№ 161
гр. Сливен, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20242230200300 по описа за 2024 година
Производството е по повод жалба от ЕТ „ТОМА-П. Т.“ – гр. Сливен
представлявано от П. К. Т., против НП № ****-F7** от 23.01.2024 год.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Бургас в ЦУ на
НАП, с което на търговеца, за нарушение на чл.27, ал. 2, вр.чл.27, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка чл. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00
лева. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, изпраща представител, който счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
Служители на НАП извършили проверка на обект - ресторант „Тома“,
находящ се в гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ №27, стопанисван от ЕТ
„Тома-П. Т.“ с ЕИК по Булстат *********. Проверяващите извършили
контролна покупка – направили поръчка от заведението, след което се
1
легитимирали и започнали проверката. Бил отпечатан дневен отчет от датата
на проверката. При преглед на фискалните бонове от деня било установено,
че в издаден ФКБ с ****/29.12.2023 г., на който е отразена продажбата на
филийка хляб на обща стойност 0,30 лв. в данъчна група „А“ на работещото в
обекта фискално устройство модел Datecs DP-150 с per. № в НАП **** г. ИН
на ФУ *** и ИН на ФП ***. В конкретния случай, продажбата е следвало да
бъде отразена в данъчна група „Г , а е отразена в данъчна група „А“, за стоки
и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за
които не се начислява ДДС.
За констатираното, на 04.01.2024 г., на търговеца бил съставен АУАН,
за това в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира всяка извършвана продажба според вида
на същата в данъчната група, която изисква закона в случая продажба е
отразена неправилно в данъчна група „А“ на ФУ, а е следвало да бъде
отразена данъчна група „Г“ на ФУ, с което е допуснато нарушение на чл. 27,
ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 1 на
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Въз основа на съставеният АУАН е издадено процесното НП, с което на
основание чл.185, ал.2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се
спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП
нарушение от жалбоподателя или не. Както в акта, така и в наказателното
постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и
мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в акта,
нито в издаденото НП е посочена коректна дата на допускане на
нарушението. И в съставения АУАН и в НП е посочено, че нарушението е
констатирано при извършена проверка на 27.12.2023 г. В същото време
2
приложените по делото дневен отчет и ФКБ с ****/29.12.2023 г. са от дата
29.12.2023 г. При това положение за съда не става ясно /именно по тази
причина във фактическата обстановка съдът не е отразил кога е била
извършена проверката/ кога е констатирано нарушението – на 27.12.2023 г.
когато е отразено, че е извършена проверката или на 29.12.2023 г. – датата на
касовия бон и дневния отчет.
Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП,
датата на извършване на административното нарушение е определящо както
за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за
определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи
служебно. При неправилно посочена дата на извършване на нарушението,
съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл.
34 от ЗАНН. С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да
разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено
същото. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата
на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е
правото му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди,
че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Освен
това неспазването на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави
невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на
НП по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН, следва да установява съществуването
или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и
съответно – съпоставяне на установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща
същото като административно нарушение, което се предпоставя от
индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно
всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда
спорът по същество.
Отделно от това няма как да е било констатирано нарушение на дата
27.12.2023 г., след като ФКБ, за който се твърди, че неправилно е отразена
покупка в група А, а не в група Г, е издаден на 29.12.2023 г.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № ****-F7** от 23.01.2024 год. издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности” – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ
„ТОМА-П. Т.“ – гр. Сливен представлявано от П. К. Т. за нарушение на чл.27,
ал. 2, вр.чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във
връзка чл. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
500,00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4