РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 08.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11946 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, от П.В.С. срещу „Н.М..Г.“ АД за сумата от 50
000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на разпространени по негов адрес обидни квалификации и клеветнически
твърдения, в печатно издание, притежавано от ответника – вестник „У.“, тираж
15-21 декември 2012 г., в статията на стр. 17, със заглавие „П.С.инквизира
манекенки”, ведно със законната лихва от датата на деликта -15.12.2012 г., до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се поддържа, че в цитираната статия са тиражирани позорни
и клеветнически обстоятелства спрямо ищеца, чрез приписване на престъпления по
чл. 130 от НК, като неистинността на сочените обстоятелства, са обективно
позорни, тъй като неистините публикувани в този вестник са неморални,
недостойни и предизвикват еднозначна отрицателна оценка на обществото.
Поддържа, че са обидни и клеветнически следните твърдения, публикувани в
статията:
1. Ищецът е бил „...един от неформалните шефове на модна агенция „ Е.Е.У.“
...”
2. „.... С. прибирал отчисленията от проституиращите манекенки, тъй като в
дълъг период от време отговарял за сигурността в модната централа на Р.Ч..
Разбойникът даже играел функцията на „кастинг директор” и през годините лично
завел няколко хубавици във „ Визаж” и „Е.Е.У.“, за да проституират за него.“
3. „... 170-килограмовият гангстер често прилагал брутално насилие срещу
манекенки, които не искали да продават телата си срещу заплащане. В бургаската
полиция все още пазят в архива си „модното” досие на П.С.“.
4. „... През есента на 2000 г. босът на „ К.” е арестуван в бургаския
квартал” Сарафово” след жалба, подадена от 19-годишната тогава манекенка К.М.“
5. „...било склонено да парафира контракт с „ Визаж” от П.С.. Като модел на
агенцията на Е.К.К.била ангажирана за хостеса в Слънчев бряг. Вместо да раздава
рекламни брошури на туристи, наивната девойка била принудена да прави секс
срещу заплащане.“
6. „По телефона обаче и се обадил П.С., който обявил, че К.дължи 20 000
лв. Седмица по-късно манекенката се срещнала с боса на „К. ” в кафене в Бургас.“
7. „... 170-килограмовият изверг пребил жестоко младото момиче пред очите
на десетки посетители.“
8. „В бургаската болница К.събрала смелост да подаде жалба срещу П.С., тъй
като той я заплашил, че ще отнеме силово апартамента на родителите ѝ в Несебър.“
9. „... На 24.09.2000 г. П.С.е арестуван в Бургас за побой и рекет. Дни
по-късно К.оттегля жалбата си срещу боса на „К.”, но все пак постига малка
победа - договорът й с „Визаж” е разтрогнат…”
Ищецът поддържа, че горепосочените цитати от статията представляват разгласяването
на неистинско позорно обстоятелство и приписване на извършено от него престъпление,
като му нанасят неимуществени вреди, опозорявайки го чрез клеветнически
твърдения и обидни думи и изрази. Сочи, че многократно в статията се дават
обидни квалификации, изразяващи се в пренасяне на лично мнение на автора на
статията с определения като „170-килограмовият гангстер, 170-килограмовият
изверг, Разбойникът... ".
Ответникът по делото „Н.М.Г.“
АД не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД, е за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно
увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние
на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за
изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на
извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
Видно от приложената като писмено доказателство статия
със заглавие „П.С.инквизира манекенки”, същата е публикувана във вестник „У.“,
тираж 15-21 декември 2012 г., което печатно издание е собственост на ответника „Н.М..Г.“
АД. От самата публикация безспорно се установява, че горепосочените девет
цитата са част от съдържанието на процесната статия.
Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите
принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията
на Република България. Тя обаче не е
абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл.
39, ал. 2 и чл.
57, ал. 2 от Конституцията. Според първата
норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг
начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и
за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и
упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други.
От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно
гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово - писмено
или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на
конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно
защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други,
извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако
правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго,
изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл
всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват
свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не
представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако
са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№
7046/2014 г., IV г.о. на ВКС).
По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят
честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от
обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително
отношение към определено лице. От своя страна, клеветата следва да се
квалифицира като съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление. Фактическите твърдения, за които се
поддържа, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като
доказателствената тежест е на ответника. Не са клевета, както твърденията,
които са верни, дори да позорят адресата, а също така и тези, които са неверни,
но не са позорящи.
В доказателствена тежест на ответника е било да установи, че изнесените в
публикацията факти са верни, като в тази връзка не са ангажирани каквито и да
било доказателства.
По отношение на конкретно сочените от ищеца девет цитата от статията, съдът
намира следното:
Твърденията, че ищецът е бил „...един
от неформалните шефове на модна агенция „ Е.Е.У. ...”, макар и недоказани,
не са клеветнически. Тези факти, дори да са неверни, не позорят ищеца, нито му
приписват престъпление.
Изнесените в статията обстоятелства, че манекенката К.М. е „...било склонено да парафира
контракт с „ Визаж” от П.С.. Като модел на агенцията на Е.К., К.била ангажирана
за хостеса в Слънчев бряг. Вместо да раздава рекламни брошури на туристи, наивната
девойка била принудена да прави секс срещу заплащане.“, не са свързани
пряко с П.С..
Останалите изнесени твърдения, посочени по-горе в т. 2, 3, 4, 7, 8 и т. 9
(изречение първо: „На 24.09.2000 г. П.С.е
арестуван в Бургас за побой и рекет.“) създават престъпен образ на ищеца, тъй
като му приписват престъпления по чл. 128-130 НК и чл. 157, ал. 3, вр. ал. 1 НК
– посочено е, че ищецът е прибирал отчисления от проституиращи манекенки; лично
е завел във „Визаж“ няколко манекенки, за да проституират за него; прилагал
брутално насилие срещу манекенки, които не искали да продават телата си срещу
заплащане; пребил е жестоко младото момиче (К.М.) пред очите на десетки
посетители; заплашвал е К.М., че ще отнеме силово апартамента на родителите й в
гр. Несебър.
Използваните изрази „170-килограмовият
гангстер“, „170-килограмовият
изверг“, „Разбойникът...", изразяват мнението на автора на статията. Съобразени
в контекста на изнесените неверни твърдения, че П.С. е упражнявал насилие и е
склонявал манекенки към проституция, тези негативни оценъчни съждения са обидни,
тъй като са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия.
Визираните по-горе цитати от статията, характеризиращи се като
клеветнически и обидни, квалифициращи ищеца като лице, извършило престъпления,
неминуемо създава отрицателен образ на ищеца. При положение, че ответникът не
доказва в действителност да са извършени посочените в статията действия,
създаващи поначало у читателите негативна оценка за личността на ищеца, то и житейски
логично и обосновано е ищецът да е търпял неимуществени вреди, изразяващи се
преживени негативни емоции от изнесената публикация.
При определяне размера на справедливото
обезщетение, съдът взе предвид обстоятелството, че ищецът не е ангажирал
никакви доказателства относно конкретната продължителност, интензитет и в каква
степен, клеветническите и обидни изказвания са се отрази на психическото и
физическото му състояние. Ето защо и съобразявайки принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, се явява основателен до размера на 300
лв., като за разликата над този размер, до претендираните 50 000 лв.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно
разноските
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса по делото, в размер на 50 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.М..Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище адрес на управление ***, да заплати
на П. В. С., ЕГН **********,***, чрез адв. И.С., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 300 лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на
разпространени по негов адрес обидни квалификации и клеветнически твърдения, в
печатно издание, притежавано от ответника – вестник „У.“, тираж от 15-21
декември 2012 г., в статията на стр. 17, със заглавие „П.С.инквизира
манекенки”, ведно със законната лихва от датата на деликта -15.12.2012 г., до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА „Н.М..Г.“ АД, ЕИК ******, със седалище адрес на
управление ***, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 50 лв., представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: