№………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на 14.08.2019 г. , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
мл. с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 1307 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба вх. №48136/01.07.2019 г., подадена от И.Х.Д. и
Христов П.Ц. срещу Определение № 7628/14.06.2019 г. по гр.д. № 13405/2018 г. на
ВРС, с което е прекратено производството по гр.д. № 13405/2018г. по описа на
ВРС и върната искова молба вх.№ 57675/03.09.2018г., на основание чл.130 от ГПК.
В частната жалба се
обосновава наличието на правен интерес от предявяване на иск за обявяване за
нищожни на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2,
ал. 4, чл. 6, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Договора за кредит, като се посочва, че
между страните не е налице сила на пресъдено нещо по
отношение на действителността на тези клаузи. Моли се за отмяна определението
на съда и връщането на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По делото е
постъпил от отговор на частната жалба от „Юробанк
България“, с която се моли за потвърждаване на първоинстанционното
определение.
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
И.Х.Д. и Х.П.Ц. са
предявили против „Юробанк България“ АД искове за
признаване за нищожни, като противоречащи на закона на основание чл. 26, ал. 1
пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП на следните клаузи от Договор от
08.08.2008г. за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41758, а именно:
1. чл. 1, ал. 1 –
„Банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 140130 лева....";
2. чл. 1, ал. 3 –
„В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение №1 към настоящият
договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия
към същата дата курс „купува" за шв.франк на Юробанк И Еф Джи България, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в шв.франкове“;
3. чл. 2, ал. 4 –
„Усвоеният кредит в шв.франкове по сметката по ал.1
се превалутира служебно от банката по търговски курс
"купува" шв.франк към евро на банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката
сметка на Кредитополучателя .... в лева. С подписването на настоящият договор,
Кредитополучателя дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на горните
действия." (от Договора);
4. чл. 6, ал. 2
– „Погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - шв.франкове...
„ ;
5. чл. 24, ал. 2
„Кредитополучателя декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическият
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. 22- 24 от този
договор и че е съгласен с настъпването им."
Предявен е и иск за
недействителност на чл. IV от Допълнително споразумение от 26.03.2009 г., чл.III от Допълнително споразумение от 30.03.2010
г., чл. 2 от Допълнително споразумение от 15.12.2010 г., чл. 4, чл. 6 от
Допълнително споразумение от 22.10.2010 г. и чл. 3 и чл. 5 от Допълнително споразумение от
29.07.2011 г., в която част производството е прекратено от ВРС с определение № 5221/22.04.2019 г. по гр.д. №
13405/2018 г. на ВРС, което не е обжалвано и е влязло в сила. Тази част от
исковата молба остава извън предмета на обжалване, поради което съдът не следва
да се произнася по нейната допустимост.
С молба от
10.01.2019 г., ищците са уточнили, че претенцията им е срещу възможността на
банката да превалутира сумите по кредита едностранно,
като изисква заплащането им във валута, което не е предоставила.
По делото не се
спори, че с влязло в сила решение № I-34-146/21.07.2014 г. по гр.д. №21666/2012
г. по описа на СРС е бил отхвърлен предявения от ищците И.Х.Д. и Х.П.Ц. иск
срещу ответника „Юробанк България“ АД за обявяване
нищожност на чл. 24 от Договор за потребителски кредит HL 41758/08.08.2008 г.,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, вр. с чл. 146, ал.
2 от ЗЗП.
В чл.24, ал.1 от
договора кредитополучатели е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането
по чл.22 от договора, може да има за последица, вкл. случаите по чл.6, ал.2
/същата сочи, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове/ повишаване на размера на
дължимите вноски по кредита изразени в лева като напълно приема да носи за своя
сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме
всички вреди /вкл.пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутиран
кредит. В ал.2 на чл.6 от договора е предоставена възможност на
кредитополучателя да извърши плащане и в други парични единици – лева или евро,
след превалутиране. В ал.2 на чл.24 кредитополучателя
е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.чл.22-24 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им.
От гореустановената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Всяко необжалваемо решение независимо от вида на иска и от изхода
на делото, се ползва със сила на пресъдено нещо. Така
разпорежда нормата на чл.298 ГПК, която сочи, че решението влиза в сила между
същите страни, за същото искане и на същото основание. Спор, разрешен с влязло
в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго. Ето защо, със силата на пресъдено
нещо се създава състояние на определеност и безпорност,
което има за последица погасяване на процесуалното право иск. Непререшаемостта на спора обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу
опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни,
предизвикано от нов иск. При преценката за наличието или липсата на идентитет между две дела следва да се изходи от техните
субективни и обективни предели. Силата
на пресъдено нещо има преклудиращо
действие за фактите, които са релевантни за съществуването/ несъществуването на
съдебно признатото/отреченото право.
В атакувания чл. 24 от Договора за кредит, който е
бил предмет на иска за нищожност пред СРС по гр.д. № 21666/2012 г., ищците са декларирали,
че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от
Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както
и превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за
последица, вкл. случаите по чл.6, ал.2 /същата сочи, че погасяването на кредита
се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски
франкове/ повишаване на размера на
дължимите вноски по кредита, изразени в лева като напълно са приели да ност за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди /вкл.пропуснати ползи/, произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутиран кредит.. В ал.2 на чл.24 кредитополучателите са
декларирали, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбата на чл.6, ал. 2 и чл.чл. 22-24 от договора, както и че
са съгласни с настъпването им.
От естеството на
правата и задълженията, които са били уредени от атакувания чл. 24 от Договора,
следва да се приеме, че предмет изследване по гр.д. № 21666/2012 г. на СРС, е
била нищожността на уговореното в договора за кредит безусловно поемане от
кредитополучателите на валутния риск от промяна (повишаване) на валутните
курсове на швейцарския франк (в която валута е предоставен кредита), респ.
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева. В тази
връзка СРС е приел, че уговорката за прехвърляне в тежест на потребителя на риска
от промяната на курса на валутата във времето не може да обоснове извод за
неравноправност, поради което е отхвърлил иска за нищожност на волеизявленията
на страните в тази част. Следователно, отношенията на страните, свързани с валоризацията
и прехвърлянето на риска при повишаване на вноските по сключения договор за
кредит са придобили качеството на определеност и безспорност, което има за последица
непререшаемост на разрешения спор между страните и се
явява отрицателна процесуална предпоставка за повторен процес между същите
страни относно същия спор.
С предявения от
ищците нов иск за нищожност на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл.
2, ал. 4, чл. 6, ал. 2 , чл. 24, ал. 2 от договора за кредит, въз основа на
който е образувано гр.д. № 13405/2018 г. на ВРС, се иска по същество същия
резултат, който е бил търсен с предявения иск за нищожност на чл. 24 от
Договора за кредит, предмет на гр.д. № 21666/2012 г. на СРС, а именно
нищожността на уговорената в договора валоризация на договора за кредит , начина,
по който следва да се прилага между страните. Въпреки различното цифрово
обозначение на част от атакуваните текстове, възпроизведени в договора за
кредит по гр.д. № 13405/2018 г., с тази по гр.д. № 21666/2012 г., и двата иска
по същество са свързани с претенцията на ищците да бъде отречена възможността
на банката да превалутира сумите по кредита
едностранно, като изисква заплащането им във валута (швейцарски франкове),
която според ищците, не е била предоставена – тази действителна воля на ищците
се установява от обстоятелствената част на исковата молба, в която се излагат
твърдения за нищожност на клаузите относно прилагане на курса на шв.франк, както и пряко от подадена от жалбоподателите
молба вх. №1789/10.01.2019 г. (л. 58 от делото на ВРС).
В случая, е без
значение какъв е текстовия израз на оспорените разпоредби в договора за кредит,
тъй като с иск за нищожност се атакуват конкретно уговорени права и задължения,
част от съдържанието на възникналото между страните облигационно правоотношение,
за да се осуети пораждането на дадените им от самите страни правни последици.
Ето защо, от значение за преценката дали е налице идентитет
между делата по гр.д. № 21666/2012 г. на СРС и 13406/2018 г. по смисъла на чл. 298, ал. 1 от ГПК, е
естеството на атакуваните от ищците с твърдения за нищожност права и
задължения, а не тяхното цифрово
структуриране в изготвения от страните писмен акт, обективиращ
волеизявленията на страните, които определят същността и съдържанието на
правоотношението между тях.
Поради тази причина
действителността на правата и задълженията, свързани с предоставяне на
финансови средства във валута и начина, по който се реализира правото на
кредитора да използва валоризацията при курсови разлики (чл. 6, ал. 2, чл. 24
от Договора), както и възможността, вкл. служебно банката да превалутира заплатените от ищците вноски от лева в
швейцарски франкове и начина по които следва да става това (чл. 2, ал. 4, чл.
6, ал. 2 от Договора ), са били вече атакувани от ищците с предявения от тях иск
за нищожност по гр.д. № 21666/2012 г. на СРС – чрез оспорване на уговорката, че
ищците се съгласяват да носят изцяло за своя сметка риска от нарастване на
обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
български лев, при превалутиране предоставения
договор за кредит, както и при погасяване на кредита във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен, вкл., при служебно превалутиране
на налични суми от лева в уговорената валута, които ще доведат до повишаване на
размера на дължмимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева. Ето защо, следва да се приеме, след влизане в сила на
решението на СРС, с което е отхвърлен предявения иск за нищожност на гореописаните
уговорки по договора за кредит, свързани с приложението на курса на
швейцарския франк, валоризацията и
прехвърлянето на риска при повишаване на вноските по сключения договор за
кредит, този спор не може да бъде пререшаван отново между страните.
Отделно от горното,
следва да се посочи, че оспореният от ищците чл. 1, т. 1 и ал. 3 от Договора, урежда
предмета на самия договор за кредит, а
чл. 24, ал. 2 има декларативен характер, поради което не представляват
годен предмет на иск за нищожност, поради наличие на неравноправност по смисъла
на ЗЗП.
В обобщение,
предявеният иск за нищожност е недопустим, тъй като неговият предмет е
идентичен с обективните предели на силата на пресъдено
нещо на решение № I-34-146/21.07.2014 г. по гр.д. №21666/2012 г. по описа на
СРС, с което е бил отхвърлен предявения от ищците иск за обявяване нищожност на
уговорената между страните валоризация на договора за кредит и прехвърлянето на
риска при повишаване размера на вноските по сключения договор за кредит. С отхвърлянето
му е потвърдено гореописаното субективното материално право на банката, поради
което пререшаването на същия спор, е недопустимо.
До същите изводи е
стигнал и районния съд, поради което определението, с което е прекратил
производството по гр.д. № 13405/2018 г. на ВРС следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски, поради
което такива не следва да се присъждат.
По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
7628/14.06.2019 г. по гр.д. № 13405/2018 г. на ВРС, с което е прекратено
производството по гр.д. № 13405/2018г. по описа на ВРС и върната искова молба
вх.№ 57675/03.09.2018г., на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването
му на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: