РЕШЕНИЕ
№ 5871
гр. С, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110157617 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от В.
С. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С (***** А),****,*****,представлявано от С Я и
против „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С ( *****
А ),****,*****,представлявано от И Ш,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че договор за паричен заем №
*****,сключен на 22.05.2023 г. между ищеца и „К“ЕАД е недействителен,а
при условията на евентуалност,ако не бъде счетено,че договорът е
недействителен в неговата цялост – за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.4,ал.1 от договор за паричен заем,за прогласяване недействителност на
договор за поръчителство,сключен към договор за паричен заем № ***** за
недействителен и за осъждане на ответника „А“ЕООД да заплати сумата от
101,65 лева ( след допуснато увеличение на иска по размер съгласно чл.214 от
ГПК ).
В исковата молба се сочи,че на 22.05.2023 г. е сключен между ищеца С.
и ответника „К“ЕАД договор за заем при заемна парична сума от 400
лева,ГЛП от 40 % и ГПР от 49,14 %. Твърди се,че съгласно чл.4 от договора е
постигнато съгласие за осигуряване на обезпечение чрез сключване на договор
за поръчителство като ищецът С. е сключил договор с „А“ЕООД за
поръчителство,дружеството приело да отговаря солидарно със
заемополучателя,а уговореното възнаграждение по договора за поръчителство
1
възлиза на 101,27 лева. Ищецът излага твърдения,че е уговорено плащанията
и по двата договора да бъдат реализирани в полза на „К“ЕАД като „А“ЕООД е
упълномощило дружеството заемодател да събира дължимите суми по
договора за поръчителство. В исковата молба са изложени съображения,че
договорът за заем е недействителен,защото невключването на
възнаграждението по договора за поръчителство води до заобикаляне на
императивната правна норма на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищецът се позовава на
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,при което
договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Ако не бъде
възприето,че договорът за кредит е недействителен,то ищецът С. счита,че
недействителна е клаузата на чл.4 от сключения договор. Ищецът излага
твърдения,че договорът за поръчителство е недействителен като сключен без
основание,сочи се,че със сключването на договора поръчителят не получава
услуга,а общият размер на дълга се увеличава с възнаграждението по договора
за поръчителство. Ищецът поддържа,че е заплатил парична сума по договора
за поръчителство и претендира връщане на сумата от 101,65 лева.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
„А“ЕООД със становище за неоснователност на исковете. Ответникът не
отрича,че е сключен договор за потребителски заем,както и не отрича
сключването на договор за поръчителство,твърди се,че възнаграждението е
дължимо с оглед предоставяне по занятие на дейност за гарантиране на
задължения на физически лица по договори за кредит,твърди се,че не е
задължително сключването на договор за поръчителство,а това е единствено
възможност,от която ищецът се е възползвал.
В депозирания писмен отговор от „К“ЕАД е изразено становище,че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора за заем. Ако искът бъде
възприет като допустим,ответникът намира,че за ищеца липсва правен
интерес от прогласяване недействителност на договорно
правоотношение,защото дължимите парични суми по договора са изцяло
погасени и липсва неизпълнено задължение. Оспорени са твърденията да е
допуснато нарушение при изчисляване размера на ГПР. Твърди се,че
сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за
отпускане на паричен заем.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Представени са общи условия на "К"ЕАД за предоставяне на кредити.
Видно от договор за потребителски кредит № ***** от 22.05.2023 г.,
сключен между "К"ЕАД и В. С. С., страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение, според което дружеството предоставя в заем
парична сума в размер от 400 лева при лихвен процент - 40,00 % и ГПР от
49,14 % като общият размер на плащанията възлиза на 411,11 лева. Падежът за
2
връщане на паричната сума е 15.06.2023 г. Съгласно чл. 4 от договора, в
случай че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение
кредитополучателят следва или да предостави банкова гаранция или да
сключи договор с одобрено от "К" юридическо лице, в който случай
одобрението на заявлението е в срок от 24 часа от предоставяне на
обезпечението.
Приложена е разписка от „И“ АД, съгласно която на 23.05.2023 г., „К“
ЕАД е наредило плащане на сума в размер на 400 лева в полза на В. С. С..
Представена е разписка за извършено от В. С. плащане в полза на „К“
ЕАД, от 26.05.2023 г., на сумата от 512,76 лева.
Приет е договор за поръчителство от 22.05.2023 г., сключен между "А"
ЕООД, като поръчител и В. С. С., като потребител, съгласно който
поръчителят приема да отговаря солидарно с потребителя относно
изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит, а
потребителят се задължава да заплаща възнаграждение.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, ако се вземат предвид размерът на отпуснатия кредит,
договорната лихва по него, както и възнаграждението по договора за
поръчителство, ГПР би бил в размер на 3655,52 %, в случай че падежът е
16.06.2023 г., /пояснено е, че ГПР е изчислен при срок на договора 25 дни/, а
ако се приеме, че падежът е 15.06.2023 г., ГПР би бил в размер на 4267,99 %.
Посочено е, че по процесния договор за кредит, ищецът С. е заплатил 512,76
лева, от които 400 лева главница, 1,78 лева възнаградителна лихва, 101,65 лева
– вноски по договор за поръчителство с „А“ ООД, като от платената сума е
останал неразпределен остатък от 9,33 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът приема,че са неоснователни доводите на ответника,че е
недопустимо предявяване на иск за прогласяване недействителност на
договорно правоотношение предвид това,че задълженията по договора са
изпълнени. Недействителността е най-тежкият порок на договорното
правоотношение,а ако договорът е недействителен същият не би могъл
валидно да породи правни последици за никоя от страните. Съдът счита,че за
всяка от страните по договора е налице правен интерес от предявяване на иск
за прогласяване недействителност на договора,за да бъде установено в
отношенията между страните,че договорът не е породил валидно правни
последици,респективно за страна,която е заплатила парични суми по договора
е налице интерес да претендира прогласяване недействителност на
договора,за да обоснове,че е заплатила парични суми по договора без
основание.
В конкретния случай сключеният между В. С. С. и "К" ЕАД
договор е потребителски, поради което преценката дали договорът е
недействителен съдът следва да реализира при съобразяване разпоредбата на
3
чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК са регламентирани хипотезите,когато
договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези
хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на
годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба на чл.22 от ЗПК
регламентира,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са
спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и
т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата
сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на
договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.В приложение № 1 към процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,14 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Софийският районен съд
приема за основателни доводите на ищеца С. чрез процесуалния му
представител относно това,че е нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК,в която насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че ответникът е
посочил размер на ГПР от 49,14 % и годишен лихвен процент от 40 %,но при
посочването им не са взети предвид дължимите парични суми по договора за
поръчителство,сключен на същата дата като договора за заем. Съдът
намира,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на
разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за
заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява
неточно,а това обосновава извод за недействителност но договорното
правоотношение. Съдът счита,че по този начин се достига до нарушаване на
закона като чрез посочване на годишен процент на разходите,в който не са
включени дължими по договора за поръчителство суми годишният процент на
разходите се явява изчислен погрешно,а при тяхното включване се надвишава
предвиденият съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК максимум. Съдът намира,че целта на
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК е да гарантира,че размерът на задължението
по договора за потребителски заем не би могло да нараства
прекомерно,поради което нарушаването на императивната забрана относно
общия размер на дълга влече като последица недействителност на заемното
правоотношение независимо дали е реализирана хипотеза,при която не е
отчетена дължимост на парична сума по договора за заем или не е взета
предвид парична сума,дължима по друг договор,какъвто е настоящият случай
– по договор за поръчителство. Легалната дефиниция на понятието общ разход
по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според
легалната дефиниция общ разход са всички
разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници
4
и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително
разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-
специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на
търговски клаузи или условия. По изложените съображения и като взе
предвид,че при изчисляване годишния процент на разходите не е включена
парична сума,представляваща разход за заемополучателя С.,а именно
възнаграждението по договора за поръчителство,съдът приема,че годишният
процент на разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна
последица недействителността на договорното правоотношение по договора
за заем,т.е. предявената от ищеца С. искова претенция за прогласяване
недействителност на договор за потребителски кредит се явява доказана по
основание и подлежи на уважаване. Неоснователен се явява доводът на
ответника,че ГПР не е посочен неточно,защото договорът за поръчителство е
сключен с търговско дружество,различно от дружеството заемодател. Съдът
намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата
максимум не се допуска нито чрез начисляване на парични суми по договора
за заем,нито чрез пораждане на задължения по друг отделен договор,какъвто е
настоящият случай. С оглед обстоятелството,че чрез сключване на договора за
поръчителство за заемополучателя възникват задължения освен по договора
за заем и възнаграждение по договора за поръчителство в размер от 101,65
лева,то налице е нарушение на императивната правна норма на чл.19,ал.4 от
ЗПК,а ГПР се явява посочен неточно. В конкретния случай от събраните в
хода на производството доказателства не може да бъде възприето, че клаузата
е индивидуално уговорена. Софийският районен съд счита,че посочената
договорна клауза не е индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал
доказателства клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно
правоотношение,а същевременно тази клауза е предвидена в договора,поради
което съдът намира,че дружеството ответник обичайно предлага тази
договорна клауза на лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен
заем,респективно не е налице индивидуално договаряне. В тази насока съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита
на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват
индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни
същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят
правни последици. По изложените съображения и като взе предвид,че при
изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична
сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно възнаграждението
по договора за поръчителство,съдът приема,че годишният процент на
разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна последица
недействителността на договорното правоотношение по договора за заем,т.е.
предявената от ищеца С. искова претенция за прогласяване недействителност
на договор за заем е доказан по основание и подлежи на уважаване.
5
С оглед уважаването на предявения като главен иск, съдът намира, че не
се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявените в
условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.4, ал.1 от договор за паричен заем, поради което не дължи произнасяне по
тях.
Софийският районен съд приема,че сключеният договор за
поръчителство между ищеца С. и ответника „А“ЕООД се явява
недействителен и исковата претенция за прогласяване неговата
недействителност се доказана по основание. При сключване на договор за
потребителски заем Законът за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира
чрез императивни разпоредби условията,на които заемното правоотношение
следва да отговаря,за да бъде действително. Тези разпоредби са предвидени за
предоставяне защита на потребителя,който е икономически по-слабата
страна,за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия размер на
дълга,както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя към
сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за общия
размер на задължението,което поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при
сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния
процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната
парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не могат да
уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които нарушават
установената горна граница на ГПР. В настоящия случай ищецът С. в един и
същи ден е сключил два договора – за паричен заем при заемна парична сума
от 400 лева и за поръчителство при възнаграждение,дължимо в полза на
поръчителя в размер от 101,65 лева. Съдът счита,че макар да са сключени два
отделни договора,то договорът за поръчителство се явява
недействителен,защото чрез сключването му се достига до нарушаване на
императивна правна норма,установена в полза на потребителя,съответно този
договор нарушава законът. С оглед това,че чрез приемане на разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК се цели предоставяне защита на заемополучателя
потребител чрез регламентиране на максималния размер на дължимата
парична сума над заемната парична сума,съдът приема,че противоречи на
закона уговаряне на допълнително дължими парични суми нито по договора
за паричен заем,нито чрез сключване на друг договор. В тази насока съдът
счита,че следва да бъде отбелязано,че от приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза се установява,че ако размерът на възнаграждението
по договора за поръчителство бъде включен при изчисляване на ГПР,то
стойността на ГПР значително надвишава законово допустимата,поради което
съдът приема,че договорното правоотношение следва да бъде прогласено за
недействително. Софийският районен съд приема,че чрез уговаряне на
възнаграждение по договор за поръчителство независимо от това дали
заемополучателят по договора за паричен заем би допуснал неточно
изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за връщане на заемната
парична сума се нарушава принципът на добросъвестност,с оглед което
договорът за поръчителство е недействителен и не би могъл валидно да
породи последици. Уговарянето дължимост на възнаграждение независимо от
6
това дали за насрещната страна – дружеството поръчител би възникнало
задължение по договора за поръчителство води до извод за нееквивалентност
на престациите,поради което и този договор се явява недействителен. Така
мотивиран,съдът намира,че договорът за поръчителство,при който е
уговорено възнаграждение за дружеството поръчител независимо дали
поръчителят ще изпълни вместо заемополучателя по договора за заем се явява
недействителен и искът подлежи на уважаване. Развитите съображения
мотивараха съда да счете,че исковата претенция,предявена от В. С. против
„А“ЕООД следва да бъде уважена.
Софийският районен съд счита, че исковата претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е доказана по основание и по размер и
следва да бъде уважена за сумата от 101,65 лева. Уважаването на иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е обусловено от доказване, че страната
ищец е реализирала плащане на парична сума, а ответникът е длъжен да
докаже, че има основание да получи плащането. Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото се установява, че ищецът С. е заплатил по договора
за кредит сумата от 512,76 лева, от които 400 лева главница, 1,78 лева
възнаградителна лихва, 101,65 лева – вноски по договор за поръчителство с
„А“ ООД, като от платената сума е останал неразпределен остатък от 9,33
лева. Следователно от значение за преценка дали искът е доказан по основание
и по размер е дали ответникът „А“ ЕООД има основание да получи
плащането. В хипотезата, когато плащането е реализирано на основание на
недействителен договор, плащането е осъществено без основание, защото
недействителният договор не би могъл валидно да породи правни последици.
Това означава, че парична сума, заплатена на основание недействителен
договор подлежи на възстановяване. По изложените съображения съдът
намира, че искът подлежи изцяло на уважаване за сумата от 101,65 лева.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът чрез процесуалния
си представител претендира присъждането на съдебноделоводни разноски
съдът намира, че на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
бъде присъдена в полза на ищеца държавна такса в размер от 150 лева, както и
сума за депозит за вещо лице в размер на 350 лева, а в полза на адв. Д. М.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева (с
вкл. ДДС), в която насока съдът отчете вида на предявените искове, цената на
всеки от исковете, фактическата и правна сложност на исковете,
разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание, в което ищецът
не е бил представляван поради искане делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, както и взе предвид, че според решение на СЕС по дело С-438/2022
г. съдът не би могъл да бъде обвързан от наличието на минимално дължимо
възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
7
договор за паричен заем № *****,сключен на 22.05.2023 г. между В. С. С. и
„К“ЕАД, по искова претенция, предявена от В. С. С.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,против „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С
(***** А),****,*****,представлявано от С Я.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем №
2778138,сключен на 22.05.2023 г. между В. С. С. и „К“ЕАД, по искова
претенция, предявена от В. С. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С, против
„А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С ( ***** А
),****,*****,представлявано от И Ш.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова претенция, предявена от В. С.
С. срещу „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С (*****
А),****,*****,представлявано от С Я за прогласяване недействителност на
договорната клауза на чл.4,ал.1 от договора зa паричен заем № *****.
ОСЪЖДА „А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С ( ***** А ),****,*****,представлявано от И Ш да заплати на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на В. С. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
101,65 лева ( сто и един лева шестдесет и пет стотинки ).
ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С (***** А),****,*****,представлявано от С Я и „А“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С ( ***** А ),****,*****,представлявано
от И Ш да заплатят на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на В.
С. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 500 (петстотин) лева
съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С (***** А),****,*****,представлявано от С Я и „А“ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С ( ***** А ),****,*****,представлявано
от И Ш да заплатят на адвокат Д. М. М, с адрес гр. С, бул. „*****, офис 5.3,
сумата от 360 ( триста и шестдесет ) лева адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8