№ 473
гр. Плевен, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20234430201559 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №15-2300097 от 23.05.2023г. *** на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е наложил на основание чл.416 ал.5
от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на *** ЕООД с ЕИК *** административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят *** ООД, който чрез управителя В. В. В. го обжалва в срок и
моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си
представител адв. В. П. от АК-Плевен който изразява становище, че при
съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото
въз основа на него наказателно постановление не са били спазени
предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за
съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално
1
нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
Навежда доводи, че С.С. е изпълнявал конкретно възложена работа с
граждански договор. Моли съда да отмени обжалваното НП.
Въззиваемата страна *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен
се представлява от юрк. П. Ч., който изразява становище, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№15-2300097 от 07.04.2023г. за установяване на административно нарушение
от който е видно, че при проверка на място извършена на 20.02.2023г. в 13,20
часа на обект – строителен, извършване на строително ремонтни работи по
фасадата на склад на *** ЕООД гр. Плевен, ул. ***, Северна промишлена зона
със строител *** ЕООД гр.Плевен с управител В. В. В. с ЕГН ********** и
по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен на 07.04.2023г. се
установило нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство от
работодателя *** ЕООД гр.Плевен с ЕИК ***, а именно - допуснал е на
работа като работник строителство, лицето С.П.З. с ЕГН:********** без
отношенията между тях да са уредени като трудовоправни, няма сключен
трудов договор в писмена форма, двустранно подписан.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Х. В. Р. и свидетел А. В. Д., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – Копие на граждански договор №02/17.02.2023г.;
Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение
от 07.04.2023г.; Декларация от 20.02.2023г.; писмени обяснения на С.П.З.;
писмени обяснения на К.Н.К.; писмени обяснения на Е.В.Д.; копие на книга за
ежедневен инструктаж, копие на правилник за вътрешния ред, длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор“; длъжностна
характеристика за „директор“; известие за доставяне ИД РS 5800 01SСА 9.
Актосъставителят Р. и свидетелят Д. са категорични, че при извършена
2
проверка на 20.02.2023г. на строителен обект при извършване на строително
ремонтни работи по фасадата на склад на *** ЕООД гр. Плевен, ул. ***,
Северна промишлена зона със строител *** ЕООД гр.Плевен с управител В.
В. В. с ЕГН ********** и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Плевен на 07.04.2023г. са установили нарушение на разпоредбите на
трудовото законодателство от работодателя *** ЕООД гр.Плевен с ЕИК ***,
а именно - допуснал е на работа като работник строителство, лицето С.П.З. с
ЕГН:********** без отношенията между тях да са уредени като
трудовоправни, няма сключен трудов договор в писмена форма, двустранно
подписан. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Р. и
свидетеля Д., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с извършената от тях проверка. Също така показанията на
актосъставителя Р. и свидетеля Д. си кореспондират напълно с приобщените
като писмени доказателства по делото декларация от 20.02.2023г. от С.П.З. и
писмени обяснения на С.П.З. от 20.02.2023г. Освен това няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да
набедят жалбоподателя *** ЕООД в нарушение, което не е извършил. В тази
насока следва да се има предвид, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3
от ЗАНН жалбоподателят е направил възражения по констатациите в акта, а
именно – допуснал е на работа като работник строителство, лицето С.П.З. с
ЕГН:********** без отношенията между тях да са уредени като
трудовоправни, няма сключен трудов договор в писмена форма, двустранно
подписан. В декларацията, връчена за попълване от контролните органи,
свидетелят С.П.З. съзнателно собственоръчно е записал под страх от
наказателна отговорност, че работи във ***ЕООД като строител, на
строителен обект ***, Индустриална зона Плевен, с работно време от 08.00
до 17.00 часа, с определено месечно възнаграждение в размер на 780 лв, с
почивки в работния ден: 2 по 15 мин и 1 в размер на 30 мин., със седмична
почивка - събота и неделя. Според писменото обяснение, написано
собственоръчно и подписано лично от свидетеля С.П.З., същият е декларирал,
че към 20.02.2023 г. (датата на проверката) в 10.50 часа няма сключен трудов
договор и е „дошъл за първи ден на работа", т.е самият той не отрича, че е
извършвал трудова дейност. В тази насока съдът не кредитира показанията
3
на свидетелите С.З.П. и Ц.Т.К., тъй като същите се намират в трудовоправни
отношения с работодателя и поради тази причина са пряко заинтересовани от
изхода на делото. Освен това показанията на свидетелите П. и К. се
опровергават по категоричен начин от приобщените като писмени
доказателства по делото декларация от 20.02.2023г. от С.П.З. и писмени
обяснения на С.П.З. от 20.02.2023г. Съдът не кредитира и приобщеният като
писмено доказателство по делото граждански договор №02/17.02.2023г.,
съобразно който *** ЕООД е възложил на свидетеля С.П.З. да положи
мазилка на обект Складова база на ***ЕООД, находяща се в гр.Плевен,
ул.***. На първо място, при проверката на място, извършена на 20.02.2023г. в
13,20 часа на обект – строителен, извършване на строително ремонтни работи
по фасадата на склад на *** ЕООД гр. Плевен, ул. ***, жалбоподателят ***
ЕООД не е представил гражданския договор. Приобщеният като писмено
доказателство по делото граждански договор №02/17.02.2023г. е представен
на 7.04.2023г. при извършената документална проверка в Дирекция
„Инспекция по труда“-Плевен. На второ място, съдържанието на гражданския
договор се опровергава напълно от приобщените като писмени доказателства
по делото декларация от 20.02.2023г. от С.П.З. и писмени обяснения на С.П.З.
от 20.02.2023г. Както бе посочено по-горе, в декларацията, връчена за
попълване от контролните органи, и в писмените обяснения свидетелят С.П.З.
съзнателно собственоръчно е записал под страх от наказателна отговорност,
че работи във ***ЕООД като строител, на строителен обект ***,
Индустриална зона Плевен, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, с
определено месечно възнаграждение в размер на 780 лв, с почивки в работния
ден: 2 по 15 мин и 1 в размер на 30 мин., със седмична почивка - събота и
неделя. Освен това в собственоръчно написаните писмени обяснения
свидетелят З. е декларирал, че към 20.02.2023 г. (датата на проверката) в 10.50
часа няма сключен трудов договор и е „дошъл за първи ден на работа", т.е
самият той не отрича, че е извършвал трудова дейност. Според съда всички
тези обстоятелства са индиция, че гражданският договор е съставен едва след
станалата трудова злополука на обекта с работника К.Г.Д. и след извършената
проверка от контролните органи на място на същия строителен обект и чрез
него се цели прикриване на трудовоправните отношения.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
4
жалбоподателят *** е извършил нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ и
законосъобразно му е наложил административно наказание на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
Производството е от административнонаказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият
орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да
се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съобразно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите,
а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
посочените документи. Според чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва
между работника или служителя преди постъпването на работа. В т. 1 § 1 от
ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието "работодател" и това е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
5
дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние, и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие - ползвател. Изхождайки от съдържанието на понятието
"работодател" и от данните относно дейността на дружеството -
жалбоподател, може да се направи извод, че същото представлява
работодател по смисъла на КТ и в този смисъл пред него стои задължението
да сключва трудов договор в писмен вид с работника или служителя преди
постъпването на работа. Представеният по делото граждански договор между
страните в горния смисъл съставлява прикриване на трудовоправни
отношения и поради това не следва да се кредитира.
Трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като
двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна
предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да
заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни
условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане,
работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно
изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции,
които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е
прекратен, не се изчерпват. От друга страна, гражданският договор, се
сключва между възложител и изпълнител за постигане на определен трудов
резултат, който следва да е ясно посочен в договора. При гражданския
договор се касае за еднократно изпълнение на конкретна задача и затова този
договор по принцип е с по-кратка продължителност и с изпълнението на
поставената задача се прекратява. При гражданския договор изпълнителят е
независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда,
докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от
работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова
дисциплина.
От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че на 20.02.2023г. лицето С.П.З. с ЕГН ********** е работило като
„строител“ във ***ЕООД на строителен обект ***, Индустриална зона
6
Плевен. Отношенията между ***ЕООД и С.П.З. не са били уредени като
трудовоправни, няма сключен трудов договор в писмена форма, двустранно
подписан.
Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай
жалбоподателят, като е допуснал на работа лицето С.П.З., без отношенията
между тях да са уредени като трудовоправни - без сключен трудов договор в
писмена форма, двустранно подписан, действително е осъществил от
обективна и субективна страна състава на визираното в чл. 62, ал. 1 от КТ вр.
чл.1 ал.2 от КТ нарушение. За това нарушение
административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда
административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до
15 000 лв. за работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай
именно жалбоподателят се явява в качеството на работодател по смисъла на
§1 от ДР на КТ, тъй като именно ***ЕООД е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В
настоящия случай жалбоподателят не е изпълнил вменените му от държавата
чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство
забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН
административнонаказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Според настоящия съдебен състав в процесния случай не следва да се
приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че
приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки
конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с
оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване.
Административнонаказващият орган следва да извърши преценка и на тези
обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от
КТ.
Специалният състав на маловажно административно нарушение
по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице
7
маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили
вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за
нарушение, което може да бъда отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“
или „имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в
нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63,
ал. 1 и ал. 2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова –
по чл. 61, ал. 1 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от
КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия,
т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по
смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл не може да се приеме, че
осъщественото административно нарушение от ***ЕООД е маловажно
именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е
приел, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28,
б. “а“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка
тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени
обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е
маловажно. Неприложим към процесния случай е и регламентираният
в чл. 415в, ал. 1 от КТ привилегирован административнонаказателен състав,
доколкото алинея втора от посочения законов текст изрично изключва
неговото приложение в случаите на нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ. В този
смисъл е и константната съдебна практика, като напр. Решение № 102 от
13.03.2013 г. по КАНД № 3/2013 г. по описа за на ШАС, Решение № 84 от
14.03.2016 г. по КАНД № 24/ 2016 г. по описа за на ШАС, Решение № 220 от
12.07.2016 г. по КАНД № 182/2016 г. по описа за на ШАС и др. Изискванията
8
за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за
сключването му до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират
правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки.
Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
КТ, гарантираща сключването на трудовия договор в писмена форма, пряко
засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние,
лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.
Съдът счита, че административнонаказващият орган е
индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 414,
ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, работодателят се наказва
с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с „глоба“ в размер от 1000 до 10 000
лв. Административнонаказващият орган е наложил наказание “имуществена
санкция” в минималния размер, предвиден в закона размер, като е преценил
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност,
както и липсата на други извършени от жалбоподателя нарушения на
трудовото законодателство.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. АУАН и НП
отговарят на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия за тези действия, произтичащи от
Кодекса на труда. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Неоснователни са наведените от процесуалния представител на
жалбоподателя ***ЕООД – адв. В. П. от АК-Плевен, правни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради
9
сключването между страните на граждански договор. Защитната теза на
процесуалния представител на жалбоподателя ***ЕООД – адв. В. П. от АК-
Плевен, че е ставало въпрос за краткотрайно възникнала необходимост -
извършване на дейност по поставяне на мазилка на обекта и затова е сключен
граждански, а не трудов договор, е неоснователна, тъй като този факт не може
да дерогира общото задължение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ за
уреждане на отношенията по предоставяне на работна сила само като трудови
и съответно за сключването на трудов договор в писмена форма преди
приемане на работа. Именно за тези хипотези в КТ е предвидена специална
уредба в чл. 68, ал. 1 за сключване на срочни трудови договори, включително
и до извършването на определена работа. За тези договори, които пак са
трудови важи общото правило на чл. 62, ал. 1 от КТ за задължителната
писмена форма. Именно от тази възможност е следвало да се възползва в
конкретния случай работодателят, след като е желал да наеме именно
посочения работник. Като не го е сторил, е реализирал състава на горното
административно нарушение. Ето защо административнонаказващият орган
при издаване на обжалваното НП е достигнал до правилен извод, че в
настоящия случай фактически е било налице трудово правоотношение между
работодателя *** ЕООД и работника С.П.З., тъй като на 20.02.2023 г.,
последният е предоставила работната си сила за дружеството. Както бе
посочено по-горе, това се потвърждава от приобщеното към делото писмено
обяснение, написано и подписано лично от лицето С.П.З., от което е видно,
че същият е декларирал, че към 20.02.2023 г. (датата на проверката) в 10.50
часа няма сключен трудов договор и е „дошъл за първи ден на работа", т.е
самият той не отрича, че е извършвал трудова дейност. От показанията на
свидетелите Х. Р. и А. Д. става ясно, че при посещението им на 20.02.2023 г.
на строителния обект С.П.З. е полагал труд като работник строителство.
Заварили го на работно място в работното време. Констатирали са три
елемента на трудово правоотношение - време, място и характер на работа.
Съобщените от служителите на наказващия орган данни позволяват да се
направи извод, че на въпросната дата лицето С.П.З. е полагало труд. В
декларацията, връчена му за попълване от контролните органи, С.П.З.
съзнателно собственоръчно е записал, че работи във ***ЕООД като строител,
на строителен обект ***, Индустриална зона Плевен, с работно време от 08.00
до 17.00 часа, с определено месечно възнаграждение в размер на 780 лв, с
10
почивки в работния ден: 2 по 15 мин и 1 в размер на 30 мин., със седмична
почивка - събота и неделя. В тази връзка са неоснователни доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че между С.П.З. и *** ЕООД
не е налице йерархическа подчиненост и лицето всъщност попада в
категорията на лицата, упражняващи самостоятелно трудова дейност по
Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. Както многократно бе посочено по-горе, лицето С.П.З. е декларирало,
че има работно време от 08.00 до 17.00 часа, с почивки в работния ден, с
трудово възнаграждение в размер на 780 лв. Това показва йерархическата
зависимост на З. от работодателя *** ЕООД и подкрепя извода, че се касае за
трудови, а не граждански правоотношения.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.416
ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ имуществената санкция в размер на 1500лв, като
законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, след като
установи законосъобразността и обосноваността на обжалваното наказателно
постановление, съдът намери искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено. В полза на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН
следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лв, тъй като
учреждението е било защитавано от юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-2300097 от
23.05.2023г., с което *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен е
наложил на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на ***
ЕООД с ЕИК *** административно наказание имуществена санкция в размер
на 1500лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА жалбоподателя *** ЕООД да заплати на основание чл.63д
11
ал.4 от ЗАНН на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12