Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 15.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, ПЪРВИ
наказателен състав в публично заседание на пети декември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Явор Влахов
при секретаря Албена
Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2013/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от адвокат М.П. ***, в качеството му на упълномощен представител на Г.Б.,
турски гражданин, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-0001262/26.09.2019
г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което за нарушение
по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) от Европейска спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и
чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн. чл.93б, ал.11, т.3 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба” в размер на 1000.00 лв., а
за нарушение по чл.6, §.3 от AETR, вр. чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО на осн. чл.93б, ал.3, т.1 от ЗАПр му било
наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.
Жалбоподателят моли
съда да отмени наказателното постановление досежно нарушението описано и санкционирано по т.1 на НП,
като незаконосъобразно и неправилно.
Ответникът
по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Не се явява и упълномощеният му процесуален представител.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
26.09.2019 г., около 08.00 ч., жалб.Г.Б. управлявал товарен автомобил “Волво” с
турски рег. № 50 DN 360, с прикачено полуремарке,
с който се насочил към ГКПП
“Дунав мост” за излизане от Р.България. По същото време, в зоната на пункта,
свид.Ю.С. и К. Ц. – инспектори в ОО “АА” гр.Русе осъществявали контрол по
спазване правилата за автомобилните превози. В 08.00ч. те спрели автомобила
управляван от жалбоподателя и му извършили проверка. Констатирали, че водач на
автомобила е жалб.Г.Б. и същият е турски гражданин. В хода на проверката
проверяващите установили, че с превозното средство се извършва международен
превоз на товар от Р.Турция за Р.Финландия, попадащ в обхвата на Европейска
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR). Установили
също така, че товарният автомобил е оборудван с изправен и действащ дигитален
тахограф „Континентал“. След като извлекли и разчели информацията от картата на
водача, проверяващите установили, че жалбоподателя не е спазил изискванията за нормална
седмична почивка, като намалението на времето за тази почивка било с над 9 часа
и 30 минути, а именно 20 часа и 54 мин, за периода от 15.02 ч. на 09.09.2019 г.
/след приключила предходната 24-часова почивка/ до 11.56 ч. на 16.09.2019 г.
Констатирали също така, че водачът е управлявал с 24 минути повече от общото
разрешено време за управление от 90 часа за период от две последователни
седмици, предхождащ 15.09.2019г.
С
оглед установеното, свид.С. приел, че жалб.Б. е извършил две нарушения - по чл.8,
§.6, б.“а“, (ii) от AETR и по чл.6, §.3 от AETR за които му съставил акт.
Въз основа на този
акт, Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, издал
обжалваното наказателното постановление, с което за първото от нарушенията и на
осн. чл.93б, ал.11 т.3 от ЗАПр на Гункор Б. било наложено наказание “Глоба” в
размер на 1000.00 лв., а за второто - на осн. чл.93б, ал.3, т.1 от ЗАПр му наложил
наказание “Глоба”, в размер на 100.00 лв
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена
в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
се явява неоснователна.
Съдът констатира,
че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на
наказателното постановление само на това основание.
В акта, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им,
както и допълнителните относими към тях обстоятелства. Правилно и достатъчно
ясно били посочени в цифрово изражение нарушените правни норми .
Неоснователно е
наведеното твърдение на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсват
доказателства, въз основа на които може да се направи изводът, че за датите на
нарушенията е бил налице международен превоз на товари, попадащ под обхвата на
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), респ. че не са били приложими
разпоредбите на този нормативен акт за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача. Съгласно разпоредбата на
чл.2, §.3 от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №
2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, за
международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени
в параграф 2 (в Общността и между Общността, Швейцария и страните, които са
договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство), вместо настоящия регламент се прилага AETR за превозни средства,
регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR,
за цялото пътуване (б. “а“), за превозни средства, регистрирани в трета страна,
която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването на
територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по AETR
(б. „б“). В случая управляваният от наказаното лице автомобил е с турска
регистрация, като Република Турция е една от договарящите страни по спогодбата.
При тези факти, несъмнено за конкретния случай са приложими именно разпоредбите
на AETR.
По отношение
нарушението по т.1 от НП:
Жалбоподателят Г.Б.
бил привлечен към административно-наказателна отговорност за извършено нарушение
по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) от AETR.
Съобразно тази
правна норма, през всеки две последователни седмици водачът ползва най-малко една
нормална седмична почивка и една намалена седмична почивка от най-малко 24
часа. Обаче намалението се компенсира с еквивалентен период на почивка, ползван
без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица. Седмичната
почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на
предходната седмична почивка.
Съобразно легалните определения на чл.1, б.“п“
от AETR "седмична почивка"
е седмичен период от време, през който водачът може свободно да разполага със
своето време и който включва "нормална седмична почивка" и
"намалена седмична почивка"; "нормална
седмична почивка" е всеки период на почивка с продължителност от
най-малко 45 часа, а "намалена
седмична почивка" е всеки период на почивка, по-къс от 45 часа, който
при спазване на условията, установени в член 8, параграф 6 на спогодбата, може
да бъде намален до минимум 24 последователни часа;
В конкретния случай
от показанията на свид.С. и от приложените по административната преписка и приобщени
от Съда разпечатки от дигиталната карта на водача Б. за м.септември, 2019г. се
установява, че за периода от 15.02ч. на 09.09.2019г. /след приключила
предходната 24-часова почивка/ до 11.56ч. на 16.09.2019г. същият не само не е
ползвал нормална седмична почивка от 45 часа, но не е ползвал и намалена такава
– не по-малка от 24 часа. Не е налице и компенсиране на намалението с
еквивалентен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на третата
седмица след въпросната седмица. Установява се, че намалението на времето за нормалната
седмична почивка е с 20 часа и 54 мин.
При тази правна
рамка и въз основа на констатациите от извършената проверка, административните
органи на ОО“Автомобилна администрация“ правилно приели и описали, че нарушението
по т.1 НП е осъществено като водача Г.Б. не е спазил изискванията за ползване
на нормална седмична почивка, като
намалението било с повече от 9 часа и 30 минути.
При несъмнената
установеност на това нарушение, същото правилно е подведено под санкционната
норма на чл. 93б, ал.11, т.3 от ЗАПр, в съответствие с който на Г.Б. е наложено
предвиденото наказание - "Глоба" в абсолютно определеният му размер -
1000.00 лв.
По отношение
нарушението по т.2 от НП:
Съдът приема, че с
оглед изложеното в жалбата, жалбоподателя не обжалва НП по отношение
наказанието наложено за нарушение по т.2 от НП.
Поради това, по
отношение наказанието наложено на Г.Б. за нарушението по чл.6, §.3 от AETR, вр.
чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО е налице липса на
жалба, респективно, в тази му част като необжалвано и на осн. чл.64, б.”б” от ЗАНН наказателното постановление влязло в сила.Поради изложеното дотук,
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001262/26.09.2019г. на
Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за
нарушение по чл.8, §.6, б.“а“, (ii) от Европейска спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
/AETR/, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр и чл.2, §.3 от Регламент 561 ЕИО, на осн.
чл.93б, ал.11, т.3 от ЗАПр на Г.Б., род. на ***г. в Р.Турция, турски гражданин,
било наложено наказание “Глоба” в размер на 1000.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен съдия: