Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /07.02.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На трети февруари 2020
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Ирина Василева
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№12 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от ищците Г.Е.А. и А.М.А.,***, действуващи чрез проце-суалния си
представител адв.С.Д. *** против реше-ние №98/24.10.2019г., постановено по
гр.д. №370/2019г. на Районен съд-Омуртаг, с което са отхвърлени предявените от
тях против ответниците Е. Ш. И. и Н.А. *** иск по чл.108 от ЗС за установяване
на собстве-ността и предаване на владението върху площ от 250 кв.м. от дворно
място, цялото от 800 кв.м., за което е отреден УПИ IV-9-10 в кв.16 по регулационния план от 1965г. на
с.Величка, както и иск по чл.109 от ЗС за премахване на оградата с УПИ III-9 и стопанската постройка
на ответ-ниците, попадащи в имота на ищците. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивниците молят за
отмяна на решението и за ува-жаване на предявените искове.
Писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззивае-мите страни не е постъпил.В
съдебно заседание процесуалният им пред-ставител адв.А.А. *** оспорва основател-ността на въззивната жалба
и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.108 и чл.109 от ЗС са обосновани с
обстоятелствата, че по силата на продажба от 2013г. ищците са собстве-ници на дворно
място от 800 кв.м.,
за което е отреден УПИ IV-9-10 в кв.16 по регулационния
план от 1965г. на с.Величка, общ.Омуртаг, част от който-с площ от около 250
кв.м. в югозападната част на същия без основание се владее от
ответниците-собственици на съседния УПИ III-9, изградили ограда и стопанска
постройка в посочената площ, пречещи на ищците да упражняват правото си на
собственост в пълния му обхват.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответ-ниците
оспорват исковете с възражение, че посочената площ е тяхна собственост, предвид
неприложената регулация по устройствения план на селото от 1965г.
След преценка на събраните по делото
доказателства въззивният съд прие за установено следното:
Съгласно приложените нот.акт за продажба №163/07.08.2013г., т.IV, нот.д.№688/2013г., нот.акт за продажба
№74/07.08.2009г., т.III, нот.д.№388/2009г. на нотариус рег.№327 и заключенията
на назначената техническа експертиза, ищците са собственици на дворно място от 800 кв.м., за което е
отреден УПИ IV-9-10, а ответниците-на съседния УПИ III-9 в кв.16, част от площта на който
от 263 кв.м. в югоизточната му част се придават към имота на ищците, съобразно
единствения регулационен план на с.Величка, общ.Омуртаг от 1965г., като
процедура по оценка и обезщетяване на правоимащите не е проведена, включая в
сроковете по §6 от ПР на ЗУТ. Владението се упражнява не по вътрешната регула-ционна
линия, върху която попада стопанска постройка-сайвант на ответ-ниците, а по
кадастралната граница преди регулацията, материализирана чрез оградна мрежа на
бетонни колове през 80-те години на миналия век, предвид свидетелските
показания.
Съгласно
разясненията по т.4 от Тълкувателно решение №8/23.02. 2016г. по т.д.№8/2014г.
на ОСГК на ВКС, по силата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии се
отразяват като имотни в кадастралната карта, поради което в производството по
иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по предходните
планове, като при приложен план регулационните граници се трансформират в
имотни, а неприлагането на дворищнорегулационния план обуславя прекратя-ването
на отчуждителното му действие (ТР №3/15.03.1993г. по гр.д.№2/ 1993г. и ТР №3/28.03.2011г. по т.д.№3/2010г.
на ОСГК на ВКС) и
отразя-ване в кадастралната карта на правото на собственост в пространствения
му обхват по последния приложен план.
В конкретния
случай, липсват доказателства относно предпостав-ките по чл.47, ал.1 и 3 във
вр.с чл.44, ал.1 и 2 от ЗПИНМ (отм.) за реда и начина за извършване на
оценките; обезщетяване на собствениците; пла-щане на дължимото обезщетение и
лихвите върху него; издаване на изпълнителни листове; заемане на придадените
недвижими имоти и издаване на нотариални актове за тях, подробно предвидени в
изисква-нията на §102-109 от ППЗПИНМ (отм.) по приложението на дворищната регулация, поради
което следва да се приеме, че правоимащите лица не са надлежно обезщетени, нито
придаваемото място е заето по установе-ния в закона ред.С оглед на тези
обстоятелства, регулацията не следва да се счита за приложена и след изтичането
на сроковете по съответната нормативна
уредба, включая тези по §6 от ДР на ЗУТ, отчуждителното действие на регулацията
от 1965г. е прекратено автоматично и
меродав-но за правото на собственост е предишното положение на имотите по кадастралния
план.По този план спорната площ, ведно с оградата и сайванта, не попада в
сегашния имот на ищците с пл.сн.№10, а в имота на ответниците с пл.сн.№9, които
към настоящия са носители на правото на собственост върху същата, поради което
предявеният ревандика-ционен иск по чл.108 от ЗС и негаторен иск по чл.109 от
ЗС са неосно-вателни.
Предвид възраженията на въззивниците,
ако при одобряване на регулационния план, собственикът на двата имота бе едно и
също лице, то не би имало намаляване на имуществото и нужда от обезщетяване,
т.е. регулацията би се считала за приложена, но в конкретния случай, както
приложените нотариални актове и данните от разписния лист, така и свидетелските
показания опровергават твърденията за един субект на правото на собственост.Първоначалните
собственици по разписния лист към плана от 1965г. са различни лица-А.С.М. (М.С.М.-на пл.сн.№10 и Е.И.Х.(Р.Ш.Х.)-на имот пл.сн.№9. Действително, в продажба от 1999г. по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД на двата имота за продавач се сочи само последния, но независимо от
съдебното решение №3/08.02.1999г. по гр.д.№468/1998г. на Районен съд-Омуртаг,
никой не може да прех-върли повече права от тези, с които действително разполага.Още повече, от 1976-78г. до 2011г.
имотът на ищците е бил държавна, респ. общинска собственост-здравна служба и не
е могъл да бъде придобиван по дав-ност.Именно
и от общината праводателите на ищците са закупили имота си, а не от приобретателя
по предварителната продажба Х. З.Ш.-праводател на ответниците.Не може да бъде
споделена и тезата, че плащането на продажната цена на придаваемото място от
купувача на продавача урежда сметките по регулация, които обстоятелства и
доводи не променят извода за неоснователност на предявените искове.
Предвид горното, обжалваното решение на първоинстанционния съд е
постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено, като на въззиваемата Н.А. И. се присъдят направените по делото
във въззивната инстанция разноски в размер на 250 лв.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №98/24.10.2019г.,
постановено по гр.д.№370/2019г. по описа на Районен съд-Омуртаг, , на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Е.А., ЕГН:********** и А.М.А., ЕГН:**********,***
да заплатят на Н.А. ***, ЕГН:****** направените
по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на стра-ните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.