на работа и да е бил възпрепятстван да изпълнява трудовите си
задължения,ищецът не е заявил и твърдения да се е явявал на работа след
11.09.2024г. въобще. В отговора е заявено становище,че в чл.328, ал.2 от КТ
наличието на бизнес план на предприятието не е посочено като предпоставка
за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.2 КТ.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената съдебна защита НРС е дал правна квалификация на предявените
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.213, ал.2 от КТ.
Решението на НРС не е обжалвано в частта,с която съдът е
отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.213 ал.2 КТ и в тази
част то е влязло в сила.
Между страните не е било спорно,че ищецът Г. Д. е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ –
Бургас,като преди уволнението е заемал длъжност ***Код по НКПД 12196011,
категория и персонал „Ръководни служители“, място на работа Район-
Несебър. От представения по делото акт за прекратяване на трудовото
правоотношение №165 от 11.09.2024г./л.53 от делото на НРС/ се установява,че
ТПО с ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.2 от КТ ,считано от
12.09.2024г.,поради сключване на договор за управление № ЧР-02-
120/21.02.2024г.,с който на Цветан Василев Мирчев е възложено управлението
на „ВиК“ЕАД-Бургас и поставени бизнес цели и задачи.Наредено е на
уволнения Г. Д. да бъдат изплатени обезщетения по чл.224 ал.1 КТ за
неползване платен годишен отпуск за 2024г.за 12 дни и обезщетение по чл.220
КТ за неспазено предизвестие.Актът за прекратяване на трудовото
правоотношение е подписан от изп.директор Цветан Мирчев,съгласуван с
гл.юрисконсулт Нешев и р-л отдел“ЧР“ К.. Наредено е препис от акта да се
връчи на служителя, като на 15.10.2024г. същия е връчен лично на ищеца Г. Д.
от нотариус Линка Чуткина. Ищецът не е оспорил подписа си върху акта за
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество,нито
осъщественото чрез нотариус Чуткина връчване. От представения от ищеца
4
болничен лист /л.6 от делото на НРС/ се установява,че той е бил в отпуск
поради временна неработоспособност от 11.09.2024г.до 14.10.2024г.,като е
следвало да се яви на работа на 15.10.2024г.
Неоснователни са оплакванията на въззивника Д.,че заеманата от него
длъжност не е ръководна по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ. По този въпрос
НРС е изложил подробни и обосновани мотиви,подложил е на анализ
длъжностната характеристика на ищеца, като е достигнал до законосъобразен
и правилен извод,че заеманата от Г. Д. длъжност *** Код по НКПД 12196011,
категория и персонал „Ръководни служители“, място на работа Район-Несебър
е ръководна по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ.Въззивният съд споделя изцяло
изложените в решението на НРС мотиви по този въпрос и препраща към
тях,като не намира за необходимо да излага отново идентични мотиви,още
повече,че във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания за
неправилност на този извод на съда.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ районният
съд е приел,че за да е законосъобразно уволнението на това основание,следва
да са налице кумулативно следните предпоставки: сключен договор за
управление на предприятие по смисъла на Търговския закон; ищецът да е
служител от ръководството на предприятието е прекратяването на трудовото
правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на
изпълнението на договора за възлагане на управлението.Въз основа на
задълбочен анализ на доказателствата,събрани по делото,НРС е достигнал до
правилен,обоснован и законосъобразен извод,че всички предпоставки за
уволнението на ищеца на основание чл.328 ал.2 КТ са налице.
Оплакванията във въззивната жалба са съсредоточени върху извода на
НРС за наличието на предпоставките за уволнението на ищеца- сключен
договор за управление на предприятие по смисъла на ТЗ и прекратяване на
трудовото правоотношение в рамките на 9 месеца от началото на
изпълнението на договора за възлагане на управлението,който извод според
въззивника е неправилен.
В представеното по делото трудово досие на ищеца се съдържат
допълнителни споразумения към сключения трудов договор/за увеличаване
размера на трудовото му възнаграждение/, последното от които от
01.06.2024г.,като дружеството работодател е било представлявано от Цветан
Василев Мирчев в качеството му на изпълнителен директор.
От съдържанието на приетия като доказателство Акт за прекратяване на
трудово правоотношение № ********** от 11.09.2024г. се установява,че
същият е издаден от Цветан Василев Мирчев в качеството му на изпълнителен
директор на дружеството работодател. В акта е посочено,че на основание
чл.328, ал.2 от КТ се прекратява трудовото правоотношение с ищеца Г. Г. Д. на
длъжност *** в Район-Несебър, считано от 12.09.2024г., поради сключване на
договор за управление №ЧР-02-120/21.02.2024г., с който на Цветан Василев
Мирчев е възложено управлението на „ВиК“ ЕАД, град Бургас и поставени
5
бизнес цели и задачи.
Според въззивника, по делото не е било установено,че Цветан Василев
Мирчев е имал качеството изпълнителен директор на „ВиК“ЕАД –Бургас,тъй
като не е представен договор за управление на избрания от Съвета на
директорите изпълнителен директор,какъвто би трябвало да е сключен
съгласно чл.244 ал.7 от ТЗ ,нито е представено решението на Съвета на
директорите на дружеството ,с което те избират Цветан Мирчев за
изпълнителен член,съгласно чл.24 ал.1 от актуалния Устав на дружеството.
Това възражение БОС намери за неоснователно по следните съображения:
От правна страна следва да бъде взет предвид фактът,че „Водоснабдяване
и канализация“ЕАД-Бургас е еднолично акционерно дружество по смисъла
на ТЗ,с едностепенна система на управление- Съвет на директорите по
смисъла на чл.244 ТЗ. Едновременно с това обаче, „ВиК“ЕАД е и публично
предприятие,по отношение управлението на което се прилага и специален
закон- Закон за публичните предприятия /ДВ бр.79/08.10.2019г./,Правилник за
прилагането на Закона за публичните предприятия/ДВ бр.40 от
05.05.2020г./,Наредба за изискванията и критериите към ВиК операторите и
за квалификацията на персонала им /ДВ бр.9/2018г.,в сила от 26.01.2018г./ и
др.
На основание чл.5 от ЗПП с Разпореждане № 1 на МС от 22.01.2020г.е
създаден „Български ВиК Холдинг“ЕАД ,което е принципал на всички
дружества в страната с държавно участие и предмет на дейност
водоснабдяване и канализация. Такова дружество е и „ВиК“ЕАД-Бургас,което
също е станало дъщерно дружество на холдинга.Съгласно чл.21 от ЗПП
всички членове на органите за управление и контрол на публичните
дружества се избират и назначават след провеждане на конкурс,по условия и
ред уредени в ППЗПП. В чл.52 и сл.ППЗПП е регламентиран редът за
сключване на договори за управление и контрол на публичните предприятия
със членовете на органите за управление в съответствие с разпоредбите на ТЗ
или специалния закон,с който е създадено предприятието. Според чл.21 от
актуалния Устав на „ВиК“ЕАД –Бургас дружеството се управлява и
представлява от Съвет на директорите в състав от 3 до 5 физически лица,които
се назначават от едноличния собственик на капитала за срок от три
години.Съветът на директорите избира от състава си изпълнителен член,който
може да бъде сменен по всяко време.Съгласно чл.24 ал.1 от Устава,Съветът на
директорите избира от състава си и овластява изпълнителен член да
управлява и представлява дружеството,както и избира председател и
заместник-председател и определя възнагражденията им.
Действително,по делото не е представено пред първата инстанция като
доказателство решението на Съвета на директорите на „ВиК“ЕАД-Бургас,с
което Цветан Мирчев е избран за изпълнителен член на СД,но при справка в
Търговския регистър се установява,че е представен Протокол от заседание на
СД за избор на лице,което ще управлява дружеството,представени са и други
6
документи,необходими за извършване на вписването на това обстоятелство.
Цветан Василев Мирчев е вписан в ТР като представител на дружеството на
17.08.2023г.,но това обстоятелство е било заличено на 21.02.2024г.,когато е
вписано ново обстоятелство, а именно,че Цветан Василев Мирчев е новият
представляващ „ВиК“ЕАД –Бургас от 21.02.2024г. Представляващият
дружеството е вписан и като член на Съвета на директорите му от същата
дата- 21.02.2024г.
Въззивният съд намира,предвид публичността на вписванията и техният
оповестителен ефект,че непредставянето по делото на Решението на Съвета на
директорите,с което Цветан Мирчев е избран за представляващ и управляващ
дружеството/изпълнителен член/ не може да доведе до извод,че той не е бил
легитимен представляващ „ВиК“ЕАД –Бургас към датата на уволнението на
ищеца. Неоснователно е възражението във въззивната жалба,че ответното
дружество не е доказало факта,че Цветан Василев Мирчев е имал качеството
изпълнителен директор на „ВиК“ЕАД-Бургас към датата на оспорваното
уволнение. С Цветан Мирчев принципалът е сключил на 21.02.2024г. договор
за възлагане на управлението на дружеството,след проведен конкурс,който
договор е представен като доказателство по делото и не е оспорен от ищеца, а
Съветът на директорите на „ВиК“ЕАД Бургас го е избрал за свой
изпълнителен член,което обстоятелство е надлежно вписано в Търговския
регистър.
По повдигнатия с въззивната жалба спорен правен въпрос дали е
необходимо наличието на бизнес-програма с конкретна бизнес
задача,поставена към новия управител на предприятието на работодателя,за да
осъществи той правомощията си по чл.328 ал.2 КТ има противоречива
съдебна практика,в част от която е застъпено становище,че наличието на
бизнес-програма е едно от условията работодателят да упражни правото си по
чл.328 ал.2 КТ /вж. Решение № 351 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2188/2013 г., IV ГО, Решение № 230 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
346/2015 г., IV ГО, Решение № 32 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4502/2013 г., III ГО, Решение № 78 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2493/2018 г., III ГО и др./. В други съдебни решения на ВКС по чл.290 ГПК -
Решение № 181 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1406/2023 г., IV ГО,
Решение № 4 от 7.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2285/2021 г., IV ГО е
застъпено становище,че такова допълнително условие за фактическия състав
на чл.328 ал.2 КТ не произтича от закона,не може да бъде изведено и по
тълкувателен път,включително и за тези работодатели,които са задължени да
осъществяват дейността си по бизнес програма,утвърдена по надлежен ред,
каквито са например публичните предприятия./чл.57 и чл.58 от ППЗПП/.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя второто становище и
счита,че наличието на бизнес-програма с конкретна бизнес-задача към новия
управляващ предприятието,не представлява условие за упражняване от
работодателя на правомощието му по чл.328 ал.2 КТ.
7
Дори да се приеме за правилно първото становище,на което се позовава
въззивникът в жалбата си,то оплакванията му за незаконосъобразност на
уволнението поради непредставяне на бизнес програма от ответното
дружество също са неоснователни. НРС е приел,че от съдържанието на
договора за управление/чл.5.15/ се установява,че бизнес програма е приемана
от предходен Съвет на директорите,преди сключване на договора за възлагане
на управлението от 21.02.2024г.и същата е била одобрена от принципала.Този
извод е оспорен с въззивната жалба,тъй като бизнес план не е бил представен
като доказателство по делото.
Въззивният съд намира извода на НРС за правилен,тъй като от една
страна ответното дружество,като публично предприятие има нормативно
задължение да изготви бизнес програма/план//чл.57- чл.60 от ППЗПП/,а от
друга страна,в интернет сайта на „ВиК“ЕАД Бургас https://vik-
burgas.com/page/101-Biznes-plan-2022-2026 съдът установи,че е публикуван
Бизнес план 2022-2026г.,който е действащ и понастоящем. През 2025г.е
публикуван бизнес план 2027-2031 г. за прогнозни цели и показатели за
качеството на ВиК услуги за 2031г.,който не е относим към процесния период.
На съдебния състав е известно,че с Определение № 4545 от
09.10.2025г.по гр.д.№1848/2025г.на ВКС,трето г.о. е констатирано
противоречието в съдебната практика по този правен въпрос,като е отправено
предложение до ОСГК на ВКС за образуване на тълкувателно дело.
Неоснователни са и доводите на въззивника,че трудовото му
правоотношение е било прекратено след изтичане на законоустановения 9-
месечен срок от сключване на договора за управление,с аргумент,че Цветан
Мирчев е бил вписан в ТР като изпълнителен директор на дружеството още
през 2023г. Правилно и в съответствие с утвърдената съдебна практика НРС е
приел,че правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото
правоотношение по реда на чл.328 ал.2 КТ възниква от момента на сключване
на договора за управление,което в случая е станало на 21.02.2024г.и
уволнението на ищеца е в рамките на деветмесечния срок.
Водим от горните мотиви,БОС достигна до извод,че решението на НРС
в обжалваната част,с която са отхвърлени исковете на ищеца с правно
основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ следва да бъде потвърдено като
правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като с оглед
изхода от въззивното обжалване разноски следва да се присъдят в полза на
въззиваемото дружество. Претендирани са разноски в размер на 650 лв.за
юрисконсултско възнаграждение,които съдът възлага за плащане върху
въззивника Д.,тъй като въззиваемото дружество е защитавано от юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 310 от 04.09.2025г.,постановено по
гр.д.№1178/2024г.по описа на Районен съд гр.Несебър в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Г. Д. с ЕГН-********** с постоянен адрес *** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД- гр.Бургас,с ЕИК *********,
представлявано от Изпълнителния директор Цветан Василев Мирчев сумата
от 650 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едномесечен
срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9