Р Е Ш Е
Н И Е
№2585/11.12.2019г. гр. Пловдив 11.12.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
Секретар:
Станка Журналова
Прокурор:
Петър Петров
като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 2697 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на "Пан 2018" ЕООД, ЕИК *********, чрез
управителя В.А.П., срещу решение на ПРС № 1151/14.06.2019г., постановено по АНД
№ 2471/2019г., IV н.с., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 395123- F428943 от 08.01.2019 г., издадено oт Заместник
директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закон за счетоводството, на "Пан 2018" ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена имуществена санкция в размер от 200 /
двеста / лв.
Жалбоподателят излага касационни
основания за отмяна на решението поради това,че неправилно не е прието наличието на
маловажен случай. Моли за неговата отмяна и съответно отмяна на НП.
Ответникът ТД на НАП
Пловдив, редовно призован не изпраща представител и не дава становище по
жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, Административен съд Пловдив, намира
за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице,
имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът
констатира,че не са налице касационни основания за отмяна. Решението е
мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни
изводи, които касационната инстанция споделя и препраща към тях на основание
чл.221,ал.2 от АПК.
Единственото наведено касационно основание е
неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН.
С обжалваното съдебно решение по приложението
на чл. 28, б. "а" от ЗАНН са изложени подробни и ясни
мотиви. Съобразено е ТР № 1/ 2007
г. на ОСНК, както и разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК.
Посочено е,че процесният
случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен, а са налице обстоятелства,
типични за нарушение от този вид- възникналото за дружеството- жалбоподател
задължение за подаване на ГФО не е изпълнено в установения в закона срок. Мотивирано
е правилно,че обстоятелството нарушението да е извършено за пръв път, само по
себе си не обосновава извод за наличие на маловажност, а следва да се отчита
при индивидуализиране на наказанието и размера на наложената имуществена
санкция, което е и сторено.
Отбелязано е, че задължението, въведено с
нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч охранява отношенията, свързани с точното,
своевременно и прозрачно отчитане на финансовата дейност на търговските
дружества, което е в защита интересите не само на фиска, но и на всички трети
лица- съконтрагенти и/или кредитори на юридическото лице и има за цел да сведе
до знанието им конкретното финансово състояние на дружеството, за което
възниква задължение за обявяване на ГФО.
Решението е правилно.
Действително, не се спори, а и в самото
наказателно постановление е отразено изрично, че нарушението е за първи път.
Независимо от това, същото не може да се определи като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
посочения вид, а и обстоятелството, че нарушението е за първи път е отчетено
при определяне на санкцията, която е в минималния предвиден в закона размер.
Налице е неизпълнение на задължително
предписание на ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на
финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира
нарушената разпоредба.
Вярно е и, че е налице последващо отстраняване
на нарушението, но то в никакъв случай не може да бъде определено като
своевременно, доколкото е сторено три месеца след изтичане на законоустановения
срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в ТР, при това едва след получаване на поканата за съставяне на АУАН.
От субективна страна, признанието за факта на
извършеното нарушение е направено едва с жалбата до РС. В хода на
производството пред административния орган и в това пред Районния съд,
нарушителят не е изразявал изрично съжаление за извършването му. Пред РС
Пловдив жалбоподателят е навел довод относно това, че дейността на дружеството
е стартирала наскоро и организацията му отнела много време. Последното също не
е обстоятелство,водещо до извод за маловажност. Извършването на търговска
дейност е свързано с изисквания за предварителна подготовка и знания, липсата
на които не е оправдание за търговеца. Освен това, нарушителят е бездействал в един значителен
период от време в рамките на законоустановения срок, с което е осъществил
нарушението и значително време след изтичането му, то с това си поведение
съществено е засегнал обществените отношения, защитени с нормата на чл. 38 от
ЗСч, а именно изискването за публичност на финансовите отчети.
Ето защо касационната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от наведените в
касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на ПРС №
1151/14.06.2019г., постановено по АНД № 2471/2019г., IV н.с.,
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: