№ 47
гр. Разград , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №
20203300100304 по описа за 2020 година
Делото е образувано по иск, предявен на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) , сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр.
чл. 45 от ЗЗД от Гаранционен фонд, гр.София срещу Т. Р. М., ЕГН**********, от с.Брестовене, Разградска обл., за
214 927,04лв., дължими на основание чл. 288, ал. ал.1, т.2, б“г“от КЗ (отм.) , сега чл. 557, ал.3, т.1 КЗ във вр. чл.
45 ЗЗД ведно със законна лихва от дата на иска до окончателното им изплащане.
Като факти обосноваващи заявената в петитум защита, ищецът ГФ сочи:
- Вл. в сила на 10.II.2016г. Присъда №24/26.ІII.2015 по НОХД №38/2015 на РОС, с която отв. Т. Р. М. е
признат за виновен в това, че на 26.V.2014г., като е управлявал МПС в пияно състояние и в нарушение на
визираните в чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, чл.21 ЗДвП, чл.73ППЗДвП, чл.15 ЗДвП и чл.150а ал.2 т. ЗДвП правила
за безопасност на движението е причинил по непредпазливост смъртта на 32 годишната Елис Салиева Ахмедова
и лека телесна повреда на 12 годишната С.Р., е извършил престъпление по см. на чл.343, ал.4 във вр. с ал.3,пр.1 и
пр.7,б.“б“ във вр. с ал.1,б.“в“ и чл.342, ал.1 НК .
Приети в съставомерност на инкриминираното от М. престъпление, причинна връзка със смъртта на
лицето Е.А. и с получените при ПТП на 26.V. 2014г. телесни повреди от лицето С.Р.;
- При причиняване на процесното ПТП ответникът е управлявал автомобила си в в пияно състояние;
- управление на автомобил ДК№РР2782ВО с невалидна към дата на ПТП застр. полица
№08113001088587;
- Влязло в сила Решение № 4575/5.VI.2016 по гр. д.№4542/2015 по опис на СГС, с което по иск на
пострадалата от процесното ПТП С.Р., на осн. чл.288,ал.1, т.2, б.“а КЗ(отм.) ГФ е осъдено да изплати в
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат от загубата на нейната майка-150 000,00лв. и в размер
на 15 000,00лв. за лично претърпяната от нея лека телесна повреда. Прилага издадени срещу него и въз основа
на вл. в сила решение изпълнителни листи.
-Изплатени в хода на образуваното срещу него изп. производство обезщетения на пострадалото лице, за
което прилага счетоводна справка и 4бр. платежни документи/авизо;
- Регресна покана изх. №ГФ-РП-522/25.V.2019г до ответника за репариране в едномесечен срок от
1
получаването й на сумите, които ищецът е изплатил в обезщетение на пострадали от виновното му поведение
лица. Приложено към същата известие, с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата.
Съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетение на
увредените при ПТП лица, до размера на платеното Фондът встъпва в правата им срещу водача на МПС без
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", при управление на който е настъпило
увреждащото ги ПТП.
При редовност в призоваването, ищецът не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по
същество с.з. Депозирал е писмено становище, с което заявява , че поддържа иска и прави искане за разноски.
В законоустановения и предоставен му за това едномесечен срок ответникът не се е възползвал от
правото си на отговор и не е ангажирал становище по допустимост, и основателност на иска; не ангажира
становище по наведени в основание на иска факти и обстоятелства; Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания; Не въвежда спор по ангажираните с исковата молба и допуснати от съда
доказателства;не въвежда правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти,
В съдебно заседание, чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Вели прави признание
на иска и на фактите, обосноваващи заявената в петитума му защита.
При така заявеното от ответника процесуално поведение и поради липса на дадено от ищеца съгласие,
съдът намира за неприложима разпоредбата на чл.237 ГПК и пристъпи към мотивиране на решението си, със
следващите се по същество на спора –доказателствен анализ и правни изводи.
В своята съвкупност и относимост към доводите на страните, доказателствата по делото дават
основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), но действал към момента
на увреждането – 26.V. 2014 г. след изплащането на обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2 б. "а" Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Съгласно разпоредбата на чл.
288, ал. 1, т. 2 б. "а" от Кодекса за застраховането (отм.); Гаранционният фонд изплаща обезщетение по
застраховка "Гражданска отговорност" за неимуществените и имуществените вреди, ако причинителят не е имал
застраховка.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
В тежест на ищеца в производството е да докаже: че е налице деликтна отговорност на ответника по
отношение на увреденото лице, в случая в личното му качество и като наследник на загиналата при процесното
ПТП негова майка; обема на деликтната отговорност на ответника за причинените на увреденото лице
неимуществени вреди; липсата на договор за застраховка "ГО " между ответника и застрахователно дружество
към момента на настъпване на застрахователното събитие, дало основание на ГФ гр. София да заплати
обезщетение на пострадалите лица; наличие на плащане от страна на ГФ гр. София на дължимото обезщетение на
пострадалите лица; наличието на основание за регресна отговорност на ответника по отношение на платилия ГФ.
Установява се от приетото към доказателствата по делото НОХД № 38/2015 г. по описа на ОС – гр.
Разград, че с влязла в законна сила но 10.II.2016г. Присъда №24/26.ІII.2015 отв. Т. Р. М. е признат за виновен
в това, че на 26.V.2014г., като е управлявал МПС в пияно състояние и в нарушение на визираните в чл.5, ал.3,
т.1, пр.1 ЗДвП, чл.21 ЗДвП, чл.73ППЗДвП, чл.15 ЗДвП и чл.150а ал.2 т. ЗДвП правила за безопасност на
движението е причинил по непредпазливост смъртта на 32 годишната Елис Салиева Ахмедова - престъпление
по см. на чл.343, ал.4 във вр. с ал.3,пр.1 и пр.7,б.“б“ във вр. с ал.1,б.“в“ и чл.342, ал.1 НК .
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по наказателното дело е задължителна за
2
състава на гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието в частта относно това дали
е извършено деянието от ответника, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед гореизложеното следва да се приеме за доказано наличието на деликтна отговорност на ответника
за обезщетяване на немуществените вреди, причинени на наследниците на загиналата при процесното ПТП
Е.Е.Ф. Ахмедова в резултат на смъртта ѝ, настъпила на 26.V.2014г. г. при посочените в присъдата
обстоятелства.
По делото се следва за установено, че загиналата при произшествието Е.А., относимо към дата на
инцидента е живеела фактически на съружески начала с ответника. От това им фактическо съжителство е родено
и детето С.Р., представлявано понастоящем от своята баба- Ш.И., назначена за негов настойник от Органа по
наастойничество и попечителство при Община Търговище. На инкриминираната дата детето С. е било пътник в
колата. По делото се следва за установено, че в резултат на причиненото от ответника ПТП същото е получило
леки по степен телесни увреждания.
По депозирана от пострадалата С.Р. претенция, пред ГФ е била образувана щета № 21 - 0297/17.XII.2014г.,
по която на 12.III.2015г. е бил постановен отказ за изплашане на застр. обезщетение. След постановеня отказ,
пострадалата е предявила интереса си по съдебен ред.
Като доказателство по делото е приложен заверен препис от вл. в сила Решение № 4575/5.VI.2016
по гр. д.№4542/2015 по опис на СГС, с което искът на пострадалата от процесното ПТП С.Р. е бил уважен, като
на осн. чл.288,ал.1, т.2, б.“а КЗ(отм.) ГФ е осъдено да изплати - 150 000,00лв. в обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в резултат от загубата на нейната майка и 15 000,00лв. в обезщетение за лично
претърпяната от нея лека телесна повреда. Обезщетенията са присъдени ведно със законна лихва, считано от
12.III.2015г.- дата на постановения от ГФ отказ по застахователната претенция и до окончателното им изплащане.
С така постановеното решение Г е осъдено и със заплащане на дължимата се в производството държавна такса от
7 300,00лв. и с дължимо в размер на 5 200,00лв. на осн.чл.38 ЗА възнаграждение, за безлатно оказаната правна
помощ на пострадалата. Производството пред СГС е протекло и решението е постановено при участие на
отв.Т.М. като трето, подпомагашо ГФ лице.
Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. От съдържанието на
представеното решение се установява, че към момента на ПТП, доказано причинено по вина на ответника,
същият е управлявал МПС без валидна, действаща застраховка "Гражданска отговорност" и това
обстоятелство е било надлежно отразено в Информационния му регистър на 12.IV.2014г. Предвид съдържанието
на договора за застраховка и обстоятелството на неизпълнение задължението на застрахованото лице за плащане
на застрахователната премия, решаващият в производството по гд №4542/2015 СГС е приел, че е налице
основание за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ и е уважил
предявената срещу него претенцията на пострадалото лице С.Р..
Отделно от това и съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила решение по посоченото
гражданско дело е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България.
С оглед гореизложеното следва да се приеме за доказано обстоятелството, че по отношение на виновно
причинените от ответника неимуществени вреди на пострадалата С.Р., в личното качество и като наследник на
загиналата в резултат на същото ПТП нейна майка, е ангажирана отговорността на ищеца ГФ, тъй като към
момента на осъществяване на непозволеното увреждане, по отношение на лекият автомобил, управляван от
ответника не е имало валидно сключен договор за задължителна застраховка "ГФ", както и размера на тези вреди.
На осн. вл. в сила решение срещу ГФ са издадени изп. листи и образувани изпълнителни производства под
№57 и №58, и двете по опис на ЧСИ А.Бизов, с рег.№850 КЧСИ и р-н на дейтствие при СГС. В хода на
изълнителните производства, освен вземнията по присъдените на взискателя С.Р. обезщетния, са били начисллени
3
като дължими от длъжника - ГФ и следващите се лихви, такси и разноски в изп. производство. Общо,
установените като дължими от ГФ в изп. производство вземания възлизат в размера на исковата му претенция-
214 927,04лв. От приложената като доказателство и изготвена от ЧСИ справка, както и от адресираната до ищеца
ПДИ е видно, че по изпълнителните дела съдебно установените вземания са в общ размер ва 200 600,00лв., от
които:165 000,00лв. за дължимите на взидсакетля обезщетения, 23 100,00лв. законна лихва, дължима върху
размера на обезщетенията за периода 12.III.2015г.-28.VII.2016г.; 7 300лв. за дължими по см/ка на СГС държавни
такси и 5 200,00лв. за присъденото на осн.чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение. Разликата от 14 327,00лн. е
формирана от направените в хода на изп. производство разноски на взискателя и за дължимите се в това
производство такси по ТТРЗЧСИ.
В съвкупността си, приложените и приети като писмени доказателства преводни нареждания, издадените
по изп. д. №57 и 58 по опис на ЧСИ Бизов справки, постановения и уведомления, установяват с категоричност,
че в отговор на отправената му ПДИ и уведомления от СГС, ищецът е поасил изцяло предявените му за
ипълнение вземания, възлизащи общо в размер на исковата претенция от 214 927,04лв. Поради което, със свои
Постановления от 25.VIII.2016г. ЧСИ О.Б. е прекратил производствата по изп. дела с №57 и №58, образувани му
на производство по опис за 2016г. срещу длъжник-ГФ поради удоветворяване вземанията на взискателя - С.Р..
Гаранционен фонд е изпратил регресна покана с изх. № ГФ-РП-522/25.XI.2019г. до ответника за
възстановяване на сумата 214 927,040лв. Фактът на получаването й, както и обстоятелството, че не е изплатил
предявеното му по регреса вземане, се признават от ответника.
Изложените обстоятелства съдът приема за установени след анализ на събраните по делото доказателства.
Те налагат от правна страна
Съгласно чл. 288, ал.12 КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. В разглеждания случай е установено
извършено от фонда плащане на увреденото лице за присъдените му за претърпени неимуществени вреди
обезщетения –главници, лихви и разноски, съгласно постановеното от СГС решение, което поражда правото му на
регрес срещу причинителя на увреждането, което след покана от страна на ищеца не е възстановило доброволно
платените суми. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Регресното право, вкл. това на ГФ, се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а
този момент е датата на настъпване на застрахователното събитие по риска "гражданска отговорност". В случая
това е датата на ПТП – 26.V.2014 г., към който момент е действал КЗ (отм.);. Правото да получи обезщетение от
ГФ възниква за увреденото лице от момента на деликта, съобразно действащата към този момент нормативна
уредба, което обуславя приложението на тази нормативна уредба и към регресното право на ГФ към прекия
причинител.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. / ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2./ за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от деликвента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3./ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от деликвента на
територията на Република България и 4./ деликвентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по
застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП. Осъществяването на горния
фактически състав има за последица встъпване на ГФ в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.). Т.е., притезанието на фонда възниква на две отделни основания –
суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач
за разноските за определяне и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал. 8 КЗ
(отм.).
От представените по делото и подробно анализирани по-горе писмени доказателства – изп. листи,
4
покани за доброволно изпълнение и платежни нареждания, с които са наредени суми по сметката на ЧСИ по
отделните изпълнителни дела, се установява, че ищецът е заплатил принудително на увреденото лице – в личното
му качество и като наследник на починалата при ПТП негова майка, обезщетенията за винвно и противоправно
причинените му неимуществени вреди, дължимите лихви върху тях, както и присъденте с вязлото в сила решение
на СГС разноски. В резултат на това е встъпил в правата на увреденото лице до размера на заплатеното
обезщетения за усановените в в пряка причинна връзка с деликта обедшщетения, лихви и разноски. Т . е.,
налице е първият елемент от фактическият състав на спорното материално право.
Поради изложеното по горе относно задължителния характер на постановените от съдилищата съдебни
актове във връзка с нак. и деликната отговорност на ответника, съдът намира за установени и останалите три
елемента от фактическия състав на спорното материално право
Що се отнася до останалите платени и претендирани от ищеца суми – за държавни такси и разноски в
исковото производство и за разноските в образуваните от увреденото лице изп. дела, следва да се отбележи
следното:
Притезанието на фонда да иска заплащане на сторените разходи по определяне и изплащане на
обезщетенията е производно от суброгационното му право по ал. 12 на чл. 288 КЗ (отм.). Според текста на чл.
288, ал. 6 КЗ (отм.) фондът определя и изплаща обезщетения, като чл. 273 се прилага съответно. В чл. 30, ал. 2 от
Правилника за устройството и дейността на ГФ е предвидено, че при смърт или телесни увреждания на трети
лица обезщетението се определя от експертна комисия към фонда по правила, приети от Съвета, или по съдебен
ред, а в чл. 31, ал. 8 – че управителният съвет определя и изплаща обезщетението. Това сочи на извода, че
обезщетенията, дължими от ГФ, се определят по два начина - от УС на ГФ въз основа на заключение на експертна
комисия, или от съда при условията на чл. 32 от Правилника - ако фондът не се произнесе по подадената молба в
срока по чл. 31, ал. 7 от Правилника, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на обезщетението. При нормативно уредената възможност обезщетението да бъде определено по съдебен
ред, като разноски по смисъла на чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.) следва да се приемат съдебно - деловодните разноски,
сторени от фонда – заплатените държавни такси и депозити за вещи лица в исковото производство пред СГС в
общ размер на 7 300,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5 200,00 лв. в производството пред СГС.
Отговорността на ГФ по чл. 288, ал. 1 КЗ произтича от закона. Поради това, от момента на определяне на
обезщетението от самия фонд или от съда, възниква задължение за заплащането му на пострадалите лица. На
фонда не е предоставено право на избор дали да плати или не. Т.е., ищецът не само е можел, но и е следвало да
плати доброволно присъдените с постановеното по гр. д. № 4542/2015г. на СГС решение суми, а не да изчаква
образуването на изпълнителните производства /общо 2 на брой/ срещу него, респ. натрупването на допълнителни
разноски. Настоящият съдебен състав намира, че тези разходи се понасят по правилата на изпълнителното
производство и са възложени в тежест на длъжника, т. е. на фонда. Да бъдат поставени в тежест другиму – в
случая на виновния водач, би означавало, че фондът би черпил права от собственото си неправомерно
поведение. Това не са разходи, понесени за нуждите на определяне и изплащане на обезщетението по смисъла на
ал. 8 на чл. 288 КЗ (отм.). Като такива законът е признал единствено разходите по щетата в производството,
образувано пред ГФ, съответно – в исковия процес, когато размерът на вредите и обезщетението за тях е предмет
на съдебно установяване. Поради това съдът намира, че ответникът не дължи заплащането на сторените от
страна на ищеца разноски по изпълнителните дела в общ размер на 14 14 327,04лв.
Като краен резултат, съдът намира, че претенцията на г. е основателна за изплатената от него главница в
общ разер на 165 000,00лв., платената в общ размер на 23 100,00лв. лихва за забава върху обезщетениято за
неимуществени вреди от дата 12.III.2015г до 28.VII.2016г.- датата на заплащането им от ищеца и платените в общ
размер на 12 500,00лв. съдебни разноски в исковия процес за държ. такси и адв. възнаграждение в
производствата пред СГС. Или общо 200 600,00лв., до който размер искът следва да се уважи, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 30.XI.2020г. до окончателното плащане на задължението.
В останалата част – до пълния предявен размер от 214 927,04 искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Разноски са претендирани само от страна на ищеца, които съгласно представините доказателства
5
възлизат на 8 597,08лв. внесена държ. такса. С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати 8 024,00лв. съразмерно на уважената част от иска.
По така изложените мотиви, РОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Р. М., ЕГН**********, от с.Брестовене, Разградска обл, ул.“Гео Милен“№60 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 288, ал. 12 и ал. 8 във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2 б. "а" от КЗ (отм.) и чл. 45 от ЗЗД на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2,ет.4 СУМАТА от 200 600,00лв.(двеста хиляди и
шестстотин лева ) представляваща платени по главница, лихви и разноски въз основа на влязло в сила решение по
гр. д. № 4542/2015 г. на СГС за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на
26.V.2014г. при ПТП в резултат управление на МПС без сключена застраховка "Ггражданска отговорност", за
което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 38/2015 г. по описа на ОС – гр. Разград , ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.XI.2020 г. до
окончателното й заплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 200 600,00 лв. до първоначалния му размер от 214 927,04 лв. като
неоснователен.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА Т. Р. М., ЕГН**********, от с.Брестовене, Разградска обл, ул.“Гео
Милен“№60 ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2,ет.4 направените в
настоящото производство разноски в размер на 8 024,00лв. /осем хиляди двадесет и четири лева / съразмерно с
уважената част от иска.
Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени по банковата сметка на ГФ в Уникредит Булбанк
АД, IBAN: ***; BIC: ***
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6