РЕШЕНИЕ
№ 3509
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. И.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110116798 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от М. И. А., ЕГН **********,
с пост. Адрес: ********** срещу Я. Н. П., ЕГН ********** и С. Н. П., ЕГН
**********, и двете с пост. адрес: ********** положителен установителен
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
титуляр на субективното материално абсолютно вещно право на собственост
върху поземлен имот с идент. № ******* по КККР на **********, обл.
Варненска, одобрени със Заповед № РД-1815/25.02.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ *** кв.м., м-ст „****", вид. територия: земеделска,
четвърта категория, НТП: лозе, стар № *****, при граници поземлени имоти с
идент. №: ********., въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност
за периода от 1956 г. до предявяване на исковата молба, към което владение
присъединява владението на своя баща ******** А., в периода 1956г. до 1989
г.
В евентуалност е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че М. И. А., ЕГН **********, с пост. адрес
**********, обл. Варненска, ул. „*****" № 1 е собственик въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1989 г. до
предявяване на исковата молба на поземлен имот с идент. № ******* по КККР
на **********, обл.Варненска, одобрени със Заповед № РД-18-15/25.02.2015г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ *** кв.м., м-ст „****", вид.
територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар № *****, при
1
граници поземлени имоти с идент. № ********.
В исковата молба ищецът твърди, че с протокол за замяна от
20.10.1956 г. на земите на частните стопани от с. **** бащата на ищеца
******** от с. **** отстъпва нива от 5 дка. II категория, която се заменя с
нива от 5 дка, II категория в м. „****", при граници: ********, като още от
тогава започва да обработва имота. С протокол № 1/15.03.1958 г. на комисия
по ТПС с. **** за отчуждаване и причисляване към държавен фонд,
собствената земя на наследодателя на ищеца ******** А., Нива от 2 декара в
м. "****" при граници: ****** е отчуждена и причислена към държавен
поземлен фонд. През 1989 г., без надлежен документ, бащата на ищеца
******** А. му е дарил процесния имот, който ищецът владее до настоящия
момент. С решение № 2/20.04.2001 г. на ПК *** на наследниците на ** е било
възстановено правото на собственост на земи в землището на с. **** - лозе
3.500дка, четвърта категория, местност „****", имот № *******, като на
наследниците е издаден и протокол за въвод във владение, без обаче да е
реализиран самият въвод. Така възстановеният с решение на ПК *** имот с
договор за доброволна делба вписан в СлВ Варна на ************
По молба на наследниците на ** до кмета на Община *** е издадена
заповед № 225/16.04.2008г. по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ на кмета на Община *** за
изземване на земеделски имот, като в нея е посочено, че комисия от Общинска
администрация и представител на полицейско управление - *** на
21.04.2008г. от 13.30ч. да извърши изземване и въведе наследниците във
владение на имота. В законовия срок Заповедта е обжалвана от ищеца пред
Административен съд Варна, като с Определение № 2263/03.06.2008г.
постановено по адм.д. № № 1028/2008г. по описа на Административен съд
Варна, XXV състав, влязло в законна сила на 25.06.2008г. производството по
делото е прекратено. Процесният имот представлява поземлен имот с идент.
№ ******* по КККР на **********, обл. Варненска, одобрени със Заповед №
РД-18-15/25.02.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ *** кв.м.,
м-ст „****", вид. територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар
№ *****, при граници поземлени имоти с идент. №: ********, като имотът се
използва за зеленчукова градина. Твърди се, че след издаване на Решение №
2/20.04.2001г. на ПК *** на наследниците на **, издаване на протокол за въвод
във владение на ответниците, включително и след влизане в законна сила на
заповедта по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ на кмета на Община ***, ответниците
никога не са влизали във владение в имота и не са владяли имота. Никога
ответниците не са оспорвали владението на ищеца. Процесният имот се
владее от ищеца явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Ищецът е
придобил имота в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност в
резултат на владение упражнявано от него за периода от 1989 г. до настоящия
момент, присъединено към владението на своя баща ******** А., който е
упражнявал владение върху имота в периода1956г. до 1989г., като същият
обработвал имота, когато през 1989г. е предал владението върху имота на
ищеца.
2
В условията на евентуалност твърди, че ищецът е придобил процесния
имот чрез владение, упражнявано от него лично за периода от 1989г. до
настоящия момент.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск като основателен и
да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
намира искът за допустим, но го оспорва като неоснователен. Сочи се, че с
Решение № 2/20.04.2001 г. на ПК гр. *** на наследниците на ** е било
възстановено правото на собственост на 3.500 дка, земеделска земя, четвърта
категория в землището на с. ****, местност „****", представляващ имот №
*******. С Протокол за въвод във владение, придружен със скица от
24.04.2001 г., наследниците са въведени във врадение в имота. С договор за
доброволна делба от 14.05.2001 г., придобитите по наследство от **
недвижими имоти са разделени като ответниците са станали изключителни
собственици на процесния недвижим имот. С Протокол от 20.08.2007 г. е
извършено трасиране на имота. В имота са се настанили неправомерно лицата
М. А. и ****, поради което ответниците многократно са ги предупреждавали
да напуснат имота, тъй като нарушават правото им на собственост, но
последните са им отправяни заплахи относно живота и здравето им. Това е
наложило оттветниците да търсят съдействието на полицията, но въпреки
това самоуправните им действия са продължили. Със Заповед №
227/18.04.2008 г., имотите са иззети от самонастанилите се лица и предадени
на наследниците на *** със съдействието на органите на реда. Отново след
това А. се самонастанява в имота, поради което многократно наследниците в
присъствието на свидетели са отправяли покани да напусне имота в следствие,
на което са получавали заплахи за саморазправакато им е било и посягано с
различни технически средства. Оспорват обстоятелството, че ответника е
владял имота необезпокоявано, предвид горните твърдения. Оспорват **** да
е придобил правото на собственост по давност върху процесното дворно
място поради съществуващата забрана. Твърдят, че И. не е владял имота на
основание годно да го направи собственик, тъй като от момента на
възстановяване правото на собственост на наследниците на ****, техните
наследници са се противопоставяли явно на неговото владение, като са го
канили да напусне имота, сезирали са органите на реда, бил е отстранен по
надлежния ред и след отстраняването му са били предприемани действия за
напускане на имота.
По същество, моли, за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От приложеното по делото Удостоверение за наследници на ******** А.
3
с изх.№ УНЕЗ-62/17.07.2023 г. на кметство **********, се установява, че
лицето М. И. А. е призован към наследяване – законен наследник на ********
А..
От представения по делото Протокол за замяна на земеделските земи на
частните стопани от с. **** от 20.10.1956 г., изд. въз основа на Постановление
на Министерски съвет от 26.08.1954 г. за земеустрояването, блокирането на
земите, одворяването на ДЗС, ТКЗС, МТС и други обществени стопанства е
видно, че ******** отстъпва нива от 5 дка, II категория, която се заменя с
нива от 5 дка, II категория в местност „****“, при граници: ********.
От Решение от 15.03.1958 г. на комисия по ТПС в с. **** за
отчуждаване и причисляване недвижими имоти към Държавния поземлен
фонд се установява, че от ******** А. от с. ****, Варненско е отчужден и
причислен към Държавния поземлен фонд собствения му имот – нива от 2 дка
в местността „****“, при граници: ******.
От Договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.05.2001 г.,
вписан в Служба по вписванията – Варна с вх.№ 5852, том 6, акт 183 от
14.05.2001 г. е видно, че в общ дял на Я. и С. *** е поставен имот № *****,
представляващ лозе с площ 1,168 дка, образуван от имот № *******.
От приобщената по делото Заповед за изземване № 225 от 10.04.2008 г.,
изд. от Кмет на Община *** се установява, че на дата 10.04.2008 г. от М. И. А.
и **** е иззет ползвания неправомерно имот – лозе № ******* с площ 3,500
дка, тъй като е признат за собственост на наследници на ** на осн. Решение №
2/20.04.2001 г. на ПК ***.
От Определение № 2263 от 03.06.2008 г. по адм. д. № 1028 по описа за
2008 г. на Административен съд – Варна е видно, че е оставена без
разглеждане жалба, подадена от **** и М. А. против горецитираната заповед
на кмета на общ. ***.
С Протокол за въвод във владение, съставен от Поземлена комисия гр.
***, с приложена към него скица на имота, се установява въвеждане във
владение на наследниците на ** на недвижим имот № ******* в землището на
с. ****, местност „****“.
От Протокол за извършено трасиране от 20.08.2007 г., изд. от
правоспособно лице, вписано в Агенцията по кадастъра на лицата,
правоспособни да извършват дейности по кадастъра се установява, че имот №
******* е трасиран с координатни точки по плана за земеразделяне на с. ****.
С Протокол за въвод във владение от 21.04.2008 г. на комисия при
Община *** се установява въвеждане във владение на наследници на ** на
имот № ******* с площ 3,500 дка, находящ се в местност „****“ в землището
на **********.
От приложеното извлечение от Регистъра на земеделски земи, гори и
Земи в ГФ на землището на с. ****, ЕКАТТЕ ***, за пълна история на имот №
*******, изд. от ОСЗ Варна, офис *** се установява, че същият е получен при
4
обединяване на имот № *** и имот № ***, както и че същият е разделен на
имот № ***, имот № ***** и имот № ***.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, не се
установява идентичност между описания в Протокола за замяна от 1956 г.
недвижим имот и имота, възстановен на ответниците, в качеството им на
наследниците на **, съгласно Решение № 2/20.04.2001 г. на ПК – ***. Според
заключението на вещото лице не се установяват достатъчно данни за
определяне на идентичност между имота по описания протокол за замяна,
представляващ нива от 5 дка., втора категория, находящ се в землището на
село ****, местност „****“, при граници: ****** и процесния имот №
*******, представляващ лозе от 3,500 дка., четвърта категория, находящ се в
село ****, местност „****“, възстановен на ответниците в качеството им на
наследници на ** – предвид наличието на съвпадение само на един съсед,
касателно една граница – *****. Такова съвпадение не се установява нито с
описания в заявлението за възстановяване на наследниците на ** недвижим
имот, представляващ: ливада от 3,5 дка, находяща се в местността „*****“,
поради липсата на описани граници и съседи в подаденото до Поземлена
комисия – *** заявление № 1131/25.02.1992 г. за възстановяване на недвижими
имоти. От изготвеното заключение се установява, че видно от представената
скица, имот с идентификатор ******* /жълт контур/ по КККР на с. ****
представлява част от имот №******* /червен контур/ по КВС на земл. с. ****.
общ. ***, м-ст „*****“ и попада изцяло с площта си от *** кв.м в границите
на имот № *******. От извършения оглед се установява, че имот с
идентификатор ******* е ограден с лека ограда от телена мрежа по границите
на имот № ******* /червен контур на приложената скица/. Границите на
процесният имот № ***** с идентификатор ******* по действаща
кадастрална карта на с. **** не са материализирани на място от изток и юг. От
изготвената СТЕ, е видно, че в картата на възстановената собственост на земл.
с. ****. общ. ***, имот № ***** е записан на Я. Н. П. и С. Н. П. с Договор за
делба - ****** г. Установява се, че имот № ***** е образуван от имот №
*******, вследствие на извършената доброволна делба през 2001 г., с която са
образувани и имоти № *** и № ***. Съгласно изготвената по делото
експертиза, в действащата кадастрална карта на земл. с. ****. общ. ***, обл.
Варна, одобрена със Заповед №РД-18-15.02.2015г. на ИД на АГКК,
представляваща трансформирана КВС в Кадастрална карта, имот с
идентификатор ******* е записан на Я. Н. П. и С. Н. П. с Договор за делба на
земеделски имот с нотариално заверени подписи **** г. Вещото лице е
констатирало, че в заявление № 1131/25.02.1992г., под т. 8. описаната ливада с
площ от 3,5 дка., в местността „*****“ е заявена без да са описани граници и
съседи. При извършената справка в ОЗС-Варна /приемник на Поземлена
комисия ***/ същото е установило, че не се съхранява копие от Решение
№2/20.04.2001 г. на ПК *** на **. При извършената справка в ОСЗ - Варна,
вещото лице не е открило списъка с обобщени местности на землище с. ****,
използван при изработването на план за земеразделяне. Вещото лице е
5
достигнало до извод, че предвид характера на територията, имотите в тази
местност, следва да са възстановявани в съществуващи (възстановими) реални
граници. Видно от приетата и неоспорена по делото СТЕ, не са налице данни,
процесният имот да е бил внасян или обработван от ТКЗС или кооперация.
Посочено е, че за имот с идентификатор ******* по КККР на с. ****. общ. ***
не са открити съставени актове за общинска или държавна собственост.
Имотът не е включен в Държавен горски фонд ДГФ/, както и територията не е
включена в границите на лесоустройствен план.
От показанията на св.Вълчева – позната на ищеца, които съдът
кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че тя знае, че ищеца има лозе в с.**** от
1968г. около 3 дка в близост до гробището. Съседи на мястото са лице с името
********. Лозето се работело от ищеца и сина му Демир. Ищецът имал това
място от баща му, който гледал там овце. В местото имало лозе, което в
последствие намалили като оставили само за ядене, другата част сеели, имало
овощни дървета.
Никой не предявявал претенции за това място и не забивал колчета за
трасиране на имота. Ответникът заградил мястото от преди години, като
имало врата, през която се влизало. В имота имало малка барака в най-долната
му част.
От показанията на св.******* – трета братовчедка на ответниците, които
съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани
по делото доказателства се установява, че техния общ дядо имал 7 деца и имот
с площ от 27 дка в м-ст ****, които били имена на една и съща местност. През
1947г. между децата на дядо й се извършила делба и всяко дете получил имот с
площ от 3,5 дка жените, а мъжете по 6, 7, 8 дка. Имотите били гледани до
1956г., след това били внесени в ДЗС и отдавани за лично ползване, а след
1993г. е реституирана в стари граници, като всеки един от наследниците е
въведен във владение. Св.******* е чувала, че част от наследниците, които са
въведени във владение са имали проблеми, когато имотите са трасирани, като
поставените колчета са изтръгвани. Колчетата били премахвани от лицата,
които ползвали имота.
Ищецът работел от по-малко от 10 години част от мястото на
ответниците, работел и пътя. Много от местата около с.**** били работени от
хора от селото. Св. ******* не е виждала ответниците да работят мястото, но
тя ходи там всеки ден. Имотът на ответниците граничел с чичото на
св.******* ***, като имота бил възстановен на децата му ******, с пътека от
източната страна и на запад с ******, които не можели да си вземат мястото.
Св. ******* била по баща *** и цялото място се водело на ****.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр
6
на субективното материално абсолютно вещно право на собственост върху
поземлен имот с идент. № ******* по КККР на **********, обл. Варненска,
одобрени със Заповед № РД-1815/25.02.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ *** кв.м., м-ст „****", вид. територия: земеделска, четвърта
категория, НТП: лозе, стар № *****, при граници поземлени имоти с идент.
№: ********., въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за
периода от 1956 г. до предявяване на исковата молба, към което владение
присъединява владението на своя баща ******** А., в периода 1956г. до 1989
г.
В евентуалност е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че М. И. А., ЕГН **********, с пост. адрес
**********, обл. Варненска, ул. „*****" № 1 е собственик въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1989 г. до
предявяване на исковата молба на поземлен имот с идент. № ******* по КККР
на **********, обл.Варненска, одобрени със Заповед № РД-18-15/25.02.2015г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ *** кв.м., м-ст „****", вид.
територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар № *****, при
граници поземлени имоти с идент. № ********.
За да бъде уважена исковата претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 от ЗС вр. чл. 82 ЗС, ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на предявения иск: че с протокол за замяна от
20.10.1956 г. на земите на частните стопани от с. ****, бащата на ищеца
******** от с. **** отстъпва нива от 5 дка, II категория, която се заменя с
нива от 5 дка, II категория в м. „****"; че с протокол № 1/15.03.1958 г. на
комисия по ТПС с. **** за отчуждаване и причисляване към Държавен фонд,
собствената земя на наследодателя на ищеца ******** А. – Нива от 2 дка в м.
"****" е отчуждена; че е собственик на процесния имот, въз основа на
придобивна давност от 1956 г. до предявяване на исковата молба, че
владението е било явно, непрекъснато, необезпокоявано; че през периода 1956
до 1989 г., имотът е бил владян от баща му.
В тежест на ответниците е да докажат, че наследниците на ** са
въведени във владение на процесния имот с протокол за въвод във владение от
24.04.2001г.; че в имота са се настанили неправомерно лицата М. А. и ****; че
ответниците многократно са ги предупреждавали да напуснат имота, но
последните са им отправяни заплахи относно живота и здравето им; че
ответниците са търсили съдействието на полицията, но въпреки това
самоуправните им действия са продължили; че със Заповед № 227/18.04.2008
г., имотите са иззети от самонастанилите се лица и предадени на наследниците
на ***, със съдействието на органите на реда; че въпреки това ищецът отново
се самонастанява в имота, отказва да го напусне, отправя закани срещу
ответниците.
7
В настоящия случай, като основание за претендираното право на
собственост върху процесния имот, ищецът изтъква упражнявана фактическа
власт, респ. владение върху имота от наследодателя си ********, продължило
от 1956 г. до 1989 г., към което владение присъединява и своето, като
универсален правоприемник на наследодателя си, продължило за периода от
1989 г. до настоящия момент. В условията на евентуалност, се позовава на
придобивна давност, въз основа на давностно владение, упражнявано лично
от негова страна и продължило от 1989 г. до настоящия момент.
По делото е изготвена и приета от съда като пълна, ясна, обективна и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, видно от която не се
установява идентичност между описания в Протокола за замяна от 1956 г.
недвижим имот и имота, възстановен на ответниците, в качеството им на
наследниците на **, съгласно Решение № 2/20.04.2001 г. на ПК – ***. Според
заключението на вещото лице не се установяват достатъчно данни за
определяне на идентичност между имота по описания протокол за замяна,
представляващ нива от 5 дка., втора категория, находящ се в землището на
село ****, местност „****“, при граници: ****** и процесния имот №
*******, представляващ лозе от 3,500 дка., четвърта категория, находящ се в
село ****, местност „****“, възстановен на ответниците в качеството им на
наследници на ** – предвид наличието на съвпадение само на един съсед,
касателно една граница – *****. Такова съвпадение не се установява и с
описания в заявлението за възстановяване на наследниците на ** недвижим
имот, представляващ: ливада от 3,5 дка, находяща се в местността „*****“,
поради липсата на описани граници и съседи в подаденото до Поземлена
комисия – *** заявление № 1131/25.02.1992 г. за възстановяване на недвижими
имоти. Трайна е съдебната практика, според която всеки недвижим имот,
независимо от действащите благоустройствени закони, за да съществува като
самостоятелен обект на отделни права, следва да бъде индивидуализиран - т.е.
очертан най - малко с три граници, а площта е белег на тази
индивидуализация, но от кръга на съпътстващите, поради което имота не
може да индивидуализиран само с неговата площ. Което обстоятелство не е
налице, в настоящия случай, доколкото е налице съвпадение, само досежно
една граница (съсед).
Според константната практика на ВКС, индивидуализацията на
недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници,
регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за
тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се
установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди
от време, с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по
местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с
пространствените предели на правото на собственост върху определена част
от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на
неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от
време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод,
8
че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и
сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят
от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За
индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два
имота, е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на
вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и
тяхната съпоставка, според отразеното по различните планове, разписни
листи и документи за собственост и всичката налична документация. Относно
наименованието на местността са допустими и свидетелски показания, тъй
като то няма официален характер, а и самите й граници не са точно
определени и затова е възможно да са настъпили промени през годините, или
ако местностите са съседни е възможно да преливат една в друга или да са
наричани с едно общо наименование. /В този смисъл: Решение № 672 от
7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 842 от
02.12.2010 г. по гр.д. № 2006 /2009 г., на І г.о./.
Идентичност на процесните имоти не се установява и посредством
наименованието на местностите, доколкото според вещото лице няма стари
карти, респективно списъци на обобщени местности, съхранявани от
Общинската служба по земеделие-Варна. Отделно от горното, вещото лице
посочва, че предвид липсата на това съвпадение, процесният имот може да
съвпада не само с възстановения на наследниците на ** имот, но и с всеки
друг до близките с площ около три, четири дка.
Извод, в желания от ищеца смисъл, не обосновават и показанията на св.
***** (на ищцовата страна), тъй като от тях се установява единствено, че
имотът (представляващ лозе) се намира в село ****, може би с площ от 3
декара, което не е достатъчно за несъмнената му индивидуализация. Яснота по
този въпрос не внасят и използваните от свидетелката теренни ориентири
(близо до гробищата), тъй като тя не ги сочи като непосредствени граници на
имота, а описва разположението на имота спрямо тях с пространствено
неконкретни изрази като „близо“ и „през две места“. Поради това, съдът
намира, че тези репери са недостатъчно специфични, за да индивидуализират
несъмнено един конкретен имот, а може да се отнасят за практически всеки
имот в местността. Още едно потвърждение на тезата за липса на съвпадение
на имота владян от ищеца и възстановения на ответниците са показанията на
св.Вълчева в частта им, че ищецът имал това място от баща му, че никой не
предявявал претенции за това място и не забивал колчета за трасиране на
имота. От приетата по делото СТЕ и писмените доказателства се установи, че
липсва съвпадение между процесния имот и имота собственост на бащата на
ищеца. Процесният имот, собственост на ответниците е трасиран през 2007г. и
е иззет от ответника през 2008г. със Заповед на кмета на община ***.
Показанията на св.******* потвърждават, че ищецът обработва части от
имота на ответниците. Границите на имота на ответниците посочени от
св.******* са различни от тези сочени от св.Вълчева, което е в потвърждение
на тезата за липса на идентичност между имота ползван от ищеца и този,
9
който е възстановен на ответниците.
В настоящия случай, не се доказа, че имотът, предмет на иска, е владян в
реалните си граници, така както е кадастрално заснет, поради което не е
установено по несъмнен начин каква част от имот № ******* е владяна от
ищеца, респективно при граници и с каква площ.
По така изложените съображения, липса на идентичност между
имотите, съдът намира за безпредметно изследването на останалите
предпоставки и коментирането по същество на свързаните с тях аргументи на
страните, доколкото липсата само на тази предпоставка води до
неоснователност на иска, респ. до неговото отхвърляне.
Поради отхвърляне на предявения срещу ответниците главен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС вр. чл. 82 ЗС
следва да се разгледа предявения от ищеца при условие на евентуалност
срещу ответниците иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 от ЗС.
Изложените по-горе мотиви на съда касаят както главния иск, по който
се твърди придобиване на имота по давност чрез упражнявано владение от
1956 г. до настоящия момент, към което владение на ищеца е присъединено и
владението на наследодателя на ищеца ********, така и евентуалния иск, по
който се твърди придобиване на имота по давност от 1989 г., чрез
упражнявано от 1989 г. владение до настоящия момент, поради което и
настоящият съдебен състав, намира, че не следва да преповтаря същите.
С оглед на гореизложеното предявения от ищеца иск в условието на
евентуалност е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид представените писмени
доказателства за направени разноски по делото, както и с оглед направеното
искане на ответниците следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер на 1 000 лв.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М. И. А.,
ЕГН **********, с пост. адрес: ********** срещу Я. Н. П., ЕГН **********
и С. Н. П., ЕГН **********, и двете с пост. адрес: ********** положителен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът е титуляр на субективното материално абсолютно вещно право на
собственост върху поземлен имот с идент. № ******* по КККР на
**********, обл. Варненска, одобрени със Заповед № РД-1815/25.02.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ *** кв.м., м-ст „****", вид.
територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар № *****, при
10
граници поземлени имоти с идент. №: ********., въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност за периода от 1956 г. до предявяване на
исковата молба, към което владение присъединява владението на своя баща
******** А., в периода 1956г. до 1989 г., по реда на чл. чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС вр. чл. 82 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения, при
условията на евентуалност, положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че М. И. А., ЕГН **********, с пост. адрес
**********, обл. Варненска, ул. „*****" № 1 е собственик въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1989 г. до
предявяване на исковата молба на поземлен имот с идент. № ******* по КККР
на **********, обл. Варненска, одобрени със Заповед № РД-18-
15/25.02.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ *** кв.м., м-ст
„****", вид. територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар №
*****, при граници поземлени имоти с идент. № ********.
ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, с пост. адрес **********, обл.
Варненска, ул. „*****" № 1 да заплати на Я. Н. П., ЕГН ********** и С. Н.
П., ЕГН **********, и двете с пост. адрес: ********** сумата от 1 000 лв.
(хиляда лева), представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна
в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11