№ 418
гр. С, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. М.А
при участието на секретаря ДИТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М.А Гражданско дело №
20211110153844 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от М. В. М., ЕГН ********** осъдителни искове с
правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, срещу ПРБ за сума в размер на 20000лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение
за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което е бил оправдан с
Решение от 22.01.2021 г. постановено по ВНОХД № 4202/2020г. по описа на СГС, НО, XV-
ти въззивен състав, с което е потвърдена постановената оправдателна присъда по НОХД №
2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, които неимуществени вреди се състоят в
уронване на честта, достойнството и морала на ищеца, поругаване на доброто му име,
професионалните му качества, ограничаване на социалните и личните му контакти, понесен
психически тормоз и възникнали здравословни проблеми, ведно със законната лихва върху
тази сума от 22.02.2016 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 6800лв. за заплатен в наказателното производство по ДП
ЗМ № 1262/2015 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № НСН 192/2017 г. по описа на СРП,
НОХД № 2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав и ВНОХД № 4202/2020г. по описа на
СГС, НО, XV-ти въззивен състав, адвокатски хонорар, както и транспортни разходи.
Ищецът твърди, че на 22.02.2016 г. бил привлечен и разпитан в качеството на
обвиняем по досъдебно производство ЗМ № 1262/2015 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
НСН 192/2017 г. по описа на СРП, за извършването на престъпление с правна квалификация
по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и му била взета мярка за неотклонение
„подписка“, като на 08.03.2018 г. в Софийски районен съд бил внесен обвинителен акт.
1
Сочи, че образуваното НОХД № 2459/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, завършило с
оправдателна присъда. Допълва, че постъпил протест от прокурора и било образувано
ВНОХД № 4202/2020г. по описа на СГС, НО, XV-ти въззивен състав, което завършило с
решение от 22.01.2021 г., изцяло потвърждаващо първоинстанционната присъда. Твърди, че
в хода на досъдебното производство повдигнатото му обвинение станало достояние на
всички хора, с които работи, на служителите му, приятели, роднини и познати. Посочва, че в
професионалната му среда ситуацията станала „водеща новина“, били му залепени етикети
„престъпник“, „измамник“, „мошеник“, което го сринало психически, името му било
непрекъснато коментирано и очерняно, приятелите и много от колегите му започнали да го
отбягват и да се отнасят с него като с прокажен. Допълва, че за да не навреди на интересите
на клиентите си се наложило да прехвърли на сина си и на други негови колеги
изпълнението на вече поети работни ангажименти, а други да отказва да поеме, което се
отразило и на приходите и финансовата му стабилност. Твърди, че неизвестният изход на
съдебното производство предизвиквало почти постоянни скандали в дома му и в работата.
Посочва, че след привличането му като обвиняем били оттеглени предварително уговорени
работни ангажименти. Излага твърдения, че преди образуване на наказателното
производство бил енергичен и лъчезарен човек, но след привличането му като обвиняем се
променил коренно, чувствал се отвратен, обезверен и изморен, живеел в очакване
приключването на процеса, загубил апетита си, станал мнителен и заядлив, което се
отразило и на съпружеските му отношения. Твърди, че постоянното психическо напрежение
от наказателното производство се отразило и на здравословното му състояние – появили се
сърдечни проблеми (хипертония), повишено кръвно налягане, чувствал постоянна тежест в
гърдите, световъртеж, отпадналост, болки в кръста и изтръпване на долните крайници и др.,
като и до момента не били отшумели. Допълва, че в резултат на наложената му мярка за
неотклонение всеки път преди предприемане на пътуване извън гр. В, където живеел,
следвало да уведомява досъдебния или съдебен орган за това и да се надява същият да
разреши напускането на града. С оглед тези обстоятелства, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът ПРБ да бъде осъден да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
22.02.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържа, че в хода на наказателното
производство заплатил и сумата от 1000 лв. за транспортни разходи и 5800 лв. за
осъществяване на процесуално представителство, поради което претендира ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца посочените суми.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като недоказани по размер. Ответникът е релевирал
възражения относно размера на претендираното обезщетение, което счита за прекомерно,
както и относно действителното наличие на пряка причинно – следствена връзка между
действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Признава, че
престъплението, в което е бил обвинен ищецът, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Счита,
че не се доказва взимането на мярка за неотклонение. Твърди, че не се доказва причината за
продължителността на производството. Същото преминало и през съдебна фаза, за чието
2
времетраене ответникът не можел да носи отговорност. Оспорва доказаността на
претърпените вреди, като се сочи, че не се представят доказателства за действителното им
настъпване. Излага твърдения, че ПРБ не е разгласявала данни за воденото производство.
По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди се навеждат
възражения, че претендираната сума за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
5800 лв. е прекомерна предвид това, че наказателното производство не се отличавало с
фактическа и правна сложност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа и правна страна: следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетения
за претърпени неимуществени и неимуществени вреди вследствие на обвинение, по което
ищецът е оправдан. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на
държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което
съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на
ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
В случая между страните не се спори и се установява от постъпилото НОХД
№2459/2019 г. на СРС и приложено към него ДП, че на 21.04.2015 г. г. е започнало
досъдебно производство ЗМ 1262/2015 г. по описа на 06 РУ – СДМВР. Видно от
постановление за привличане на обвиняем /л. 53 от ДП/ ищецът бил привлечен като
обвиняем на 22.02.2016 г. с обвинение, че на 20.04.2015 г. като извършител в съучастие с
друго лице с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у ВВТ, с което
му причинил имотна вреда в размер на 3000 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20,
ал.2 вр. ал. 1 НК. С привличането му като обвиняем му била наложена мярка за
неотклонение „подписка“. В рамките на досъдебното производство и предвид връщане на
делото за отстраняване на нарушения ищецът бил призован и се явил пет пъти пред
разследващия полицай - на 22.02.2016 г., на 07.11.2016 г., на 06.11.2017 г., на 16.07.2018 г. и
на 31.01.2019 г. за връчване на постановление за привличане като обвиняем от 22.02.2016 г.
/л. 53 от ДП /, от 16.06.2016 /л.60 от ДП/, от 30.10.2017 г. / л. 135 от ДП/, от 02.07.2018 г.
/л.149 от ДП/ и от 15.01.2019 г. /л. 164 от ДП / и за разпит като обвиняем.
Ищецът бил призован и се явил на 25.04.2018 г. пред СРС по НОХД № 4144/2018 г.,
както и на 11.10.2018 г. по НОХД 13343/2018 г., образувани по внесения ОА срещу него,
като в съответните заседания съдебното производство било прекратено и върнато на
прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. След отстраняване на
нарушенията по обвинителният акт бил внесен отново и по него било образувано НОХД
3
№2459/2019 г., по което ищецът се е явил пред СРС в седем открити съдебни заседания на
29.05.2019 г., 03.07.2019 г., 06.10.2019 г., 27.11.2019 г., 27.02.2020 г., 10.06.2020 г. и
16.07.2020 г.
С присъда от 16.07.2020 г. по НОХД №2459/2019 г. СРС, 99 състав е оправдал
ищеца по повдигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана от прокурор при СРП и
потвърдена от СГС с решение по ВНОХД № 4202/2020 г., като във въззивното производство
ищецът е бил призован и се е явил в едно съдебно заседание – на 22.01.2021 г.
Оправдателната присъда е влязла в сила на 22.01.2021 г.съгласно нарочното отбелязване
върху същата.
Следователно е налице посочената в чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ хипотеза –
повдигнато на 22.02.2016 г срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, по което
е бил оправдан с влязла в сила на 22.01.2021 г. присъда и Държавата дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
това незаконно обвинение.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
С исковата молба ищецът претендира от незаконното обвинение да е претърпял
неимуществени вреди, чието доказването е в негова доказателствена тежест.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и
общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /в този смисъл –
Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о./.
При съобразяване на горното съдът в случая отчита, че периодът от привличане на
ищеца като обвиняем /22.02.2016 г / до потвърждаване на оправдателната присъда
/22.01.2021 г./ е 4 години 11 месеца, като спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„подписка“. Видно от изисканото наказателно производство ищецът се е явявал
своевременно пред органа на досъдебното производство както за привличане като обвиняем,
разпити и предявяване на материалите по разследването, така и пред съда в съдебната фаза
на наказателния процес, като не е препятствал или забавял неоснователно провеждане на
производството. Само едно съдебно заседание е било отложено поради неявяване на ищеца
като подсъдим / на 03.04.2019 г./, но причината за неявяването на подсъдимия е била приета
за уважителна, а поведението на ищеца за добросъвестно. Съдът съобразява, че пред
разследващия полицай ищецът се е явил пет пъти, като четири от тях са били наложени от
4
допуснати процесуални нарушения и са се явили нужни за отстраняването на тези
нарушения. Пред първоинстанционния съд ищецът се е явявал лично и със защитник в общо
9 проведени открити съдебни заседания, като в две от заседанията делото е прекратявано и
връщано на прокурора за отстраняване на нарушения. При разглеждане на делото ищецът е
дал обяснения в качеството си на подсъдим и с цялостното си поведение не е станал
причина за неоснователно забавяне на производството срещу него. Самото съдебно
производство като обща продължителност пред двете инстанции след отстраняване на
процесуалните нарушения е продължило в разумен срок от една година и единадесет месеца
от образуване на НОХД № 2459/2019 г. на 13.02.2019 г. до приключване на въззивното
производство на 22.01.2021. Общата продължителност на наказателното производство обаче
се явява необоснована предвид фактическата и правна сложност на самото производство,
доколкото по-голямата част от нея е наложена от необходимост да бъдат отстранявани
допуснати процесуални нарушения.
За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети
действия по наказателно преследване, така и характера на престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение –. по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК , за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, т.е. касае се до тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съдът отчита и че към момента на привличане на ищеца като обвиняем и в хода на
проведеното срещу него наказателно производство видно от справките за съдимост същият
е бил неосъждан.
За доказване претърпените от него неимуществени вреди ищецът ангажира гласни
доказателства, писмени доказателства и заключение на вещо лице.
От показанията свидетеля В М.в В., син на ищеца, преценени на основание чл. 172
ГПК с оглед роднинската му връзка с ищеца, се установява, че ищецът живее в гр. В, че към
момента на началото на наказателното производство е извършвал дейност чрез търговско
дружество за отпушване на канали в град В, но преустановил личното полагане на труд и се
пенсионирал около 2020 година. Според свидетеля след започване на наказателното
производство ищецът станал раздразнителен, изнервен, склонен към скандали и имал
нарушения в съня. От показанията се установява, че ищецът започнал да страда от болки в
цялото тяло и затруднено движение, които впоследствие били диагностицирани като артрит.
Пoявили се люспи и обриви зад ушите.
Не се установява незаконното обвинение да е причинило конкретни изменения в
семейното и общественото положение на ищеца, нито в установения от него начин на
живот. Промяната на неговия трудов статус и пенсионирането му съдът не намира да се
дължат именно на воденото срещу него производство. Не са налице обективни и убедителни
доказателства , от които да се установява, че именно повдигнатото срещу ищеца обвинение
стои в пряка причинна връзка с преустановяване на трудовата и търговската му дейност.
Според свидетеля поръчките към дружеството на ищеца намалели от 2016 година и през
2020 година ищецът съвсем спрял да работи. Според свидетеля в гр. В се разчуло за делата
5
срещу ищеца, хората се отдръпнали и постоянни клиенти не отговаряли на телефонни
обаждания. Тези показанията на свидетеля съдът намира за резултат от лични
предположения на самия свидетел, а не на обективни конкретни фактически обстоятелства.
Свидетелят не сочи нито конкретни контрагенти, които са преустановили възлагането на
работа, нито такива, които не са възложили именно поради незаконното обвинение. За
самото намаляване обема на работа също липсват конкретни обективни данни – конкретно
какъв е бил преди и повреме на наказателното производство, а показанията на свидетеля са
общи и основани на лични негови преценки.
Съдът намира, че са неконкретни показанията на свидетеля и в частта, с която
същият сочи, че някои приятели на ищеца започнали да го отбягват, защото разбрали за
наказателното производство срещу него. Свидетелят не посочва нито конкретни приятели на
ищеца, нито по какъв начин са променили своето отношение към него и въз основа на какви
конкретни факти прави тези свои изводи.
Съдът обаче отчита, че незаконното повдигане и поддържане на обвинение засяга
неправомерно правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, поради
което несъмнено води до неимуществени вреди. В този смисъл и в установената по
приложението на чл. 2 ЗОДОВ съдебна практика на ВКС се поддържа последователно
разбирането, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата част и достойнство, а също и
че по човешка презумпция е сигурно, че от наказателно преследване ищецът е претърпял
вреди със соченото в исковата молба изражение- страх от неоснователно осъждане,
засегнати чест и достойнство /в този смисъл Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/
2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 483 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/ 2009 г. на ВКС,
ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
От друга страна заключението на СМЕ, основано на представената медицинска
документация и личен преглед на ищеца се установява, че същият страда от хронични
заболявания, които протичат с периоди на обостряне и затишие, но никога не изчезват.
Вещото лице е констатирало установени от медицинската документация по делото следните
заболявания на ищеца - идиопатична подагра, лумбална спондилоза и спондилартроза,
лумборадикулерен синдром, ентезопатия на гръбначен стълб, друга хондрокалциноза, други
псориатични артропатии, псориазис вулгарис и други болести извън ревматичните –
хипертонична болест , мозъчно – съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт
през 2006 г. Според вещото лице ищецът има възпалително ставно заболяване –
псориатричен артрит в хода на автоимунна кожна болест псориазис вулгарис, дегенеративна
болест остеоартроза, метаболитно-обменни болести подагра и хондрокалциноза. От
заключението се установява, че развитието на псориатричният артрит се определя от
взаимодействието на генетични, имунологични и фактори на околната среда, като
ревматологични болести може да ограничат двигателната активност на лицето и е налице
влошаване при излагане на атмосферни и битови условия и стресови ситуации. От
изслушването на вещото лице в о.с.з се установява, че от медицинската документация е
видно, че съмнения за наличие на псориатричен артрит при ищеца е имало към 19.06.2020 г.
6
при престоя му в клиника по ревматология. Според вещото лице за отключване на
заболяването стресовата ситуация е най-важният фактор, като той може да предхожда
появата на заболяването с един месец ,но и с години.
С оглед така установените обстоятелства относно здравословното състояние на
ищеца в рамките на периода, в който е протекло наказателното производство и предвид
естествено следващите от воденото наказателно преследване страх и безпокойство,
обоснован е изводът,че именно наказателното преследване е причинило силен стрес и
интензивно негативно душевно вълнение, които от своя страна са причинили отключването
и развитието на псориазиса и псориатричния артит на ищеца, доколкото липсват доказани
други конкретни фактори – като фамилна обремененост или други източници на стрес и
безпокойство в живота на ищеца, които да са от естество да причинят заболяванията.
Следователно установява се промяна в здравословното положение на ищеца, която е
в причинна връзка с повдигнатото му обвинение, като освен душевното безпокойство
ищецът е претърпял и физически болки и неудобства. Следва обаче да се посочи и вземе
предвид при определяне дължимото обезщетение, че както е видно от медицинската
документация и заключението на СМЕ ищецът е страдал и от други заболявания, за които не
се установява обаче да са в пряка причинна връзка и е нормално те също да са фактор,
влошаващ качеството му на живот, но не е доказано да са в причинна връзка с
наказателното преследване срещу него. В тази връзка следва да се отчете и възрастта на
ищеца в периода на наказателното производство /около 62-66 години/, която неминуемо
също е повлияла на здравословното му състояние, както и че същият е имал и
предшестващи производството проблеми със здравето с оглед прекарания през 2006 г.
инсулт.
На обезвъзмездяване в настоящото производство подлежат само доказаните вреди,
които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно
производство. С оглед гореизложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът отчита от една страна липсата на доказани конкретни
негативни изменения в социалния, трудовия и семейния живот на ищеца и вида на взета
мярка за неотклонение спрямо ищеца, която е най-леката и на практика не е възпрепятствала
съществено ищеца да води нормален начин на живот, като видно от протокола от о.с.з. по
наказателното дело пред СРС от 03.05.2019 г. въпреки тази мярка същият е пътувал
свободно и извън страната. Не се доказват конкретни негативни проявления върху начина на
живот, извън обичайно презюмираните притеснения, които тази мярка оказва, поради което
и няма основание същата да обуслови осезаемо по-високо обезщетение, тъй като той
обективно не е следвало да търпи значителни трудности в своето социално общуване и
придвижване в пространството. Също така ищецът е бил оправдан още на първа инстанция,
което още тогава е намалило притесненията му за изхода на наказателното производство.
От друга страна следва да се отчетат – влошаването на здравословното състояние
на ищеца, респективно причинените от това физически болки, както и фактът, че общо за
цялото производство ищецът е посетил гр. С, пътувайки от осезаемо отдалеченото му
местоживеене в гр. В, значителен брой пъти, което е засилило интензитета както на
7
причиненото му безпокойство и страх, така и на обективни затруднения, свързани с
отделеното време за придвижване и отсъствие от ежедневните ангажименти.
При преценка на всички тези обстоятелства, съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 6000 лв., поради което и искът се
явява основателен до тази сума срещу ПРБ /като процесуален субституент на Държавата/ и
неоснователен за разликата над нея до пълния предявен размер от 20000 лева.
Следва да бъде присъдена законна лихва от 28.10.2020 г. /датата на влизане в сила
на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата. Претенцията на ищеца
за присъждане на обезщетение за забава за периода от 14.11.2017 г. до влизане в сила на
оправдателната присъда не следва да бъде уважена при съблюдаване т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, съгласно която началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент
на погасителната давност е от влизане в сила на оправдателната присъда.
По иска за обезщетение за имуществени вреди
Ищецът претендира да е претърпял имуществени вреди в размер на 6800 лева, от
които 5800 лева за заплащане на адвокатски възнаграждения за наказателното производство
и 1000 лева разноски за придвижване от гр. В до гр. С за явяването му пред органите на
досъдебното и съдебното производство.
Разноските, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за
осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат
на обезщетяване по реда на този закон. Това е така, тъй като в Наказателно-процесуалния
кодекс не е предвидена процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в
заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар, да се упражни в това производство при
постановяване на оправдателна присъда и следователно тези вреди следва да бъдат
обезщетени по реда на ЗОДОВ – арг. чл. 8 ЗОДОВ. /в този смисъл трайната съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, част от която Решение № 126 от 10.05.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 55/2009г., ІV г.о., Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1651/2009г., ІІІ г.о., и Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 563/2009 г., ІV г.о./
В случая ищецът е представляван от адвокат И. В. на досъдебната и съдебната фаза
на наказателния процес, на когото съгласно представените с исковата молба преводни
нареждания ищецът е заплатил общо сума в размер на 800 лева, от които сумата 200 лева на
25.02.2016 г. / л.30 от гр.д. №7543/2021 г по описа на СГС/, сумата 100 лева на 29.01.2018 г.
/л.32 - гр.д. №7543/2021 г., СГС/, сумата 100 лева на 25.07.2018 г. /л.33 - гр.д. №7543/2021 г.,
СГС/, сумата 300 лева на 09.12.2016 г. / л.34 - гр.д. №7543/2021 г., СГС/ и сумата 100 лева
/л.35 - гр.д. №7543/2021 г., СГС/ на 06.02.2019 г. Също така съгласно договор за правна
защита и съдействие №15/2018 г от 25.04.2018 г. и вносна бележка от 24.04.2018 г. ищецът е
заплатил на адв. В. за представителство по НОХД №4144/2018 г. на СРС адвокатско
възнаграждение в размер на 1300 лева. Този договор е представен в наказателното
производство пред СРС и се намира в кориците на НОХД №4144/2018 г. на СРС на л. 17.
Установява се и че за въззивното наказателно производство ищецът е заплатил на
8
адвокат В. сума в размер на 500 лева съгласно договор №923417 от 22.01.2021 г. , заплатена
с вносна бележка от 26.01.2021 г./, като договорът е представен пред въззивната инстанция
във връзка с реализираното представителство пред СГС.
Установява се, че на 27.06.2019 г. ищецът е сключил Договор за правна защита и
съдействие с адвокат М за консултация /без посочване на предмет на същата/ и е заплатил
сумата от 200 лева. Ищецът сключил на същата дата - 27.06.2019 г. и договор за правна
защита и съдействие с адв. М за правна помощ и защита пред СРС, 99 състав по НОХД
№2459/2019 г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, от което като
платена в брой е отбелязана сумата от 3000 лева. Договорът не е представен пред
наказателния съд.
Ответникът е оспорил изрично размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за
обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и
не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече
държавата не дължи обезщетение.
В случая съдът намира, че държавата не дължи обезщетяване на ищеца за сторените
от него разноски в размер на общо 3200 лева - за адвокатско възнаграждение на адв. М М.
Към датата на уговарянето и заплащането на тези възнаграждения ищецът е разполагал със
защитник в лицето адв. В., който също е продължил да го представлява. Ищецът разполага с
правото да потърси консултация и правна помощ от множество адвокати и да ги ангажира да
го представляват като им заплати възнаграждения каквито намери за добре без ограничения
в максималния размер, с които да намали имуществото си. Това намаляване на имуществото
на ищеца обаче за осигуряване на повече от един защитник съдът намира, че не стои в пряка
причинна връзка с обвинението срещу него, тъй като последното не налага едновременното
участие в процеса на двама защитници, нито необходимост от извънпроцесуални адвокатски
консултации.
Освен посоченото, видно от протоколите по НОХД №2459/2019 г. ищецът се е
явявал заедно с двама защитници – адв. В. и адвокат ЕП /вместо нея на 27.02.2020 г. -
адвокат С/. Не се установява адв. П да е преупълномощена от адвокат М във връзка с
изпълнение на заплатената на последния защита, напротив видно от представеното по
НОХД №2459/2019 г. адвокат П е реализирала процесуално представителство по нарочно
9
пълномощно от ищеца. Предвид посоченото не може да се приеме, че заплатеното
възнаграждение на адвокат М е за реализираната от адв. П защита. Предвид посоченото и
съдът намира, че ищецът не е положил дължимата грижа да извърши разумни разноски за
именно оказаната и необходимата му защита като е заплатил и възнаграждение на адвокат,
който не го е представлявал реално в производството.
Предвид посоченото съдът намира, че разноските, за които държавата чрез ПРБ
следва да обезщети ищеца са в размер на общо 2600 лева /800 лева за представителство на
досъдебна фаза /сторени на 25.02.2016 г., на 23.01.2018 г.и на 25.07.2018 г., на 09.12.2016 г.
и на 06.02.2019 г./; 1300 лева – за представителство на съдебна фаза пред първа инстанция и
500 лева – пред въззивна инстанция./. Останалите разноски на ищеца не се установява да са
в пряка причинна връзка с неоснователното обвинение срещу него, поради което и за тях не
му се дължи обезщетение от държавата.
Ищецът следва да бъде обезщетен и за сторените от него разходи във връзка с
явяването му пред органите на досъдебното производство и пред съда. От показанията на
свидетеля В. се установява, че по време на наказателното производство ищецът е живеел в
гр. В и за явяването си в гр. С е пътувал или с кола, или с автобус.
От представените доказателства се установяват разходи за гориво в размер на 341,
45 лева /от които 90,60 лева на 21.02.2016 г., 119,25 лева на 09.06.2020 г. и 131,60 лева на
17.07.2018 г. за приблизително от 60 до 75 литра/, като същите са извършени в дни,
предхождащи или следващи явявания на ищеца пред разследващия полицай за действия по
ДП и са в рамките на разумния разход за пътуване с автомобил при съобразяване
разстоянието С – В от около 450 км.
От представените разходни документи – билети и касови бонове се установяват и
разходи за пътувания с влак, автобус, градски транспорт в гр. С и таксиметров автомобил в
общ размер 339,54 лева, от които 12 лева на 30.01.2019 г., 29,5 лева на 27.1.2019 г., 18,30
лева на 21.1.2021 г., 31 лева на 21.01.2021 г. - за пътувания с БДЖ; 28 лева на 22.01.2021 г.,
28 лева на 31.1.2019 г., 48 лева на 29.05.2019 лева, 48 лева на 16.7.2020 г., 30 лева на
6.11.2017 г./В –С/, 30 лева на 6.11.2017 г. /С-В/ - за пътувания с автобус; 4 лева на 11.1.2019
г., 4 лева 29.5.2019 г., 4 лева на 06.11.2017 г. и 4 лева на 06.11.2017 г. – за пътувания с
градски транспорт на СО, 10 лева на 27.11.2019 г. за паркинг и 10,74 лева на 21.1.2021 г. за
такси в гр. В, непосредствено преди отпътуване на същата дата с влак.
Посочените пътни разходи, възлизащи на общо 680,99 лева, са извършени в дни,
предхождащи или следващи явявания на ищеца пред разследващия полицай или пред съда,
поради което и съдът приема за разходи, извършени в пряка причинна връзка с
производството.
Установяват се и разходи за втори билет в размер на 12 лева на 30.1.2019 г., 29,5
лева на 27.1.2019 г., 30 лева на 6.11.2017 г. и 30 лева на 6.11.2017 г., за които ищецът не
следва да бъде обезщетяван, тъй като на тези дати и за тези пътувания необходимите
разходи за придвижването му от гр. В до гр. С са за един, а не за два билета в посока.
Разходът от 60 лева за нощувка, за който е представен касов бон /л. 40/, не се установява
нито за нощувка на кое лице е извършен, нито в кое място за настаняване, поради което и
10
тази сума съдът не приема да е доказан разход на ищеца във връзка с наказателното
производство.
По изложените съображения искът за обезщетение за имуществени вреди следва да
се уважи за сумата от общо 3280,99 лева /2600 за адвокатска защита и 680,99 лева – пътни
разходи/, а за разликата до пълния предявен размер от 6800 лева – отхвърлен като недоказан.
По разноските
С оглед изхода на спора приложима при разпределяне отговорността за разноските
се явява разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. На основание цитираната норма на ищеца следва да се присъди заплатената
държавна такса в размер на 10 лева и разноски за адвокатска защита, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер 346,31 лева от общо сторени и доказани разноски в
размер 1000 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие 10.06.2021
г. /л. 6/
Воден от горното, Софийският районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С, бул. „В” № 2, да заплати на М. В. М., ЕГН
********** и адрес: гр. С, ж.к. ВВ, бл. 302, вх., 5, ет. 2, ап. 54 на основание чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, сума в размер на 6000 лева /шест хиляди лева/– обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което е бил оправдан с присъда по НОХД № 2459/2019 г. по описа
на СРС, НО, 99 състав, потвърдена с Решение от 22.01.2021 г. по ВНОХД № 4202/2020г. на
СГС, НО, XV-ти въззивен състав ведно със законната лихва върху тази сума от 22.02.2016
г. до окончателното заплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
6000 лева до пълния предявен размер от 20000 лева.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С, бул. „В” № 2, да заплати на М. В. М., ЕГН
********** и адрес: на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сума в размер на 3280,99 лв /три
хиляди двеста и осемдесет лева и 99 ст./ - обезщетение за претърпени имуществени вреди за
заплатена адвокатска защита и пътни разноски във връзка с повдигнато му обвинение за
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК по което е бил оправдан с
присъда по НОХД № 2459/2019 г. на СРС, НО, 99 състав, потвърдена с Решение от
22.01.2021 г. по ВНОХД № 4202/2020г. на СГС, НО, XV-ти въззивен състав като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3280,99 лева до пълния размер от 6800 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ПРБ, с адрес: гр.
С, бул. „В” № 2, да заплати на М. В. М., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. ВВ, бл. 302,
вх., 5, ет. 2, ап. 54, сумата 356,31 лева, представляваща сторени разноски за производството
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
11
Присъдените суми следва да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN
BG89STSA93000013426004, BIC: STSABGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12