Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО ІV-А въззивен
състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ИВАН КИРИМОВ
При участието на
секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело
№ 1036 по описа за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от
09.10.2018 г., постановено по гр. д.30433/16 г., СРС -57 състав ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание
«забележка», наложено със заповед № 109/22.04.2016г. на
административния ръководител на В.А.П., с
БУЛСТАТ: ******** и с адрес: гр. София, пл. *********А на И.Г.Б. с ЕГН: ********** и със
съдебен адрес: *** - адв. М.З..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК спрямо В.А.П., с БУЛСТАТ: ********
и с адрес: гр. София, пл. *********А, че И.Г.Б. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. М.З.
не дължи заплащането на сумата от 36,44 лв. - равностойността на установена липса
на дизелово горива от 18,972 л. съгласно заповед № 94/12.04.2016г. на
административния ръководител на В.-А.П..
ОСЪЖДА В.А.П.,
с БУЛСТАТ: ******** и с адрес: гр. София, пл.
*********Ада заплати на И.Г.Б.
с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. М.З. на
основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски
по делото в размер на 800,00 лв. /осемстотин
лева/.
ОСЪЖДА В.А.П.,
с БУЛСТАТ: ******** и с адрес: гр. София, пл.“Позитано“№
**Ада заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 360,00
лв. /триста и шестдесет лева/.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от
ответника,с която се твърдят пороци на съдебното решение.Същото било неправилно
, в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди,че съдът не е обсъдил всички доказателства и
възражения на ответника по повод извършения преразход на гориво ,не подал
сигнал за неизправност на автомобила,неправилно не са кредитирани показанията
на св.И.,затова че няма познания на автотехник,а същият е прокурор ;не е взета
предвид представената Методика за експлооатационни изпитания и определяне на
разходни норми на течни горива при движение на транспортни средства,според който
не е необходимо използването на специален уред-разходомер за извършване на
измерване на разход на гориво;не ставало ясно откъде съдът е приел,че
автомобилът е бил технически неизправен и затова е установен преразход на
гориво.Неправилно бил уважен и втория иск за признаване за установено,че ищецът
не дължи сума за липса на гориво.
Моли да се отмени решението и
исковете да се отхвърлят.Претендира разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор,с който се твърди,че решението
е постановено законосъобразно и в съответствие с процесуалните правила. Претендират
се разноски.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Релевантните за делото факти са
установени обосновано от СРС , поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът
препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите
мотиви.
Правните изводи на СРС са
законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.
За пълнота
следва да се отбележи следното:
В
обжалваното
решение съдът,в съответствие с процесуалните
правила и материалния закон и при съобразяване на
събраните по делото доказателства е приел, че
наложеното дисциплинарно наказание е незаконно и че липсата на гориво не е по вина на работника като е отменил наложеното дисциплинарно
наказание „забележка“ и е признал за установено, че ищецът не
дължи заплащането на равностойността на установена липса на гориво.
По възражението във
въззивната жалба , че ищецът
е извършил преразход на гориво, а такъв не е отчетен в
ежемесечните отчети и че ищецът не е сигнализирал за наличието на
техническа неизправност: По делото, с
приетата съдебно-техническа експертиза ,е
установено, че преразходът
на гориво се дължи на много причини като зимния период
(с автоматично високи обороти до загряване на двигателя), качеството на
дизеловото гориво, качеството на пътните настилки, трафика и поведението на
другите водачи, както и от установената повреда (запушен филтър за твърди
частици) и оттам получаване на грешна информация в ламбда сондата . По делото
е установено, че ищецът
своевременно е докладвал за необходимостта от ремонт на автомобила - с
докладни от 05.02.2016 г. и 15.03.2016 г., както и ежемесечно е представял отчети за изразходваното
гориво, в които има и
преразход ( докладна от 30.11.2015 г.), и
икономии / отчети за м. 05.2016 г. и м. 06.2016 г./. Следователно ищецът е сигнализирал за необходимостта.
Във въззивната жалба се твърди, че
„замерването е извършено „при обективни градски условия“ и съдът е следвало да
кредитира показанията на свидетеля И..Установено
е , че
проверката на разхода на гориво не е извършена при сходни условия на работната и на тестовата обстановка - в т.ч. температури на въздуха,
еднакъв трафик и с технически неизправен автомобил. По делото е установено,
че работната обстановка е била (обективно -
от 30.10.2015 г. до 31.03.2016 г.) - с неизправен
автомобил при студено време, основно градски условия, с натоварен трафик в пресечени
местности с изкачвания и спускания на пътя, включително и смесен градски
и извънградски маршрут. Тестовата обстановка при изпитването е
проведена през м. април (на 07.04.) 2016 г. - с изправен (ремонтиран) автомобил при изцяло извънградски маршрут, без изкачвания и спускания и при топло
време.
По делото не се
доказа свидетелят подп. Е.И. да е с техническо образование и да има знания и
опит в диагностиката и ремонта на моторни превозни средства. Следователно и не
е възможно този свидетел да даде обективно и технически вярно свидетелстване за
състоянието на автомобила. Също така няма данни за спазване на технически правила при провеждане на
експеримента след ремонта на автомобила и при топло време и на извънградски равен
път. С приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че „проведеният експеримент е
„битов“, не се основава на обективни данни, а отчитането е чисто субективно...“ като „не е възможно
автомобил на 82 529 км. да изразходва гориво по-малко от предвиденото от
производителя, възможно е по тръбата от гърловината до резервоара да има
въздушна възглавница и да не позволява навлизане на гориво и обективно разходът
на гориво се извършва с монтиране на разходомер към горивната уредба на
автомобила.
По отношение отхвърления
отрицателен установителен иск: Неоснователността на издадената заповед е
установена със събраните по делото доказателства - писмени доказателства, съдебно-техническа
експертиза и чрез разпита на свидетелите
на ответника.Ищецът е имал качеството на отчетник по смисъла на чл.207 ал.1 КТ,установена е липса в определен размер ,но ищецът е опровергал презумпцията,че
липсата е по негова вина .
Не се доказаха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е сторила 800 лв.разноски за
адвокатски хонорар.Направено е възражение за прекомерност на платения
адвокатски хонорар,което съдът намира за основателно предвид фактическата и
правна сложност на делото и го намалява на 500 лв.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.10.2018
г., постановено по гр. д.30433/16 г., СРС -57 състав .
ОСЪЖДА
В.А.П.,
с БУЛСТАТ: ******** и с адрес: гр. София, пл.
*********Ада заплати на И.Г.Б.
с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. М.З. на
основание чл.78 ал.3 ,във вр. с ал.5 от ГПК
разноски по делото в размер на 500
лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.