Р Е Ш Е Н И
Е № 154
29.06.2018г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 376 по описа на ВнАпС
за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С въззивна жалба вх. №
7928/16.11.2016г. на „ ВИАЛИНТЕКС ГРУП“ ИНК– гр. Виктория, Република Сейшели, подадена чрез адв. Д.А.
***, се атакува решение
№121/20.10.2016г., постановено по т. д. № 58/2015г. по описа на Добрички
окръжен съд, в частта, с която е обявена
недействителността и постановено заличаване на вписване в АВп – СВп– гр. Балчик
с акт № ХХ, ТОМ ХХ, Д № ХХХ/ХХХХ., вх. рег. № 632/20.03.2015г. на договор за
покупко - продажба на недвижими имоти, сключен между „КАМЕРАЙ“ ООД- Белийз
Сити, Република Белийз, като продавач, и „ВИАЛИНТЕКС ГРУП“ ИНК - гр. Виктория,
Република Сейшели, като купувач, извършени с нотариален акт № ХХХ, ТОМ Х, рег.
№ ХХХ, нот. дело № ХХХ/ХХ.ХХХХг. на Нотариус с рег. № 109 на НК, по иск с
правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК във
вр. с чл. 88 ЗКИР на „МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ – гр. Москва, Руска федерация,
срещу „КАМЕРАЙ“ ООД - Белийз Сити,
Република Белийз, като продавач, и „ВИАЛИНТЕКС ГРУП“ ИНК - гр. Виктория, Република Сейшели.
Поддържайки доводи за
недопустимост и неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна
в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен. Инвокирани са оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон, като конкретно се твърди, че не е имало
изискване чуждестранното юридическо лице „Камерай“ ООД - Белийз Сити да се
регистрира по БУЛСТАТ преди придобиване на недвижими имоти в Република България
по силата на атакуваната сделка.
Насрещна въззивна
жалба вх.
№ 343/19.01.2017г., подадена от „МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ – гр.
Москва, Руска федерация, по реда на чл. 263, ал. 2 ГПК, е насочена срещу същото
решение на ДОС в
частта, с която е отхвърлен предявеният
от въззивника иск за обявяване за
недействителни спрямо него на действията на „Камерай“ ООД- Белийз Сити,
Република Белийз, извършени със сключването на договор за покупко – продажба по
нот. акт № ХХХ, т. І, рег. № 761, нот. д. № ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг. на Нотариус с рег.
№ 109 на НК, с район на действие Балчишки районен съд, вписан в АВп – СлВп- гр.
Балчик с вх. рег. № 632/20.03.2015г., акт № ХХ, ТОМ ХХ, Д № ХХХ/ХХХХ., по
силата на който „КАМЕРАЙ“ ООД - Белийз
сити, Република Белийз, като продавач, е прехвърлил на „ВИАЛИНТЕКС ГРУП“ ИНК–
гр. Виктория, Република Сейшели, като купувач, правото на собственост върху 78
броя самостоятелни обекти ( апартаменти ), срещу цена от 680 000 лв., която
купувачът се е задължил да му плати.
Въззивникът твърди, че решението в тази част е постановено в противоречие
с материалния закон, тъй като искът е отхвърлен на формално основание, а именно
че ищецът не е кредитор на продавача, а не са разгледани релевираните от ищеца
фактически твърдения, че преобретателят „Виалинтекс груп“ ИНК е трето лице по
отношение на увреждащата сделка, но е бил недобросъвестен по смисъла на чл.
135, ал. 1, изр. 3-то ЗЗД, и е налице общо „знание за увреждането“, при
свързаност на лицата по сделките, целящо кредиторът на продавача по първата
увреждаща сделка да не може да насочи принудително изпълнение върху имотите,
предмет на двете отчуждителни сделки. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението в тази част и уважаване на иска.
Съставът на въззивния съд, в
съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, за служебно
произнасяне по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част,
намира следното:
Видно от представените
по делото документи: апостилирани удостоверения за търговска регистрация и за
заличаване на търговец, ответникът „Камерай“
ООД, който е бил регистриран в търговския регистър на Република Белийз,
на 12.01.2015г. под рег. № 151467, със седалище Белийз сити, е бил заличен от търговския регистър в хода на процеса,
считано от 13.10.2015г. на основание § 102 (6), (в), б. „е“ от Закона за
международните търговски дружества на Белиз. Със заличаването от търговския
регистър на търговското дружество – ответник по предявените искове, предмет на
въззивното производство, то е загубило своята правосубектност и не би могло да
бъде надлежна страна в процеса. Правосубектността на страните е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, която
следва да е налице през цялото време на процеса и за която съдът следи
служебно. Решението на ДОС в обжалваните части следва да бъде частично
обезсилено на основание чл. 130 ГПК, по отношение на заличения ответник „Камерай“ ООД.
Неправосубектността, в хипотезата
на липса на правоприемник, на единия от двамата задължителни другари, пасивно
процесуално легитимирани като страни по атакувана по съдебен ред сделка, не е
от значение за допустимост на производството срещу другия, правосубектен
другар. Продавачът по сделката не би могъл да бъде надлежна страна в процеса, а
няма друго лице, спрямо което спорът следва задължително да бъде разрешен в
общо производството.
При произнасяне по
предявения иск за обявяване недействителност на процесната сделка, който е
квалифициран по чл. 135 ЗЗД, първоинстанционният съд е обсъждал по същество в
решението си обстоятелства, които не са въведени от ищеца в исковата молба и не
съставляват основание на иска. Коментирано е, че ищецът „МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ – гр. Москва,
Руска федерация, няма качеството на кредитор на купувача „ВИАЛИНТЕКС ГРУП
ИНК“ и искът е отхвърлен на това основание, а в исковата молба ищецът не
релевира твърдения за кредиторовото си качество както спрямо купувача по
сделката - „ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК“, така и по отношение на продавача „КАМЕРАЙ“ ООД - Белийз сити, Република Белийз, който е
заличен в хода на процеса. Същевременно съдът не са разгледал релевираните от
ищеца фактически твърдения, съставляващи основание на този иск, а именно, че преобретателят
„Виалинтекс груп“ ИНК е трето лице по отношение на увреждащата сделка, но е бил
недобросъвестен по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 3-то ЗЗД и е налице общо
„знание за увреждането“, при свързаност на лицата по две последователни сделки,
целящо кредиторът на продавача по първата увреждаща сделка да не може да насочи
принудително изпълнение върху имотите, предмет на двете отчуждителни сделки. Следователно
нарушен е принципът на диспозитивното начало.
По тези
съображения съставът на ВнАпС намира, че обжалваното решение е недопустимо като
постановено по непредявен иск и подлежи на обезсилване в частта по иска срещу
купувача „ВИАЛИНТЕКС ГРУП ИНК“, за обявяване в отношенията между страните
недействителност на последваща увреждаща сделка: договор за покупко – продажба по нот. акт № ХХХ, т. І,
рег. № 761, нот. д. № 133/20.032.2015г. на Нотариус с рег. № 109 на НК, с район
на действие Балчишки районен съд, и делото следва да се върне на ДОС за
произнасяне на предявения иск съобразно фактическите твърдения на ищеца.
По жалбата на „ ВИАЛИНТЕКС ГРУП“ ИНК, с която се атакува решението на ДОС, в частта, с която е обявена недействителността на вписване и е постановено
заличаването му в АВп – СВп– гр. Балчик, настоящият състав съобрази следното:
Предявеният иск
е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове
наличие на правен интерес. Такъв ще е налице, ако с вписването на определен акт
в имотния регистър са засегнати права на ищеца, или той не може да реализира
свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване
на други права. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на
установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на
иск като за нея съдът следи служебно в хода на целия процес. Ако защитата на
нарушените права се реализира по друг начин, и това води до невъзможността
вписването да бъде противопоставено на ищеца, респ. да отпадане засягането на
правата му, или на съществуващата до този момент пречка той да реализира свои
предоставени от закона права, правен интерес не е налице.
В тази връзка
съставът на ВнАпС счита, че правният интерес от разглеждането на исковете за
недействителност и заличаване на вписване на процесната отчуждителна сделка е
обусловен от резултата от спора по предходния висящ иск за обявяване в
отношенията между страните недействителност на последваща увреждаща сделка:
договор за покупко – продажба по нот. акт № ХХХ, т. І,
рег. № 761, нот. д. № 133/20.032.2015г. на Нотариус с рег. № 109 на НК, с район
на действие Балчишки районен съд, т. е към момента не може да се обоснове
наличие на правен интерес. Правния интерес по иска за недействителност и
заличаване на вписване, с оглед резултата от разглеждането на иска за обявяване
на относителна недействителност, би следвало да се съобрази от съда, съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид резултата от въззивното обжалване съдебно –
деловодни разноски за тази инстанция следва да се присъдят съобразно изхода на
спора по същество.
Предмет на настоящото
производство е и въззивна частна жалба вх. № 1771/16.03.2017г. на „МЕЖДУНАРОДНА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“– гр. Москва, Руска федерация, подадена чрез адв. Н. З., срещу определение № 77/08.02.2017г. по т. д. № 58/2015г. по
описа на Добрички окръжен съд, с което е
отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.
Частната жалба подлежи на
разглеждане по реда на чл. 278 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Същата е подадена в
срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
частната жалба е основателна.
Съгласно чл. ХV, ал. 2, б.
„а“ от международен договор, ратифициран по съответния ред и обнародван и
влязъл в сила за Ребуплика България, а именно Споразумение за създаване на МИК,
на територията на държавите, членуващи в организацията, ищецът „Международна
инвестиционна банка“ – гр. Москва, Руска федерация, се освобождава от всички
преки, както и общодържавни, така и местни данъци и такси. По силата на този
договор ищецът не дължи заплащане на държавна
такса за инициираното съдебното производство, както авансово, при подаване на
исковата молба, така и при отхвърляне на част от исковете.
По тези съображения следва да
се отмени како неправилно обжалваното определение по чл. 248 ГПК, както и
първоинстанционното решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати държавна такса в 7 663.02 лв. по сметка на ОС – гр. Добрич
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- -ви състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №121/20.10.2016г., постановено по т.
д. № 58/2015г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която е обявена недействителността и постановено заличаване на
вписване в АВп – СВп– гр. Балчик с акт № ХХ, ТОМ ХХ, Д № ХХХ/ХХХХ., вх. рег. №
632/20.03.2015г. на договор за покупко - продажба на недвижими имоти, сключен
между „КАМЕРАЙ“ ООД- Белийз Сити, Република Белийз, като продавач, и
„ВИАЛИНТЕКС ГРУП“ ИНК - гр. Виктория, Република Сейшели, като купувач,
извършени с нотариален акт № ХХХ, ТОМ Х, рег. № ХХХ, нот. дело № ХХХ/ХХ.ХХХХг.
на Нотариус с рег. № 109 на НК, по иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 88 ЗКИР
на „МЕЖДУНАРОДНА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ – гр. Москва, Руска федерация, и в частта с която е отхвърлен предявеният от „ВИАЛИНТЕКС ГРУП“
ИНК - гр. Виктория, Република Сейшели, иск
за обявяване за недействителни спрямо него на действията на „КАМЕРАЙ“ ООД -
Белийз Сити, Република Белийз, извършени със сключването на договор за покупко
– продажба по нот. акт № ХХХ, т. І, рег. № NNN, нот. д. № ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХг.
на Нотариус с рег. № 109 на НК, с район на действие Балчишки районен съд,
вписан в АВп – СлВп- гр. Балчик с вх. рег. № 632/20.03.2015г., акт № ХХ, ТОМ ХХ,
Д № ХХХ/ХХХХ., по силата на който „КАМЕРАЙ“ ООД - Белийз сити, Република Белийз, като продавач,
е прехвърлил на „ВИАЛИНТЕКС ГРУП“ ИНК– гр. Виктория, Република Сейшели, като
купувач, правото на собственост върху 78 броя самостоятелни обекти ( апартаменти
), като
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете само по отношение на
заличения в хода на процеса ответник „КАМЕРАЙ“
ООД- Белийз Сити, Република Белийз, поради липса на правосубектност, на основание чл. 130 ГПК, и
ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за
произнасяне по предявените искове в останалата част, срещу ответника „ВИАЛИНТЕКС ГРУП“ ИНК– гр. Виктория, Република
Сейшели, съобразно фактическите твърдения на ищеца и при съобразяване на правния интерес по
обусловения иск с оглед резултата от разглеждането на иска за обявяване
на относителна недействителност.
В останалите части
решението на ДОС е влязло в сила.
ОТМЕНЯ
определение № 77/08.02.2017г. по т. д. № 58/2015г. по описа на Добрички окръжен
съд, с което е отхвърлена молбата на „МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ – гр. Москва, Руска федерация, за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, на основание
чл. 248 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №121/20.10.2016г., постановено по т.
д. № 58/2015г. по описа на ДОС, в частта, с която МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ – гр. Москва, Руска федерация, е осъдена да заплати държавна такса в размер на 7 663.02 лв. по сметка
на ОС – гр. Добрич.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.