Решение по дело №190/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 125
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 12 март 2022 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20222120200190
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Бургас, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200190 по описа за 2022 година

при участието на секретаря Виолета Димова, като разгледа НАХД № 190 по описа на
БРС за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Я.С.Л., ЕГН: **********, адрес: гр.
Бургас, ***, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0034072, издаден
от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл.
638, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 250
лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати
процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. А.А. от АК-Бургас, който поддържа жалбата по изложените доводи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП, тъй като липсват доказателства за
датата на връчването му. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.06.2021, в 16:43 часа, в обл. Бургас, на второкласен път II-99 км 14+800 до
пътен възел гр. Черноморец в посока гр. Созопол, техническо средство – автоматизирано
техническо средство – „TFR1-M 621”, засякла и заснела автомобил „Дачия Логан“ с рег. №
*******. От направената справка се установило, че за лекия автомобил не е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е
собственост на Я.Л. С..
1
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0034072 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.1,
т. 1 КЗ била наложена „глоба“ в размер на 250 лева. Било записано, че на горепосочения
пътен участък, „при разрешена скорост за движение извън населено място, нарушава
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26-80км/ч.“.
Автоматизирано техническо средство – „TFR1-M 621”, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение и протокол
(л.9 и л.10).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване
на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано по неразбираем начин,
като неясно остава за какво точно АНО налага глоба.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал.3 КЗ
– електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по
санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия
следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на
извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В
конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен,
налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните причини:
Видно от съдържанието на обжалвания фиш е налице пълно разминаване между
описанието на нарушението и посочената като нарушена, както и посочената като
санкционна разпоредби. Последните са за нарушение на Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1. В случая е наложена глоба по ал. 1, т. 1- глоба 250 лева,
тъй като се касае за физическо лице. Следователно, при тази квалификация следва да бъде
словесно описано, че е налице управление на МПС, без сключената застраховка. Вместо
това, като нарушение е описано нарушение на режима на скоростта извън населено място.
Посочено е, че при управление на МПС в горепосочения пътен участък, при въведено
ограничение с пътен знак има нарушение на ограничението. Най-накрая бланкетно е
записано, че е установено нарушение по Кодекса за застраховането. Видно е, че е описано
съвсем различно нарушение от това, за което наложена санкция.
При това положение безспорно е накърнено правото на защита на жалбоподателя,
като същият не е наясно срещу какви факти следва да се защитава. По същия начин и за
2
съда остава невъзможно да установи какъв всъщност е предметът на доказване. Допуснатото
нарушение е съществено и влече отмяна на обжалвания фиш.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ,
поради което и същият следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 17), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Предвид на това, адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в поискания
размер. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да
заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0034072, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638,
ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ, на Я.С.Л., ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, ***, е
наложена „глоба“ в размер на 250 лева
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на на Я.С.Л., ЕГН: **********, седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3